Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 14 19.02.2021 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 124 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, срещу решение от 29.10.2020 год., постановено по АНД № 491/2020 год. по описа на Районен съд гр. Разград. С него съдът е отменил НП № 1873-15-134 от 10.07.2020 год. на директора на ОДМВР – Разград, с което на Р. И. К. от с. Г. е наложена глоба от 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на т.I, подт. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като нарушението, за което е наказан деецът, не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както е приел съдът. Излагат се подробни доводи в подкрепа на наведеното касационно основание. Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление
Ответникът по касационната жалба – Р. И. К., чрез процесуалния си представител – адв. Ю. Й., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че нарушаването на цитираната в НП заповед не може да е основание за търсене на административнонаказателна отговорност, тъй като същата била нормативен акт, който не е публикуван в държавен вестник. Позовава се и на факта, че към датата на извършване на деянието разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ не е била действаща норма. Иска от съда да остави в сила въззивното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че НП е издадено въз основа на АУАН № 1873-15-134 от 16.04.2020г., съставен на жалбоподателя от полицайски служител при ОД на МВР. От фактическа страна било посочено, че на 13.04.2020 г. около 19.00 ч., в гр. Разград, на детска площадка на ул. Св. Клиемент № 42, били установени лица, сред които и Р. И. К. Било прието, че К. е нарушил т.I, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.209а от Закона за здравето. Посочената заповед налагала забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, като мярка против разрастващата се пандемия от КОВИД-19 Административнонаказателното производство се е развило след постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство.
Пред районния съд като свидетели по делото са разпитани полицейските служители, които са установили обстоятелствата по нарушението, които потвърждават отразеното в акта и НП. Разпитана е и свидетелката М. Г. - тъща на жалбоподателя, която твърди, че всъщност не били на самата площадка. С оглед показанията на полицейските служители, съдът приел, че фактическите обстоятелства описании в акта и НП са доказани.
При тези
факти районният съд приел, че НП е незаконосъобразно и го
отменил. Според районния съд към процесния период действително са действали
забрани към всички граждани за посещения на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед
съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие обаче тези
забрани са отпаднали и не са въведени отново , въпреки че
епидемиологичната обстановка в страната не била по-различна от процесния
период, а с оглед обявените дани, дори била значително по-тежка в сравнение с
процесната дата. Отмяната на тези забрани
и невъвеждането им отново до момента означавало, че е прието, че тези
изисквания и забрани за посещения на подобни места са били явно завишени и в
този смисъл ненужни. Фактически явно е била дадена една нова оценка на
ситуацията, обуславяща извод за липса на необходимост от такива забрани. На
тези основания се налагал изводът, че деянието на жалбоподателя, с оглед
оценката на ситуацията от днешна гледна точка, е явно маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически само по себе си не се свързва със значителни
обществено опасни последици.
Разградският административен съд намира въззивното
решение за правилно, като краен резултат. Изводът на районния съд, че
нарушението, за което е наказан Р. К., е маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е правилен, но не на посочените от него основания.
Касационната инстанция не споделя тезата на въззивния съд, че след като мерките, въведени със Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г на Министъра на здравеопазването, са отменени и не са въведени отново и то при по-тежка епидемиологична обстановка, според районния съд, това означавало, че тези ограничения са били явно завишени и ненужни, което водело пък от своя страна до малозначителност на нарушаването им по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От така приетото от районния съд следва изводът, че всички нарушения и неизпълнения на противоепидемичните мерки по чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ, въведени със заповед на съответните компетентни органи през периода преди отменянето им, са маловажни случаи на административни нарушения по чл. 28 от ЗАНН, след като не са въведени отново при същите обстоятелства. Този извод е неправилен. Недопустимо е всички нарушения от даден вид да се обявяват за маловажни по чл. 28 от ЗАНН. Тази преценка се прави за всяко конкретно нарушение с оглед на това дали то е с много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, предвид обществената опасност на деянието и дееца, вредните последици от него, обстоятелствата, при които деянието е извършено и т.н.
Касационната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства извършването на нарушението от К. от обективна и субективна страна е безспорно доказано. В случая обаче, от показанията на св. М. Г. е видно, че детето на К. страда от тежко заболяване и той е бил с близките си в района на детската площадта, докато са чакали да им бъдат донесени катетри за детето. Тези показания се подкрепят и от събраните от предварителната проверка данни, според които след извършването на нарушението в началото на м. юни 2020 год. К. е бил в Република Сърбия във връзка с лечение на болното си дете, на което е била направена и спешна операция. Именно тези обстоятелства, при които е извършено нарушението, а не посочените от районния съд, обосновават извода, че то се отличава с много по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, поради което нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че НП е издадено не въз основа на АУАН № 1873-15-134 от 16.04.2020 г., както е приел районният съд, а на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.07.2020 год. на Района прокуратура Разград по преписка № 1522/2020 год., съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Административно наказващият орган правилно е прекратил образуваното с АУАН № 1873-15-134 от 16.04.2020 г административнонаказателно производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за да не наруши принципа ne bis in idem. Това обстоятелство обаче не влияе на правилността на решението.
Съдът не
споделя становището на процесуалния
представител на ответника по касационната жалба, че нарушаването на цитираната
в НП заповед на министъра на здравеопазването не може да е основание за търсене
на административнонаказателна отговорност, тъй като същата била нормативен акт,
който не е публикуван в държавен вестник. Видно от съдържанието и
разпоредителната част на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. на Министъра на
здравеопазването същата съдържа белезите на общ
административен акт по смисъла на чл.
65 АПК.
С поред трайната практика на ВАС заповедите, с които се въвеждат временни
противоепидемични мерки по чл. 63 и чл.
63а от ЗЗ са общи нормативни актове. В този смисъл конкретно за процесната
заповед са Определение № 5579 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 3625/2020 г., на
ВАС- VI отд. и Определение № 5895 от
21.05.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 г., на ВАС
- VI отд.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е правилно. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила.
С оглед резултата от оспорването искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски като своевременно направено е основателно. Доказани са разноски в размер на 300 лв. договорен и платен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна помощ от 04.02.2021 год.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2020 год., постановено по АНД № 491/2020 год. по описа на Районен съд гр. Разград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Разград да заплати на Р. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** сумата от 300 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/