№ 3671
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20221100508004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. чл. 436 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника А. Б. Х., чрез адв. Д.Б., срещу
Съобщение, изх. № 4814 от 26.06.2022 г., в което е инкорпориран отказ за прекратяване на
изпълнително дело № 20087880400173 по описа на ЧСИ М.К., Рег.№ 788 в КЧСИ, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Частната жалбоподателка излага, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, тъй
като по делото са налице периоди от повече от две години, през които взискателя не е
поискал надлежно извършване на изпълнителни действия. На самостоятелно основание
твърди, че не й е връчвано уведомление за извършена цесия, като по този начин счита, че
фактическият състав на цесията не е завършен. Заявява, че незаконосъобразно суми към
новия взискател били насочвани още на 10.01.2019 г. С тези доводи моли съда да отмени
отказа на ЧСИ М.К. да прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20087880400173
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Взискателят по делото „Е.М.“ ЕООД, редовно уведомен, не взема становище по жалбата
и не ангажира доказателства.
ЧСИ М.К. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.
1
Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Изп.д. № 20087880400172 е образувано по молба, вх. № 585/07.05.2008 г. на взискателя
„А.Б. Б.“ АД, ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9922/2008
г. на CPC, 41 с-в, с който длъжницата А. Б. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„А.Б. Б.“ АД сумите 39 693,81 евро просрочена главница, 1 218,58 евро просрочена
договорна лихва за периода 26.09.2007 г. – 20.03.2008 г., 670,98 евро лихва върху
просрочената главница за периода 26.09.2007 г. – 20.03.2008 г. и неустойка от 427,13 евро за
периода 26.09.2007 г. – 20.03.2008 г. и законна лихва от 21.03.2008 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 1 643,31 лева – разноски по делото. В молбата за
образуване взискателят „А.Б. Б.“ АД е посочил способи на изпълнение, а именно: опис и
налагане на възбрана върху недвижими имоти притежавани от длъжника, запор на движими
вещи и вземания на същия.
На 19.06.2008 г. е извършен опис на недвижим имот собственост на длъжника. С протокол
за разгласяване на публична продан от 07.08.2008 г. е насрочена продажба на описания
апартамент, собственост на длъжника от 08.08.2008 г. до 08.09.2008 г. Недвижимият имот е
продаден и възложен на купувача, чрез постановление за възлагане с изх. № 4798/17.09.2008
г. /лист 81/.
На 10.10.2008 г. е постановено определение по гр.д. № 3880/2008 г., на СГС /лист 137/, с
което производството по изпълнителното дело е спряно до произнасяне по подадената
жалба срещу постановлението за възлагане.
На 12.05.2009 г. е постановено решение по гр.д.№ 3880/2008 г. по описа на СГС, с което е
отменено изготвеното постановлени за възлагане на ап. № 203. /лист 156-158/.
На 26.06.2009 г. е постъпила молба от взискателя, с която се иска насрочване на опис и
оценка, респективно изнасяне на публична продан на притежавания от длъжника недвижим
имот /лист 159/.
На 20.01.2010 г. е извършен опис на Апартамент № 203, собственост на длъжника по
изпълнителното дело — А. Б., /лист 226-227/.
На 08.02.2010 г. публичната продан е обявена чрез изготвяне на протокол за нейното
разгласяване по реда на ГПК /лист 233/. Проданта е насрочена от 19.04.2010 г. до 19.05.2010
г. Тъй като първата публична продан е нестанала поради липса на наддавателни
предложения, е обявена втора такава от 19.06.2010 г. до 19.07.2010 г. Впоследствие
обявената продан е отложена от 19.07.2010 г. до 19.08.2010 г. Проданта е разгласена
съгласно протокол, изх. № 04998/16.07.2010 г. /лист 25/. На 20.08.2010 г. е изготвено
постановление за възлагане на недвижимия имот - ап. 203.
2
Следващото поискано от взискателя изпълнително действие е поисканото с молба, вх. №
6997/23.12.2011 г., налагане на запори върху паричните вземания на длъжника А. Б. към
нейния работодател, /лист 314/. Запорът е наложен на 24.02.2012 г. /лист 33/.
С молба, вх.№ 5507/02.08.2012 г. купувачът по публичната продан е поискал да бъде
въведен във владение на закупения имот /лист 357/. Въводът е извършен на 10.01.2013 г., за
което е съставен и протокол, /лист 398/.
От 20.09.2012 г. са започнали ежемесечни постъпления по изпълнителното дело, които
продължават и до днешна дата. Извършваните плащания са отразени по изпълнителното
дело, като индиция за тях са и платежните документи, с които са правени ежемесечни
преводи към взискателя. /постъпленията са приложени върху гърба на изпълнителното дело
том 1 и 2/.
С молба, вх.№ 1077/20.02.2019 г., по делото е конституиран новият взискател - „Е.М.“
ЕООД, въз основа на представен договор за цесия от 10.01.2019 г. Жалбоподателката е
уведомена за извършената цесия на 09.07.2019 г. чрез работодателя си.
С обжалваното съобщение, изх.№ 4814 от 26.06.2022 г., е оставено без уважение искането за
прекратяване на изпълнително дело № 20087880400173 по описа на ЧСИ М.К., Рег.№ 788 в
КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и изчерпателно кои действия на
съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред и съответно от кои страни.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2
от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна
възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни.
Предмет на настоящото производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, е наличието или липсата на основания, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително
производство, съответно законосъобразността на постановения отказ. Тези основания за
прекратяване на изпълнителното производство са изрично и лимитативно изброени в чл. 433
ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
3
продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл.
116, б. "в" ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В конкретния случай, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, за
настъпила перемпция за периода 01.01.2015 г. - 09.07.2019 г., тъй като през целия цитиран
период по изпълнителното дело всеки месец са постъпвали суми, удържани от наложен
запор върху трудовото й възнаграждение. Налагането на запор върху трудовото
възнаграждение по своето същество е годно и валидно изпълнително действие по смисъла
на т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и
прекъсва течението на срока на перемпцията и на погасителната давност.
На следващо място, възраженията досежно извършената цесия и конституирането на
новия взискател, съдът намира за неоснователни.
4
По изпълнителното дело е представен договорът за цесия и приложение към него с описани
прехвърлените вземания. Не е спорно по делото, че договорът е сключен с първоначалния
взискател. Следователно в договора се съдържа негово изявление за прехвърлянето, което е
достигнало до длъжника с уведомяването му. С оглед на това не може да се приеме, че при
сключване на договора за цесия не е съобразено изискването на чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие.
Видно от книжата по изпълнителното дело, длъжницата А. Б. е уведомена за извършената
цесия чрез съобщение с изх.№ 5983/26.06.2019 г., което й е връчено чрез работодателя и
същата е получила лично на 09.07.2019 г. /лист 578 от изп.д./, като едва след надлежното
връчване на уведомлението за извършената цесия е започнало плащане към новия взискател.
Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния
изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство, поради което
подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от длъжницата А. Б. Х., чрез адв. Д.Б.,
срещу съобщение с изх.№ 4814 от 26.06.2022 г., в което е инкорпориран отказ за
прекратяване на изпълнително дело № 20087880400173 по описа на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 в
КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5