Р Е Ш Е
Н И Е
№ 122
град Велико Търново, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 717/2019 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 вр. чл. 195, ал. 4 и чл.
196, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е
по жалба на В.Ю.В., с адрес ***, чрез *** Цв. И. *** срещу Заповед № РД
22-1289/08.08.2019 г., издадена от кмета на Община Велико Търново. С оспорената
заповед, на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е
наредено на жалбоподателя като собственик на ПИ с идентификатор 10447.518.60 по
КК и КР на гр. Велико Търново незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на
земния скат към имоти с идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58 по КК и КР
на гр. Велико Търново.
Заповедта се
оспорва като незаконосъобразна. Жалбоподателят сочи, че положението в имота и
неговото състояние не се е променило от 2016 г. насам, когато намиращата се в
имота сграда била премахната при пълно спазване на изготвения и одобрен план за
демонтаж. Според него още през 2016 г. било установено, че има срутвания на
подпорна стена, които срутвания не са в имота му и не са причинени от
действията по разрушаването на сградата, като се позовава на разменена кореспонденция
с кмета на общината. Твърди, че през същата година било установено, че в
съседния имот има изградени незаконни постройки, които активизирали свлачището
поради липсата на канализация. По тези съображения, доразвити в устните състезания, се иска
отмяна на оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната
страна - кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10447.518.60 по КК и КР на гр. Велико Търново /бивш ПИ 2262, кв.
316/ по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1608 от
11.09.2018 г. Установява се, че по силата на Заповед № РД 22-981/09.05.2016 г.,
издадена от кмета на Община Велико Търново, на В. Р.С. /дядо на жалбоподателя и
тогавашен собственик на въпросния имот/ е разрешено да извърши демонтаж на
намиращата се в имота жилищна сграда, съобразно одобрения план. Още през същата
година собствениците на съседни имоти са започнали да подават жалби до кмета на
общината с оплаквания, че поради премахването на сградата са причинени щети в
техните имоти и впоследствие са активизирани свлачищни процеси, в следствие на
което между тях и различни институции е разменена обемна кореспонденция.
От служители в Община
Велико Търново е съставен Констативен протокол № ВТ-3112/30.07.2019 г., в който
са описани резултатите от извършен оглед на място в имота на жалбоподателя и
съседните имоти, и е предложено на кмета на общината с цел предотвратяване и
настъпване на инциденти, и нанасяне на материални щети на трети лица, да издаде
заповед по чл. 195, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ на собственика на имота, който
незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с
идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58 по КК и КР на гр. Велико Търново. Протоколът е подписан от членовете на комисията, но не и от
представител на жалбоподателя, като няма доказателства същият да му е предявен.
В резултат на извършените
и описани процедурни действия е издадена и оспорената в настоящото производство
Заповед № РД 22-1289/08.08.2019 г. на кмета на община
Велико Търново. Според мотивите на заповедта при извършената проверка е
установено, че при демонтажа на жилищна сграда в имот с идентификатор
10447.518.60 по КК и КР на гр. Велико Търново не са спазени изискванията на
проекта по част План за разрушаване на сграда и не е изпълнено укрепване на
ската, в резултат на което се е свлякла земна маса в имота, както и
спомагателни постройки, разположени в ПИ 10447.518.57. Налице е и опасност от
свличане на жилищните сгради в ПИ 10447.518.57 и 10447.518.58. Налице е
опасност от нови свличания на земна маса, с което пряко и непосредствено са
застрашени живота и здравето на гражданите и състоянието на съседните имоти с
идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58. В резултат на горното със заповедта
е разпоредено на В.Ю.В. като собственик на ПИ с идентификатор 10447.518.60 по
КК и КР на гр. Велико Търново незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на
земния скат към имоти с идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58 по КК и КР
на гр. Велико Търново. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.10.2019 г.
Жалбата срещу заповедта е
подадена чрез ответника на 11.11.2019 г. В хода на съдебното обжалване като
доказателства са приети материалите от административната преписка, а от
ответника са представени допълнителни писмени доказателства – становище от
„Геозащита“ ЕООД-клон Плевен от 22.10.2019 г. По искане на жалбоподателя е
допусната съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че на място в
ПИ № 2262 от съборената паянтова жилищна сграда е останала само част от
външната й оградна стена с дължина от около 7,00 м, граничеща с ПИ № 2264,
която е с опасност от самосрутване, а свлачищният процес, описан в становището
на „Геозащита“ ЕООД-клон Плевен, в западната си част граничи и засяга част от
терена, върху който е била изградена съборената двуетажна паянтова жилищна
сграда в ПИ № 2262.
Съобразно приетото за
установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като
подадена от лице с правен интерес в законоустановения срок.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Същата обаче е постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ състоянието на обектите, необходимите ремонтни и възстановителни дейности и
обстоятелствата по чл. 195, ал.6 от ЗУТ се установяват от комисия, назначена от
кмета на общината. От приложените в административната преписка писмени
доказателства се установява, че орган – комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ,
въобще не е конституиран със заповед на кмета на Община Велико Търново. Представен е по делото констативен протокол от 30.07.2019
г., съставен от трима служители на общината, без данни да са комисия назначена
от кмета на общината. Липсват доказателства и твърдения, че тези служители са
постоянно действаща комисия, а в самия протокол също не е посочен актът за нейното
назначаване. В протоколът единствено е цитирана Заповед № РД 22-432/19.02.2016
г. на кмета на Община Велико Търново, с който обаче по реда на чл. 73, ал. 1 от
Закона за културното наследство е назначена междуведомствена комисия в съвсем
различен състав. Горното представлява неотстранимо процесуално нарушение – в
този смисъл са напр. Решение № 9036 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
251/2017 г., Решение № 8915 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3559/2010 г. и
др.
На следващо място, според
правилото на чл. 196, ал.2 от ЗУТ комисията действа служебно или по искане на
заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и
състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на
констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината
строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Нормата на чл. 196, ал.
2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от комисията е
част от задължителната процедура по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, която следва да бъде
изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, поради
което нарушаването й следва да се третира като съществено процесуално
нарушение. От данните в административната преписка се установява, че не е спазена
процедурата по изслушване на заинтересованата страна, в случая жалбоподателя,
който факт на изслушването следва да бъде материализиран в съставен протокол от
проверката или в друг писмен документ от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ.
Липсва покана до него да бъде изслушан, изходяща от комисията. Липсват данни
проверката да е извършена в присъствието и на други лица, освен на проверяващите. Протоколът съставен от комисията, с който се правят
фактически установявания е следвало да бъде връчен на жалбоподателя, като данни
в този аспект няма по делото и не се твърди такова обстоятелство, да се изслуша
неговото становище и след това да се дадат препоръки на кмета на Община Велико
Търново, което не е сторено. В нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ изрично е
предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида
и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като
изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол.
Процедурата по ЗУТ е специална и нарушението на изискването за изслушване на
заинтересованата страна е винаги съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което води до отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна. В този смисъл е константната практика на ВАС -
Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., Решение №
9476 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2017 г., Решение № 12443 от
17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2017 г., Решение № 13001 от 2.10.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 271/2019 г., Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 1996/2018 г., II о., Решение № 7896 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2667/2018 г., Решение № 7092 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2018 г.,
Решение № 6754 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 685/2018 г., Решение № 5293
от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2018 г. и др.
С оглед на изложените
мотиви, на основание чл. 168, ал. 5 от АПК обжалваната заповед като незаконосъобразна
следва да бъде отменена без да се проверяват основанията по чл. 146, т. 4 и т.
5 от АПК, като преписката се изпрати на кмета на община Велико Търново.
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 910 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса, 400 лв. – внесен
депозит за СТЕ и 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № РД22-1289/08.08.2019 г., издадена от кмета на
Община Велико Търново. ВРЪЩА преписката на административния орган – кмет на Община Велико
Търново за изпълнение на законовите изисквания съгласно мотивите на
настоящото решение. ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на В.Ю.В., ЕГН **********, с
адрес *** разноски по делото в размер на 910 лв. /деветстотин и десет лева/. |
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: