Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
град Велико Търново, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря в.г. и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
375/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от *** Н.Х. от САК, като пълномощник на П.Р.Р. с постоянен адрес *** срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново. С молбата, с посочено
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди общо
в размер на 250 000 лв., от които в размер на 50 000 лева от
незаконосъобразно задържане под стража, 100 000 лева от незаконосъобразни
действия на служители на ответника, изразяващи се в нанесен тежък побой и 100
000 лева от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се
в уронване на престижа, унищожаване на репутацията на ищеца на преподавател
пред студентите, на учен пред академичната общност и обществото, като гражданин,
възпрепятстване хабилитация, забавяне на издаването на книга за срок повече от
2 години. В исковата молба се излага от фактическа страна, че
на 23.10.2015 г. около полунощ е бил събуден от настоятелно тропане по вратата,
като двама служители на МВР са му поискали личната карта, а след това са го
свалили пред блока, като са го блъскали и ритали по стълбите. Пред блока са
започнали да го удрят с всичка сила по лицето, докато се свлякъл на земята и
загубил съзнание. Свестил се в РУ на МВР, където бил задържан за 24 часа.
Заповедта за задържането му била отменена с влязло в сила решение на
Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 779/2015 г. След
освобождаването си отишъл в МОБАЛ В. Търново за преглед и лечение, а на
26.10.2015 г. бил приет по спешност за болнично лечение, тъй като болките и
световъртежа са се засилили. Сочи, че вследствие на нанесения побой освен
получената черепно-мозъчна травма изпитва и непрекъснати болки и дискомфорт,
както и е получил невралгия на троичен нерв. В резултат на задържането и
нанесения побой претърпял болки и страдания, продължаващи и към момента. Освен
това е претърпял и други неимуществени среди, а именно бил е уронен авторитетът
му на учен, преподавател и гражданин пред студентите и колегите му в
университета, а творческият му отпуск е бил отложен по здравословни причини
/последици от побоя/ с една година, като на практика е блокирано кариерното му
развитие и творческите резултати от него. Семейството му понесло тежки
притеснения и издевателства, а изградената представа пред обществото като пиян
и агресивен човек, неподкрепени с нито едно доказателство разрушили градената с
десетилетия и безупречна към този момент репутация. По тези съображения,
допълнително развити в писмена защита, моли да бъдат уважени предявените
искове, като претендира присъждането и на направените в настоящото производство
разноски.
След
образуване на производството ищецът е починал на 21.10.2017 г., като негови
наследници са М.Й.Р. и Й.П.Р.. В молба вх. № 6011/16.11.2017 година същите са
заявили, че ще се включат в процеса в качеството си на наследници на починалия
ищец. С разпореждане от 21.11.2017 г. посочените лица са конституирани както
ищци.
Ответникът по
жалбата,
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново,
чрез своя пълномощник в писмен отговор
вх. № 641/02.02.2018 г. оспорва иска като недопустим, а в представена писмена
защита – като неоснователен и недоказан. Излага подробни доводи, че по делото
не се установява наличието на вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане №
1739зз-249/23.10.2015 г. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковите претенции по т. 1 и т. 3
са основателни, но завишени по размер, а исковата претенция по т. 2 е
неоснователна и недоказана.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за безспорно установено
следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, че на
23.10.2015 г. около полунощ, по подаден сигнал на съседи за силен шум, е било
извършено посещение в дома на П.Р.Р. от Г.Л. и М.Н. – полицейски органи в РУ на
МВР – В. Търново. След като се е легитимирал Р. е бил поканен пред блока за
съставяне на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Вследствие на възникнал
конфликт с полицейските служители Р. е бил задържан със Заповед за задържане №
1739зз-249/23.10.2015 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР - В.
Търново. Същата е отменена като незаконосъобразна с решение № 470/12.11.2015 г.
на Административен съд – Велико Търново по адм. д. № 779/2015 г., оставено в
сила с Решение № 3311/17.03.2017 г. на Върховен административен съд по адм. д.
№ 185/2016 г. С
въпросната заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР е
разпоредено задържане на П.Р. за срок от 24 часа, аргументирано с извършено от
същия нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, като
задържането е за времето от 01,00 ч. на 23.10.2015 г. до 10,38 ч. на същата
дата – до отвеждането му за представянето пред съда във връзка с
насроченото за разглеждане производство по УБДХ по повод съставения на
23.10.2015 г. срещу него Акт за установяване на административно нарушение №
776. Не се спори, че при отвеждането на Р. в полицейското управление са констатирани
травматични увреждания в областта на главата, за което същият първоначално е
прегледан от ***А.П.в Спешно отделение на МОБАЛ – В. Търново, дала становище,
че лицето може да бъде задържано и конвоирано. Безспорно е също така, че с
влязло в сила решение № 617/23.10.2015 г. по НАХД № 2324/2015 г. на Районен съд
– гр. В. Търново, на П.Р. на основание чл. 1, ал. 1 от УБДХ е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. След приключване на
производството на 23.10.2015 г. Р. е прегледан от ***Д.Г.- съдебен лекар при
МОБАЛ – В. Търново, като установените травми са описани в издаденото
съдебномедицинско удостоверение № 203/2015 г. Представени са и документи,
установяващи последващо болнично лечение.
Не е предмет на спор също така, че с постановление от
07.06.2017 г. на прокурор при РП – В. Търново е прекратено досъдебното
производство срещу полицейските служители за извършено престъпление срещу П.Р.
по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК поради липсата на категорични
доказателства за съставомерно деяние, като постановлението е потвърдено с
влязло в сила Определение № 552/30.06.2017 г. по ЧНД № 1146/2016 г. на Районен
съд – В. Търново.
По делото са събрани писмени, веществени и гласни
доказателствени средства /в т.ч. са присъединени материалите по адм. дело №
779/2015 г. на АСВТ/, както и е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, които ще бъдат обсъдени по съществото на спора.
Въз основа на събраните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които се
основава и формулираният петитум, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая се претендират неимуществени вреди, настъпили в резултат на
отменен незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане, както и
от незаконосъобразни действия на служители на ответника. П.Р. е адресатът на
отменената заповед, като по аргумент от чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ правото на обезщетение за неимуществени вреди
е наследено от М.Й.Р. и Й.П.Р., тъй
като искът е бил предявен своевременно пред съда от починалия ищец. Ответникът
- Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново е юридическото лице, в състава
на което е структурата, в която са заети служителите, издали незаконосъобразния
административен акт и извършили незаконосъобразни действия според твърденията в
исковата молба, което ЮЛ е със седалище гр. Велико Търново, съгласно чл. 37,
ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковата молба е
предявена от надлежна страна пред родово и местно компетентен съд –
Административен съд Велико Търново.
Неоснователно е становището на ответника, че искът е
недопустим, тъй като настоящият съд не е компетентен да се произнесе по казуса,
доколкото се твърди вреда, причинена в резултат на престъпно деяние /телесна
повреда, причинена от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата
или функцията му/. Въпросът за допустимостта на иска е решен с Определение №
13030/30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2017 г. и Определение №
413/11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 304/2018 г., задължителни за настоящия
състав на основание чл. 235, ал. 2 от АПК.
Разгледана по същество исковата претенция се явява
частично основателна по следните съображения:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт /отменен по съответния ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
За
възникването на имущественото право на обезщетение в настоящия случай следва да
бъдат установени наличието на незаконосъобразен акт и незаконосъобразни
фактически действия на административен орган във връзка с изпълняваните от него
административни функции, които пряко и непосредствено да са довели до
твърдяната вреда с неимуществен характер, а именно - претърпени болки,
страдания и засягане на доброто име на ищеца в обществото. Доказателствената
тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, приложимия
субсидиарно в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и
доказателствени средства.
По първата искова претенция събраните по делото
доказателства безспорно установяват наличие на първата предпоставка за
ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно - отмяната на
незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед
за задържане № 1739зз-249/23.10.2015 г. Дейността, свързана с налагането на
мярката задържане от полицейски орган по реда на чл. 72 от ЗМВР има
административен характер, с оглед характеристиките й на такава, свързана с
упражняване на държавна принуда и правомощията на полицейските органи, визирани
в разпоредбите на ЗМВР. Законосъобразността на тази
заповед е била подложена на съдебен контрол, като в Решение № 3311/17.03.2017
г. на Върховен административен съд по адм. д. № 185/2016 г. изрично е посочено,
че в заповедта не са изложени факти и обстоятелства, които да мотивират
прилагането на мярката, както и че нарушаването на обществения ред е поведение,
което следва да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.
2 от УБДХ, но не представлява основание за прилагане на задържането като мярка
за административна принуда, и в крайна сметка е направен извод, че правото на
придвижване на Р. е било ограничено произволно, без законова необходимост.
Предвид това, съдът счита за недопустими опитите на ответника да ревизира един
влязъл в сила съдебен акт чрез релевиране на доводите, че заповедта била
отменена на формално основание, а е и налице влязло в сила решение по УБДХ на
ВТРС, с което Р. е бил признат за виновен. Последното няма отношение, тъй като
безспорно не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а
освен това Р. е задържан именно въз основа на отменената впоследствие като
незаконосъобразна заповед.
Съдът намира за безспорно установен и следващия
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно
настъпването на неимуществени вреди, състоящи се във физически и морални болки
и страдания, които са пряк и непосредствен резултат от действията на
служителите на ответната страна. Неправомерното ограничаване на конституционно
признати и гарантирани права, каквито са правото на лична свобода и
неприкосновеност несъмнено е оказало съществено негативно въздействие върху
психиката и душевното състояние на ищеца, като самият престой в помещение за
временно задържане в резултат на наложената принудителна административна мярка
обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и
физическото състояние на всяко лице. Същевременно от показанията на свидетелите
З.А., С.Т., Д.К. и К.К. е видно, че Р. е изпитал дълбоки душевни страдания, в
резултат на проведеното незаконосъобразно задържане, като е променил своето
държане и начин на общуване с колегите си и студентите в университета – загубил
е чувството си за хумор, станал е мълчалив и затворен. Безспорно
обстоятелството за задържането е станало известно на широк кръг лица, което е
допринесло за промяната в емоционалното и психическо състояние на Р.. Настъпилите
вредни последици съдът намира за неизбежно следствие от противоправното
задържане на П.Р., с което е
изпълнен и последния елемент от състава на отговорността на държавата, а именно
наличието на причинна връзка между незаконосъобразното властническо волеизявление, обективирано в издаването на
Заповед за задържане № 1739зз-249/23.10.2015 г., и настъпилите от задържането за
ищеца неимуществени вреди, поради което за ответника е възникнало задължение за
тяхното репариране.
По втората искова претенция съдът намира за
неоснователни и недоказани твърденията в исковата молба за претърпени
неимуществени вреди вследствие на нанесен побой от полицейските служители на Р.
при задържането му. Очевидно е, че показанията на св. М.Н., в които отрича той
и другият полицейски служител от патрула да са удряли ищеца, не могат да бъдат
приемани безкритично предвид явната заинтересованост на лицето, но в случая са
налице и други доказателства, които ги подкрепят. На първо място, по делото не
са събрани никакви преки доказателства за нанесен побой от полицейските
служители /напр. показания на очевидци, записи от охранителни камери или др.
под./, а такива твърдения са направени за първи път от Р. пред свидетеля З.А.
след освобождаването му от районното управление на сутринта на 23.10.2015 г. От
показанията на св. А.Д.по адм. д. № 779/2015 г. /л. 70 от делото/, на когото Р.
се е обадил след като е бил задържан около 03,00 ч. на 23.10.2015 г. е видно,
че пред него също не са изразявани твърдения за понесен побой. В писмените
обяснения на К.К.и Д.Р./съседки на Р. и единствени очевидци на събитията/
липсват данни Р. да е бил бит или удрян от полицейските служители /л. 47 и л.
48 от адм. д. № 779/2015 г./. На следващо място, първоначално при задържането
си Р. на 23.10.2015 г. в 01,00 ч. е подписал декларация, че няма претенции към
служителите на ОДМВР В. Търново за упражнено физическо или психическо насилие
/л. 42 от адм. дело 779/2015 г. на АСВТ/, като едва в последвала декларация от
10,52 ч. е заявил, че ще потърси медицинска помощ самостоятелно и има претенции
за упражнено физическо насилие /л. 43 от същото дело/, като същевременно не е
спорно по делото, че след отвеждането на ищеца в районното управление до
освобождаването му спрямо него не е било осъществявано физическо насилие. В
представеното обяснение от Р. на л. 40 по дело № 779/2015 г. също липсват
твърдения за упражнено спрямо него насилие.
На следващо място, както бе посочено, след
задържането му жалбоподателят е бил прегледан от лекар вследствие на
констатираната рана на главата. Според приложения лист за преглед на пациент в
спешно отделение от 02,30 ч. на 23.10.2015 г. /л. 39 по адм. д. № 779/2015 г./,
пациентът твърди, че е паднал и се е ударил в областта на лицето. Констатирани
са охлузна рана и подкожен хематом в областта на дясната вежда и носа, като
лицето е употребило алкохол. В съдебно заседание разпитаният свидетел – ***А.П.,
която е извършила прегледа, потвърждава тези свои констатации. Въпросният лист
за преглед представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда
доказателствена сила, която не е опровергана. Обстоятелството, че в съдебно
заседание свидетелката не си спомня дали Р. е миришел на алкохол е обяснимо
предвид изминалия период от време, като същата е категорична, че въз основа на
дългогодишния си опит може да прецени кога едно лице е в алкохолно опиянение. Твърдението,
че поведението на Р. е следствие от спада на адреналин след нанесения му побой,
има характер на предположение, което не е доказано. Не се твърди и установява
загуба на памет за периоди от време, при което липсва логично и достоверно
обяснение защо лицето е заявило пред преглеждащия го лекар, че е паднало, ако е
било бито в действителност.
Данни, че през въпросната нощ Р. е бил в състояние на
алкохолно опиянение се съдържат и в показанията на свидетеля И.М. по адм. д. №
779/2015 г. /л. 70, гръб/, според когото Р. е бил в нетрезво състояние и е
лъхал силно на алкохол, когато е доведен в сградата на районното управление.
Тези показания кореспондират с показанията на св. М. Н.по настоящото дело,
според когото около Р. се е носил силен мирис на алкохол. Тоест, налице са
трима свидетели-очевидци, единият от които с медицинско образование и нямащ
отношение към структурите на ответника, които под страх от наказателна
отговорност заявяват, че лицето е било в състояние на алкохолно опиянение в
нощта на задържането, както и подписан от Р. официален документ /листа от
прегледа в Спешно отделение на МОБАЛ – В. Търново/, удостоверяващ този факт. В
тази насока следва да се имат предвид и посочените по-горе писмени обяснения на
К.К.и Д.Р.по адм. д. № 779/2015 г., според които Р. се е държал арогантно,
отказвал е да даде личната си карта на полицейските служители, държал се е
агресивно. Тези обяснения /годни доказателствени средства по смисъла чл. 39,
ал. 1 от АПК/ напълно кореспондират с показанията на св. М. Н.по настоящото
дело. Показанията на останалите свидетели по настоящото дело, според които Р. е
бил културен и възпитан човек, и те не са го виждали пиян или агресивен, не са
в състояние да опровергаят горепосочените доказателства, тъй като явно това е
инцидентна проява от страна на Р.. Това състояние на лицето е обяснение и за
нанесения от негова страна удар спрямо единия полицейски служител, който е
доказан с влязлото в сила решение на ВТРС по УБДХ, задължително за настоящия
състав на основание чл. 300 от ГПК вр. чл. 144 от АПК /в тази връзка не следва
да се обсъждат възраженията на проц. представител на ищците относно правната
квалификация на деянието/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
след като е налице нападение срещу полицейски орган, то законосъобразно на
основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от ЗМВР срещу Р. са използвани физическа сила
/водещи техники и похвати/ и помощни средства /белезници/, като не се
установява при осъществяването на тези действия да са нарушени разпоредбите на
чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
кредитира показанията на св. М. Н.и в частта, според която след като е бил
поканен да слезе пред блока за съставяне на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР /на
л. 49 по адм. д. № 779/2015 г./, Р. слизайки по стълбите е залитал и
нееднократно се е удрял в стените, и е паднал, т.е. тези показания не могат да
бъдат приети единствено за защитна теза. Показанията на свидетеля кореспондират
с писмените обяснения на мл. инсп. Г.Л., обективирани в докладна записка №
1739р-24328/23.10.2015 г. на л. 46 по адм. д. № 779/2015 г., както и с
информацията, получена при прегледа на Р. в спешно отделение.
Изложеното не се опровергава от заключението на
приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Според вещото лице е възможно нараняванията
по лицето /разкъсно-контузната рана, отока и кръвонасядането по челото и в
областта на дясната вежда/ да са причинени от една травма – действието на твърд
тъп предмет - удар с ръка или блъскане на главата в насрещен предмет, вкл. удар
в стена според обясненията на ***Л. в съдебно заседание. За кръвоизлива в
дясната очна ябълка вещото лице в съдебно заседание сочи, че е еднакво вероятно
да е получено както заедно с първото нараняване, така и от отделен удар.
Относно кръвонасядането и отока зад дясната ушна мида вещото лице дава
заключение, че вероятен механизъм е удар с ръка, но от обясненията му в съдебно
заседание е видно, че този извод е мотивиран единствено от това, че липсва
описано засягане на ушната мида, каквото би се получило при падане /като
същевременно според вещото лице самото описание на травмата като „зад дясната
ушна мида“ е непрецизно/. Тоест, в своята съвкупност заключението на СМЕ и
дадените от експерта обяснения в съдебно заседание по никакъв начин не
изключват изследваните травми да са получени и по описания от полицейските
органи начин, а не вследствие на използвана сила от тяхна страна. Заключението
на ***Г.в издаденото съдебномедицинско удостоверение от 23.10.2015 г., че
описаните увреждания отговарят да бъдат получени по време, начин и давност
както съобщава прегледаното лице, също има хипотетичен характер, а и както
стана ясно от заключението на СМЕ по делото, възможно е уврежданията да бъдат
причинени и по друг начин. Предвид това не може да се приеме, че ищците са се
справили с доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване
твърденията за нанесен побой на П.Р. при задържането му.
В тази насока следва да се има предвид и
постановлението на РП – В. Търново, с което е прекратено образуваното
наказателно производство поради липсата на доказателства за извършено
престъпление и което е потвърдено с влязло в сила определение на ВТРС. Макар и
същото да не е обхванато от разпоредбите на чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК и да няма задължителен характер за настоящия съд, то
е косвено доказателство, опровергаващо твърденията на Р.. От значение за
преценката на фактите и обстоятелствата е и приетият по настоящото дело
протокол от следствен експеримент от 29.11.2016 г. /л. 137 от делото/, в който Р.
е заявил дословно, че „бях бит – удрян в автомобила от човека с черната шапка
според мен, той ме би в тялото, в главата не ме е удрял“. Тоест налице е
извънсъдебно признание, че Р. не е бил удрян в главата, което пък води до
извода, че претърпените от него увреждания очевидно не са получени по описания
в исковата молба начин. От друга страна, по делото не са събрани каквито и да е
доказателства, че задържаният е бил удрян в областта на тялото от полицейските
органи /такива констатации не се съдържат в нито един медицински документ/,
поради което тези изявления на лицето не следва да се кредитират.
С оглед горното, не е налице причинно-следствена
връзка между действията на служителите на ответника и претърпените от Р. физически
увреждания, както и с болките и страданията на лицето при последвалото болнично
и извънболнично лечение. Отделно от изложеното, изцяло недоказано е твърдението
в исковата молба и писмената защита на процесуалния представител на ищците, че
установените през 2017 г. оталгия и невралгия на троичен нерв /л. 25 и л. 26 по
делото/, както и смъртта на Р., са следствие на въпросните увреждания.
Отлагането на творческия отпуск на лицето поради здравословните му проблеми
също не представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
актове или действия на длъжностните лица от състава на ответника.
На последно място, недоказано остана по делото е
твърдяното уронване на авторитета на Р. като учен, преподавател и гражданин. В
показанията на св. З.А., С.Т., Д.К. и К.К.
липсват факти и обстоятелства в подкрепа на тези твърдения – напротив, от
същите е видно, че Р. не е бил обект на негативно отношение от страна на своите
приятели, колеги и студенти след задържането му, а изцяло е получил тяхната
подкрепа и разбиране. Следователно не е установено, че в
случая незаконосъобразното задържане на ищеца
е засегнало авторитета, с който той се е ползвал в местната общественост,
изграден в неговия житейски и професионален път.
В обобщение на изложеното, съдът намира за изцяло
недоказани по основание исковите претенции за присъждане на сумата от 100 000
лв. за вреди от
незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в нанесен
тежък побой на 23.10.2015 г. и продължаващи до датата на исковата молба, и за
сумата от 100 000 лева – вреди от незаконосъобразни действия на служители на
ответника, изразяващи се в уронване на престижа, унищожаване на репутацията на
ищеца на преподавател пред студентите, на учен пред академичната общност и
обществото, като гражданин, възпрепятстване хабилитация, забавяне на издаването
на книга за срок повече от 2 години.
Доказан по
основание е искът за репариране на неимуществени вреди от незаконосъобразното
задържане под стража на 23.10.2015 г., изразяващо се в изтърпени душевни болки,
страдания и влошаване емоционалното състояние на Р., но съдът намира, че
размерът на същия от 50 000 лв. е завишен. Доколкото неимуществените вреди
представляват сериозно засягане личността и достойнството на гражданина,
изразяващи се в претърпени от последния болки и страдания, законът не
установява критериите за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, поради което и на основание § 1
от ЗР на ЗОДОВ следва субсдиарно да се приложи гражданското законодателство. В
случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите, която постановява, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни
обективно настъпили обстоятелства - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, включително
и периода, през който те са търпени. Поради това,
обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем причинените страдания, стрес, унижение на човешкото достойнство,
чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност. В
случая, при определяне размера на репариране на настъпилите за Р.
неимуществени вреди следва да бъде отчетено и обстоятелството, че отменената
като незаконосъбразна заповед за задържане е била издадена по повод съставен
срещу ищеца на 23.10.2015 г. Акт за нарушение по УБДХ, в каквато връзка, с
решение от 23.10.2015 год. на Великотърновския районен съд, постановено по НАХД
№ 2324 от 2015 г. Р. е признат за виновен за нарушаване на обществения ред, за
което му е наложено наказание-глоба в размер на 100 лв. Това обстоятелство няма
как да бъде игнорирано при обсъждане на обстоятелствата досежно издадената
заповед за задържане и определяне размера на настъпилите за ищеца от отмяната
на заповедта неимуществени вреди, доколкото в случая са налице индикации, че
ищецът с поведението си преди задържането по повод извършено от същия нарушение
по УБДХ, в известна степен сам е създал
предпоставки за постановяване на отменената заповед. След като прецени периода на задържането /около 10 часа/,
интензитетът на увреждането и преживеният от ищеца социален дискомфорт, данните за личността на субекта с оглед
възрастта, общественото и социално положение, както и поведението на ищеца, съдът намира, че не са налице основания за
освобождаване на ответника от отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди, определено
от съда с оглед критерия справедливост се съизмерява със сумата от 2000 лв., до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
а в останалата част над тази сума следва да се
отхвърли.
При този изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 лв. и депозит за съдебно-медицинска експертиза в размер на 200 лв. Съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Член 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК за настоящия случай и възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново
да заплати на М.Й.Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и Й.П.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, като наследници на П.Р.Р., ЕГН **********, сумата от 2000
лв. /две хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтекли от незаконосъобразно задържане под стража, разпоредено с
отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане № 1739зз-249/23.10.2015
г. ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Й.Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и Й.П.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, като наследници на П.Р.Р., ЕГН **********, за претърпени
неимуществени вреди произтекли от незаконосъобразно задържане под стража в
останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева /. ОТХВЪРЛЯ иска на М.Й.Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.П.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, като наследници на П.Р.Р., ЕГН **********,
в размер на 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в нанесен
тежък побой на П.Р.Р. на 23.10.2015 г. ОТХВЪРЛЯ иска на М.Й.Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.П.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, като наследници на П.Р.Р., ЕГН **********, в размер на 100 000
лева, за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в
уронване на престижа, унищожаване на репутацията на ищеца на преподавател пред
студентите, на учен пред академичната общност и обществото, като гражданин,
възпрепятстване хабилитация, забавяне на издаването на книга за срок повече
от 2 години. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Велико Търново да заплати на М.Й.Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.П.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** разноски по делото в размер на 210,00 лв. /двеста и десет
лева/. |
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: