№ 19
гр. В. Търново, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 618 по описа на Административен съд В. Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.П.И. *** против Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 8109 – 1 / 28.12.2016г., издаден от орган
по приходите при Община В. Търново, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община В. Търново, с който за данъчни
периоди 2015г. и 2016г. са определени данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци общо в размер на 1 347,72лв.
и за невнесените
в срок задължения за данък и такса са начислени лихви. Жалбоподателят
твърди
липсата на компетентност на издателя на акта, липсата на основание за издаване
на акт за установяване на задължение по декларация, както и неправилно
определяне на размера на задълженията.
Моли за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община В. Търново - оспорва
жалбата. Излага, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните и
материалните норми, поради което се явява законосъобразен. Моли се същия да
бъде потвърден и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на
обжалване е Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 8109 – 1 / 28.12.2016г.,
издаден от орган по приходите при Община В. Търново, мълчаливо потвърден от
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община В. Търново, с който за
данъчни периоди 2015г. и 2016г. са определени данък върху недвижимите имоти и
такса за битови отпадъци общо в размер на 1 347,72лв. и за
невнесените в срок задължения за данък и такса са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
В.П.И. придобива
на 02.08.2013г. по наследство ½ идеални части от следните недвижими
имоти в гр.В. Търново – 1-ви етаж от къща от 80кв.м. на ул.”Освобождение” № 9 и
земя 653кв.м.; 3-ти етаж от къща 432 кв.м., гараж 28 кв.м. и земя 520 кв.м. на
ул.”Любен Каравелов” № 79. Пред
Община В. Търново са подадени от съсобственика Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 1975 /
24.04.2014г. и № 1976 / 24.04.2014г., в които са посочени видовете имоти и
техните характеристики. Към декларациите са приложени удостоверения за
наследници.
На 28.12.2016г. на В.И. е издаден оспорения акт за
установяване на задължение.
В
хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.156, ал.5 от ДОПК при формиран
мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община В.
Търново. Съгласно писмо от процесуалния представител на ответника жалбата на И.
е получена при горестоящия орган на 07.07.2020г. Същия дължи произнасяне в
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК или до 06.09.2020г. В този срок липсва
произнасяне, поради което е налице мълчаливо потвърждаване на акта, при което
срокът за оспорване е 30 дневен от изтичането на срока за произнасяне на органа
или в конкретния случай срокът за депозиране на жалбата до съда е 06.10.2020г.
Жалбата е подадена на 02.10.2020г., видно от положения печат на Община В.
Търново, следователно е подадена в срок.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в
установената форма, но в нарушение на процесуалния и
материалния закони.
От
представените пред съда Заповед № РД 2280 / 16.11.2015г. е видно, че издателя
на оспорения акт Марияна Йовчева е определена от Кмета на Община В. Търново за
орган по приходите при установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и
такси. Съгласно Трудов договор № 432 / 30.07.2008г. и допълнително споразумение
към него от 08.07.2015г. Марияна Йовчева заема длъжността главен експерт в
Община В. Търново, така както е посочено и в оспорения акт.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за липса на предпоставките на чл.107 от ДОПК за
издаване на акт за установяване на задължение. В конкретния случай действително
в акта за установяване на задължение не е посочено на кое от основанията по
чл.107 от ДОПК се издава, но както в текстовата част, така и в табличната част
е посочено, че нито едно от задълженията за данък недвижими имоти и такса смет
не са платени. Следователно е налице една от предпоставките за служебно издаване
на акт за установяване на задължение по декларация – когато задължението не е
платено в срок. От жалбоподателя не са представени доказателства, установяващи
положителния факт на заплащане на дължимите задължения за данък сгради и такса
смет за данъчни периоди 2015г. и 2016г. за притежаваните ½ идеални части
от две къщи, гараж и два парцела, поради което и в настоящото производство не е
оборено основанието на издаване на акт за установяване на задължение. Липсата
на конкретизация на кое от посочените в чл.107 от ДОПК основания за издаване на
акта е процесуално нарушение, но то самостоятелно не е основание за отмяна на
административния акт.
При
декларираните данни за право на собственост върху недвижими имоти на
територията на гр.В. Търново, правилно е прието от административния орган, че В.И.
е задължено лице за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
Неправилно
обаче в акта за установяване на задължение са определени обектите на облагане.
Видно от представените копия на данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ
декларираните обекти са общо 5 – 1-ви етаж от
къща от 80кв.м. и земя 653кв.м. на ул.”Освобождение” № 9 в гр.В. Търново и 3-ти
етаж от къща 432 кв.м., гараж 28 кв.м. и земя 520 кв.м. на ул.”Любен Каравелов”
№ 79 в гр. В. Търново. Всеки един
деклариран обект има собствена данъчна оценка, видно от съдържанието на акта и
от представените по делото удостоверения за данъчна оценка. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания....
Следователно посочените в декларациите земя и сграда и гараж представляват
самостоятелни обекти за облагане. В нарушение на материалния закон, определящ
обектите на облагане, задълженията за данък сгради и такса битови отпадъци са
посочени общо за всички обекти на съответния административен адрес. Това води
до невъзможност лицето да узнае какъв е размера на задължението му за всеки
притежаван недвижим имот. Липсата на индивидуализация на обектите за облагане
препятства извършването на служебна проверка от съда за правилно приложение на
закона при определяне на размерите на задълженията за данъци и такси на
жалбоподателя.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорения акт е постановен в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При
този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 10лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 ДОПК № 8109 – 1 / 28.12.2016г., издаден от орган по приходите при
Община В. *** да заплати на В.П.И. *** сумата от 10
лева / десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: