№ 2889
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204554 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-2300001/27.02.2023 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София
към Главна Дирекция Инспектиране на труда, на „НАТАЛИ 2020" ЕООД с.
Доброславци, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с
чл.414 ал.1 КТ за нарушение чл.128 т.1 и т.2 КТ.
ЮЛ-жалбоподател обжалва наказателното постановление като във
„възражение“ по същността си жалба, излага доводи, че въпреки, че в НП е
посочено, че нарушението се базира на документи, никъде не е посочено
какъв вид документи. Прави възражения, че лицата, посочени в две издадени
на дружеството наказателни постановления са съответно нейни съпруг и
майка, и не са налице користни намерения и цел да бъдат нарушени правата
им. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Дружеството-жалбоподател редовно призовано, не изпаща представител
в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата и моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
1
законосъобразно. Представя писмени бележки, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
При извършване на проверка на 06.01.2022 г. от контролните органи
на въззиваемата страна на „Натали 2020" ЕООД, било установено, че
дружеството в качеството на работодател по смисъла § 1 т. 1 от ДР на КТ не е
начислил и изплатил трудово възнаграждение на лицето ПДВ с ЕГН
**********, назначен на длъжност „снабдител доставчик" за месец май 2022
г.
Видно от представен трудов договор между страните е постигнато
съгласие трудовото възнаграждение да се изплаща „авансово и окончателно
всеки месец на два пъти".
Контролните органи приели, че нарушението е извършено на
01.06.2022 г., тъй като съгласно трудовия договор на лицето ПДВ е изтекъл
срокът, в който работодателят е бил длъжен да изплати трудовото му
възнаграждение.
До приключване на проверката от страна на работодателя не са
представени документи, свидетелстващи, че на лицето ПДВ ЕГН **********
е начислено и изплатено трудово възнаграждение за месец май 2022 г.
Нарушението е констатирано на 06.01.2023 г. и е извършено на
01.06.2022 г. в с. Доброславци.
Бил съставен и Протокол за извършена проверка №ПР2239515/06.01.2-
023 г. с дадени предписания към работодателя.
На 06.01.2023 г. свидетелката К. И. Н на длъжност „старши
юрисконсулт" при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със
седалище гр. София към ГДИТ съставила и връчила надлежно на
представляващ дружеството АУАН №23-2300001/06.01.2023 г.
Няма данни дружеството да се е възползвало то възможността,
предвидена в чл. 44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.
2
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в
рамките на опредЕ.та им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН.
От показанията на свидетелката К. И. Н /актосъставител/, които съдът
приема като обективно и безпристрастно дадени, се установява, че
работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение начислил и изплатил
трудово възнаграждение на В, назначен на длъжност „снабдител доставчик"
за месец май 2022 г.
Нито в хода на проверката, нито дори след съставяне на АУАН са били
представени документи – разписки, РКО, банкови извлечения, банкови
нареждания и т.н., от които да се установява подобно заплащане на
дължимото трудово възнаграждение на В.
В тази насока са и всички събрани по делото писмени доказателства:
протокол за извършена проверка; справка в реално време в регистър трудови
договори на ТД на НАП; трудово досие на ПДВ идентификационна карта.
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва
състава на административно нарушение по чл.128 т.1 и т.2 КТ и правилно и
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Съгласно чл. 128 т. 1 КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд. Безспорно е положен
труд от работника в рамките на месец май 2022 г. и липсата на начисляването
във ведомост за заплати на трудово възнаграждение. Съгласно чл. 128 т. 1 и т.
2 от КТ работодателят е длъжен в съответните срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В конкретния случай по безспорен и
3
категоричен начин се установява, че дружеството-жалбоподател в качеството
му на работодател не е начислил и изплатил на работника Павел В дължимата
сума, като по този начин, независимо от положения от същия труд, той е бил
лишен от необходими за издръжката му средства.
Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че
В е съпруг на управителя на дружеството и нейните твърдения, че няма
користен интерес, както и желание той да бъде ощетен.
Правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение по чл.128 т.1 и т.2 КТ.
Наложената за това нарушение санкция по чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414
ал.1 КТ е в минималния предвиден от закона размер /имуществена санкция от
1 500 до 15 000 лв./, поради което няма основание за нейното изменение.
Няма основание за приложение на чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда,
тъй като нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно. Няма
данни това нарушение да е отстранено и към настоящия момент.
Няма основание за приложение и на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана е
едно от най-важните права на гражданите - гарантиране правото на труд и
неговото своевременно заплащане.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в съотвествие с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП в размер на 120 лв.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-2300001/27.02.2023
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със
седалище гр. София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на
„НАТАЛИ 2020" ЕООД с. Доброславци, с ЕИК *********, в качеството му
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на
основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414 ал.1 КТ за нарушение чл.128 т.1 и т.2
КТ.
ОСЪЖДА „НАТАЛИ 2020" ЕООД с. Доброславци, с ЕИК ********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр.
4
София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, сума в размер на 120 лв.
- юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5