Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………гр.София, 29.03.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в” състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Велизар Костадинов
при
участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 8888 по описа за 2017год., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 – чл.274 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 28 състав от 26.04.2017г., постановено по гр. дело № 46424/ 2015г., поправено по реда на чл.247 от ГПК
с решение от 18.12.2017г., с което са отхвърлени предявените от А.Х.И. - С.
обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД срещу ответника М.С.П.-Т.
за сумата от 6000,00лв., претендирана като обезщетение да неимуществени вреди,
причинени на ищцата в периода 03.09.2012г.- 30.11.2012г., чрез множество и различни деяния , както
следва: на датата 03.09.2012г. – чрез клевети и обиди пред Учителския съвет, на
датата 14.09.2012г. –чрез клевети и обиди пред Учителския съвет, както и в
интервю пред в-к „Телеграф“, брой 2714 от датата 30.11.2012г., взето от В.И.,
ведно със законната лихва от 30.11.2012г.- до окончателното изплащане, 2/ иск с
правно основание чл.49,вр. с чл.45 от ЗЗД – срещу ответника „Т.“ ЕООД – за
сумата от 6 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от статия във в-к. „Телеграф“, бр.2714 от 30.11.2012г. със заглавие „В
класическата гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“ и от материал ,
изготвен от журналиста С.Д., публикуван във в-к „Телеграф“, бр.2832/
04.04.2013г., стр.8 , в рубриката „Нова любовна драма в класическата гимназия“
и заглавие „Учителка разказва как прави секс в клас“, ведно със законната лихва
от 04.04.2013г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта, с
която А.Х.И.-С. е осъдена да заплати на М.С.П.-Т.
разноски по делото в размер на 800,00лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Въззивницата А.Х.И.-С. поддържа доводи за
незаконосъбразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди, че от съда не е
направено разграничение между реализираните от ответниците две различни
противоправни деяния – обида и клевета.
Счита, че липсват мотиви, с които да е обоснована от първата инстанция
липсата на реализиран от ответниците деликт, като в решението е налице единствено
общото и лаконичното отбелязване, че не се установява такъв да е осъществен от
ответницата- физическо лице. Поддържа,
че доказателствата по делото са обсъдени от първата инстанция единствено в
аспекта на правната квалификация „клевета“, като липсват мотиви относно
заявените от нея обидни деяния, реализирани от ответниците и посочени в т.І-1-3 от исковата
молба. Поддържа, че с обжалваното
решение са обсъдени единствено твърдяните от нея противоправни деяния на
ответницата П.-Т. по т.І -1 и 2 от
исковата молба: че от нейна страна е
преподаван само Ботев, повторени и на втория Учителски съвет, но не е обсъдена
обидата, отправена към нея, че е „била
опасна за децата“. Във връзка с последния факт твърди, че от първата инстаниция
не са обсъдени показанията на св.П.Б.и св.О.П., които установяват посочените в
исковата молба правно-релевантни факти по т.І-1 и
2. Възразява, че извода на съда, с който е прието ,че от страна на
ответницата П. не се установява да е реализирано противоправно поведение, е
необоснован. Счита, че този извод на съда противоречи на ангажираните от нея
писмени и гласни доказателства, които обаче са останали необсъдени с
обжалваното решение. По отношение на
твърдяните клевети, разпространени от ответницата П. чрез даденото от нея интервю
във в-к „Телеграф“, а именно: 1/ че тя /ищцата/ е уволнявана три пъти, 2/ че учениците й не са
готови за матура и кандидатстудентски изпити и може да останат на поправителен,
3/ че е пласирала авторската си книга „Глас“ сред учениците в конфликт на
интерес и 4/ че в книгата й има страници с еротика, ищцата твърди, че с
обжалваното решение е обсъдено само първото от горепосочените невярни твърдения
на ответницата П., като то е интерпертирано от съда неправилно. Счита за неправилен извода на съда, с който е
прието, че представените по делото жалби, изходящи от ученици и родители и
адресирани до ответницата П., доказват че учениците не са били подготвени за
изпити. Въззивницата-ищца моли настоящата инстанция да съобрази, че жалбите са
представени от нея като доказателство, че са подадени по указание на
ответницата П. от неуспешни ученици и техните родители и то едва след като е
било образувано дисциплинарното производство срещу нея /ищцата/. Твърди, че
липсата на нарушения в работата й се установява от представеното по делото
съдебно решение, с което е отменено дисциплинарното й наказание, наложено
именно за твърдяните от ответницата П. пропуски в работата, поради което следва
да се приеме, че такива не са били налични. Що се отнася до невярността на
изявленията на ответницата П., посочени в т.“б“ от раздел ІІ на исковата молба,
въззивницата-ищца поддържа, че противоправното поведение на ответницата е
доказано със събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите О.Й.и К.А..
Поддържа, че от първата инстанция не са
обсъдени изобщо неверните твърдения на ответницата П., че от нейна страна /на
ищцата/ е разпространявана книгата й „Глас“ сред учениците в конфликт на
интереси. Счита, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция
са обсъдени едностранчиво само фактите, които са в полза на ответницата П.. Поддържа липса на мотиви в обжалваното
решение по предявения иск по чл.49 от ЗЗД срещу ответника – юридическо лице,
като твърди, че изложените общи принципни постановки по приложението на чл.49 и
чл.45 от ЗЗД и позоваването на съдебна практика не могат да заместят мотивите
по конкретния правен спор. С изложените
доводи, подробно развити в жалбата въззивницата-ищца мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата
М.С.П.
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли по съображения,
подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен
отговор. Възразява, че недопустимо от
въззивницата-ищца се твърди, че констатациите по Констативния протокол на
Регионалния инспекторат не следва да бъдат кредитирани, след като той е в
основата на уволнението на ищцата , признато за незаконно. Възразява, че от нейна страна не са
реализирани твърдяните от ищцата противоправни деяния. В тази връзка моли
настоящата инстанция да съобрази обстоятелството, че на посочената от ищцата
дата 03.09.2012г. не е провеждан педагогически съвет, а на педагогическия
съвет, проведен на датата 14.09.2012г. името на ищцата не се споменава, а
фигурира единствено като име на изказало се лице. Счита, че писмените
доказателства /протоколът от Педагогическия съвет от 14.09.2012г./ опровергават
показанията на св.Й.. Твърди, че
стриктно се е придържала към правомощията, възложени й с длъжностната
характеристика. Поддържа, че от нейна страна, в
качеството й на директор на НГДЕК, са предприемани действия за овладяване
на напрежението и преодоляване на конфликтите в училището.
Намира за неправилно позоваването на въззивницата на решение № 557/28.02.2011г. по гр.д.№
1599/2009г. на ВКС, тъй като то не е в смисъла, посочен от въззивницата, а именно, че доказаните обидни
изрази не подлежат на проверка за вярно или невярно. Напротив, въззиваемата - ответница
твърди, че с посоченото решение на ВКС е прието, че само в хипотезата, при
която твърденията изхождат от други лица, които лица са посочени от автора на
публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях
информация, няма основание да ангажиране отговорността на автора по чл.45 от ЗЗД. Възразява, че от ищцата , в съответствие с
носената от нея доказателствена тежест, не е доказана твърдяната
противоправност на действията. Нещо повече, нито в исковата молба, нито във
въззивната жалба ищцата сочи правни норми, които да са нарушени от нейна /на
ответницата/ страна. Въззиваемата ответница твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява, че стриктно се е придържала към правомощията,
предвидени в длъжностната й характеристика, като това се потвърждава от факта,
че не са й налагани наказания и към
момента продължава да е Директор на НГДЕК, като това налага извода, че
действията й по овладяване на напрежението и преодоляване на конфликтите в
училището се одобряват не само от Регионалния инспекторат , но и от
Министерство на образованието и Министерство на културата, които едновременно ръководят
и контролират учебно-възпитателния процес в училището. Предприетите от нея
действия по овладяване на напрежението и
преодоляване на конфликтите в училището се потвърждават от Протокола за
проведения на 14.09.2012г. Педагогически съвет, на който от нейна страна
изрично е апелирано „да няма охулване на колеги пред учениците“. Твърди, че от същия протокол се установява,
че писмени обяснения са изисквани от всички учители срещу които има подадени
жалби. Ответницата поддържа, че с цел
„сваляне на напрежението“ сред учениците тя е взела решение да замени ищцата с
друг преподавател, което е в нейните правомощия. Твърди, че след като това
действие е в рамките на предоставените й
правомощия, то безспорно не може да бъде квалифицирано като противоправно.
Възразява, че от ищцата не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърдението й за наличие на връзка между дейността й в гр.Босилеград и
предприетите срещу нея действия. Възразява, че „позорящото“ според ищцата
твърдение за уволнението й- три пъти, не е доказано дали е изнесено като
обстоятелство от нейна /на ответницата/ страна или от страна на интервюиращия
журналист. Възразява, че неоснователно е
твърдението на ищцата, че от протокола на РИО не се установява от ищцата да е
реализиран натиск за продажба на книгата
й „Глас“ сред учениците, тъй като това не е било предмет на проверката, предвид
тясната компетентност на РИО. Счита, обаче, че този натиск се установява от
представените по делото жалби срещу ищцата и от разпита на св.Ц.- член на
Училищното настоятелство и майка и автор на една от жалбите. Поддържа, че приетото по делото писмо,
изходящо от председателя на Настоятелството- Репуц, потвърждава показанията на
св.Ц. за отношението на ищцата към част от учениците и техните родители. На последно място твърди, че оценката за
„еротично съдържание“ на книгата на ищцата е част от мненията за книгата в
гимназията, като това са лични възприятия и оценки на отделни ученици и
родители. Поддържа, че това съдържание
на книгата на ищцата не може „да бъде компенсирано“ и няма връзка с факта, че в
гимназията се изучава произведението „Декамерон“/установен от св.О. Й./. Моли съда да
вземе предвид обстоятелството, че самата ищца оценява книгата си като
специфична, при даденото й право на отговор във в-к „Телеграф“. Счита, че
еротичните внушения се установяват от представените по делото страници от
книгата „Глас“- от текстовете за
„мидата“, за искането и даването
от истински мъж и жена-стр.569, от хвърлените последни дрехи на рицаря-стр.803,
за ставащото желязно тяло и за билия „по-голям, непременно по-голям..“ на
стр.824, както и вика „Секс“ на стр.809 и вероятно от още много други думи и
изрази в 1000 страници на книгата. Заявява искане за присъждане на разноските за
въззивното производство.
Въззиваемият „Т.м.“ ЕООД /с предходно
наименование „Т.“ ЕООД/ оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че
от първата инстанция е извършен задълбочен и правилен анализ на събраните по
делото доказателства. Поддържа, че от жалбоподателката не са посочени конкретни
пороци на обжалвания съдебен акт.
Възразява, че в двете процесни статии не е изнесена невярна и
непроверена информация от негова страна.
Поддържа, че от служителите му са изпълнени професионално и
добросъвестно служебните задължения, като е извършено необходимото
журналистическо разследване и са изложени различните гледни точки, както и е
отчетен общественият интерес към едно от елитните столични училища. По отношение на статията, публикувана в брой
2714/ 30.11.2012г. и озаглавена „Учителка пробутва сексмемоари на ученици“
поддържа, че в нея е възпроизведена информация , разпространена от други лица,
тъй като материалът се основава на думите на директорката на НГДЕК - г-жа М.П.. Счита, че след като статията е основана на
изнесена информация от директорката на училището, която се явява длъжностно
лице, то тази информация е основана на
официален източник. Сочи, че от своя страна директорката преразказва оплаквания
на ученици от гимназията и техните родители, като се позовава на устни
разговори с тях и на подадени до нея
жалби и подписки. Поддържа, че от
разпита на свидетеля Илчева /автор на материала/ е установено обстоятелството,
че информацията е получена от интервю с
директора на гимназията и липсват доказателства журналистът да е изопачил
предоставената му информация чрез невярно цитиране или невярно посочени
факти. Възразява, че от представените по
делото 5 жалби срещу ищцата се установяват оплакванията от лошото отношение на
същата към учениците, забавата за преподаване на учебния материал, както и
упражнения от ищцата натиск за закупуване на книгата й „Глас“. Моли настоящата
инстанция да съобрази, че тези доказателства са подробно обсъдени в обжалваното
решение. Поддържа, че добросъвестно в отделно и самостоятелно каре към статията
е отразено становището на самата ищца и нейната гледна точка. Ето защо, счита, че липсва доказано
противоправно поведение, което да е реализирано от неговия служител, който
коректно е предал информация, изходяща от друго лице и при липса на съзнание за
оклеветяване. По отношение на втората статия, озаглавена „Учителка разказва в
клас как прави секс. Забранена любов в Класическата“ в брой 2832 от
04.04.2013г. , счита, че от целия текст на материала е видно, че касае друго
лице, а не ищцата. Единствената информация в статията, засягаща ищцата , е
относно уволнението й , факт, който се потвърждава от представената с исковата
молба заповед № 130/ 10.12.2012г. - за налагане на дисциплинарно наказание ,
както и фактът, че вестникът вече е писал , че ищцата разпространява книга със
сексуално съдържание и че е имало жалби срещу нея. Счита, че твърденията на
ищцата за оклеветяването й с втората статия са недоказани, а направените от
ищцата интерпретации на материала- едностранчиви и необосновани. Възразява, че
от ищцата е недоказано наличието и на твърдяните претърпяни вреди – не е
доказано влошеното здравословно състояние-хипертонична болест на сърцето, като
липсват данни за същото в представения болничен лист. Възразява, че вредите не се установяват и от
събраните гласни доказателства. Счита,
че липсва и причинно-следствена връзка между твърдяните от ищцата вреди и двете
процесни статии. Нещо повече, в тази връзка поддържа, че самата ищца в исковата
молба твърди, че вредите са причинени от клеветите и обидите на ответницата П..
На последно място, възразява , че липсва вина у авторите на процесните статии,
тъй като от тях са изпълнени добросъвестно професионалните им задължения, като
са събрани данни от различни източници, назовани са подателите на информацията,
дадена е възможност за становище на всички засегнати страни, включително и на
ищцата. Поддържа, че липсват каквито и да било доказателства за връзка между
процесните публикации и дейността на ищцата в Босилеград- Република
Сърбия. При условията на
евентуалност, в случай, че настоящата
инстанция приеме за неправилно обжалваното решение, заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение, като моли в тази връзка
съдът да съобрази, че липсват обидни квалификации за ищцата или личен коментар
на журналиста, както и че е дадена възможност на ищцата за отговор, които
обстоятелства следва да се третират като „смегчаващи“. Не претендира присъждане
на разноските, направени във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл.45 от ЗЗД – срещу
ответника-физическо лице М.С.П.- Т. за сумата от 6 000,00лв. и с правно
основание чл.49 от ЗЗД- срещу ответника – юридическо лице „Т.м.“ ЕООД за сумата
от 6 000,00лв.
По иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен срещу ответника М.С.П.- Т.
Настоящия
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за пълна
неоснователност на предявения иск.
Ищцата
претендира ответницата П.-Т. да бъде осъдена да й заплати обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди, причинени в периода 03.09.2012г.-30.11.2012г.,
а именно: І / 1. Обиди, съдържащи се в изказвания
на ответницата на педагогически съвети на дата 03.09.2012г. и 2. На
датата 14.09.2012г., че през изминалата учебна година 2011/2012г. ищцата не си
е вършела работата, тъй като е предавала само Ботев и срещу нея е имало много жалби, 3. Обида, реализирана
на 19.11.2012г. в присъствието на св.О. Й., както и на помощник-директора С. и
колегата на ищцата Б.А.с изказването на ответницата , че ищцата е „опасна за
децата“ , което изказване на ответницата е било аргументирано с постъпили
четири жалби срещу ищцата на същия ден- 19.11.2012г. и поради което ответницата
е заявила, че ищцата няма право да влиза в учебните часове , в резултат на което ищцата не е допускана до работа в дните 27,28,29 и
30.11.2012г. ІІ/ Клевети, разпространени
от ответницата П. – Т. чрез интервю, дадено от нея за в-к „Телеграф“ на стр.4 и
стр.5 на брой 2714 от 30.11.2012г., чрез заявяване на следните позорящи
обстоятелства: ищцата е била уволнявана три пъти като преподавател в училища;
учениците на ищцата не са готови за матури и кандидатстудентски изпити и може
да останат на поправителен; пласирала е авторската си книга „Глас“ сред
учениците при конфликт на интереси и в книгата на ищцата има страници с
еротика, чрез следните конкретни изявления в интервюто: „Да, книгата е факт.
Това е конфликт на интереси да я пласира сред учениците. Не би трябвало да го
прави“; „Два пъти /относно уволнението/
от държавни училища и веднъж от частно. Мотивите, обаче, не са ми известни“;
„Тя им е /на учениците/ предала 20% от материала за матурите“ – стр.4 от
посочения брой на вестника и на стр.5 под заглавието „Майка залепила страниците
с еротика“: „Книгата е факт. Не съм я чела. Тя е около 1000 страници и се казва
„Глас“. Деца са ми разказвали, че в нея има такива сцени… Научих, че дори е
имало майка, която като е чела книгата е
залепила страниците с еротичните пасажи, за да не ги чете детето“, както
и отговора на въпрос на журналиста: „Сред учениците ли се разпространява
книгата“ е дала отговор: „Да те ми разказаха. Това е конфликт на интереси и не
би трябвало да го прави…“.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен извода на първата инстанция, с който е
прието, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с
което са уважени предявените от ищцата искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, предвид разликата в предмета на делото по КТ и това, предмет на настоящото
дело и различните страни- по делото по КТ страни са ищцата и нейният
работодател- училището, а по настоящия спор- ищцата и ответницата П. в лично
качество. Ето защо, фактите, на които е основана исковата претенция на ищцата
по чл.45 от ЗЗД : противоправното поведение на ответницата, причинените вреди
на ищцата и причинно-следствената връзка между тях , подлежат на доказване по
настоящото дело, съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, от страна на ищцата.
Вината на ответницата се предполага , съгласно законовата презумпция на
чл.45,ал.2 от ЗЗД, като опровергаването й е в тежест на ответницата.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
от ответницата П. да са реализиран твърдяните от ищцата противоправни деяния – да
са отправени обидни твърдения, че ищцата не е изпълнявала работата си , тъй
като през учебната година 2011/2012г. е преподавала само Ботев, поради което и
срещу нея има постъпили многобройни жалби на посочените от ищцата дати и места- педагогически съвет на
03.09.2012г. и педагогически съвет на дата 14.09.2012г. По отношение на първия посочен педагогически съвет-
от събраните по делото доказателства не се установява такъв да е проведен на посочената от ищцата
дата-03.09.2012г. Що се отнася до втория педагогически съвет- проведен на
датата 14.09.2012г. от представения по делото протокол, изготвен за същия /л.152
от делото на СРС/, неоспорен от ищцата, е видно, че на него не са правени
изказвания от ответницата П., чийто адресат да е ищцата и със соченото от
последната съдържание. От съдържанието на протокола за предагогическия съвет на
14.09.2012г. се установява, че името на ищцата е отбелязано единствено във
връзка с нейно изказване, с което тя е подкрепила колегата си Й., във връзка с
предложение на последния всички учители срещу които има жалба да бъдат
запознати с тях и директорът да подходи индивидуално. Що се отнася до
ответницата П., видно от протокола, единственото направено от нея изказване е
„че ако не е вярно обвинението, ще се извини, но ще има среща с 12 клас“, както
и че „Апелира да няма охулване на колеги пред учениците“. Настоящият съдебен състав приема, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на св.О. Й., относно установените от
него факти, че на датата 03.09.2012г. е проведен педагогически съвет, на който
от ответницата П. е било направено
изказването по адрес на ищцата, че е обект на множество жалби и че е
преподавала само Ботев, в резултат на което випускът й не е подготвен и
учениците са застрашени на матура, както и по отношение на факта, че тези
изявления са били повторени от ответницата П. на педагогическия съвет на
14.09.2012г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно тези факти,
тъй като те се опровергават от представените по делото писмени доказателства-
горепосочения протокол, неоспорен от самата ищца, като не се подкрепят и от останалите
доказателства по делото. Напротив- опровергават се – видно от представения по
делото протокол от педагогическия съвет, проведен на 25.04.2012г., /неоспорен
от ищцата на л.264 от делото на СРС/, той е заведен под № 8, а протоколът от
педагогическия съвет от 14.09.2012г. е заведен със следващия пореден номер- 9.
Този факт категорично опровергава показанията на св.Й. за проведен педагогически
съвет на дата 03.09.2012г. между съвета от 25.04.2012г. /с протокол под № 8/ и
този от 14.09.2012г. / с протокол под № 9/. На второ място, при преценката за
недостоверността на свидетелските показания на св.Й. относно горепосочените
обстоятелства настоящият съдебен състав съобрази по реда на чл.172 от ГПК и заинтересоваността на свидетеля,
който признава, че има наложени наказания от страна на ответницата П. , във
връзка с които води и съдебни дела, както и че от него е заведено производство
пред Комисията за защита от дискриминация срещу ответницата.
С оглед
изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява основателността на твърдението на ищцата, че от
страна на ответницата П. са реализирани противоправни действия, чрез
отправянето на обидни и неверни твърдения спрямо ищцата на посочените от
последната дати 03.09.2012г. и 14.09.2012г.
По отношение
на второто противоправно деяние /по раздел І,т.2 от исковата молба/, за което
ищцата поддържа, че е реализирано от ответницата П. на датата 19.11.2012г. чрез
отправянето на обидното и невярно твърдение, че е „опасна за децата“, основано
на непроверени от ответницата факти по подадени срещу ищцата жалби, в резултат,
на което ищцата е отстранена и не е допускана от ответницата до работа на
посочените в исковата молба дати, съдът
приема, че то също не се установява от събраните по делото доказателства. Самата ищца твърди в исковата молба, че
разговорът между нея и ответницата на датата 19.11.2012г. се е състоял в присъствието на свидетеля О. Й..
От показанията но този свидетел обаче, не се установя както твърдяният от
ищцата факт на посочената от ищцата дата да се е състояла среща /разговор/
между нея и ответницата, така и фактът на направено от ответницата изявление по
адрес на ищцата, „че е опасна за децата“. Действително, от събраните по делото писмени
доказателства – подадените от ищцата искания да й бъде осигурена от ответницата
възможността да реализира преподавателска дейност , надлежно входирани и
неоспорени от ответницата /л.57л.61 от делото на СРС/, се установява, че на
датите 27.11.2012г., 28.11.2012г., 29.11.2012г. и 30.11.2012г. ищцата се е
явявала на работа , за да изпълнява трудовите си функции, но не е била
допускана за провеждане на учебни часове, като последният факт се потвърждава
от показанията на св.О. Й., /колега на ищцата/ и на свидетелката К.А., която
към посочения момент е била ученик, чийто преподавател е била ищцата, като този
факт се признава и от самата ответница в отговора на исковата молба /л.117 от
делото на СРС/. По делото, обаче, /включително и от показанията на св.Й./ не се
установява ищцата да не е допускана да провежда учебни часове от ответницата П.
в качеството й на директор на училището, именно на соченото от ищцата обидно и
невярно основание- че е „опасна за децата“.
Сам по себе си фактът на недопускане на ищцата до работа, при евентуално
доказана незаконосъобразност на това недопускане, /която не е предмет на спора
по настоящото дело/ би могла да обуслови евентуално ангажиране отговорността на
работодателя й чл.213 или 214 от КТ, но не и претендираната в случая деликтна
отговорност на ответницата П. по чл.45 от ЗЗД. Предвид
изложените мотиви, съдът приема, че от
ищцата в съответствие с носената от нея доказателствена тежест по чл.154,ал.1
от ГПК по делото не е доказано твърдяното противоправно поведение /деяние на ответницата
по раздел І, т.3 от исковата молба.
По отношение
на клеветническите и обидни твърдения на ответницата, дадени в интервю на стр.4
и стр.5 от брой 2714 от 30.11.2012г. на в-к „Телеграф“, настоящият съдебен състав приема следното:
Намира, че се доказва невярността на следните изявления на ответницата: че ищцата
е била уволнявана три пъти като
преподавател в училищата – „два пъти от държавни училища и един път от частно,
мотивите, обаче, не са ми известни“; че „тя /ищцата/ им е /на учениците/ предала 20% от
материалите“ , че ищцата е пласирала авторската си книга „Глас“ сред учениците
в конфликт на интереси –с отговора на въпроса на интервюиращия дали ищцата е разпространявала книгата сред
учениците-„ Да, те ми разказаха. Това е конфликт на интереси и не би трябвало
да го прави“; както и с изявлението че в книгата на ищцата „Глас“ има страници
с еротика- „Книгата е факт. Не съм я чела. Тя е около 1000 страници и се казва
„Глас“. Децата са ми разказвали , че в нея има такива /еротични/ сцени..
Научих, че дори е имало майка, която като е чела книгата е залепила страниците
с еротични пасажи, за да не ги чете детето“.
По отношение
на първото твърдение, че ищцата е уволнявана три пъти, съдът приема, че от
събраните по делото доказателства- трудовите книжки на ищцата, се установява,
че на 07.09.1988г. е прекратено трудовото й правоотношение с 50-то основно
училище „Васил Левски“ , на основание чл.326 от КТ /с предизвестие/, на
09.10.1995г. е прекратено трудовото й правоотношение с 5-то ОУ „Иван Вазов“ на
основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ /поради съкращение в щата/ и на 14.09.2006г. е
прекратено трудовото й правоотношение с НОСУ „София“, на основание чл.325, т.1
от КТ /поради завръщане на замествания на работа/. Т.е., от събраните по делото
доказателства действително се установява, че са налице три случая на
прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и нейния работодател.
Настоящият съдебен състав приема, обаче, че отговорът на ответницата дали
ищцата е била уволнявана- като положителен, че е уволнявана, не е употребен в точния му правен смисъл- на
прекратяване на трудовото правоотношение, а е употребен в житейския смисъл- с
внушението, че се касае за уволнение като наложено като дисциплинарно наказание
на ищцата. Що се отнася до заявеното от ответницата твърдение, че не знае
мотивите, поради които ищцата е уволнена, то съдът приема, че вложеният от
ответницата смисъл е, че не са й известни конкретните обстоятелства довели до
уволнението /като дисциплинарно/, тъй
като ако касаеше прекратяването на трудовото правоотношение в правния смисъл ,
то тя би уточнила, че не са й известни правните основания , на които е
прекратено правоотношение. Така заявеното
твърдение от ответницата в интервюто с внушението за реализирано от
ищцата укоримо поведение, довело „уволненията й“, безспорно уронва авторитета
на ищцата като учител и засяга доброто й име и достойнство, предвид заеманата
от нея длъжност и призванието й да преподава освен знания и етични и морални
ценности на учениците.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
истинността на заявеното от ответницата
в интервюто твърдение, че от ищцата е преподаден само 20% от учебния материал
за матурите. В тази връзка следва да се
посочи, че от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена
тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, не са ангажирани доказателства за разпределението
на учебния материал, включително за факта- в какъв обем е следвало да бъде
преподаден той от ищцата до датата на интервюто, респ.- в какъв обем е реално
преподаден. Този факт съдът приема, че не се установява и от показанията на
свидетеля на ответницата- св.Ц.. Макар тя да заявява, че част от учениците са
имали оплаквания, че още от 11 клас /т.е. от предходната учебна година/
изостават с учебния материал, свидетелката не притежава необходимата
квалификация и съответната необходима професионална информация за разпределението
на учебния материал и съответно- в каква
част той е преподаден от ищцата. В тази
връзка следва да се посочи, че субективното възприятие на част от учениците и
техните родители, че ищцата изостава в преподаването на учебния материал
/отразено в представените по делото жалби/, не доказва обективният факт, че
такова изоставане и то в сочените от ответницата параметри, е било налице към
момента на интервюто. Както вече бе
посочено по-горе в мотивите, ответницата не ангажира доказателства относно
обективния факт на задължителното за ищцата разпределение на учебния материал и
в каква степен той е бил преподаден, респ.- че е налице несъответствие между
програмата и изучения материал от учениците на ищцата и то в сочените от
ответницата параметри. От друга страна, от показанията на свидетеля К.А., която е била ученик в 12 клас към релевантния
момент и на която ищцата е преподавала, се установява, че от ищцата е бил
преподаден материалът, необходим за явяване на матура и кандидатстудентски
изпити. На последно място, съдът
съобразява, че констатациите в констативния протокол на РИО-София –град от 19.12.2012г. и писмото на РИО- София-град с изх.№
94-АА-235/ 30.01.2013г. касаят разпределението
на учебната програма, като изрично е посочено, че това разпределение е одобрено
за учебната 2011/2012г. от Помощник директора на училището. От комисията са
констатирани някои пропуски при изготвяне на разпределението на учебния
материал за учебната 2011/2012г. от ищцата – установено е, че учебната програма
предвижда 132 часа за литература и 10 учебни часа за български език, като при
това разпределение е констатирано, че е пренебрегнато от ищцата значението на
преговора на учебния материал, както и
че е разделено преподаването на двата компонента- български език и литература,
с което е нарушено единството на предмета, респ.- че в разпределението са
включени автори от руската литература, чието изучаване е предвидено за 10 клас.
По отношение на разпределението за учебната 2012/ 2013г. констатациите на РИО
касаят единствено разпределението, в което е установено, че е пропуснато
творчеството на С.М.и септемврийската поезия. В констативният протокол, обаче,
липсват каквито и да било констатации на комисията изготвеното разпределение за учебната
2011/2012г. да отговаря само на 20% от предвидения за изучаване материал по
български език и литература, още повече- липсва констатация реално от ищцата да
са преподадени само 20% от задължителния
учебен материал, каквато е информацията, дадена от ответницата в интервюто. С
така изнесената от ответницата невярна информация съдът приема, че е накърнено
доброто име и авторитет на ищцата като учител, тъй като с тази информация
директно е оправен упрек, че ищцата не изпълнява професионалните си задължения.
На следващо
място, от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест
не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява твърдяният от
нея факт, че ищцата е разпространявала
авторската й книга „Глас“ след учениците в „конфликт на интереси“. Напротив, от
констативния протокол на Регионалния инспекторат по образование –София-град от
19.12.2012г. /л.26-л.29 от делото на СРС/ е видно, че една от поставените цели
на назначената комисия е била и за проверка на истинността на информацията относно
разпространение на книгата от ищцата сред учениците й. Изричната констатация на
комисията е , че такова разпространение не е налице, като от ищцата не е
упражнявано влияние или натиск върху учениците за закупуване на книгата й. Тези отрицателни факти се потвърждават и от показанията на
свидетеля К.А.. Що се отнася до
показанията на св.Ц., която заявява, че след издаването на книгата на ищцата се
е променило отношението й към част от учениците, следва да се има предвид, че
свидетелката не установява това да е последица от предлагане на книгата от
страна на ищцата – на учениците и отказа на последните да я закупят. Нещо
повече, свидетелката установява конкретно по отношение на нейното дете-ученик
на ищцата, че проблемите между него и ищцата са били свързани с неизвинените
отсъствия. Дори да се приеме, че показанията на св.Ц. относно промененото
отношение на ищцата към част от учениците касаят именно отказа на същите да
закупят книгата, то съдът не ги кредитира, тъй като те се опровергават от
констатацията на Комисията на РИО за липса на подобно разпространение,
установена при извършената проверка, както и от показанията на св.А., която
изрично заявява, че въпреки , че тя конкретно е закупила книгата на ищцата не е
била толерирана от нея- била и е поставена срочна оценка – 5-ца. Св.Й.
потвърждава установения от св.А. факт, че самите ученици при заснемане на
предаване на Нова телевизия /по повод работата на ищцата/, са заявили, че
книгата не е разпространявана от ищцата сред тях, че не ги е задължавала да я
купуват. Съдът кредитира показанията на
св.Й., независимо от зачетената му заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК,
доколкото относно тези установени от него факти показанията му се подкрепят от
останалите събрани и обсъдени по-горе в мотивите доказателства по делото.
На последно
място, от представената по делото авторска книга на ищцата Глас“ / страниците
824,803, 809,99 и 569, по отношение на които е концентриран спорът между
страните , което обстоятелство, е обявено за безспорно между страните във
въззивното производство в съдебното заседание на 19.04.2018г./ настоящият съдебен състав приема, че те не
съдържат еротично съдържание. Съгласно „Българският тълковен речник“– „еротика“
означава „чувственост,
съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното
изобразяване“. Настоящият
съдебен състав приема, че съдържанието на спорните страници от авторската книга
на ищцата нямат съдържание, което да покрива смисъла на думата „еротика“,
съгласно горепосоченото тълкуване. В
посочените страници на книгата се коментират отношенията между две личности
/мъж и жена/, съществуващата между тях любов и подкрепа и пълноценното общуване
между тях , начинът, по който тази любов се отразява върху възприятията на
героите на духовно и физическо ниво, на заобикалащия ги свят, върху
философското им разбиране за света и смисъла на живота и тяхното участие в
живота, някои от тях-отразени чрез символи, но без по никакъв начин при
описанието на тази любов и отношенията между героите да е вложен еротичен
смисъл. В тази връзка настоящият съдебен
състав не споделя субективната преценка на първоинстанционния съд, че макар и
на метафорично ниво отделни пасажи в книгата съдържат еротичен момент, именно
поради субективния характер на тази преценка и доколкото правнозначимата в
конкретния случай субективна преценка на учениците, чели книгата на ищцата,
/като правнозначимостта съдът определя с оглед твърдението, че книгата е
разпространявана сред тях и именно върху тях е оказала влияние/, е различна от
тази , възприета от първоинстанционния съд. Разпитаната по делото свидетелка А., /която е била ученичка към
релевантния момент/ установява, че при водени между самите ученици разговори по
повод съдържанието на книгата, то не е било възприето от тях като еротично.
Свидетелят Й. също потвърждава факта, че съдържанието на книгата на ищцата не е
възприето от учениците, чели същата, като еротично, като този факт е бил
потвърден от учениците при заснемане на предаване на Нова телевизия по повод
работата на ищцата. На последно място, не се установява твърдението на
ответницата, заявено в интервюто, майка
на дете да е залепвала страниците на книгата, за които се твърди, но не бе
доказано да са с еротично съдържание. Във връзка със съдържанието на книгата
следва да се посочи, че ответницата изрично признава в интервюто, че не е
запозната с него, тъй като не е чела книгата. Във връзка с последния факт,
настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде обсъждано освен като
преклудирано /заявено за пръв път с въззивната жалба/ възражението на
ответницата за наличие на еротичен смисъл в цитирани от нея отделни фрази от
книгата на ищцата, и като
неотносимо към релевантния
момент, в който е направено изявлението на ответницата, към който момент в
същото интервю от нея изрично е признат факта, че не е чела книгата на ищцата. Предвид обсъденото по-горе в мотивите
призвание на учителската професия, включващо освен преподаването на знание и
възпитание на учениците, обществото
поставя по-високи изисквания за притежаван морал и етични ценности от лицата,
упражняващи тази професия. Ето защо, невярното твърдение, че ищцата е
разпространявала книга с еротично /сексуално съдържание сред учениците си и
невярното твърдение, че това е ставало в
конфликт на интереси, доколкото книгата е нейно произведение, безспорно
накърняват нейното добро име, чест , лично и професионално достойнство и авторитет.
Настоящият
съдебен състав приема, че по делото се установява единствеността истинността на заявения от
ответницата в интервюто факт, че срещу ищцата
има постъпили жалби. Жалбите срещу ищцата са представени от самата нея с
исковата молба /л.120 -121 ил.124- 139 от делото на СРС/. Независимо, че от
ответницата не е изпълнено задължението по чл.190 от ГПК /от съдебното
заседание на 30.03.1016г./ - за представяне на входящия дневник на училището, в
който жалбите да са входирани, съдът приема, че не може да приложи
неблагоприятната правна последица на чл.190,ал.2, вр. с чл.161 от ГПК и
съответно- не приема, че тези жалби да
са създадени за нуждите на съдебния процес, доколкото съществуването им към
указания момент на подаването им се доказва от показанията както на
свидетелката Ц., която е подател на една от жалбите / на л.120 от делото с вх.№
429/16.11.2012г./, така и от показанията на свидетеля на самата ищца- св.К.А.
/стр.287 от делото на СРС/.
С изнасянето
на горепосочена невярна информация от ответницата в даденото интервю , която информация
е уронваща /позоряща/ доброто име,
честта и авторитета и достойнството на ищцата като учител, и която информация
попада в приложното поле на фактическия състав на обидата и на клеветата ,
ответницата е нарушила общия правен
принцип, закрепен в чл.45 от ЗЗД – да не се вреди другиму. Действително, в
интервюто ответницата заявява, че част от горепосочените изнесени от нея факти - относно еротичното съдържание на книгата на
ищцата, както и за разпространението на тази книга от ищцата сред учениците й, са
й станали известни от трети лица –ученици и родители на ученици. Доколкото,
обаче, ответницата не назовава конкретните
лица- с имена, не може да се приеме, че тя
предава мнение на конкретни трети лица. Съдът приема, че при липсата на
такова конкретно позоваване, ответницата, предвид заеманата от нея длъжност -
на директор на училището, в което качество от нея е дадено и интервюто, т.е.-
като официален източник, тя би могла да
заявява информация само,след като от нея е проверена и установена
истинността й, тъй като в противен
случай- носи отговорност за изнесените именно от нея неверни обидни и
клеветнически данни. По отношение на изявлението, че от ищцата са преподадени
само 20% от материала, в интервюто това
е отразено като изрично лично изявление на ответницата – „Тя им бе предала
20% от него“ /материала за матурите/. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав не споделя неправилният извод на първата инстанция в обжалваното
решение, че
Като пряка
последица от горепосоченото неправомерно поведение на ответницата за ищцата са
настъпили следните неимуществени вреди: уронено и накърнено е доброто й име,
чест, достойнство и авторитет- личен и професионален. Ищцата е изпаднала в
нервна криза, изпитвала е притеснения, чувствала се е оклеветена -св.Б..
СвидетелятБ.установява, че тези негативни емоции и обида , преживяни от ищцата
са в пряка връзка с даденото от ответницата П. интервю във в-к „Телеграф“. Свидетелят Й. също потвърждава
неимуществените вреди, претърпяни от ищцата в резултат на горепосочените
неверни твърдения на ответницата П., заявени в интервюто във в-к „Телеграф“, а именно: че е страдала от уронване на доброто
й име. От показанията на св.Й. се установява още, че след завръщането на ищцата на работа като
учител /след отмяната на незаконното й уволнение, наложено през 2012г. / тя не е
могла да си върши пълноценно работата като учител, тъй като се е чувствала
саботирана, изпитвала е страх и
трудности при упражняване на професията, тъй като й е било внушено, че не е
достойна за тази професия, била е разстроена, изпитвала е огорчение, преживяла е изявленията за творбата й като
гавра. Свидетелят Й. заявява, че и преди интервюто на ответницата , ищцата е
била хипетроник, но не е имала кризи, докато след публикацията лично той е
присъствал на такива кризи. След
завръщането й на работа /след отмяната на уволнението/ в резултат на
публикициите ищацта е била обиждана от учениците- била е наричана от тях
„пачавра“, „мръсница“ , заявява ли са и : „махай се от тук“. Относно така установените неимуществени вреди
от свидетеля Й. съдът кредитира показанията му, отчитайки заинтересоваността му по реда чл.172
от ГПК, но съобразявайки също така, че показанията му относно тези вреди се
подкрепят от показанията на св.Б.. Настоящият съдебен състав приема, че за така
причинените на ищцата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от непровомерното поведение на ответницата П., обсъдено по-горе в
мотивите, дължимото обезщетение , определено в съответствие с принципа за
справедливост в съответствие с норма на
чл.52 от ЗЗД, възлиза на сумата от
3 000,00лв. При определяне размера
на обезщетението съдът съобразява на първо място, че изявленията на ответницата
са станали достояние на широк кръг лица, предвид установения тираж на печатното
издание, за което е дадено интервюто- между 130 000 и 170 000 /л.14
от делото на СРС/, фактът, че те са станали известни на колегите на ищцата и
учениците, на които преподава, включително са станали известни и на учениците,
които не са познавали ищцата /на които е преподавала след отмяната на
незаконното й уволнение/. Освен лично са засегнали и професионалното й
достойнство и авторитет, които са били уронени.
От друга страна, съдът отчита, че в определена степен негативните емоции, преживяни от ищцата,
са резултат и от останалото съдържание
на журналистическия материал, извън интервюто, който се бъде обсъден по-долу
във връзка с отговорността на ответника – юридическо лице. Съдът отчита и факта, че по делото не се
установи твърдението на ищцата действията на ответницата да са целяли ищцата да
бъде санкционирана за провежданата от нея
обучителската дейност в Босилеград, както и не бе доказан твърденият от
ищцата факт, че след завръщането й на работа /след незаконното уволнение/
именно негативните последици от действията на ответницата /с даденото интервю/ са я принудили да напусне работа по нейно /на
ищцата / желание. Относно първия факт –
доказателства по делото не са ангажирани, извън показанията на св.Б., който
обаче изрично заявява, че те не почиват на негови преки и непосредствени
впечатления, а на твърдения на самата ищца, поради което съдът не ги кредитира.
А относно втория факт- видно от доказателствата на л.146-л.148 от делото на
СРС, трудовото правоотношение на ищцата след завръщането й на работа /след
незаконното уволнение/ е прекратено със заповед № 183/ 13.02.2015г. на основание чл.331 от КТ- по предложение на
работодателя. За разликата над сумата от 3 000,00лв.- до пълния предявен
размер от 6 000,00лв.-искът по чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен срещу ответника „Т.м.“ ЕООД /с предишно
наименование „Т.“ ЕООД/.
Ищцата
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
разпространени от ответника позорящи обстоятелства в два броя на в-к
„Телеграф“: 1/. В брой № 2714 от 30.11.2012г.
чрез клеветническо и оскърбително заглавие с цинично съдържание на
публикация на журналиста В.И., придружено със снимка на ищцата : „В
класическата гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“, както и със
следните текстове от публикацията: „Учителка по литература от елитната гимназия
за древни езици и култура в столицата пробутва своя книга на ученици, в която е
описала еротичните си преживявяния. А.И. пласира труда си „Глас“ за 15лв., а в
него се мъдрят слова за „мидата й“, как станала жена и какви преживявания е
имала във влака…, които са крайно неподходящи за подрастващите“; с текст с
невярно съдържание: „Даскалицата по
литература, която децата наричали „палавница“ е била уволнявана три пъти
досега“ и „В началото на седмицата е имало проверка от РИО, който установил, че
учениците на И. не са готови за полагане на матура и кандидатстудентски изпити,
заради невзетия материал. Така на практика цял випуск от едно от най-елитните
училища може да остане на поправителен изпит“;
2/ В брой 2832 от 04.04.2013г., стр.8 в публикация на журналиста С.Д. в
рубриката „Нова любовна драма в класическата гимназия“ и заглавие: „Учителка
разказва в клас как прави секс“ , със следното твърдение: „Последната уволнена
учителка е А.И., за която „Телеграф първи писа, че разпространява книгата си
със сексуално съдържание“, като последното изречение е невярно и макар целият
журналистически материал да не се отнася за ищцата, внушението за сексуална
конотация между заглавието на материала и края на същия – отнасящ се за ищцата,
е постигнат за сметка на доброто име на ищцата.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи
от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника
е възложено извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл.45,ал.2
от ЗЗД/, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената
работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат, съответно- твърдяният размер на вредите.
В конкретния случай между страните
по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява
наличието на следите релевантни
обстоятелства, а именно: фактът,
че процесните статии са публикувани във вестник „Телеграф“, брой 2714/30.11.2012г.
и брой 2832/04.04.2013г., чийто издател е ответното дружество, поради което е
доказано възлагането на работата /изготвянето и публикуването на статиите/ от
страна на ответника на неговите служители-автори на статиите. В доказателствена
тежест на ответника е установяване верността на публикуваната информация, съгласно
правилото на чл.154 от ГПК, като в допълнение на това следва да се посочи, че
ответникът носи отговорност само за верността на информацията, но не и за
негативни субективни оценки и мнения на
авторите, освен ако последните сами по себе не засягат достойнството на лицето,
/т.е. самите те осъществяват престъпния състав на обидата или клеветата/.
Нормата на чл.40,ал.1 от Конституцията прокламира основния
принцип на свободата на печата и другите
средства за масова информация, която свобода, обаче, не е неограничена, тъй
като тя опира до границата, установена от нормата на чл.41, ал.1 от Конституцията, а именно – правата и доброто име на другите граждани. В
конкретният случай ищцата поддържа, че с процесните статии е нарушена именно
посочената рамка, установена от нормата на чл.41, ал.1 от Конституцията, тъй
като с обидните и позорящи я твърдения ,
изнесени в процесните статии, е засегнато доброто й име , достойнство и личен и
професионален авторитет.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на първата инстанция , с
който е прието, че горепосочените твърдения, изнесени в двете статии представляват
израз на свободата на словото за отразяване на обществено значим проблем,
какъвто е проблемът с преподаването в едно от „елитните столични училища“. Настоящият съдебен състав приема, че в двете
статии е изнесена невярна информация за ищцата относно качествата й на
преподавател, както и относно издаденото от нея литературно произведение, които
уронват както професионалното, така и личното
й достойнство, чест и авторитет. Така в първата статия, обидно и
уронващо личното и професионалното достойнство на ищцата е заглавието,“В
класическата гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“. Освен, че по
делото от ответника не е доказано разпространението на авторското произведение
от ищцата сред учениците й, заглавието съдържа внушението с употребения глагол
„пробутва“, че ищцата е използвала служебното си положение си на учител, за да
принуждава учениците си да закупуват романа й, като последният факт също не е
доказан по делото- липсата на доказателства е обсъдена по-горе в мотивите във
връзка и с твърдението на ответницата П. за разпространението на романа от
ищцата сред учениците. На следващо място, както вече бе посочено по-горе в
мотивите на настоящото решение при обсъждането на процесните страници от романа
на ищцата, те не само че нямат еротично съдържание, още по-малко могат да бъдат
квалифицирани като „сексмемоари“, тъй като категорично не отразяват преки сексуални преживявания на ищцата. Невярното твърдение за разпространение на
книга с посоченото съдържание, каквото
не се установява по делото, обвързано с упражняваната от ищцата професия на
учител директно засягат доброто име на ищцата като личност и достойнството и авторитета й като учител,
призван да преподава освен знания и морални ценности. По тези съображения,
неверни и обидни за ищцата са изнесените в съдържанието на статията идентични
твърдения, съдържащи се и в заглавието, а именно: „учителката по литература в
елитната столична гимназия за древни езици и култура пробутва своя книга на ученици, в които е
описала еротичните си преживявания. А.И. пласирала труда си „Глас“ за 15лв., а
в него се мъдрят слова за „мидата й“, как
е станала жена и какви преживявания е имала във влака…, които са крайно
неподходящи за подрастващите“. В
допълнение на гореизложените мотиви относно липсата на еротично/сексуално
съдържание в книгата на ищцата, във връзка с конкретния цитат от тази книга, на
който се е позовал авторът на
журналистическия материал, следва да се посочи, че думата „мида“ е употребен на
стр.569 /част от спорните страници/ , но съдържанието на изречението : „Мидата
просто пречиства сърцевината си , превръщайки сгушената там песъчинка в бисер“,
част от което е тази дума, не съдържа еротичен/сексуален смисъл , каквото
внушение е придадено в статията, с асоцирането на тази дума с анатомичен полов орган
на ищцата, нито прави такава смислова препратка . Такова внушение не се извежда
и от контекста на целия текст, част от който е цитираното изречение, в което е
употребена думата „мида“. В съдържанието на обявените за спорни между страните
страници от романа на ищцата липсва описание – пряко или в ясен преносен смисъл
„как ищцата е станала жена и какви преживявания /с внушението за
еротични/сексуални/ е имала във влака“. По отношение на изнесената в статията
информация, че ищцата е уволнявана три пъти /като внушението е , че уволнението
е като наложено дисциплинарно наказание, изрично е посочено, че е предоставено
от ответницата П., в качеството й на директор на училището /като официален
източник на информацията/, като това е подкрепено и с цитат от даденото от
последната интервю за печатното издание, но в изречението наред с тази информация,
предоставена от официален източник, от автора на материала е употребено обидното , позорящо и уронващо
доброто име и авторитета на ищцата определение „палавница“. Макар по отношение
на тази обидна квалификация в статията е посочено, че тя не е на автора на
статията, а така ищцата е наричана от учениците, доколкото последните не могат
да бъдат квалифицирани като официален конкретен източник на информация, ответникът
носи отговорност за употребеното обидно по своето съдържание определение за
ищцата. Що се отнася до изнесената в статията информация, че по отношение на
ищцата е имало проверка от РИО, която е установила, че учениците на ищцата не
са готови за матура и кандидатстудентски изпити, заради невзет материал и
съществува опасност цял един випуск да остане на поправителен изпит- единственото вярно обстоятелството,е за
извършената проверка от РИО. Както вече бе посочено по-горе в мотивите при
обсъждане на представения по делото констативен протокол от извършената
проверка от РИО, в него липсват констатации учениците на ищцата да не са
подготвени, още повече в такава степен, че реално да съществува опасност да
останат на поправителен изпит. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ответника, че заглавието и горепосочената част от
съдържанието на статията относно съдържанието на книгата на ищцата и проверката
от РИО и резултатите от нея, както и последиците за учениците предават
информация , предоставена от трето лице- директора на училището при даденото от
него интервю. Както за заглавието, така
и за посочената останала спорна част от текста на статията липсва каквото и да
било означение, че представлява цитат от даденото интервю или са информация,
предадена от директора на училището, а са отразени като факти, установени от
автора на материала. Действително, в към статията има отразено и становище
/отговор/ на ищцата, но това не
освобождава ответника от отговорността за изнесената от него невярна информация
относно ищцата и употребените спрямо нея обидни и позорящи думи и определения,
а може да бъде зачетено само при определяне размера на дължимото от ответника
обезщетение.
По отношение
на втората статия в брой 2832 от 04.04.2013г.- стр.8, озаглавена –„Нова любовна
драма в класическата гимназия“ , с подзаглавие : „Учителка разказва в клас как
прави секс“, макар действително при
прочит на съдържанието на тази статия да
се установява, че тя не касае личността на ищцата, то с оглед изнесената в края
на същата тази статия информация относно ищцата : „Последната уволнена учителка
А.И., за която „Телеграф“ първи писа, че е разпространявала книгата си със
сексуално съдържание“, съдът приема, че
е направена пряка смислова препратка и връзка
между заглавието и личността на ищцата и по този начин невярното и обидно и
порозящо твърдение , че учителка разказва как е правила секс в клас е отнесено
и към личността на ищцата.
Настоящият съдебен състав приема, че от горепосочената
невярна обидна и позоряща информация и обидни и позорящи квалификации за личността на ищцата, тя е
претърпяла като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на нейното добро име, чест, достойнство и авторитет,
като съдът съобразява, че професионалната чест, достойнство и авторитет на
ищцата са засегнати в по-висока степен, предвид факта, че упражняваната от нея професия, изрично
посочена и в процесните статии, изисква притежанието на високи морални качества
и ценности, а именно те са обект на негативно обсъждане, коментар и квалификации в статиите. Преживените от ищцата негативни емоции,
обида, огорчение, хепертонични кризи, отрицателното и обидно отношение на учениците , след завръщането й
на работа /след отмяната на незаконното уволнение/, като пряк резултат от
процесните статии се установява от показанията на св.Б. и св.Й., обсъдени
по-горе в мотивите. Свидетелите изрично уточняват, че тези негативни
преживявания на ищцата са последица освен от даденото от ответницата П. интервю
и от останалата информация, изнесена в процесните статии и дадените с тях
обидни и позорящи за ищцата кволификации.
Настоящият
съдебен състав приема, че дължимото от ответника справедливо обезщетение по
смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпяните от ищцата неимуществени вреди възлиза
на сумата от 5 000,00лв. При
определяне на този размер на обезщетението от съда без съобразен фактът, че
ответникът е имал тираж на разпространение на печатното издание от 130 000
до 170 000 броя /съгласно данните на л.14 от делото на СРС/, т.е.-
информацията е достигнала до широк кръг читатели, между които и колегите на
ищцата и нейните ученици. Съдът зачете фактът, че обидните и позорящи твърдения
/с циничен характер/ за ищцата – за издадени от нея „сексмемоари“ , които
„пробутва на учениците“ са изведени с големи букви като заглавие на първата
статия и са придружени със снимката на
ищцата. Съобразява, че ищцата е заемала длъжността учител в определено от самия
ответник като „елитно“ учебно заведение, с което в по-висока степен е засегната
нейната професионална чест, достойнство и авторитет. От друга страна, съдът
отчита и факта, че при издаването на първата статия от ответника е спазена
професионалната етика, като е дадено право на отговор на ищцата, но също така
зачита обстоятелството, че този отговор е отразен в малко каре на фона на
текста на цялата статия. На последно
място, при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобразява
и социално-икономическите условия към релевантния момент- на издаването на
процесните статии.
За разликата
над дължимия размер от 5 000,00лв.- до пълния предявен размер от
6 000,00лв., съдът приема, че искът срещу ответника следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че обжалваното
решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция срещу ответницата П.
по чл.45 от ЗЗД - за сумата от 3 000,00лв. , следва да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, с което искът по чл.45 от ЗЗД да бъде уважен за тази сума,
като обезщетение за претърпяните от ищцата неимуществени вреди, последица от
горепосоченото неправомерно деяние на ответницата при даденото от нея интервю.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000,00лв.
– до пълния предявен размер и за останалите недоказани твърдяни неправомерни
деяния от ответницата П., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен
предявеният срещу ответника- юридическо лице иск по чл.49 от ЗЗД за сумата от
5 000,00лв. и вместо него – постановено друго, с което искът за тази сума
да бъде уважен. Съответно- в частта, с която искът по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен
за разликата над дължимата сума от 5 000,00лв. – до пълния предявен размер
от 6 000,00лв.- обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищцата направените по делото разноски пред първата
инстанция за държ.такса, адв.възнаграждение и депозит за свидетел в общ размер
на 1805,00лв., съразмерно с уважената част от исковете срещу тях, както следва:
ответницата П. - в размер на 451,25лв., а ответникът „Т.м.“ ЕООД – в размер на
752,08лв., както и за въззивното производство /за държ.такса от 240,00лв./,
съразмерно на уважената част от жалбата срещу тях: ответницата П.- от 60,00лв.,
а ответникът „Т.м.“ ЕООД- от 100,00лв.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата дължи
на ответниците направените от тях разноски за първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Искане за присъждане на такива е направила само
ответницата П., поради което и само на нея се дължат в размер на 400,00лв. ,
като за разликата над тази дължима сума- до пълния присъден размер от 800,00лв.
, обжалваното решение следва да бъде отменено.
За въззивното производство, на ответниците също се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Искане за присъждане на такива е
направила само ответницата П., но не е ангажирала доказателства за реално
извършени такива. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие- адвокатското възнаграждение от 800,00лв. е договорено за плащане по
банков път /по сметка/, като липсват доказателства за плащането му, поради
което и разноски на ответницата не се следват.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 28 състав от 26.04.2017г., постановено по гр. дело № 46424/ 2015г., поправено по реда на чл.247 от ГПК
с решение от 18.12.2017г., в частта, с която са отхвърлени предявените
от А.Х.И. - С. обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД срещу
ответника М.С.П.-Т. за сумата от 3000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцата чрез клевети и обиди в дадено от ответницата интервю пред в-к
„Телеграф“, брой 2714 от датата 30.11.2012г., взето от В.И., ведно със
законната лихва от 30.11.2012г.- до окончателното изплащане, 2/ иск с правно
основание чл.49,вр. с чл.45 от ЗЗД – срещу ответника „Т.м.“ ЕООД /с предходно
наименование „Т.“ ЕООД/ – за сумата от 5 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от статия
във в-к. „Телеграф“, бр.2714 от 30.11.2012г. със заглавие „В класическата
гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“ и от материал , изготвен от
журналиста С.Д., публикуван във в-к „Телеграф“, бр.2832/ 04.04.2013г., стр.8 ,
в рубриката „Нова любовна драма в класическата гимназия“ и заглавие „Учителка
разказва как прави секс в клас“, ведно със законната лихва от 04.04.2013г.- до
окончателното изплащане, както и в частта,
с която А.Х.И.-С. е осъдена да
заплати на М.С.П.-Т. разликата над дължимата сума от 400,00лв.- до пълния
присъден размер от 800,00лв.-разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.С.П.-Т. да заплати на за А.Х.И. - С. , на основание чл.45 от ЗЗД - сумата
от 3000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата чрез обидни и
клеветнически твърдения, разпространени
от ответницата М. С.П. – Т. чрез интервю, дадено от нея за в-к „Телеграф“ на
стр.4 и стр.5 на брой 2714 от 30.11.2012г., а именно, че : ищцата е била
уволнявана три пъти като преподавател в училища; учениците на ищцата не са
готови за матури и кандидатстудентски изпити и може да останат на поправителен;
пласирала е авторската си книга „Глас“ сред учениците при конфликт на интереси
и в книгата на ищцата има страници с еротика, чрез следните конкретни изявления
в интервюто: „Да, книгата е факт. Това е конфликт на интереси да я пласира сред
учениците. Не би трябвало да го прави“; „Два пъти /относно уволнението/ от държавни училища и
веднъж от частно. Мотивите, обаче, не са ми известни“; „Тя им е /на учениците/
предала 20% от материала за матурите“ – стр.4 от посочения брой на вестника и
на стр.5 под заглавието „Майка залепила страниците с еротика“: „Книгата е факт.
Не съм я чела. Тя е около 1000 страници и се казва „Глас“. Деца са ми
разказвали, че в нея има такива сцени… Научих, че дори е имало майка, която
като е чела книгата е залепила
страниците с еротичните пасажи, за да не ги чете детето“, както и отговора на
въпрос на журналиста: „Сред учениците ли се разпространява книгата“ е дала
отговор: „Да те ми разказаха. Това е конфликт на интереси и не би трябвало да
го прави…“, ведно със законната лихва от 30.11.2012г.- до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Т.м.“ ЕООД /с предходно
наименование „Т.“ ЕООД/ да заплати на А.Х.И.
– С., на основание чл.49 от ЗЗД – сумата
от 5 000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди , претърпяни от разпространени от
обидни и клеветнически твърдения за ищцата в два броя на в-к „Телеграф“: 1/. В
брой № 2714 от 30.11.2012г. в публикация на журналиста В.И., придружена със
снимка на ищцата със заглавие: „В класическата гимназия учителка пробутва
сексмемоари на ученици“, както и със следните текстове от публикацията:
„Учителка по литература от елитната гимназия за древни езици и култура в
столицата пробутва своя книга на ученици, в която е описала еротичните си
преживявяния. А.И. пласира труда си „Глас“ за 15лв., а в него се мъдрят слова
за „мидата й“, как станала жена и какви преживявания е имала във влака…, които
са крайно неподходящи за подрастващите“;
„Даскалицата по литература, която децата наричали „палавница“ е била
уволнявана три пъти досега“ и „В началото на седмицата е имало проверка от РИО,
който установил, че учениците на И. не са готови за полагане на матура и
кандидатстудентски изпити, заради невзетия материал. Така на практика цял
випуск от едно от най-елитните училища може да остане на поправителен
изпит“; 2/ В брой 2832 от 04.04.2013г.,
стр.8 в публикация на журналиста С.Д. в рубриката „Нова любовна драма в
класическата гимназия“ със заглавие: „Учителка разказва в клас как прави секс“
и текста: „Последната уволнена учителка е А.И., за която „Телеграф първи писа,
че разпространява книгата си със сексуално съдържание“, ведно със законната лихва от 04.04.2013г.- до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 28 състав от 26.04.2017г., постановено по гр. дело № 46424/ 2015г., поправено по реда на чл.247 от ГПК
с решение от 18.12.2017г., в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА
М.С.П.-Т. да заплати на за А.Х.И. – С.
– сумата от 451,25лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
60,00лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.м.“ ЕООД /с предходно
наименование „Т.“ ЕООД/ да заплати на А.Х.И.
– С.- сумата от 752,08лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
100,00лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.