№ 486
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502229 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
I. Въззивна жалба вх. № 33237/02.06.2020 г. от П. Т. Т., ЕГН **********, чрез адвокат
И.Е. – ВАК, срещу Решение № 1803/03.04.2020 г., постановено по гр. дело № 11461/2019 г.
по описа на РС – Варна, XXX състав, в частта, с която отхвърля иска на жалбоподателя за
горницата над 602,61 лева до предявените 1176,84 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума, на основание чл. 36, вр. чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗА.
В жалбата се излага, че жалбоподателят е бил натоварен от ответника - сега
въззиваем, с изготвяне и депозиране на искова молба, процесуално представителство и
образуване и водене на изпълнително производство срещу „Викинг – Н.“ ЕООД, като за
горното между двамата е бил сключен договор за правна помощ. Сочи се, че съобразно
договора, жалбоподателят е предприел всички необходими процесуални действия за защита
правата на ответника, но последният е оттеглил пълномощията си неоснователно.
Жалбоподателят счита, че по делото липсват доказателства за недобросъвестно поведение
или злоупотреба с доверие от негова страна. Изтъква, че като адвокат е положил дължимата
грижа и допълнителна такава относно издирване и прилагане на доказателства, необходими
за производството, които ответникът не е набавил. Сочи, че въз основа на депозираната от
него искова молба, подкрепена с горните доказателства, по делото е постановено решение, с
което е била уважена предявената претенция на въззиваемия. Счита, че въззиваемият е
обвързан от посоченото в сключения между тях договор възнаграждение и го дължи в
пълен размер, тъй като не се установяват основателни причини за оттегляне на
пълномощията му. Излага подробни съображения в тази насока. Настоява за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции.
1
В законоустановения срок въззиваемата страна не депозира писмен отговор.
II. Въззивна жалба вх. № 31449/28.05.2020 г. от Н. К. Н., ЕГН **********, чрез
адвокат З.П. – ВАК, срещу Решение № 1803/03.04.2020 г., постановено по гр. дело №
11461/2019 г. по описа на РС – Варна, ХХХ състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на П. Т. Т. сумата от 602,61 лева, представляваща незаплатена част от адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от декември 2016 г., оказана по гр.д.
№1767/2017 г. ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.07.2019 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.
В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният
съд е извършил процесуално нарушение, позовавайки се на представеното от ищцовата
страна копие от договор за правна защита и съдействие, тъй като в съдебно заседание,
проведено на 9.01.2020 г., процесуалният представител на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производсто, е оспорил истинността на посоченото копие и е
отправил искане да се задължи ищецът да представи намиращия се у него оригинал на
същото. Излага, че като не се е произнесъл по направеното искане, съдът е нарушил
правото на ответника да оспори това доказателство и да се открие производство по
оспорване на документ. Навежда подробни твърдения за заинтересованост от изхода на
делото на разпитания в първоинстанционното производство свидетел на ищцовата страна.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от П. Т. Т., чрез адвокат И.Е. –
ВАК, с който оспорва жалбата. Навежда доводи за неяснота и липса на конкретика кой
документ е бил оспорен от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Оспорва
още твърдението, че показанията на водения от него свидетел не е следвало да се кредитират
от съда поради заинтересованост от изхода на делото, като излага подробни съображения в
тази насока. Сочи, че е представил своя екземпляр от процесния договор, и че по делото не е
представен оригиналът на ответника, който е подписан от жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство.
В съдебно заседание въззивникът П.Т., редовно уведомен, явява се лично.
В съдебно заседание въззиваемият Н.Н., редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. Д. П..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. Т. Т., ЕГН
**********, срещу Н. К. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 36 вр. чл. 26, ал. 2,
предл. 1 от ЗА за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1176,84 лв.,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
22.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че в края на 2016 г. ответникът посетил кантората на
ищеца за правни консултации по трудово право. Между страните била достигната
договореност, обективирана в Договор за правна защита и съдействие, за изготвяне на
искова молба и процесуално представителство по дело за трудови възнаграждения пред
всички инстанции и събиране на присъдените суми и направени разноски срещу
възнаграждение в размер на 40% от събраната сума. След като проектът за искова молба
бил одобрен от клиента, на 09.02.2017 г. адв. Т. завел дело № 1767/2017 г. пред ВРС. По
2
делото бил изготвен проект за доклад, допусната била поисканата с исковата молба
съдебна експертиза и първото заседание било насрочено за 25.05.2017 г. Ищецът твърди,
че на среща с клиента за обсъждане на въпроси, касаещи предстоящото заседание,
уведомил последния, че след справка в съда бил узнал за предходно дело на Н. за трудови
възнаграждения срещу същия ответник и в тази връзка поставил въпрос за изменение на
исковите претенции. Излага, че двамата не постигнали съгласие и се разбрали да се
срещнат преди самото заседание. Клиентът не се явил на заседанието, а преди даване ход
на делото, съдията уведомил адв. Т., че пълномощията на последния са оттеглени. Сочи, че
по заключението по допуснатата експертиза, поискана с исковата молба, не са задавани
въпроси, не са предприемани други процесуални действия от ищцова страна и с решението
са уважени по основание и размер 26 основни иска и толкова по чл. 86 ЗЗД, като са
отхвърлени 2 основни иска и толкова по чл. 86 ЗЗД, поради липсата на изменение на
исковата претенция. Твърди, че пълномощията му по делото са оттеглени неоснователно,
поради което договореното възнаграждение е дължимо.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Н., чрез адвокат М.Д., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Излага
съображения за нищожност на процесния Договор за правна защита и съдействие на осн.
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на вписване на името на другата страна в него и липса на
ясно определен предмет. Твърди, че договорът е нищожен и на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй
като договарянето на адвокатско възнаграждение в толкова голям размер противоречи на
добрите нрави. Сочи, че с неподаването на исковата молба в уговорения едномесечен срок,
както и с поведението си, адв. Т. е изгубил доверието му, поради което ответникът е
оттеглил от него пълномощията си.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и от приложеното по делото гр. д. № 1767/2017 г. по описа на РС -
Варна, VII състав, е видно, че последното е образувано по депозирана искова молба вх. №
7567/09.02.2017 г. от Н. К. Н., ЕГН **********, срещу „Викинг-Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. П.Т. - ВАК, с адрес: гр. Варна, ул. „Шейново“ 4, с която са предявени искове с
правно основание чл. 128, т.2, чл. 261, чл. 262 вр. чл. 150, чл. 264, чл. 285 КТ и чл. 86 ЗЗД.
С депозираната искова молба е представен оригинал от Пълномощно от дата
15.11.2016 г., в което като упълномощител е посочен Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
като в пълномощното не е вписано име на адвокат, но е посочен адрес, а именно: ***.
Положени са два подписа, съответно на упълномощител и адвокат. Представени са и
заверени за вярност от адв. Т. преписи от документи - 77 листа.
Видно от Определение № 4180/20.04.2017 г., съдът е насрочил за разглеждане гр. д.
№ 1767/2017 г. в открито съдебно заседание на дата 25.05.2017 г.
Видно от молба вх. № 24652/03.05.2017 г., Н.Н., ЕГН **********, като доверител, е
оттеглил пълномощието си, дадено на адв. П.Т. по горецитираното дело.
Видно от Протокол от съдебно заседание от 25.05.2017 г., съдът е уведомил адв. П.Т.,
че пълномощията му са оттеглени.
С Решение № 2583/26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1767/2017 г., по описа на РС
- Варна, „Викинг-Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на Н.Н. сумата в общ размер на 2627,71 лв.
– главница по предявените искове, както и сумата от 242,30 лв. – мораторна лихва за забава.
Видно от заверено копие от Договор за правна защита и съдействие (л. 5 от
първоинстанционното дело), в същия като клиент е посочен Н. К. Н., ЕГН **********. Не е
3
вписано име на адвокат, но е посочен адрес на упражняване на дейността: ***, като е
отразено, че събраните суми ще бъдат превеждани по банкова сметка на адв. П.Т.. В т. II от
договора е посочен предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
завеждане и водене на дело пред всички инстанции срещу „Викинг-Н.“ ЕООД, ЕИК
*********, и събиране на присъдените суми и направени разноски. В т. III е отразено
договорено възнаграждение 40 % от събраните суми. В договора е отблязано още, че
възложителят дължи и направените от адвоката при изпълнение на предмета на договора
разноски, доказани с надлежен документ. Положени са два подписа, съответно на клиент и
адвокат.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на св. В.В. – колега в кантората на адв. П.Т., с когото живее на семейни начала,
чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора. Свидетелката излага, че първоначално
ответникът отишъл с група хора, повече от двама души, за трудово дело, като колегата й им
обяснил при какви положения какво може да се търси. Пояснява, че ставало въпрос за
фирма, срещу която ищецът водел доста дела на работници. Впоследствие ответникът
отишъл сам да подпише договора за правна защита. Излага, че се подписвали бланкетни
договори, в два еднообразни екземпляра, като на всеки договор съответният клиент пишел
имената си и договорения процент възнаграждение, а ищецът само дописвал своите имена;
единият екземпляр от договора се давал на клиента, другият оставал при тях, т.е при
колегата й. Свидетелката заявява, че направила копие на екземпляра на ответника и му го
връчила. Сочи, че впоследствие ответникът идвал пак няколко пъти и с други хора във
връзка с документи, които трябвало да предостави за завеждане на делото. Идвал един-два
пъти и сам, за да каже, че не може да събере необходимите за делото работни графици.
Вторият или третият път помолил ищеца, ако може да говори с другите му колеги и да вземе
графиците от тях. Ищецът говорил с тях, заедно със свидетелката намерили съответния
график, в който Н. бил отразен, и завели делото. След завеждането му, ответникът ходил пак
няколко пъти. Единият път, когато ищецът го нямало, занесъл решение по друго дело и
попитал свидетелката защо там няма извънреден и нощен труд. Свидетелката му казала да се
обърне към колегата, който го е водил, но й направили впечатление периодите и споделила
с ищеца. Проверили и се оказало, че има застъпване на периоди – това, което ищецът е
завел, и другият адвокат го бил завел. Ищецът извикал Н. и му обяснил, че не може да има
две дела за едно и също, а клиентът казал, че ще помисли и повече не се обадил. Ищецът го
търсил няколко пъти, но той не отговорил. Когато ищецът се явил на делото, съдията го
информирал, че пълномощията му са оттеглени. Сочи, че техният оригинал на договора е у
тях, като в него колегата й е пропуснал да си напише името. Свидетелката го копирала и
той си написал името на копирания екземпляр, а другият останал при тях. Техният
екземпляр останал без име, защото колегата е пропуснал да го напише.
Пред настоящата инстанция, видно от Протокол от проведено открито съдебно
заседание от 08.02.2021 г., въззивната страна П.Т. представя оригинал на Договор за правна
защита и съдействие с подписи на страните, същият - идентичен с приложеното заверено за
вярност копие, находящо се на стр. 5 от първоинстанционното дело, по отношение на
вписаните в него данни.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Спорен по делото се явява въпросът налице ли е валидно сключен договор за правна
защита между страните, както и дали извършеното оттегляне на пълномощията от адв. П.Т.
4
е основателно.
Според чл. 36 от Закон за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между него и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Законът допуска дължимост и заплащане на възнаграждение при липса на договор, както и
уговаряне на такова като процент върху определен интерес и с оглед изхода на делото
/резултативен хонорар/.
Хипотезата на чл. 36, ал. 3 от ЗА, според която при липса на договор между адвоката
и клиента, възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет, има предвид не
липса на договор изобщо, а липса на писмен договор, при което не може да се установи
размерът на уговореното възнаграждение, или евентуално липса на уговорка конкретно по
отношение на възнаграждението.
Писмената форма на договора за правни услуги, съгласно ТР № 6/6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служи за доказване, но не е условие за действителност на отношенията
адвокат - клиент. Същите се пораждат въз основа на упълномощителна сделка, докато с
договора се удостоверява, че разноските са заплатени или че само са договорени и се дължат
в бъдеще - като процент върху определен интерес и с оглед изхода на делото. В конкретния
случай, видно от оригинал на Пълномощно с положени два подписа (лист 9 от гр.д.1767/17
по описа на РС – Варна) и от становищата на страните, адв. Т. е бил упълномощен да
представлява Н.Н. и да заведе дела срещу „Викинг-Н.“ ЕООД, ЕИК *********.
Адвокатското възнаграждение е резултативна величина и обхваща периода от
упълномощаването на конкретен адвокат до приключване на делото - пред дадената или
пред всички инстанции. Страните са свободни да договорят цената на правната помощ и
устно, а обективирането й в договор за правни услуги може да бъде направено и в
последващ момент, като писмената форма на сделката, както вече беше посочено, има само
доказателствено значение.
Съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗА, възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, в който и момент
задължението за резултативен хонорар става изискуемо. Според чл. 9 ЗЗД, страните имат
свобода на договаряне, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. В решение № 1444 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г., V
г. о. на ВКС, е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД. Извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, се обосновава при
явно несъответствие на еквивалентността на насрещните престации. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
По своята същност договорът между клиента и адвоката може да се определи като
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като с него клиентът възлага на
адвоката да извърши определени правни действия във връзка със защитата на правата на
клиента, а адвокатът се съгласява да стори това срещу възнаграждение. Нормалното
развитие на отношенията между клиента и адвоката изисква клиентът да възложи на
адвоката определена работа за защита на интересите му и адвокатът да се съгласи да я
извърши. С постигане на това съгласие са сключва и договорът за поръчка между клиента и
адвоката, тъй като договорът за поръчка е консенсуален и законът не изисква форма за
действителността му.
Съгласно чл. 288 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от доверителя не лишава
5
довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение. В съответствие с
това общо правило, в чл. 26, ал. 2 от ЗА е предвидено, че при неоснователно оттегляне от
клиента на пълномощията от адвоката, последният има право на възнаграждение в пълен
размер, а при основателно оттегляне му се дължи само за положения труд.
В тази връзка, на изследване подлежат двете хипотези за оттегляне на пълномощията,
визирани в цитираната норма. Упражняването на адвокатската професия, съгласно
определението в чл. 2 от ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата
и законните интереси на физическите и юридическите лица. Съгласно чл. 24 от ЗА, тя
включва устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа
- молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа,
представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред
физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение
/чл. 36 ЗА/. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават основание
договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки.
Характерът на договора за адвокатска услуга почива на принципа на доверието. То се
съдържа основно в комуникацията в хода на изпълнение на задълженията на адвоката по
договора и може да бъде установено с изявленията на страните по делото. В настоящия
случай, в отговора на исковата молба ответникът Н.Н. като основание за оттегляне на
пълномощията е посочил именно загуба на доверие. Изложени са съображения, че за същия
било важно искът да бъде заведен без отлагане, тъй като срещу „Викинг-Н.“ ЕООД били
заведени голям брой дела и съществувала опасност от изпадане на дружеството в
неплатежоспособност. Твърди, че се уговорил с адв. Т. исковата молба да бъде подадена в
едномесечен срок от упълномощителната сделка. Изтъква, че през следващите месеци адв.
Т. два пъти го заблуждавал, че е депозирал исковата молба в съда. Сочи, че му се е наложило
лично да извършва справки в деловодството на съда, тъй като при поискване адв. Т. да му
предостави копие от исковата молба, същият му се изсмял, като по този начин демонстрирал
неуважение. Така установил, че искът е заведен едва през февруари 2017 г.
Според чл. 4 от Етичен кодекс на адвоката, взаимоотношенията между адвоката и
неговия клиент се градят на основата на доверието. От изложеното по-горе се установява
нарушена комуникация в специфичната връзка клиент – адвокат, което само по себе си е
основание пълномощията да бъдат оттеглени.
Съдът намира, че показанията на свидетелката Василева, дори и добросъвестно
депозирани, могат да установят само частичните й впечатления от отношенията на адв. Т. и
Н.Н.. По тази причина настоящият състав не кредитира изложеното от същата относно
характера и развитието на отношенията между страните.
Видно от депозираната искова молба, същата е подадена почти три месеца след
упълномощителната сделка. Предвид показанията на свидетелката Василева, че ищецът е
водил „доста дела“ на работници срещу процесната фирма, съдът намира, че адв. Т. не е бил
възпрепятстван да се снабди с необходимите доказателства в по-кратки срокове, и почти
тримесечният срок се явява необосновано дълъг.
Поради изложеното, съдът счита, че оттеглянето на пълномощията е основателно, тъй
като задължение на адвоката е да се грижи за интересите на подзащитния си в най-пълна
степен, което, предвид необосновано дългия срок за депозиране на искова молба, не е
сторено. Събразно разпредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, при основателно оттегляне на
пълномощията, на адвоката се дължи възнаграждение само за положения труд.
Видно от материалите по делото, адв. Т. е изготвил и депозирал искова молба, явил
се е в първото по делото открито съдебно заседание, поради което съдът намира, че същият е
действал съобразно задълженията си по упълномощителната сделка.
6
Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, размерът на адвокатското
възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Минималният размер на възнаграждението за всеки
вид адвокатска услуга е определен по силата на законовата делегация с издадената Наредба
No1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия
случай дължимото адвокатско възнагражение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за МРАВ е в размер на 447,61 лв.
С разпоредбата на чл. 32 от ЗА за официално заверен препис от документ е признат
преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и
интересите на негов клиент. В чл. 6, т. 13 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ е
определно, че за заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата,
предоставени на адвоката във връзка или по повод защитата на правата и законните
интереси на негов клиент, възнагражението е 3 лв. за първа страница и по 2 лв. за всяка
следваща страница. Видно от материалите по делото, по гр.д. № 1767/2017 по описа на РС –
Варна, са представени общо 77 страници заверени копия от документи, за които дължими са
155,00 лв.
Предвид изложеното, подадените жалби следва да бъдат оставени без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноските остават за страните, както са направени от всяка
от тях.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1803/03.04.2020 г., постановено по гр. дело №
11461/2019 г. по описа на РС – Варна, XXX състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7