Определение по дело №1973/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….........2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1973/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на "Марк 1" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Р.М., против "Енерго-Про продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 197 064,72 лв., представляваща цена на доставена електроенергия, и сумата 58 188,96 лв., представляваща лихва за забава.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК..

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Съдът намира искането за допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. 

Представените от страните писмени доказателства са относими и допустими.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК *********, София, район Оборище, ул.Триадица №8, на основание чл.219 ГПК като трето лице помагач на ответника.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "Марк 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. "България" № 51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, за заплащане на:

(1) сума в размер 76 336,27 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2016 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа – ВяЕЦ „Храброво 2“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два генератора тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 77390.11.89 в землището на с. Храброво, Община Балчик, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г.,

(2) сума в размер 22 540 46 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 76 336,27 лв. с ДДС за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г.; както и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,

(3) сума в размер 120 728,45 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа – ВяЕЦ „Храброво 2“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два генератора тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 77390.11.89 в землището на с. Храброво, Община Балчик, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г., и

(4) сума в размер 35 648,50 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 120 728,45 лв. с ДДС за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г., както и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД /сега „Енергоразпределение Север“ АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-908/10.09.2012-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009 от 27.09.2009 г.

За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. септември 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 363,143 MWh, за която е издал Фактура № 98/12.10.2016 г. на стойност 6 896,11 лв. с ДДС при продажна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 15,8251 лв./мВтч, тъй като посоченото количество електроенергия било произведено докато централата е работила под 2 250 часа, но бил надхвърлен прагът от 1 907 кВт/ч нетно специфично производство (НСП) от инсталиран 1 кВт мощност.

Твърди се, че през месец ноември 2016 г. ВяЕЦ е надминала 2250 часа ефективна работа и ищецът издал на ответника дебитно известие № 101/31.10.2016 г. към Фактура № 98/12.10.2016 г. на стойност 76 336,27 лева с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на дължимата преференциална цена за количеството електроенергия произведено през м. септември 2016 г. преди достигане на 2 139 кВт/ч НСП от инсталиран 1 кВт мощност в размер на 363,143 мВт/ч. До момента сумата по това дебитно известие не била заплатена. Върху същата ответникът дължал и законната лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г. в размер на 22 540,46 лева.

На следващо място излага, че през м. октомври 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 926,611 мВтч, за която е издал Фактура № 99/14.11.2016 г. на стойност 14 332,12 лв. с ДДС при продажна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 12,8894 лв./мВтч, тъй като посоченото количество електроенергия било произведено докато централата е работила под 2 250 часа, но бил надхвърлен прагът от 1 907 кВт/ч нетно специфично производство (НСП) от инсталиран 1 кВт мощност.

Твърди се, че през месец ноември 2016 г. ВяЕЦ е надминала 2250 часа ефективна работа и ищецът издал на ответника дебитно известие № 102/30.11.2016 г. към Фактура № 99/14.11.2016 г. на стойност 120 728,45 лева с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на дължимата преференциална цена за количеството електроенергия произведено през м. октомври 2016 г. преди достигане на 2 139 кВт/ч НСП от инсталиран 1 кВт мощност в размер на 563,857 мВт/ч. До момента сумата по това дебитно известие не била заплатена. Върху същата ответникът дължал и законната лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г. в размер на 35 684,50 лева.

Ищецът излага още, че договор № 176 от 30.08.2011 г. се е изпълнявал в процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.01.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м. септември и м. октомври 2016 г. са произведени и доставени при условията на сключения между траните договор.

Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.

Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц-18/20.06.2011 г., ДКЕВР е използвала въведения с Решение Ц-010/30.03.2011 г. специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно: „наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.

Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 била определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 била определена цена от 173.06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Храброво-2“ с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, находящ се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 176 от 30.08.2011 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. За искането на ищеца за корекция на цената от излишък но преференциална цена ответникът уведомил крайния купувач „НЕК“ ЕАД и предоставил дебитно известие, но „НЕК“ ЕАД е отказало да заплати посочените в същите суми за закупената електроенергия, в т.ч. от ВяЕЦ „Храброво-2“, тъй като цената в тях е определена в противоречие със чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, доколкото електроенергията е произведена над размера на определеното от КЕВР нетно специфично производство за ВяЕЦ, работещи до 2 250 работни часа.

Излага, че с писмо от 03.02.2017 г. е информирал ищеца, че следва да издаде кредитни известия към Фактура № 98/12.10.2016 г. и Фактура № 99/14.11.2016 г. за корекция на цената до приложимата цена за излишък на балансиращия пазар. Вместо това, ищецът претендира заплащането на преференциална цена за произведентите през м. септември и м. октомври 2016 г. количества електрическа енергия над нетното специфично производство от 1907 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност по преференциална цена по т. 7 от Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР.

От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ. Поддържа, че Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР има декларативно, а не конститутивно действие и отмяната му не води до промяна на НСП, въз основа на което е определена преференциалната цена за ВяЕЦ на ищеца. Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага, до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена електрическа енергия след достигане на НСП от 1907 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, тъй като ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г. на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на мотивите на решението за да обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде причислена към една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно централата да попада и под двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от него елетроенергия през 2016 г. на преференциални цени, поради което правилно е фактурирал същата по двете преференциални цени – по т. 7 и по т. 8 от Решение Ц-18 /20.06.2011 г. на ДКЕВР съгласно чл. 16, ал.3 от сключения между страните договор № 176/30.08.2011 г. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА, че на доказване подлежат спорните обстоятелства:

от ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяната преференциална цена по отношение на доставеното през м. септември и м. октомври 2016 г. количество ел енергия, както и размерът на тази цена; принадлежността на процесната ВяЕЦ едновременно към категориите централи работещи до и над 2250 часа годишно; обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер;

от ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по договора; фактите, изключващи приложимост на претендираната от ответника преференциална цена в т.ч., че преференциалната цена е определена от регулатора на база обем нетно специфично производство от 1907 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност, приложмо за централи работещи до 2250 часа.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и третото лице ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

 

ПРИЗОВАВАНЕТО и връчването на книжа да се извърши на електронни адреси, а при невъзможност – чрез изпращане на призовки незабавно след отпадане на пречките за това.

НА ИЩЕЦА да се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.

  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: