РЕШЕНИЕ
№ 4393
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330107583 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата М. Н. И. твърди, че на 14.09.2016 г. е сключила с ответника договор за
паричен заем, по силата на който била предоставена сумата 450 лева. Договорът бил
нищожен поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и
противоречие с изискванията на добрите нрави относно размера на лихвата. В договора
била уговорена и клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение. Твърди се, че по договора била недължимо заплатена
сума в размер на 50 лева по клаузата за неустойка. Тя не се дължала поради
изначалната нищожност на съглашението. Също така се излагат доводи, че самата
клауза за неустойка е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, поради
заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради противоречие на закона – чл. 71
ЗЗД и чл. 33 ЗПК. С молба от 17.05.2021 г. ищцата заявява, че оттегля предявения иск,
касаещ претенцията за връщане на сумата в размер на 20 лева, като недължимо
заплатена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем от 14.09.2016 г.
Предвид изложеното, искането е да се осъди ответникът да върне сумата в размер на 50
лева, като недължимо заплатена по клауза за неустойка по договор за паричен заем от
14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не оспорва факта на сключване на
1
договора. Посочва, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Счита, че основанието, на което е заплатена сумата за неустойка е валидно – в това
число целият договор за заем и клаузите в него. Оспорва твърдението, че предвидената
неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Поддържа, че ако потребителят бе изпълнил срочно своето задължение,
то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи, че по
процесния договор за заем ГПР е фиксиран. Твърди, че при изчисляване на ГПР не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора, поради което и неустойката не е включена при формиране на ГПР. С
оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът намери за установено следното:
На 14.09.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцата М. И. бил
сключен договор за паричен заем №******, по силата на който дружеството
предоставило 450 лева при уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 40%
годишно и 48,56% годишен процент на разходите. Кредитът следвало да бъде върнат
на 34 седмични погасителни вноски, като общата сума за връщане възлизала на 513,06
лв. Според чл.4 от договора заемателят поемал задължение в тридневен срок от
подписването да предостави на заемодателя две алтернативни форми на обезпечение.
Първата била чрез поръчителство от две физически лица, които да отговарят на
следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен
осигурителен доход над 1000 лв.; работят по безсрочен трудов договор; да не са
заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови или финансови институции; или ако има – кредитната му история в
Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Р.“. Втората форма на обезпечение била банкова гаранция, издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна
тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. При
неизпълнение на задължението за обезпечаване чл.4, ал.2 предвиждал, че кредиторът
има право да начисли неустойка за неизпълнение в размер на 354,62 лв., която се
разсрочвала на равни части, които се прибавяли към месечната вноска /лист 7/.
Съгласно представената по делото справка, изготвена от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, във връзка с процесния договор в периода от 07.10.2016г. до
22.11.2016г. ищцата извършила погасителни плащания в общ размер на 646,98 лв. От
тях 450 лв. били отнесени за погасяване на главница, а 29,74лв. за погасяване на
договорна лихва и 167,24 лв. за неустойка / лист 35/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
2
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ищцата е бил
сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно, че сумата по него е била
усвоена, както и че ищцата е извършила погасителни плащания.
За да обоснове твърденията си относно недължимост на платената неустойка
ищцата поддържа, че клаузата която я уговаря е нищожна.
Тези доводи са основателни.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
Уговорената в чл.4, ал.2 неустойка е дължима не при забава в изпълнението на
основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се
предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина
по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то
не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на
бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли
сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-
трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има
необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от
договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка
е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този
смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата
уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във
вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата 167,24 лв. заплатена по договора
като неустойка е била недължима. Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
3
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 50 лв.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 360 лв. с ДДС представляваща адв. хонорар.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-
46 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на М. Н. И. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.
В. Л. № ** сумата 167,24 лв./сто шестдесет и седем лева и 24ст./ платена без основание
от ищцата по нищожна клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем №
*****/14.09.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.05.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-
46 да заплати на М. Н. И. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. В. Л. №**, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 50 лв./петдесет лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-
46 да заплати на Адвокатско дружество "Г." БУЛСТАТ ****** с адрес: гр. П., ул. Б. П.
№ *, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360 лв. /триста и шестдесет
лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4