Решение по дело №598/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : [жк], [адрес], представлявано от управителя Ю. Д. Д., срещу Заповед № 1811/19.11.2024г. на Кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е разпоредено изземване на общински нежилищен имот - частна общинска собственост представляващ терен с площ 189 кв. м. (съгласно Договор № 729/09.03.1999г. за отдаване под наем на общински терен), които терен е част от имот с [идентификатор] (стар [идентификатор]) по КККР на [населено място] (целият с площ от 768 кв. м), върху които е изградена временна постройка - павилион-барака, построена по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), с [идентификатор] (стар [идентификатор]) по КККР на [населено място], собственост на „Съдружие ПУЦ" ЕООД, със застроена площ от 187 кв. м, съгласно данни от КККР, а по данни от договор за покупко-продажба на недвижим имот см. чл. 120 ППЗТСУ (отм.) от 29.12.1997г. - 189 кв. м., от „ Съдружие - ПУЦ" ЕООД, поради това, че дружеството владее имота, върху който е изградена собствената му сграда без правно основание.

В жалбата са релевирани оплаквания за нищожност, на оспорената заповед, като постановена в противоречие с Решение №7373/13.06.2024г. по АД 2202/2024г. на ВАС и Решение №11246/21.10.2024г. по АД 6867/2024г. на ВАС. Евентуално се сочи неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие с при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Поддържа се, че административният орган не е изпълнил основното си задължение по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани фактически констатации и правни изводи, които не съответстват на действителното фактическо и правно положение. Твърди се, че притежаваната от жалбоподателя сграда върху терена е с траен градоустройствен статут, тъй като е отразена като запазваща се по действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение № 38-3/31.03.2006 г. на ОбС - Добрич, поради което не може да бъде обект на изземване по реда на чл. 65 ЗОбС. Сочи се, че в случая предмет на изземване е терен под съществуваща сграда, а не на свободен терен, при което се целят постигане ефектите на принудително отчуждаване на сграда с [идентификатор] без важна обществена нужда и извън законоустановения ред, на премахване на сграда без проведено производство по реда на ЗУТ - извън законоустановения ред и на встъпване във владение на терена под сградата по административен ред в заобикаляне на законите на Република България. Допълнително се сочи неприложимост на реда предвиден в чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като дори за сградата да липсвал траен градоустройствен статут, би бил приложим специалния ред предвиден в § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ за премахване на такива строежи със заповед на кмета на общината по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Сочи се, че правното основание за ползването на земята произтича от приватизационна сделка - договор за покупко-продажба на постройката от "Жакард" ЕООД - 100% собственост на Община [населено място], с който съгл. чл. 63, ал. 2 ЗС са придобили правото на строеж, а не от договора за наем и анексите към него. С този договор собственикът на земята („Жакард“ ЕООД – 100% общинска собственост) е прехвърлил отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка, поради което дружеството – жалбоподател може да се ползува от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Намира за неверни констатациите в оспорваният акт, че сградата е обект без траен градоустройствен статут, като сочи, че към момента на изграждане на същата в периода 1985-1986г, за нея не е имало предвиждане в действащия ПУП. С одобряване на действащият към момента ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение на Общински съвет Добрич N° 38- 3/31.03.2006г., процесната сграда е отразена като съществуваща сграда, която се запазва. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – кметът на община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че имотът се ползва без правно основание, тъй като наемните правоотношения между общината и жалбоподателя са прекратени, поради което процесната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Сочи, че предмет на изземване със заповедта е общинската земя, а не намиращият се върху нея търговски обект, собственост на дружеството. Мотивите към административния акт са ясни и конкретни и не може да има съмнение по отношение на индивидуализацията на имота, подлежащ на изземване. Твърди, че търговският обект е изграден при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и няма придобит траен градоустройствен статут по реда на § 17 от ПР на ЗУТ, независимо че в графичната част на действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на [населено място] от 2006 г. е отразен като заварена сграда, поради което правилно е разпоредено изземването на общинския терен, в който той се намира.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на договор за покупко-продажба от 29.12.1997 г., сключен с „Жакард“ ЕООД, [населено място], „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД е придобило собственост върху постройка със ЗП от 189 кв.м, построена по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.).

В действащата КК на [населено място] постройката е нанесена като сграда с [идентификатор] (бивш [идентификатор]). Разположена е в поземлен имот с [идентификатор], за който е отреден УПИ V, в кв. 36 по сегашния ПУП - ПРЗ на ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС - Добрич. По ПУП - ПРЗ на ЦГЧ на [населено място], действащ към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 29.12.1997 г., постройката е попадала в парцел І – „За училище“, от който с плана от 2006 г. са образувани две нови УПИ - УПИ ІV – „За училище“ и УПИ V - „За обществено обслужване“.

Съгласно АЧОС № 5654 от 13.07.2022 г. поземленият имот, в който се намира строежът, съставлява частна общинска собственост. В т. 11.1 от акта изрично е вписано, че в имота попада временна постройка с [идентификатор], собственост на „Сдружение – ПУЦ“ ООД.

С Договор за наем № 729/09.03.1999 г. Община Добрич е предоставила на жалбоподателя общинския терен под временната постройка на площ от 189 кв. м за срок до 31.05.1999 г. С Анекс № 1 от 25.05.1999 г. действието на договора е удължено до 16.01.2001 г., а с Анекс № 3 от 18.04.2002 г. - е удължено „до приключване на договорните задължения на наемателя за обучение на безработни по проект „Красив Добрич“. Не е спорно по делото, че срокът на договора за наем е изтекъл на 27.05.2002 г.

На 23.08.2022 г. кметът на Община Добрич е изпратил Уведомително писмо № 63-00-62/23.08.2022 г., с което е определил на жалбоподателя 30 – дневен срок за доброволно премахване на временната постройка и освобождаване на терена във връзка с предстоящо разпореждане с общинския имот.

На 06.12.2022 г. е съставен констативен протокол от служители при община Добрич, съгласно който при извършения оглед на място е установено, че временната постройка по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) не е премахната от дружеството.

На 14.12.2022 г. кметът на Община Добрич е изпратил до жалбоподателя второ уведомително писмо с рег. № 63-00-102/14.12.2022 г. с покана за премахване на временната постройка и за доброволно освобождаване на терена във връзка с предстоящо разпореждане с общинския имот. В уведомителното писмо е определен срок за освобождаване на земята до края на месец февруари 2023 г.

На 14.03.2022 г. е извършена проверка на място от служители на община Добрич, при която е установено, че сградата не е премахната и имотът не е освободен доброволно. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, в който е посочено, че няма актуален договор за наем, поради което „Сдружение – ПУЦ“ ЕООД няма правно основание, за да продължи да използва имота. Дружеството не заплаща и обезщетение на общината за използването на имота.

На 26.07.2023 г. е издадена оспорената заповед № 1171, с която кметът на общината е наредил да се изземе от жалбоподателя общински нежилищен имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], целият с площ от 768 кв.м, урегулиран в УПИ V, кв. 36, предвиден „За Обществено и делово обслужване“ по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на [населено място], приет и одобрен с Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС – Добрич, върху който е изградена временна постройка със застроена площ от 186 кв.м – обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа. В мотивите към заповедта е посочено, че срокът на договора за наем между община Добрич и „Съдружие – ПУЦ“ ЕООД е изтекъл на 27.05.2002 г. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение общинският имот не е освободен от дружеството в определения за това срок до 28.02.2023 г., поради което са налице предпоставките за принудителното му изземване на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

Заповедта е оспорена от дружеството, при което н АС Добрич е образувано адм.д. № 468 по описа на съда за 2023 година. По това дело е постановено решение № 740 от 05.04.2024 година на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед №1171 по описа за 2023 година на кмета на община Добрич.

Решение № 740 от 05.04.2024 година на Административен съд Добрич е обжалвано от жалбоподателя пред ВАС, който с Решение №11246/21.10.2024г. по АД 6867/2024г. е отменил решение №740 от 05.04.2024 година, постановено по адм. дело №468 по описа за 2023 година на Административен съд Добрич и е отменил заповед №1171 от 26.07.2023 година на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост и писмо с рег.№63-00-102 от 14.12.2022 година за доброволно освобождаване на имота е наредено да се изземе общински нежилищен имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], целият от 768 кв. м., върху който е изградена временна постройка със застроена площ от 186 кв. м. – обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа от „Съдружие-ПУЦ“ ЕООД, поради това, че го държи без правно основание.

На 24.10.2024 г. кметът на Община Добрич е изпратил до жалбоподателя уведомително писмо с рег. № 63-00-91/24.10.2024 г. с което го уведомява за предстоящото издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. По повод писмото от жалбоподателя е подадено възражение с което уведомяват кмета на общината, че възразяват и считат за нищожно започнало с писмо изх. № 63-00-91/24.10.2024г. на Кмета на Община Добрич, административно производство. Сочат, че сграда е изградената през 1985г. от Комитета по труда и социалното дело за Професионално-учебен център (ПУЦ), във връзка с Постановление на МС №120/02.09.1975г. и чл.10 от Постановление на МС №41/30.07.1894г., видно от Заповед №122/25.07.1985г. за целево финансиране на Комитета по труда и социалното дело - ДЪРЖАВАТА КАТО СОБСТВЕНИК НА ЗЕМЯТА ИЗГРАЖДА СТРОЕЖА, който в последствие Община Добрич приватизира като недвижим имот. Назад във времето многократно били отправяли към Община Добрич искане за ЗАКУПУВАНЕ на прилежащия към сградата ни имот, което с мотив за „липса на траен градоустройствен статут“ към 1997г. и 1999г. било отказвано. Т. искане отправили към Кмета и Общински съвет на Община Добрич и по повод Заседание № 40/29.11.2022г. на Общински съвет [населено място], но отговор по него не получили, въпреки че от момента на одобряване на ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение на Общински съвет Добрич № 38-3/31.03.2006г., сграда с КИН 72624.623.4557.1 по КК на [населено място] е посочена като сграда, която плана предвижда че се запазва.

Съгласно изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, при направения оглед на място е установено, че в северната част на [ПИ] по КК на [населено място], непосредствено до северозападната странична граница и на разстояние 2,00м. от североизточната странична граница е ситуирана едноетажна сграда с площ 187 м2. Сградата е с метална носеща конструкция - стоманени елементи - колони, ферми, столици и ребра, с покритие от ламарина. Ограждащите и вътрешните преградни елементи са панели тип „сандвич“ и метална дограма с остъкляване. Функционално, в сградата са обособени 5 бр. учебни кабинети, канцелария, склад, коридор, преддверие и WC. Видно и от обзавеждането на помещенията, фактическото предназначение на обекта е за образователна дейност.

Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18- 15/12.05.2005г., на Изпълнителен директор на АГКК, сграда 72624.623.45 57.1 по КК на [населено място], [улица], е с функционално предназначение - „сграда за образование“, брой етажи 1, застроена площ 187 кв.м, стар номер 72624.623.4549.1.

От извадката на действащия ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение на Общински съвет Добрич №38-3/31.01.2006г. вещото лице установява, че в УПИ V 3A ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ, кв. 36 е предвидено запазване на две сгради. По действащия план отреждането на имота е за обществено обслужване. В графиката липсват ограничителни или задължителни линии за ново застрояване. На място съществува сградата, ситуирана в северната част на УПИ V 3A ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ, а на мястото на посочената за запазване сграда в югозападната част на имота, към настоящия момент съществува само бетонова площадка.

Налице е пълно съответствие между сградата в северната част на [ПИ] на място, сграда с [идентификатор], по КК на [населено място] и отразената на графичната част на ПУП сграда с плътни черни линии по северозападната граница на УПИ V. 3A ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ, КВ.36 ПО ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на [населено място]

В действащия ПУП - ПРЗ на ЦГЧ [населено място], одобрен е Решение 38-3/2006г. на ОбС Добрич, за сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], разположена в УПИ V. 3A ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ КВ.36, е с установен „траен статут“ - „запазване на съществуваща сграда“ Според плана за застрояване, процесната сграда е указана с плътни черни линии, съответстващи на кадастралните ѝ граници, които съгласно Наредба № 8/2001г. за обема и съдържание на устроиствените планове са сигнатура за „запазваща се сграда”, а матрицата за застрояване отразява устройствената зона от плана, към която принадлежи имота - обществено и делово обслужване (ОДО).

Съгласно т. IІ.5.1. на таблица 2 от Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14 юни 2001г. за обема и съдържанието на устроиствените планове (загл. изм. - дв, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.), контур с дебела черна линия е сигнатура за „запазваща се сграда” в ПРЗ, ПЗ. Налице е съответствие между сградата в северната част на [ПИ] 57 на място, сграда с [идентификатор] и отразената на графичната част на ПУП сграда с плътни черни линии по северозападната граница на УПИ V. за обществено обслужване. Изведено е заключение, че в ПУП - ПРЗ на ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение №38-3 от 31.01.2006г. на Общински съвет Добрич, се предвижда запазване на сграда с [идентификатор] 5 7.1 - сграда за образование като постоянен елемент на плана.

При изслушването в съдебно заседание вещото лице е потвърдило заключението си относно идентичността между имота по АЧОС и този по заповедта. Посочило е, че ново застрояване в имота не се предвижда. В плана няма някакви линии за застрояване. Единствено се запазват двете сгради. Отреждано е „за обществено обслужване“ и всъщност дейностите би следвано да са свързани с отреждането на УПИ-о. В ПУП-а, с черни дебели линии са дадени запазващи се сгради. По наредба 8 са дадени сигнатурите за запазващи се сгради. В случая в ПУП двете сгради, които са в УПИ-V „за обществено обслужване“ се запазват. Едната вече я няма на място. Запазена е само процесната сграда, която се намира в северната част на имота. Тя съществува на място и по ПУП е с траен устройствен статут и се предвижда запазването ѝ. Това е сграда. Не е преместваем обект.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС – Кмет на община Добрич, в кръга на правомощията му по закон, в необходимата писмена форма. Заповедта е фактически и правно мотивирана, като е налице съответствие между фактически и правни основания. В заповедта са посочени конкретните фактически обстоятелства за издаването ѝ – прекратяване на наемни правоотношения между общината и дружеството, липсата на траен градоустройствен статут и на строителни книжа за временната постройка и ползването на имота без правно основание след изтичането на срока на действие на договор за наем. Цитирана е материалноправната разпоредба, наложила изземването на общинския нежилищен имот от държателя - чл. 65, ал. 1 ЗОбС.

При издаване на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неизяснени са останали всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК.

Административното производство по принудително изземване на имоти по чл. 65, ал. 1 ЗОбС предполага кумулативното наличие на три предпоставки 1. Имот, който е общинска собственост, 2. Лице, което го владее или държи, и 3. Липса на основание за държането или владението. Доколкото за наличието на първите две предпоставки в случая не се спори между страните, то именно в нарушение на административнопроизводствените правила наличието на третата предпоставка е останало неизяснено от административния орган, което пък е довело да неправилно приложение на материалноправните разпоредби на закона.

За да приеме, че е налице липса на правно основание да се владее или държи процесната площ, част от имот с [идентификатор] адм. орган се е позовал единствено на изтеклия договор за наем № 729/09.03.1999г. и на съставения констативен протокол за продължаващото ползване на имота от оспорващото дружество. Не са изяснени по категоричен и безсъмнен начин видът на ситуирания върху отредената за изземване площ обект. Единствено въз основа на изтеклия договор за наем органът е приел, че се касае за преместваем обект, без да съобрази направените от жалбоподателя възражения (л. 66), че не се касае за преместваем обект, а за постройка – сграда, която съгласно действащия ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на [населено място], одобрен с Решение на Общински съвет Добрич № 38-3/31.01.2006г. се предвижда запазване на сграда с [идентификатор] - сграда за образование като постоянен елемент на плана. Последното обстоятелство се установи и посредством приетата по делото СТЕ, което означава, че в нарушение на чл. 36, ал. 1 и 4, вр. чл. 35 АПК същото е било игнорирано от адм. орган, въпреки, че горецитираното решение на ОБС е било налично при него и е следвало да бъде съобразено служебно за нуждите на административното производство.

Необосновано и отново в противоречие с чл. 35 и чл. 36 АПК административният орган е приел, че се касае за постройка без учредено право на строеж и без строителни книжа. Както по административната преписка, така и в развилото се съдебно производство не са налице доказателства и данни, че по отношение на сградата с [идентификатор] е провеждано производство по проверка за законността на сградата по глава ХХІ-ва ЗУТ, или такова по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ вр. § 17, ал. 1 от ПР ЗУТ, съответно проверка относно търпимост на постройката. При наличие на твърдения и данни, че същата е съществувала още преди 7 април 1987 г., респ. преди влизане в сила на ЗУТ административният орган е следвало да съобрази и обстоятелствата за евентуално наличие на търпимост, но това също не е сторено в адм. производство.

В самата заповед е определен следния начин на изпълнение: „описание, отнемане и предаване на владението на имота в полза на Община [населено място]. При липса на доброволно предаване на владението да се извърши влизане в имота чрез използване на съответни технически средства за осигуряване на достъп.“.

От съдържанието на заповедта не става ясно чрез какви действия следва да се изземе и предаде владението на процесната част от общинския имот, при условие, че тя е застроена. Неясно остава, дали отнемането на владението включва и самата постройка, или предвижда последната да бъде премахната от терена.

От заключението по СТЕ и разясненията на вещото лице дадени в съдебното заседание, се установи, че се касае за сграда, а не за преместваем обект, в какъвто смисъл са изложените от адм. орган констатации. В този смисъл изпълнението на оспорената заповед би означавало или отнемане владението на сградата от жалбоподателя, или тази сграда да бъде премахната от терена.

По делото липсва спор, че собственик на сградата с [идентификатор] е дружеството жалбоподател. Безспорно е и че относно нея липсват доказателства за издадени строителни книжа. Дори обаче тя да е незаконна, то както вече се посочи, едва след осъществяване спрямо постройката на производство по чл. 224 и сл. ЗУТ, респ. такова по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ вр. § 17, ал. 1 от ПР ЗУТ, т.е. при изяснен незаконен статут на строежа, същата ще подлежи на премахване. Това навежда до извод, че обжалваната заповед е издадена при непълно изяснена фактическа обстановка, касаеща законния/незаконния статут на сградата. Това е така, защото административния орган е издал заповедта на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС, без да е категорично ясно дали се касае за законна или търпима постройка, по отношение на която по силата на договора за продажба от общинското предприятие евентуално би могло да възникне право на строеж (чл. 63, ал. 2 ЗС), или пък се касае за незаконна такава, която подлежи на премахване по реда на чл. 224 и сл. ЗУТ, или по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ вр. § 17, ал. 1 от ПР ЗУТ. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Анализът на така цитираната разпоредба навежда на извод, че целта на производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС е да се изземе и освободи определен общински имот, когато не се използва за предназначението си, или необходимостта от него е отпаднала. При условие, че с процесния адм.акт се цели предаване владението на постройката, евентуално нейното премахване, това означава, че заповедта на кмета на Община Добрич с № 1811/19.11.2024 г. не отговаря на целите на закона. Резултатът от изпълнението на заповедта би бил отнемане на владението върху чужда сграда от нейния собственик, или евентуалното премахване на сграда за която е посочено, че липсват строителни книжа, т.е. е незаконен строеж, а не такъв по освобождаване на имот, който не се ползва по предназначение или необходимостта от ползването му е отпаднала.

По тези съображения съдът намира, че са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за приложимост на чл. 177, ал. 2 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според, ал. 2 на чл. 177 АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска от съда да я обяви.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо (СПН). СПН, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. За да се приеме, че Заповед № 1811/19.11.2024г. на Кмета на Община Добрич е постановена в противоречие с влезлите в сила Решение №7373/13.06. 2024г. по АД 2202/2024г. на ВАС и Решение №11246/21.10.2024г. по АД 6867/2024г. на ВАС, е необходимо да се установи какво е постановено с тези съдебни решения и какво е постановено с оспорения административен акт, т.е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Касателно Решение №7373/13.06. 2024г. по АД 2202/2024г. на ВАС съдът счита, че липсва както идентитет между страните, тъй като ответник по жалбата, респ. адм.орган се явява Главния архитект на Община Добрич, така и в предмета на административните актове. При липсата на съвпадение относно страните и предмета по делата, не е налице съвпадение и в обективните предели на СПН.

Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК, установява специфично основание за обявяване нищожността на административен акт. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения, след връщане на преписката акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата, при които е издаден актът след връщане на преписката (така РЕШЕНИЕ № 11644 ОТ 15.12.2022 Г. ПО АДМ. Д. № 3210/2022 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС).

С Решение №11246/21.10.2024г. по АД 6867/2024г. на ВАС е отменена Заповед № 1171/26.07.2023 г. на кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено да се изземе от жалбоподателя общински нежилищен имот – частна общинска собственост, урегулиран в УПИ V, кв. 36 по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на [населено място], върху който е изградена временна постройка със ЗП от 186 кв.м – обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа. В мотивите към решението си ВАС е приел, че неправилно е прието, че е налице безспорност по отношение на статута на имота – за който се твърди, че е частна общинска собственост. Констатирана е неяснота по отношение на първата изисквана предпоставка за безспорност на собствеността на имота и неговата конкретна идентификация. Прието е че Заповед № 1171/26.07.2023 г. на кмета на Община Добрич е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Съдът намира, че е налице също и разминаване между съдържанието на процесната заповед с предходно издадената Заповед № 1171/26.07.2023 г. на кмета на Община Добрич. С решението на съда преписката не е връщана на административния орган за ново разглеждане с конкретни указания по приложението на закона. Поради това неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че по повод предходна заповед за принудително изземване на имота общинска собственост с идентификатор № 72624.623.4557 е постановено Решение №11246/21.10.2024г. по АД 6867/2024г. на ВАС, мотивите по което не били съобразени от адм. орган при издаване на процесната заповед. Предходно развилото се производство няма отношение към правилността на оспорената заповед, тъй като с посоченото решение предходно издадената заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС е била отменена поради наличие на нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице и пълно съвпадение относно фактите и обстоятелствата при които са издадени оспорените административни актове.

С оглед на изхода от спора на жалбоподателя се дължат разноски по делото за Държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер], съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №1171 от 26.07.2023 година на кмета на община Добрич, с която на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост и писмо с рег.№63-00-102 от 14.12.2022 година за доброволно освобождаване на имота е наредено да се изземе общински нежилищен имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], целият от 768 кв. м., върху който е изградена временна постройка със застроена площ от 186 кв. м. – обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа от „Съдружие-ПУЦ“ ЕООД, поради това, че го държи без правно основание.

ОСЪЖДА община Добрич да заплати на „Съдружие-ПУЦ“ ЕООД разноските по делото в общ размер [рег. номер]., представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.