РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Търговище, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. А. законен представител на „К и К -
2011 ООД“ гр.Благоевград срещу ЕФНГ серия К № 9521103 издаден от
ОДМВР - Търговище. Считайки същият за издаден в нарушение на закона,
жалбоподателя моли ЕФ да бъде отменен. В с.з. не се явява и не изпраща
представител. Жалбата се поддържа с писмено становище чрез пълномощник.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител
представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
По делото има справка, че обжалваният фиш е връчен на 13.08.2024 г.
Жалбата е подадена в срок – на 26.08.2024 г. (видно от пощенското клеймо на
приложеното копие на пощенски плик - л.15) и е процесуално допустима.
Същата е подадена от лице с активна процесуална легитимация.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
1
На 10.08.2024 г. в 06:58 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП -I - 4
км.227+30 до Метанстанция с АТСС MultaRadar SD580 насочено към
гр.Варна, при максимално допустима скорост от 60 км/ч. въведена с пътен
знак В 26 и отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч. с МПС
КЬОГЕЛ СН 24 вид полуремарке рег.№ ******, с автоматизирано техническо
средство № 00209D32D438 била отчетена скорост на движение от 86 км/ч. Бил
изготвен и снимков материал. Предвид това, от ОДМВР – гр.Търговище бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 9521103. В същия
било посочено, че полуремаркето се е движело в посочения участък от ПП – І
- 4 с установена скорост от 82км/ч. (след приспадане на допустимата грешка),
при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч. – ограничена с
пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената
скорост на движение е било със 22 км/ч, поради което на жалбоподателя като
законен представител на собственика на превозното средство, за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 100лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към
делото писмени доказателства.
От приложената снимка се установява мястото, времето, превозното
средство с което е извършено твърдяното нарушение, както и техническото
средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че
засечената скорост на движение на полуремаркето с рег. № ******* е била 86
км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с техническото
средство от така установената скорост е била приспадната допустимата
грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е
приета скорост на движение на превозното средство от 82 км/ч. Нарушението
е установено и заснето със стационарно техническо средство - №
00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа
годност и изправност на същото към момента на констатиране на
нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за
измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на
видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.
Приложена е и скица на процесният пътен участък, изображения извлечени от
„Google карти“.
2
От представените копие на регистрационен талон, справка от
централна база данни на КАТ и справка от търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел се установява, че собственик на
превозното средство на процесната дата е било дружеството представлявано
от жалбоподателя. Няма данни кога е съставен електронният фиш (предмет на
настоящото производство), но предвид датата на връчване - 13.08.2024 г.
следва да се приеме, че оспореният акт е съставен в предвиденият за това срок.
Видно от приложеното писмо от АПИ ОПУ Търговище вх.№363000-
6937/21.02.2025 г. на процесното място (гр.Търговище, ПП-I-4 км.227+300) в
двете посоки има монтиран пътен знак В26 ограничаващ скоростта на
движение до 60 км/ч.
При проверка на оспореният фиш съдът констатира, че същият е
издаден при нарушение на закона.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС
„..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/,
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2
реквизити…”.
Видно от описанието на обжалвания електронен фиш в него липсва
част от задължителните реквизити, а именно липсва посочване на
регистрационния номер на моторното превозно средство, посредством което е
3
извършено нарушението. Същото не е индивидуализирано в обжалвания
електронен фиш, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита на санкционираното
лице.
Видно от доказателствата в настоящото производство, а и от описаното
в обжалвания електронен фиш, същият е издаден с оглед твърдението, че
описаното е извършено с МПС /моторно превозно средство/ - КЬОГЕЛ СН 24
вид полуремарке с рег. № ******.
Съгласно §6, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „ремарке" е
ПЪТНО превозно средство, предназначено да бьде теглено от моторно
превозно средство. Същото не представлява моторно превозно средство по
смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, съгласно която, моторно превозно средство
е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства. Ремаркето е предназначено да бъде
задвижвано от моторно превозно средство и то очевидно не представлява
МПС по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП. Процесното нарушение на закона,
вменено с обжалвания електронен фиш не би могло да бъде осъществено
посредством ПОЛУРЕМАРКЕ, тъй като същото не подлежи на управление (не
е снабдено с двигател) и няма водач.
От друга страна, очевидно от формулировката на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
че за административните наказания по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП подлежат
само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата,
притежаващи друг вид пътни превозни средства. В настоящия казус не е
установено теглещото моторно превозно средство, т.е. не е установен неговия
собственик. На жалбоподателя е издаден електронен фиш, в качеството му на
представител на собственика на ППС, а не както изисква закона - на МПС - то,
посредством което е вменено извършеното нарушение. Няма законово
изискване собственик на пътно превозно средство да е собственик и на
моторното превозно средство, което го тегли. От горепосочените твърдения
следва, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш
е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е представител на
собственика и на неустановеното и непосочено във фиша МПС, с което е
извършено твърдяното нарушение.
С оглед на горното останалите възражения в жалбата и възраженията на
4
наказващият орган са неоснователни.
Цитираната съдебна практика от наказващият орган не е задължителна
за настоящият съд.
С оглед на горното се налага извода, че оспореният електронен фиш е
издаден в нарушение на материалният и процесуален закони, явява се
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от
страна на жалбоподателя за сумата от 400 лева - платено адвокатско
възнаграждение, за което са приложени адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 09.04.2025 г., с който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като е отбелязано че възнаграждението е
изплатено при подписване на договора - в брой. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В
случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на
обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в
съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18
ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и
платено възнаграждение съответства на размера на оспорваната глоба от 100
5
лв. и на оказаната правна помощ по делото. Ето защо ОДМВР – Търговище
като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 400 лева представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 и чл.63, ал.2,
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №
9521103 на ОДМВР – Търговище, с който на К. Н. А. с ЕГН ********** като
законен представител на фирма „К и К-2011“ООД, на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 100лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на К. Н. А. с ЕГН
********** сумата от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6