РЕШЕНИЕ
№838
гр.
Пловдив, 05.05.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав,
в открито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Стефка Костадинова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1207 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Т. 2012“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Дилянка“ №35,
представлявано от изп. директор А.К.Т., чрез
пълномощник адв. М.И., против Акт
за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1011 от 31.12.2018 г.,
издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,
потвърден с Решение № 17/29.03.2019 г.
на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Жалбоподателят, с жалбата, в писмена молба за
последното съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуалния му
представител адв. И., прави искане за отмяна на
обжалвания АУЗД като незаконосъобразен. Изложено е становище относно това, че
незаконосъобразно са начислени допълнително данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за имот, собствен на дружеството, като не са били налице
предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК, защото не е било налице несъответствие
между декларираното от дружеството в декларация по чл.14 от ЗМДТ и данните,
получени от трети лица и организации. Твърди се, че събраните доказателства
сочат, че предназначението на имота през процесния имот е било за жилищни нужди,
а промяната в предназначението, отразена от СГКК, е настъпила към 27.12.2018 г.
и няма обратно действие. С жалбата е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата Директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Я., оспорва жалбата, като моли същата да се отхвърли. Изложено е
подробно становище по същество, в което е застъпена тезата, че въз основа на
задълбочена проверка от страна на органите по приходите е направено заключение,
че въпросната сграда, предмет на декларацията винаги е била с предназначение
банка и никога не е ползвана като жилищна. В подробно писмено становище е
проследен хода на извършената проверка и е заключено, че притежаваният от
жалбоподателя имот не може да се определи като жилищен, а за целите на ЗМДТ с
оглед облагане с данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, следва
да се определи като нежилищен недвижим имот, собствен на предприятие. Излага се
становище относно точното определяне на допълнително дължимите ДНИ и ТБО, както
и досежно предоставяне на услугите, включени като
компоненти на ТБО. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно
уведомена за възможността, не е встъпила в производството по делото.
Жалбата е процесуално допустима, като
депозирана от лице, адресат на АУЗД, след осъществено административно обжалване
на акта, както и в предвидения срок за това, като оспореният акт е
неблагоприятен за жалбоподателя и поради това за него съществува правен интерес
от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата на явява основателна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт от
С
писмо изх. № 18Ф2087 от 12.03.2018 г. от Началник отдел „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив, адресирано до изпълнителния директор на дружеството -
жалбоподател Ат.Т., същият бил уведомен относно това, че по повод извършена
служебна проверка на недвижимия имот, деклариран с декларацията от 04.06.2015
г., следва в 14-дневен срок от получаване на писмото-покана, да уточни предназначението
на сградата, както и обектите в нея, като предекларира
имота. Съгласно известие за доставяне на поканата, същата била връчена на Ат. Т.
на 15.03.2018 г., а според отбелязване върху поканата на пълномощник Г.Христев
на 16.03.2018 г. В рамките на предоставения 14-дневен срок била подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № от 29.03.2018 г., съгласно която имотът,
придобит с нотариалния акт от 07.04.2015 г., бил деклариран като друга
нежилищна сграда, а като година на построяване вече била посочена 1940 г. След
изтичане на предоставения от административния орган срок, на 02.04.2018 г.
постъпило заявление от дружеството до Началник отдел МДТ при Община Пловдив, в
което изрично се сочело, че в коригиращата декларация от 29.03.2018 г. за
сградата с идентификатор **** е
декларирано, че същата е друг нежилищен имот, но е допусната грешка при
определяне предназначението й, защото според скица от СГКК от 2017 г. имотът е
за жилищни нужди. Поискано било да не се дава ход на втората по ред декларация
за имота, както и от нея да не произтичат задължения, като се посочило, че ще
бъде подадена нова декларация в 14-дневен срок по чл.103 от ДОПК. В действителност
била подадена и последваща декларация с входящ № от
13.04.2018 г., според която сградата с идентификатор **** отново била
декларирана като жилищна. Декларацията от 29.03.2018 г. била обработена в
програмния масив на МДТ при Община Пловдив и предвид разликата в
предназначението на имота била закрита старата и открита нова партида, отново с
облог от 01.05.2015 г. По отношение на декларацията от 13.04.2018 г. не
последвала такава обработка, тъй като същата била депозирана след изтичане на
срока по чл.103 от ДОПК и затова за последно подадена в законоустановения
срок била счетена тази от 29.03.2018 г. След извършена проверка от органите по
приходите, били предприети действия за определяне на размера на задължението по
реда на чл.107, ал.3 от ДОПК за ДНИ и ТБО за периода от 01.05.2015 г. до
31.12.2018 г. Междувременно от дружеството –жалбоподател постъпила и молба към
22.06.2018 г. за издаване на акт за установяване на задължения по декларация по
реда на чл.107, ал.3 от ДОПК за въпросния имот. От страна на Дирекция Местни
данъци и такси били отправени служебни запитвания до различни органи, както и
събрани значителен обем документи, като в крайна сметка било счетено, че
въпросната сграда по предназначение е друга нежилищна сграда. На 31.12.2018 г.
бил издаден обжалваният акт за установяване на задължения по декларация с №
1011, в който били описани всички извършени от страна на административния орган
действия и събрани доказателства и били определени и доначислени
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по отношение на процесния
имот за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2018 г., с приспадане на заплатеното
по закритата партида, в размер на общо 939,34 лева за ДНИ с лихва върху сумата
от 352,42 лева, както и ТБО от 3685,86 лева и лихва от 572,20 лева, или общо
допълнително начислено задължение за периода от 5 549,82 лева. Въпросният АУЗД
бил обжалван пред Директора на Дирекция МДТ и потвърден с Решение № 17 от
29.03.2019 г.
Както в АУЗД, така и в Решението, което го
потвърждава била описана хронологията на извършените действия и проверки от
административния орган, както следва, като било отразено изрично, че при
извършена проверка от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив на
декларираните от дружеството обстоятелства е направено Запитване до Кмета на Район „Централен“ при
Община Пловдив с изх. № 18РЦ523/ 28.06.2018 г. за
предоставяне на информация относно предназначението, вида и начина на
използване на недвижимия имот. Изискано било служебно да бъдат попълнени
данните по приложеното към писмото каре, част от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти. В отговор Район „Централен“ при Община Пловдив
уведомил, че в представения НА № 129, т. 65, peг. 20702, д.
16084 / 20.07.2008 г., издаден преди влизане в сила на КК сграда **** е описана
като четириетажна масивна сграда в ПИ 852 по кадастралния план, без да е
конкретизирано предназначението на сградата. В следващи документи за
собственост, издадени след влизането в сила на КК на гр. Пловдив, сградата е
описана като жилищна сграда — многофамилна, като е посочено
е, че няма информация по каква причина в кадастралната карта сградата е
отразена като жилищна. Отразено било, че съгласно чл.8 от ЗУТ конкретното
предназначение на ПИ се определя от подробния устройствен
план и може да е за жилищни, обществено - обслужващи, производствени и т.н.
нужди. Посочено било и че съгласно действащия план ПИ **** попада в УПИ
VIII - Банка. В плана, действал към времето на построяване на сградата, тя била
записана като 4МПЗ (масивно публично здание — жилищните са отбелязани като МЖЗ
- масивно жилищно здание) и е отбелязана като една сграда заедно със сграда ****и
като собственик е записана Българска земеделска и кооперативна банка. В архива
на Район „Централен“ не са открити строителни книжа за сградата или последващи преустройства и в този смисъл няма документация
променяно ли е предназначението на сградата. При направена на място проверка било
установено, че сградата е необитаема и не се използва. Попълнени били данните
по приложеното към писмото каре, част от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, където
било посочено, че предназначението на поземления имот според ПУП е за нежилищно
застрояване, с идентификатор на поземления имот /по кадастрална карта/ -
519.728., земята попада в устройствена зона, съгласно
ЗРП: централна. От Дирекция „Местни данъци и такси“ - Община Пловдив било
направено искане за предоставяне на информация до „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и „В и К“ ЕООД относно това има ли открити партиди за
потребление на ел. енергия и потребление на вода за процесния недвижим имот. В
отговорите на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „В и К“ ЕООД било посочено, че към клиентския
номер на А.К.Т. и фирма „Т. 2012“ АД липсват партиди за ел. енергия, обектът е
необитаем и поради тази причина няма и отчетени
консумирани количества вода на адрес: гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“. От
Дирекция МДТ при Община Пловдив било направено повторно запитване до Кмета на
Район „Централен“ при Община Пловдив относно това дали за имот с идентификатор
№ ****, собственост на А.К.Т. с ЕГН ********** и „Т. 2012“ АД има точен административен
адрес и какъв е той. Изискана била и информация дали съществува възможност или
правно основание при липса на точен административен адрес на гореописания
недвижим имот на него да бъде вписана регистрация на физически лица по
постоянен и настоящ адрес в служба ГРАО, както и дали има данни за предприета
процедура от собствениците на имота, посочени в т.1 за промяна на
предназначението на УПИ VIII - Банка. От Район „Централен“ при Община Пловдив била
предоставена информация, че по картата с
административните номера на Район „Централен“ сграда **** е с адрес ул. „Отец
Паисий“ без номер, като от собствениците на ПИ 852 по предходен и отменен
кадастрален план и за сграда **** по КК на гр. Пловдив за определяне на
административен адрес, няма подавано искане. Посочено било също, че съгласно
чл.89, ал.5 от ЗГР, кметът на общината определя адресите, на които може да се
извършва адресна регистрация, като за тази цел, в конкретния случай е издадена
заповед № 12 OA 1984/16.08.2012 г. на Кмета на Община Пловдив с приложение № 1
към нея, с адресите на които може да се извършва адресна регистрация. Видно от
списъка с адресите, няма адрес ул. „Отец Паисий“ без номер, с оглед на което на
този адрес не може да бъде извършвана адресна регистрация. Посочено било също
така, че в Район „Централен“ е постъпило заявление от „Т. 2012“ АД за издаване
на разрешение за извършване на неотложен основен ремонт на външната част,
покрива, подмяна на дограма и настилки по нива, за което е издадено разрешение
за проектиране. По служебно постъпила информация в Община гр. Пловдив е внесен
проект за изменение на ПУП за УПИ VIII - Банка от кв. 50 нов, 2 стар по плана
на гр. Пловдив - Централна градска част. Във връзка с изпратено запитване до
Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив за предоставяне на
информация какво е предназначението и как е определено по кадастрална карта и
кадастралните регистри на недвижим имот с идентификатор № ****., както и дали към
момента е налична информация за промяна на предназначението на сградата,
считано от момента на построяването й като МПЗ (масивно публично здание) с
Писмо вx. М
18СЛ157(1)/09.08.2018 г. било отговорено, че Сграда с
ИД **** е с функционално предназначение „жилищна сграда – многофамилна“.
Така е отразена по одобрената КККР на гр. Пловдив от фирмата — изпълнител на
кадастралната карта на гр. Пловдив. Посочено било също, че до момента не са
постъпвали искания за промяна на функционалното й предназначение. Указано било,
че при констатирано некоректно отразяване на функционално предназначение на
сграда с ИД **** по КККР на гр. Пловдив, то следва да бъде поискано със
заявление промяна на функционално предназначение на сградата, за което следва
да бъдат представени съответните документи. Изпратено било повторно запитване
до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД относно потребление на ел. енергия за
имота, има ли открити партиди и на какви цени /за стопански или жилищни нужди/,
да се посочи клиентски №, ИТН и при възможност да се предостави информация
какъв е размера на потреблението на ел. енергия по тях за периода от 01.01.2013 г. към момента. „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД отговаря, че за посочената в писмото информация (ЕГН и ЕИК) няма партиди,
съответно измервателни точки номер (ИТН) с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“.
Направено било запитване до Дирекция „Устройство на територията“ - Община
Пловдив с искане на основание чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ да се предостави
информация относно това на коя дата е внесен проект за изменение на ПУП за УПИ
VIII - Банка от кв. 50 нов, 2 стар по плана на гр. Пловдив -„Централна градска
част“ и какво е основанието за това изменение, както и на какъв етап е
процедурата за промяна на предназначението на УПИ VIII - Банка. Дирекция „Устройство
на територията“ - Община Пловдив предоставя исканата информация, като е
посочено че със Заповед № 170А 3005/01.12.2017г. на Кмета на Община Пловдив е
допуснато да се изработи ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ VIII - Банка в кв. 50 - нов, 2
- стар по плана на Централна градска част, гр. Пловдив. Със Заявление вх. №
17Ф8279 III I 19.06.2018 г. е заявено искане за ново допускане на ПУП за ПИ с
ИД ****, заедно с графична част на ПУП, а с Протокол № 23, т. 16/27.06.2018 г.
на ЕСУТ при Община Пловдив е разгледано Заявление с вх. № 17Ф8279 III I 19.06.2018
г. Със Заповед № 180А 1705/27.07.2018 г. на Кмета на Община Пловдив е презаверен срокът на Заповед № 170А 3005/01.12.2017 г. и
същата е получена на ръка на 07.08.2018 г. Приложени били копия на описаните документи,
като било видно, че с проекта за изменение на ПУП – ПЗР се предвижда
урегулиране на ПИ с ИД **** по имотни граници, като УПИ VIII- Банка се образуват два нови УПИ: VIII- 519.727, банка и УПИ IX-519.728 –общ. обсл. дейн., хотел, банка.
Изпратено било и повторно Запитване до „В и К“ ЕООД има ли открити партиди
за потребление на вода за имота, какви партиди има открити и на какви цени /за
битови или стопански нужди/, да се посочи абонатен №, водомер № и при
възможност да се предостави информация какъв е размера на потреблението на вода
по тях за периода от 01.01.2013г. до момента. От „В и
К“ ЕООД било отговорено, че за недвижим имот, с
идентификатор № **** има открита партида за консумирана вода. Титуляр на
партидата е „Т. 2012“ АД, с абонатен № **********, водомер № 00102788370, с тарифа
- фирми на основание подадено заявление № О - 33614 /17.08.2018 г. На основание
събраната информация до „Т. 2012“ АД било изпратено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото
лице, относно представяне на документи /заверени копия/, указан е 14 - дневен
срок от връчване на ИПДПОЗЛ. В отговор А. Т., в качеството му на Изпълнителен
директор на „Т. 2012“ АД, уведомява Дирекция МДТ при Община Пловдив, че „Т.
2012“ АД е станало собственик на 45% идеални части от недвижим имот,
представляващ четириетажна масивна жилищна сграда, находяща
се в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, с идентификатор ****, прехвърлени с
Нотариален акт № 068, т. 1, peг. № 1567, дело № 062
от 2015г. на нотариус С. П., peг. № 231 на НК, район
на действие Районен съд-Пловдив, вписан под Акт № 19, т. 27, дело № 4977/15г.
на СВ - Пловдив, при АВ, в който предназначението на имота е жилищна сграда - многофамилна, съгласно приложена Скица на сграда №
15-321155 - 10.09.2014 г., заверена от СГКК - Пловдив на 17.03.2015 г. Посочено
било, че дружеството не разполага с документ, въз основа на който е направено
отразяването на гореописаната сграда в кадастралния регистър, тъй като към 2009
г. не е съществувало като юридическо лице и не е било собственик. „Т. 2012“ АД
не притежава строителни книжа за гореописаната сграда и не са извършвани последващи преустройства, за да се промени функционалното й
предназначение. Представено е копие на Скица на сграда № 15-418976 - 25.06.2018
г. с идентификатор ****, издадена от СГКК - гр. Пловдив, по кадастралната карта
и кадастралните регистри със Заповед № РД - 18 - 48/ 03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, в която изрично било удостоверено
предназначението на сградата: жилищна - многофамилна,
съгласно чл.27 от ЗКИР. Въз основа на представената Скица на сграда № 15-418976
- 25.06.2018 г. с идентификатор ****, издадена от СГКК - гр. Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед РД - 18 - 48 /
03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, „Т. 2012“ АД моли да се отрази
предназначението на сградата като жилищна - многофамилна.
Предвид посоченото от дружеството е направено Запитване до Кмета на Район
„Централен“ при Община Пловдив с изх. № 18РЦ523(4)/25.09.2018 г. за
предоставяне на копие от регулационния план за имот, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, УПИ VIII - Банка, кв. 50 - нов / кв. 2 -
стар/ за периода преди влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 / 03.06.2009 г., настояща собственост
на А.К.Т. с ЕГН ********** и „Т. 2012“ АД, ЕИК ****. Район „Централен“ при
Община Пловдив предоставя копие от регулационния план за УПИ VIII - банка от
кв. 50 - нов, 2 - стар по плана на „Централна градска част“ гр. Пловдив, находящ се на ул. „Отец Паисий“. В тази връзка е направено последващо Запитване до Кмета на Район „Централен“ при
Община Пловдив, с което Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е
поискала легенда /пълни наименования/ на абревиатурите - МЖБЖ, МЖ, БЖ, МС, ПС,
МСБЖ, ПЖ, съдържащи се в предоставения Ситуационен план, както и за какво
предназначение на сградите и в кои случаи се използват посочените абревиатури. С
Писмо Район „Централен“ при Община Пловдив уведомява Дирекция МДТ, че в
кадастралните планове се използват следните абревиатури за означаване на сградите
в населени места : МжбЖ — масивна железобетонна
жилищна сграда; МсбЖ - масивна стоманобетонна жилищна
сграда; МЖ - масивна жилищна сграда; МС - масивна стопанска сграда; ПЖ -
паянтова жилищна сграда; ПС - паянтова стопанска сграда. Предвид указанието,
дадено в Писмо с вx. № 18СЛ157(1) / 09.08.2018 г.,
издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив, че при
констатиране на некоректно отразяване на функционално предназначение на сграда
с ИД **** по КККР на гр. Пловдив, то
следвало да се поиска със заявление услуга за тази промяна и да се представят
документи за това и въз основа на събраните документи, служителите на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в качеството им на органи по
приходите, констатирали некоректно отразяване на функционалното предназначение
на сграда с ИД **** като „жилищна сграда –многофамилна“
по КККР на гр. Пловдив и заявили необходимостта от промяна на функционалното
предназначение на четириетажната сграда с ИД ****, находяща
се в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ в УПИ VIII-Банка, кв. 50 - нов / кв. 2 -
стар/, настояща собственост на А.К.Т. с ЕГН ********** и „Т. 2012“ АД, ЕИК ****
по компетентност, съгласно приложените към писмото документи. В Отговор Служба
по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив информирала Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, че след запознаване с текста на писмото,
приложените документи и направена справка за сграда с ИД **** по КККР на гр.
Пловдив, било установено, че не е в компетенцията на СГКК - Пловдив да определя
функционалното предназначение на сградите, отразени в КККР на гр. Пловдив.
Посочено било, че в приложената документация не е посочено функционалното
предназначение на сграда с ИД **** по КККР на гр. Пловдив, за която се иска
промяната. Предвид изложеното било указано, че следва да се изиска от Община
Пловдив удостоверение, в което да е посочено какво е отреждането на
урегулирания поземлен имот (УПИ) по действащия регулационен план на гр.
Пловдив, в който попада въпросната сграда, която има ИД **** по КККР. Указано било,
че след снабдяване с горепосоченото удостоверение от Община Пловдив, в СГКК -
Пловдив, следва да бъде заявено искане за промяна на функционалното
предназначение на сграда с ИД **** по КККР на гр. Пловдив, ведно с прилагане на
издаденото удостоверение за това. Във връзка с указанията на СГКК - Пловдив, с
Писмо с изх. № 18РЦ947/ 03.12.2018 г. Дирекция МДТ при Община Пловдив изискала
от Район „Централен“ и Дирекция „Устройство на територията“ при Община Пловдив
да се предостави удостоверение, в което да е посочено какво е отреждането по
действащия регулационен план на гр. Пловдив на процесния имот. В Отговор Район
„Централен“ при Община Пловдив предоставя Удостоверение с изх. № 2400 - 5901 /
10.12.2018г., с което се удостоверява, че ПИ **** ведно със сградите в него
попадат в УПИ VIII-банка от кв. 50 нов, 2 стар по действащия план на гр.
Пловдив - „Централна градска част“ и предназначението на сградите от основното
застрояване следва да са с предназначение „административна, делова сграда“ (код
300 от Приложение № 4 към чл. 16, ал.3 към Наредба № РД - 02 - 20 - 5 от
15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането
на кадастралната карта
и кадастралните регистри), освен ако няма определено с документи друго
предназначение. В Отговор с вх. № 18РЦ947/17.12.2018 г. Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Пловдив уведомява Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, че ПИ с ИД № **** по КК на гр. Пловдив попада в кв. 50 нов, 2
стар по плана на „Централна градска част“ гр. Пловдив, одобрен със заповед №
1155 / 29.11.1982 г. в УПИ VIII - Банка, одобрен със заповед за изменение на
ЗРП № ОА365/18.03.1996 г., частично отменена с Решение на ПОС от 18.04.1997 г.
по отношение на застрояването. С Писмо с изх. № 18СЛ157 (4)/13.12.2018г. -
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е изпратила до Служба по
геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив издаденото от Район „Централен“
- Община Пловдив Удостоверение с изх. № 2400 - 5901/10.12.2018 г. и е заявила,
че функционалното предназначение на сграда с ИД **** следва да е с
предназначение „Административна, делова сграда“ (код 300 от Приложение № 4 към
чл. 16, ал. 3 към Наредба № РД — 02 -20- 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). С
Уведомление с вх. № 18СЛ157 (5) /27.12.2018 г. Служба по геодезия, картография
и кадастър - гр. Пловдив на основание чл.61, ал.1 от Административно
процесуалния кодекс уведомява Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, че по повод постъпилите заявления с вх. № 01 - 435660 -06.11.2018 г. и
вх. № 05 - 17774 - 13.12.218г. в СГКК - Пловдив от Цвета Попова, Директор на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, подадени на основание
чл.58, ал.1 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5 / 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) е приключило производството за изменение на функционалното
предназначение на сграда с ИД **** по КККР на гр. Пловдив, като същата е
записана с функционалното предназначение „Административна, делова сграда“,
съгласно удостоверение с изх. № 2400 - 5901 от 10.12.2018 г. на Район
„Централен“ при Община Пловдив.
Въз основа на така описаната хронология на
извършваните проверки и запитвания, както и
събраните данни от същите в АУЗД било прието, че безспорно било
установено, че процесната сграда съставлява
нежилищна, друга нежилищна, като изрично било посочено, че преобладаващото
предназначение на сградата се определя от над 50 процента от предназначението
на обектите в нея. Отчетено било, че следва за нуждите на определяне понятията
жилище и жилищна сграда да се вземат предвид разпоредбите на ЗУТ, на които се
позовава административният орган и при определяне на предназначението на
териториите и поземлените имоти. Изрично е посочено, че като правило сградата,
построена върху поземлен имот, отговаря на предназначението на имота по ПУП.
Посочено е също така и че основно правило при оценяване и облагане на недвижими
имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според
одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа, но когато
действителното им използване не съответства на предназначението им по
архитектурна документация, от значение е фактическото ползване.
При така установеното от фактическа страна,
от правна такава, на първо място съдът намира, че оспореният АУЗД, както и
решението за неговото потвърждаване са издадени от компетентни органи, като по
делото са налице данни относно длъжността на издателя на АУЗД - главен
инспектор в Дирекция МДТ, както и заповеди на Кмета на Община Пловдив за
определяне на служители от общинската администрация с права и задължения на
органи по приходите, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл.4, ал.3, 4 и
ал.5 от ЗМДТ.
Спорът се концентрира върху това дали декларираният
от жалбоподателя имот следва да се определи като жилищен или нежилищен, предвид
произтичащите от това различни последици при определянето на ДНИ и ТБО с оглед
различния начин на определяне на данъчната оценка на имота по чл.21 от ЗМДТ.
В случая, според съда, макар издателят на
акта да е извършил значителен обем проверки, както и да е събрал множество
доказателства по преписката, изводът му, че категорично и безспорно било
доказано, че предназначението на процесния имот на ул.“Отец Паисий“ е на нежилищен
имот не може да се счете за обоснован.
АУЗД е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, като очевидно от материалите по преписката, производството е започнало с
изпълнение на процедура по чл.103 от ДОПК, предвиждаща при установяване на
несъответствия между данните в приетата декларация и данни, получени от
органите по приходите от трети лица или администрации, подателят да бъде
поканен да отстрани несъответствията, което се осъществява с подаване на нова
декларация. От изпратената покана до дружеството обаче, не става ясно какви
точно несъответствия е установила приходната администрация и въз основа на
какво, като жалбоподателят е уведомен единствено, че следва да уточни
предназначението на сградата, обектите в нея и да предекларира
имота. Какви точно несъответствия и въз основа на какви данни е установил
органът по приходите, за да инициира производството по чл.103 от ДОПК не става
ясно и от съдържанието на самия АУЗД. Не е приложен по преписката констативен
протокол или друг акт, от който да е видно какво точно несъответствие е
установил органът по приходите и въз основа на какви именно данни. Вероятно,
органът по приходите е имал предвид за направата на изводите си съдържанието на
декларациите по чл.14 от ЗМДТ, подавани от други съсобственици на същия имот,
защото в декларация от 2008 г. на съсобственик Г.Колев, имотът е бил деклариран
като друг нежилищен, в издадено удостоверение за данъчна оценка, вписано в
нотариалния акт за придобиване на имота от това лице, имотът също е бил описан
като друг нежилищен, а в приложения нотариален акт имотът е бил отразен като
четириетажна масивна сграда. Такива установявания обаче на конкретни
несъответствия не са били обективирани в какъвто и да
било акт, нито са били конкретизирани изобщо в поканата до жалбоподателя и
същият не е бил поканен и да ги отстрани, както предвижда нормата на чл.103,
ал.1 от ДОПК. Сиреч, до жалбоподателя не е достигнала покана да отстрани
конкретно установени от приходната администрация несъответствия, което именно
следва да стане с подаването на нова декларация в тази процедура. Вместо това
му е посочено, че следва да уточни
предназначението на сградата и обектите в нея и да предекларира.
Поради това и съдът намира, че некоректно е била приложена процедурата по
чл.103 от ДОПК, в рамките на която жалбоподателят е депозирал декларация по
чл.14 от ЗМДТ от 29.03.2018 г., защото такава изрично му е била изискана от
органа по приходите и в която е декларирал имота като друга нежилищна сграда,
тъй като така е било нарушено правото му на защита, прогласено в чл.6 от ДОПК.
Неоснователно според съда органът по приходите е игнорирал последващата
декларация от 13.04.2018 г. Вярно е, че същата е депозирана след установения от
органа 14-дневен срок, който, ако се приеме приетото в АУЗД обстоятелство, че
поканата е връчена на 16.03.2018 г. е изтекъл към 30.03.2018 г. и предвид
подаването на заявлението на жалбоподателя от 02.04.2018 г. също след изтичане
на този срок, не може да се приеме, че същото е имало характер и на искане за
удължаване срока по чл.25 от ДОПК. Нормата на чл.103, ал.2 от ДОПК сочи, че
подаването на новата декларация /за отстраняване на несъответствията/,
извършено в срока по чл.103, ал.1 от ДОПК ползва подателя. В тази връзка и
органът по приходите е приел и обработил декларация от 29.03.2018 г. като
валидно и своевременно подадена.
Последвала е декларация от 13.04.2018 г., която обаче по съществото си е
такава за промяна на декларирани данни и
обстоятелства в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ от 29.03.2018 г., която
пък е подадена по искане на органите по приходите по реда на чл.103 от ДОПК. Законоустановеният срок за подаване на такава по вид
декларация /по чл.14 от ЗМДТ/ е двумесечен, съгласно ЗМДТ и следователно не е
бил изтекъл към момента на подаване на декларацията за промяна от 13.04.2018
г., считано от 16.03.2018 г., от когато следва да се счита срокът за подаването
й и независимо, че в нормата на чл.103 от ДОПК срокът е 14-дневен - той се
отнася до новата декларация за отстраняване на несъответствия, докато в
разпоредбата на чл.104, ал.1 от ДОПК законът борави с термина законоустановен срок за подаване на декларацията за
промяна, а този срок се определя от съответния закон според типа на
декларацията.
Независимо от посоченото, от събраните по
административната преписка доказателства става ясно, че са налице значителен
обем данни и индиции, извлечени от събраните
доказателства, че имотът би могъл да е такъв с предназначение на
административна нежилищна сграда, но същевременно са налице и такива доказателства, от които може да се направи
извод в обратна насока, а именно, че се касае до имот, който по
предназначението си е жилищен. В тази връзка и според съда доказателствата,
които са били събрани, не са давали основание за направата на категоричен и
обоснован в достатъчна степен извод, който в последствие да доведе и до промяна
в режима на облагането на имота чрез доначисляването
на ДНИ и ТБО за същия за целия период от придобиването му до момента на
издаване на АУЗД. Действително, правилно е посоченото в АУЗД принципно
положение относно това, че като правило сградата, построена върху поземлен
имот, отговаря на предназначението на имота по ПУП, както и че основно правило
при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва
съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и
другите строителни книжа, но когато действителното им използване не съответства
на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото ползване. В случая, последното обстоятелство,
а именно какво е било фактическото ползване на сградата в периода, не е било
възможно да бъде установено, тъй като от събраните доказателства става ясно, че
имотът е бил необитаем през всичките години, предмет на АУЗД и за него не са
били плащани разходи за консумрани ток и вода. При
липса на данни относно фактическото реално използване на сградата е следвало да
се съберат доказателства относно това каква е тя по характер и каква възможност
е давала към момента на придобиването й от страна на жалбоподателя за съответно
фактическо ползване, съответно дали е давала възможност да служи за
задоволяване на жилищни нужди, предвид придобиването й именно като жилищна
сграда /по арг. от §1, т.51 на ДР на ЗДДФЛ/, макар и
да не е била ползвана. В случая е установено, че по преписката не са били
приобщени строителна или архитектурна документация на сградата, като е
установено, че такава не се съхранява в Община Пловдив, а не е представена и от
страна на жалбоподателя също предвид посоченото в обясненията му, че не
съхранява такава. Легални дефиниции на жилище и жилищна сграда са дадени и в
ЗУТ и те са цитирани точно в АУЗД, като при анализа им може да се направи
извод, че се касае до конкретно пространство, което е така организирано, че да
дава възможност за постоянно обитаване, като, за да е жилищна една сграда в нея
следва да има заемане от жилища на най-малко 60 на сто от РЗП на сградата. В
случая, административният орган не е извършил конкретна проверка на
обстоятелството каква е в действителност процесната
сграда и какви са обектите в нея, за да може да се определи действителното й
предназначение, а вместо това, е анализирал събраните доказателства в насока на
това като каква би следвало да бъде квалифицирана сградата с оглед на отрежданията по плана на града. Както е известно обаче, напълно възможно е
съобразно с отреждането в съответния ПУП, един ПИ да е с едно предназначение, а
на практика да се ползва с друго, съответно не винаги изградените в него сгради
се използват съобразно с определеното функционално предназначение на поземления
имот, нито съобразно с функционалното предназначение на сградата, указано по одобрения
инвестиционен проект и другите строителни книжа. Както е приел и
административния орган, водещо е действителното фактическо използване на
съответния недвижим имот при извършване на оценяването и облагането му по реда
на ЗМДТ. В тази насока, от доказателствата по преписката, така както са
възприети и разгледани в АУЗД, е направен извод какво би следвало да е
юридически предназначението на сградата, а не какво е действителното й
фактическо предназначение. Обстоятелството, че тя не е била ползвана в периода
на проверката, не означава, че такова фактическо предназначение не би могло да
се провери и установи, както вече се каза.
Видно е, че дружеството първоначално не е
декларирало данни относно датата на построяване на имота, като в последствие, в
посочените по-горе втора и трета декларация по чл.14 от ЗМДТ за същия имот е
отразило година на построяване 1940 г. Категорични доказателства относно датата
на построяване на имота обаче по делото не са били събрани в хода на
административното производство. В тази насока и не става ясно за кой именно
период е била извършена и удостоверена проверка в писмото от Район Централен от
17.07.2018 г., приложено по преписката, в което е посочено, че в плана,
действал към времето на построяване на сградата, тя била записана като 4МПЗ (масивно публично здание —
жилищните са отбелязани като МЖЗ - масивно жилищно здание) и е отбелязана като една сграда заедно със сграда ****и като собственик е записана Българска
земеделска и кооперативна банка, при условие, че не са били налице надлежни
доказателства кога именно е била построена сградата и в тази насока съобразно
кой именно план тя е била записана като публично здание и то като една сграда с
друга такава, която понастоящем обаче вече е отразена като отделна и
самостоятелна сграда с друг идентификатор, видно от приложените скици от АГКК.
Установено е, че предмет на придобиването с нотариалния акт, представен от
страна на жалбоподателя и съответно на деклариране с декларацията по чл.14 от ЗМДТ е само една сграда, която е с идентификатор **** по КККР, а по т.нар. план,
действал към построяването на сградата, според данните от Район Централен -
Пловдив, сградата е била записана като публично здание, но заедно с друга
такава, която сега попада в друг ПИ. Попълнената служебно страница към
декларацията / л.125, т.1 от делото/ е относима към
ПИ с № 852 от Кадастралния план от 1982 г., който съответства на имота по
местонахождение на сградата с идентификатор **** по одобрената КККР от 2009 г.,
като в същата е отразено, че предназначението на ПИ по ПУП, одобрен през 1982
г., е било за нежилищно застрояване. Следва да се има предвид обаче,
установяващото се от писмото с приложение на Зам. кмет на „ОСУТСИ“ при Община
Пловдив обстоятелство, че сградата е
била вече построена към момента на предвиждането за ПИ пл.№ 852 с плана на
Централна градска част от 1982 г. и видно от приложения ситуационен план на УПИ
VIII- Банка, кв.50-нов, 2-стар, въпреки отреждането на ПИ
№ 852, УПИ VIII- Банка, кв.50-нов, 2-стар
като такъв за нежилищно застрояване, в плана е нанесена съществуващата сграда
като 4МжбЖ – четириетажна масивна
железобетонна жилищна сграда. Така е нанесена сградата и в приложена по
преписката скица № 1477/09.07.2008 г., издадена от Община Пловдив – Район
Централен. Въпросната сграда е била отразена и по одобрената КККР на гр.
Пловдив със заповед от 2009 г. с ИД № **** и с функционално предназначение жилищна сграда – многофамилна, което е видно от няколкото
скици от 2014 г.- 2017г. В писмото на Кмета на Район Централен до Директора на
Дирекция МДТ при Община Пловдив е посочено, че не са налице данни по каква
причина в кадастралната карта сградата е описана като жилищна, като в архива на
Район Централен не били открити документи, удостоверяващи преустройства на
сградата и съответно промяна на предназначението й. В отговора на АГКК /СГКК-
Пловдив/ е посочено, че функционалното предназначение на сградата като жилищна-многофамилна е отразено по КККР на Пловдив от
фирмата - изпълнител на КК на Пловдив. Действия по допълнително изясняване на
обстоятелството по каква причина сградата е била нанесена така от
фирмата-изпълнител на КК във време преди датата на придобиването на идеални
части от същата от страна на дружеството-жалбоподател, органът на приходната
администрация изобщо не е предприел. Вместо това, със заявление от Директора на
Дирекция МДТ е инициирано производство по реда на ЗКИР и Наредба РД-02-20-5 от
15.012.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта
и кадастрални регистри за изменение в отразяването на кадастрални данни за
сградата, във връзка с което е издадено удостоверение от Район Централен при
Община Пловдив, съгласно което предназначението на сградите от основното
застрояване следва да са „административна делова сграда“, освен ако няма определено с документи друго предназначение. В
заявлението на Директора на Дирекция МДТ било изрично отразено, че
съгласно чл.37, ал.1 от ЗУТ сградите в
УПИ носят неговото предназначение, тоест за тази сграда /процесната/
ще се определи и посочи функционалното й предназначение, съобразно с това на
УПИ. В действителност разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗУТ гласи, че сградите на
основното застрояване се изграждат
съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в
подборния устройствен план. Сиреч, законът определя
режимът при бъдещото застрояване, като съгласно същия сградите, които ще следва
да се изградят, следва да са по предназначение такова, каквото е отредено на
съответния УПИ. В случая, както се каза, е налице заварен от новия ПУП строеж.
Впрочем, според нормата на чл.38 от ЗУТ е предвиден режим на преустройство и
промяна в предназначението на жилищни помещения или самостоятелни жилища, както
и съответно възстановяване на жилищното предназначение при вече преустроени
обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда.
Видно е, че въз основа на заявлението до АГКК
от Агенцията е изпратено уведомление от 19.12.2018 г. относно проведено
производство по чл.58, ал.1 от цитираната Наредба от 15.12.2016 г., което е
посочено да е приключило и да касае изменение на функционалното предназначение
на процесната сграда като същата е записана с
функционално предназначение административна, делова сграда. Следва да се има
предвид обаче, че уведомлението, адресирано до заявителя и заинтересованите
съсобственици на имота е такова по чл.61, ал.1 от АПК и към преписката не са
ангажирани доказателства от страна на приходната администрация дали крайният
акт в това административно производство пред АГКК е влязъл в сила или не. При
това положение и позоваването на това уведомление на АГКК /СГКК- Пловдив/ в
АУЗД като доказателство, касаещо въпроса за
действителното функционално предназначение на сградата, предмет на облагане,
според съда е било неправилно.
Факт е, както се каза, че всички събрани
доказателства се отнасят, а и са посочени от страна на органа, издал оспорения
акт в насока на това какво би следвало да е функционалното предназначение на
сградата, но не и какво в действителност е то. В тази насока никъде в акта не е
даден отговор на въпроса защо органите по приходите не приемат за достоверно
отразеното функционално предназначение на сградата по одобрената КК, която е в
сила преди датата на придобиване на имота от жалбоподателя и към периода на
АУЗД и което предназначение надлежно е било удостоверено в нотариалния акт за
придобиването на имота и е било добросъвестно декларирано от жалбоподателя в
първата от декларациите му под страх от наказателна отговорност, като се има
предвид, че предназначението на КК е да отрази действителното фактическо
положение на имотите. При условие, че е било налице съмнение относно верността
на декларираното и при деклариране от същото лице на различни обстоятелства във
втората от декларациите по чл.14 от ЗМДТ, е следвало органът по приходите да
установи действителното положение, но не и да предполага какво би следвало да е
то, предвид мястото, на което се намира сградата според устройствения
план на града. В тази насока, като се има предвид дефиницията за жилищна сграда
/по §5, т.29 на ДР на ЗУТ/, която определя, че от значение за предназначението
на сградата е това на самостоятелните обекти от нея /в който см. е напр. и
Решение № 9105/16 г. по адм. дело № 4046/16г. на ВАС/,
следвало е да се осъществи конкретна проверка по отношение на сградата и на
отделните обекти в нея, независимо от това, че е необитаема, както става ясно
за целия процесен период и няма данни за
осъществявани преустройства, от която проверка именно да стане ясно обектите в
сградата с какво последно предназначение са били към момента на придобиване на
имота и неговото деклариране, респективно каква част от тях с какво
предназначение са били. В тази връзка се установява, че не е била използвана от
органа по приходите възможността за получаване на информация от СГКК относно
наличието или липсата на схема на етажи и на самостоятелните обекти по етажи на
сградата, съгласно Приложение № 4 към чл.17, ал.10 и чл.45, ал.5 от Наредба РД
-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и
КР. Не е използвана възможността за извършване на оглед на недвижимия имот,
каквото действие допуска ДОПК и/или за изготвяне на експертиза досежно установяване на обстоятелствата, свързани с отделните
обекти в сградата. Не е било отправено запитване до АВ – имотен регистър, за
проверка по партидата на имота, в която задължително като обстоятелство в част
„А“ се отразява предназначението му /чл.60 от ЗКИР/, за да се установи с какво
предназначение същият е бил отразяван в регистъра във времето и дали същото е
търпяло промяна. Вместо това на база на различни по съдържание и противоречащи
си като информация относно предназначението на сградата документи и отговори от
различни трети лица, при това без коментар защо се приемат за достоверни само
част от тях, органът по приходите е постановил акта си и е извършил практически
доначисляване на ДНИ и ТБО, като така е утежнил
положението на жалбоподателя, възлагайки му допълнителни задължения, над
заплатените от него за имота, което според съда, при това процедиране, е в
нарушение на чл.3 и чл.5 от ДОПК, предвиждащи задължение за изясняване на
действителните факти от значение за установяване и събиране на публичните
вземания, което е съществено процесуално нарушение, довело и до необоснованост
на АУЗД. Липсата на отразяване в АУЗД, а и в Решението, което го потвърждава,
как органът по приходите оценява всяко от доказателствата и защо и въз основа
на кои именно от доказателствата е възприел точно такъв извод досежно функционалното предназначение на процесния имот и
за процесния период и наличието само на тяхното изброяване, води до
невъзможност за съда да прецени по същество законосъобразността на акта.
Поради
това и съдът счита, че следва да отмени оспорения АУЗД и да върне преписката на
основание чл.160, ал.3 от ДОПК на издателя му, тъй като характерът на акта не
позволява решаване на делото по същество и това е така, защото не са били
установени от органа по приходите по безспорен начин релевантни факти с
доказателства, които се отнасят към правилното определяне на данъчната основа,
върху която се изчисляват задълженията на жалбоподателя. Преписката ще следва
да се върне с указания за събиране на допустимите по ДОПК доказателства, които
се посочиха в решението, че не са били събрани от органа по приходите, а е
следвало, както и извършване на задълбочен анализ на събраните доказателства с
оглед постановяване на обоснован АУЗД.
С оглед този изход на спора и предвид
заявеното от жалбоподателя с жалбата искане за присъждане на направените разноски
по делото, които се констатира да са в размер на 50 лева – внесена държавна
такса за образуване на делото, то на основание чл.161, ал.1 от ДОПК ще следва
да се осъди Община Пловдив да заплати посочената сума на
дружеството-жалбоподател.
По изложените мотиви и на основание чл.160,
ал.3, от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №
1011 от 31.12.2018 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,
потвърден с Решение № 17/29.03.2019 г.
на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за задължения
на „Т. 2012“ АД гр. Пловдив.
ВРЪЩА преписката на компететния
орган в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за изпълнение на
дадените с настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Т. 2012“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Дилянка“
№ 35 сумата от 50 лв. /петдесет/ лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: