N 374
гр.
Русе, 20.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело N 884 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците И.И.Л.
и Ц.И.Л. твърдят, че са собственици на недв. имот, находящ се в гр. Русе с идентификатор ***, върху който
учредили ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД по договор за кредит № 9 от *** г.,
сключен между банката и „ВИЦИ“ ООД. Твърдят още, че на 20.04.2015 г. с
международен банков превод от VP BANK Л. от кредитната сметка на „ВИЦИ“ ООД към
Банка ДСК ЕАД е извършено плащане по посочена от банката сметка, с което
задължението на дружеството към нея е погасено изцяло. Въпреки това банката
предприела изп. действия, образувала изп. дело № 879/2015 г. по описа на ЧСИ В. М. и насочила
изпълнението към ипотекирания от тях за задължение на длъжника „ВИЦИ“ ООД недв.
имот. Извършена била публична продан, на която за купувач на имота бил обявен отв. Г.. Обжалвали Постановлението за възлагане, но жалбата
им била отхвърлена и същото влязло в сила на 4.11.2016 г. като бил насрочен и въвод
във владение на купувача от публична продан за 13.12.2016 г.
Ответникът
Ю.Т.Г. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита, че предявените
искове са недопустими, евентуално неоснователни. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С нот. акт № ***
г. по описа на СВ Русе И.И.Л. и Ц.И.Л. учредили върху
собствения си недвижим имот с
идентификатор ***, находящ се в гр. Р., ул. „***
договорна ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД за обезпечаване на задължението на
„ВИЦИ“ ЕООД, ЕИК *** към Банката.
По молба на Банка ДСК ЕАД и въз основа
на Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 6656/2015 Г. на РС Русе било
образувано изп. дело № 20158330400879 по описа на ЧСИ
рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС Русе срещу двамата ищци, „ВИЦИ“ ЕООД
и „ГЕЯ МОД 64“ ЕООД. Наложена била възбрана върху процесния
недв. имот и след изнасянето му на публична продан,
същият бил възложен с Постановление от 16.03.2016 г. на ответника Ю.Т. Г. Тези
обстоятелства съдът намира за установени въз основа на ангажираните от ищците в
настоящото производство и приобщени към доказателствения
материал покани за доброволно изпълнение – 2 бр., призовки за принудително
изпълнение – 2 бр., справка за имот от СВ Русе.
Постановлението за възлагане било
обжалвано от ищците, но с Решение № 414/3.11.2016 г., постановено по гр.
д. № 269/2016 г. по описа на ОС Русе
/служебно известно на настоящия състав/ било потвърдено и влязло в законна сила
на 4.11.2016 г., след което вписано под вх. рег. № 16298/8.11.2016 г. в СВ
Русе. Насрочен бил въвод във владение на купувача от
публична продан на 13.12.2016 г., който бил извършен, видно от приложения на л.
11 от в. ч. гр. д . № 17/2017 г. по описа на ВТАС Протокол, съставен от ЧСИ В.
М. по изп. дело № 20158330400879.
Ищците са представили по делото с превод
на бълг. език искане за превод на средства в чуждестранна валута от 25.04.2015
г. до “VP Bank” Л. (л. 71), от което се установява,
че „Вици“ ЕООД чрез адв. М.
Р. /посочено като клиент - наредител/ е внесло в брой
на каса сумата от 80 000 евро. От документа е видно, че предназначението
на плащането е за покриване на дълг по договори за кредит 9.2012 и 31.2012, а
като бенефициер е посочена Банка ДСК България.
Документът е с положен печат на Ви Пи Банка, АТУ Холдинг. Приложено е още на л.
68 - 69 от делото в превод на бълг. език референтен номер на съобщението
153248В47364 /номерът погрешно посочен в превода на български като
153248847364/ за превод: незабавен тип МТ103, еднократен превод от клиент - „Вици“ ЕООД /посочен като изпращач/ със сметка във “VP Bank” Л. към сметка в Банка ДСК. В края на
документа е посочено, че банката на бенефициера не е
изпълнила указание от Суифт сервиз бюро, Брюксел за секюритизиращ
канал за банка – изпращач с кредитен рейтинг ААА, ВИ ПИ Банка /VP Bank/. На л. 34 от в. ч. гр. д. № 17/2017 г. по описа на
ВТАС към отговора на ищците на частната жалба по повод допуснатото по делото
обезпечение, е приложен международен банков превод, с дата на нареждане 20.04.2015г., сума на банковия
превод 80 000 евро, равностойност на 156 408 лева, с описани комисионна и
такса. В него като клиент - наредител е записан „Вици“ ЕООД, а като банка - бенифициер
Банка ДСК България. Основанието за превода е посочено като погасяване на целия
дълг, ведно с такси и лихви за забава по
кредитни сметки по Договор за кредит № 9 от 28.03.2012г. и Договор за кредит №
31 от 09.12.2013 г. В документа се съдържа препоръка към бенифициера
по нареждане да прилага правилата за секюритизиране
за мрежата клиенти с кредитен рейтинг в ААА клас на банката - изпращач VP Банка Л. Периодът на изравняване на нивата на секюритизиране е
25.04.2015 г. Статусът на клиентската сметка е посочен като „изисква се
одобрение“. От приложеното от ищците /л. 36 от в. ч. гр. д. № 17/2017 г. на ВТАС/ съобщение с превод на
български е видно, че Суифт Сервиз Бюро съобщава на ВП Банка Л., в качеството й
на изпращач на транзакцията, че бенифициерът на
международно платежно нареждане с № 153248В47364 - Банка ДСК България не е
изпълнил техните изисквания за секюритизиращ канал за
изпращач с рейтинг ААА, в резултат на което нямали разрешение за извършване на
прехвърлянето на сумата. Уведомяват ги, че могат да предприемат процедура по
арбитраж за покриване на загуби от блокиране на средствата. Потвърждават, че
вината е на бенефициера на сумата Банка ДСК България.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 498,
ал.2 ГПК.
По допустимостта: Настоящият съдебен състав намира
предявените искове за допустими по следните съображения. Твърденията на ищците,
че са собственици и владеят имота, за който е започнал въвод,
че „ВИЦИ“ ООД, чието задължение към Банка ДСК ЕАД обезпечили, ипотекирайки
собствения си имот, е изпълнило в срок задължението си преди образуване на изп. дело, респ. преди влизане в сила на постановлението за
възлагане имота на ответника, обосновават наличието на правен интерес от
предявяването на тези искове, тъй като срещу този въвод
ищците могат да се защитят само с иск за собственост. Исковата молба по делото
е подадена на 30.11.2016 г., преди извършване на въвода
във владение по делото, насрочен за 13.12.2016 г. В този смисъл настоящият
съдебен състав съобразява и задължителната съдебна практика, инкорпорирана в
Определение № 329/10.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5204/2013 г., ІІ ГО, ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно
което „нормата на чл.
498, ал. 2 ГПК
предвижда, че всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се
осъществява въвод на купувач на публична продан на
този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост. За
разлика от нормите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5, чл. 440 и чл. 523 ГПК, използващи
формулировката "трето лице", т. е. лице, което не е страна в
изпълнителното производство, нормата на чл.
498, ал. 2 ГПК
не ограничава кръга на лицата, които могат да предявят иск за собственост.
Касае се за положителен установителен иск за
собственост или за осъдителен иск за собственост. Преценката за допустимостта
на иска се извършва по общите правила за преценка допустимостта на исковете за
собственост, като без значение е дали ищецът е трето лице или е бил страна в
изпълнителното производство, включително и ипотекарен
длъжник, който основава претендираното право на
собственост на недействителност на ипотеката, евентуално - погасяване на
обезпеченото с ипотека вземане с обратна сила.“
По основателността: С оглед твърдението на ищците, че всички дължими суми за
събирането, на които е образувано изпълнителното производство, са внесени преди
образуването му, поради което предприетото принудителното изпълнение е следвало
да се прекрати и имотът да остане в техния патримониум,
без да се извършва въвод във владение на ответника, в
тяхна тежест е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че
плащането е надлежно извършено преди образуване на изп.
дело, респ. преди приключване на публичната продан, в срока по чл. 491 ГПК, до изтичането
на срока за подаване на писмените наддавателни
предложения, тъй като само в този случай такова плащане би имало сочените
последици. В чл. 488, ал.1 ГПК
е предвидено,че публичната продан продължава един месец и завършва в посочения
в обявлението ден, а съгласно чл. 489, ал.5 ГПК
проданта приключва в края на работното време в последния ден. От приобщения доказателствен материал е видно, че публичната продан на процесния имот - апартамент с идентификатор *** по КККР на
гр.Русе, който към този момент е бил собственост на ищците, е обявена за
периода 10.02.2016 г. до 17 часа на 10.03.2016 г., т.е. крайният срок за
подаването на писмени наддавателни предложения, респ.
краен срок за плащането по чл. 491 ГПК, е 10.03.2016
г. От доказателствата по делото не се установява извършено плащане от ищците
към 10.03.2016 г., като недоказано остана и твърдението им, че всички дължими
суми по процесното изпълнително дело са заплатени
преди образуването му, като на 20.04.2015 г. с международен банков превод от VP
BANK Лихтенщайн от кредитната сметка на „ВИЦИ“ ООД към Банка ДСК ЕАД е
извършено плащане по посочена от банката сметка, с което задължението на
дружеството към нея е погасено изцяло. Съгласно чл. 305 от ТЗ плащането се
смята за извършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. Представените частни документи,
подробно анализирани по-горе, удостоверяват изгодни за ищците факти, като от
тях обаче не може да се направи категоричният извод, че превод на сумата от 80
000 евро в „Банка ДСК“ ЕАД е направен и такива суми са постъпили по сметката й.
Обратно, същите сочат, че сумата не е постъпила по сметката на банката. Ирелевантни за настоящия спор са причините за това.
Безспорно се установи, че след
приключването на публичната продан на процесния имот,
същият е бил възложен на ответника с постановление за възлагане от 16.03.2016
г. Публичната продан по своето правно естество е едностранен акт на принудително
изпълнение на съдебния изпълнител, издаван при наличността на наддавателно предложение, по отношение на която се прилагат
специалните правила на изпълнителния процес.
Публичната продан може да бъде оспорена по исков ред само при два
недостатъка: когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва
в наддаването и когато имотът е бил възложен макар, че купувачът не е платил
цената, каквито основания не се сочат в настоящото производство. По делото не
се представиха доказателства от ищците, че издаденото от СИ постановление относно
процесния имот е било отменено, поради което и съдът
приема, че постановлението за възлагане е влязло в сила на посочената в него
дата 4.11.2016 г. След като се е осъществила окончателно публичната продан на процесния недвижим имот и постановлението за възлагане е
влязло в сила, то следва да се приеме, че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ с в гр. Р. е собственост
на ответника Ю.Т.Г.. С оглед изложеното предявените искове за приемане за
установено по отношение на Ю.Т.Г., че И.И.Л. и Ц.И.Л.
са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на
гр. Русе следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
Относно твърденията на ищците, че е
налице вписана в АВ искова молба в СГС от „ВИЦИ“ ЕООД срещу Банка ДСК ЕАД за
несъществуване на ипотеки по договори за кредит №9/2012 г. и № 31/2013 г.
следва да се отбележи следното. Вписването на исковата молба има значение за
отношенията с трети лица и няма такова за настоящия правен спор, тъй като
ищците по делото са били длъжници в изпълнителното
производство като за обезпечение на задълженията на ВИЦИ“ ЕООД по двата кредита
са учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим имот.
Що се отнася до наведеното с
молба вх. рег. № 10091/13.09.2017 г. на регистратурата на ОС Русе /л.106/ от
ищците възражение за нищожност на постановлението за възлагане, тъй като процесният имот бил със статут на дипломатическо жилище на
дипломатическия представител Ц.Л. – ищец по делото и като такова се ползва с
дипломатически имунитет съгласно чл. 30, ал.1 и чл. 31, ал.1, т. „а“ от
Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съдът намира, че такова
твърдение не се съдържа нито в исковата молба, нито в молбата – уточнение към
нея, поради което е недопустимо разглеждането му в настоящото производство, тъй
като е извън очертания първоначален предмет на делото
Съответно на направеното искане и с
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени разноски. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК за сторени
такива в общ размер на 2715,00 лв., от които 2200,00 лв. – адв.
възнаграждение по гр. д. № 884/2016 г.
на РОС, плащането в брой, на което се установява от приложения на л. 57 договор
за правна защита и съдействие, 15,00 лв. – държ.
такса за частна жалба по в. ч. гр. д. №
17/2017 по описа на ВТАС, внасянето на която се установява от вн. бел., приложена на л. 8 от делото и 500,00 лв. - адв. възнаграждение по в. ч. гр. д. № 17/2017 по описа на ВТАС, плащането в брой,
на което се установява от приложения на л. 9 договор за правна защита и
съдействие. С молба вх. рег. № 1553/27.03.2017 г., приложена на л. 53 от в. ч.
гр. д. № 17/2017 г на ВТАС, И. и Ц.
Лилови са направили възражение за прекомерност на заплатеното от частния
жалбоподател Г. адв. възнаграждение по в. ч. гр.
д. № 17/2017 г на ВТАС с искане същото
да бъде намалено на 200,00 лв. Съобразно цената на иска – 51 909,20 лв.,
размерът на така заплатеното от ответника адв.
възнаграждение е под минимума, установен с чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски
съвет, който размер в конкретния случай е 695,76 лв., поради което не е налице
основание за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН **********,***
против Ю.Т.Г., ЕГН ********** *** искове за приемане на установено по отношение
на Ю.Т.Г., ЕГН **********, че И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** са собственици на
имот с идентификатор ***по КККР на гр. Русе, находящ
се в гр. Р., ул. „*** поради погасяване на обезпеченото
от ищците с договорна ипотека, учредена с нот. акт № ***
по описа на СВ Русе върху имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Русе задължение на
“ВИЦИ” ЕООД, ЕИК ***
към Банка ДСК ЕАД преди образуване на изп. дело № 20158330400879
по описа на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС Русе, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.И.Л., ЕГН **********
и Ц.И.Л., ЕГН **********,*** да заплатят на Ю.Т.Г., ЕГН ********** *** от 2715,00 лева /две хиляди и деветстотин
лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: