№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Анна Димитрова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 41/2020г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „ПРО РЕПОРТС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителя Г Н К, против Решение №
2092/19.11.2019г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4737/2019г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено
НП № В-0046948/04.09.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което за нарушение на
чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл.222
от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че разпоредбата на чл.127
от ЗЗП не предвижда конкретно местонахождение за съхраняване на регистъра за
рекламации и след като в случая не е извършена проверка на адреса на управление
на търговеца, твърдението, че регистърът липсва не е безспорно установено по
делото. Твърди, че разпоредбите на ЗЗП не предвиждат утвърден образец за
регистъра на предявените рекламации от потребителите. Не е предвидено в закона
или в подзаконов нормативен акт, същият да бъде регистриран в КЗП или друга
администрация, не е въведено задължение регистърът да бъде прономерован,
прошнурован или с начална дата. Въведено е единствено изискване да се поддържа
такъв регистър и същият да е на разположение на потребителите. Единствената
разлика в поддържаната от дружеството книга и регистъра, който се изисква по
закон, е в наименованието ѝ. В този смисъл твърди, че след като на
проверяващите е предоставена книга за похвали и оплаквания, заключението на
съда, че е липсвал изискуемия регистър към датата на проверката е необосновано.
Счита, че целта на законодателя да гарантира правата на потребителите би била
постигната и при наличието на посочената книга, в която би могла да бъде
предявена рекламация, като липсва пречка изискуемите данни по ЗЗП да бъдат
изписани в „Книга за похвали и оплаквания“, още повече, че задължението за
отразяване на рекламацията в регистъра е на търговеца, а не на потребителя.
Твърди, че в хода на проведеното съдебно производство са събрани единствено
данни, че потребителката е депозирала жалба пред КЗП на 01.08.2019г., но не и
че към датата на представяне на книгата за похвали и оплаквания пред АНО,
същата е предявила рекламация по изискуемия по чл.125 от ЗЗП ред - с посочване
на конкретни претенции и искания. По изложените съображения счита, че АНО е
имал всички основания да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна оспорва
жалбата по съображения в писмен отговор № 1172/24.01.2020г. и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 01.08.2019г. в КЗП-РД Варна постъпила жалба от
потребителката З С с вх.№ В-03-1456/01.08.2019г. относно рекламация във връзка
с поръчка за изготвяне на курсова работа от „ПРО РЕПОРТС“ ЕООД. Във връзка с жалбата
била извършена проверка, документирана с КП № 2668534/13.08.2019г. На
проверката присъствал представляващия дружеството, на когото било връчено копие
от жалбата и било разпоредено на 16.08.2019г. да се представи становище по нея
и регистър за рекламации. Съгласно протокол № К-0120368/19.08.2019г. във връзка
с потребителската жалба дружеството представило становище и „Книга за похвали и
оплаквания“, за която св.Х – актосъставител, констатирала, че представлявала
празна тетрадка с широки редове. При така установеното било прието, че на
19.08.2019г. дружеството не е изпълнило задължението си по чл.127, ал.2 от ЗЗП
да поддържа регистър на предявените рекламации. За нарушението бил съставен
АУАН № К-0046948/19.08.2019г., а въз основа на него е издадено
НП № В-0046948/04.09.2019г., с което на основание чл.222 от ЗЗП на „ПРО
РЕПОРТС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от
компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
нарушената законова разпоредба. По същество ВРС е приел, че „ПРО РЕПОРТС“ ЕООД
е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП и като предоставящо стока/услуга
е било длъжно да поддържа регистър на рекламациите съгласно чл.127, ал.2 от
ЗЗП. По аргумент от разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП е прието, че правото на
избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя
– в търговския обект, през периода на работно време или на адреса на управление
на търговеца, което налага контролиращият орган да проверява търговеца за
изпълнение на задълженията му в пълен обем. За да е нарушена разпоредбата на
чл.127, ал.2 от ЗЗП е необходимо да се установи, че търговецът не води регистър
на рекламациите въобще и ирелевантно къде ще го съхранява. Достатъчно е регистърът
да съществува и при възникване на рекламации, те да бъдат отразявани в него. В
конкретния случай дружеството твърди, че воденият от него регистър е
представената „Книга за похвали и оплаквания“, която според ВРС не удовлетворява
законовите изисквания, т.к. не би могла да постигне гарантираните с нормата на
чл.127, ал.2 от ЗЗП права на потребителите – не съдържа данни, които да
идентифицират дружеството, стопанисвания от него обект, датата, на която
книгата е открита – което създава опасност, при евентуална рекламация,
търговецът да не бъде обвързан от последствията на рекламационното производство.
„Книгата за похвали и оплаквания“ се води по преценка на търговеца и служи
единствено нему, с цел контрол и подобряване на предлаганите от него стоки
и/или услуги, посредством отразяване личното мнение на клиентите. По така изложените
съображения е прието, че след като към 19.08.2019г. дружеството не поддържа
регистър на предявените пред него и упълномощените от него лица рекламации, то
е нарушило разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП. Изложени са и подробни мотиви
за това, че конкретното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, т.к. в случая не само не е поддържан регистър на
рекламациите, а е налична и предявена рекламация, която не е вписана в такъв
нарочен регистър. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение и на
потребителката е възстановена стойност 76,00лв. е прието, че не рефлектира
върху обществената опасност на деянието. С липсата на регистър на рекламациите
и с неотразяване на предявена рекламация, са засегнати съществено обществените
отношения, гарантиращи икономическите интереси на потребителите.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е доводите на страните, анализирал е
задълбочено събраните доказателства и е стигнал до обоснован, и правилен извод
за законосъобразност на наказателното постановление. Всички доводи в
касационната жалба са били изложени и пред ВРС, като на същите е отговорено
аргументирано от приложимата правна уредба и в контекста на събраните
доказателства. Изложените от съдебния състав мотиви досежно съставомерността на
деянието са обстойни, последователни и логични, и напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба за това, че не е безспорно установено по
делото, че регистър за рекламациите липсва. Действително разпоредбите на ЗЗП не
предвиждат изрично къде следва да бъде съхраняван този регистър, но както
правилно е съобразил ВРС разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП и въведеното с нея
право на избор на потребителя, за да е нарушена разпоредбата на чл.127, ал.2 от
ЗЗП е необходимо да се установи, че търговецът въобще не води регистър на
рекламациите. Достатъчно е регистърът да съществува и при възникване на
рекламации, те да бъдат отразявани в него, без значение къде се съхранява.
В конкретния случай,
видно от КП № К-2668534/13.08.2019г. от търговеца е изискан регистър за
рекламациите, поради което ако същият е разполагал с такъв е следвало да го
представи. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се твърди, че за да
се установи по безспорен начин нарушението е следвало проверка да се извърши на
адреса на управление на дружеството.
От друга страна
дружеството всъщност твърди, че изискуемия по закон регистър на рекламациите е
представената при проверката „Книга за похвали и оплаквания“. Както правилно е посочил
ВРС, тази книга представлява обичайна търговска практика за събиране на
впечатления от предоставяните на клиентите услуги, както негативни
/оплаквания/, така и положителни впечатления /похвали/. Обратно, поддържането
на регистър на предявените рекламации е нормативно установено задължение за
производители и търговци, в който се вписват единствено несъответствията на
стоката/ услугата с договореното, когато след доставката, при първоначалния
преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са
открити несъответствия с договора за продажба - чл.122
от ЗЗП.
Вярно е, че законът не посочва конкретни елементи на този регистър, но при
всички положения съществуването на такъв регистър следва да е ясно и
недвусмислено за потребителите, което може да се постигне само с посочване на точното
му наименование – „Регистър на предявените рекламации“.
Основателно е
оплакването, че по преписката липсват данни потребителката подала рекламация във
връзка с услугата по изготвяне на курсова работа от „ПРО РЕПОРТС“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЗП рекламацията се предявява пред
търговеца или пред упълномощено от него лице. В конкретния случай изявление на
потребителя за „некоректно и некачествено свършена работа“ е направено само пред
КЗП в жалбата от 01.08.2019г. За да е налице рекламация по смисъла на ЗЗП, изявлението
на потребителя, съдържащо конкретни претенции и искания, следва да има за адресат съответния търговец,
поради което обстоятелството, че копие от жалбата е връчено на дружеството в
хода на проверката е ирелевантно.
Независимо от изложеното
и доколкото дружеството е санкционирано за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП –
за липсата на регистър за рекламации, а не за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП
– неописване на рекламацията в регистъра, неправилната интерпретация на този
факт от ВРС не влияе на правилността на крайният извод – че деянието е
съставомерно и липсват основания за квалифицирането му като маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221,
ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2092/19.11.2019г. на
Районен съд – Варна, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4737/2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.