Присъда по дело №6934/2010 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 6934 описа на Варненския районен съд за 2010 година, ІV състав.

Против подсъдимите М.Т.Д., М.П.Д. и И.С.Р. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинения както следва :

По отношение на Д. по чл. 195 ал.1, т. 4, пред. 2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за това,че на  17.06.20 Юг. в гр.Варна в съучастие с М.П.Д. и И.С.Р. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство, отнела чужди движими вещи-20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 на обща стойност 579,50 лв., от владението на Д. Х. Н., собственост на ССТ-гр.Горна Оряховица, район гр.Варна, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои

По отношение на Д. по чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195 ал.1, т.4, пред.2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за това,че на  17.06.20 Юг. в гр.Варна в съучастие с М.Т.Д. и И.С.Р. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи-20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 на обща стойност 579,50 лв. от владението на Д. Х. Н., собственост на ССТ-гр.Горна Оряховица, район гр.Варна, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив

По отношение на Р. по чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195 ал.1, т.4, пред.2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за това,че на  17.06.20 Юг. в гр.Варна в съучастие с М.Т.Д. и М.П.Д. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи-20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 на обща стойност 579,50 лв. от владението на Д. Х. Н., собственост на ССТ-гр.Горна Оряховица, район гр.Варна, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив

     В съдебно заседание и тримата подсъдими признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства в тази насока. Съдът с определение е постановил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.

     В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа обвинението. Моли съда за осъдителна присъда и налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година за Д. с приложение на чл.66 ал.1 от НК и „Лишаване от свобода” за срок от по 3 години по отношение на подсъдимите Д. и Р..

     Защитата на подсъдимата Д. моли съда да я признае за виновна в деяние по чл. 195 ал.1 от НК и й наложи наказания „Пробация”.

Защитата на подсъдимия Д. се спира на смегчаващите отговорността обстоятелства и моли съда да му наложи наказание  при условията на чл.55 от НК.

Защитата на подсъдимия Р. се придържа към заявеното от прокурора.

Подсъдимите в последната си дума изразяват съжаление и разкаяние за стореното.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите М.Т.Д. и М.П.Д. имали връзка и живеели заедно в къща на адрес ул."Хан Кардам" № 17 в гр.Варна.

На 17.06.2010г. около 04.00ч. сутринта при тях в дома им дошъл техен общ познат-подс.И.С.Р.. Тримата подсъдими постояли известно време в къщата, след което решили да излязат и да се разходят из града.

Подсъдимите Р., Д. и Д. тръгнали в посока Ж.П.Гара-Варна, минали под Аспаруховия мост и стигнали до ул."Девня" №19 в гр.Варна. Там се помещавал склад №3, собственост на Секция „Сигнализация и телекомуникация" -Горна Оряховица /С „СТ" -Г.Оряховица/, откъдето тримата подсъдими решили да извършат кражба.

Складът представлявал вътрешен двор с приблизителни размери 20/50м., ограден с ограда, висока около 2.00м., като вратата му се заключвал посредством катинар. Ключ за този катинар имала само св.Д. Х. Н.-МОЛ на С „СТ"-Г.Оряховица, която го предоставяла по време на отпуск на св.Николай Михайлов Вълков-инжинер телекомуникации към С „СТ"-Г.Оряховица.

Подс.Р. прескочил оградата на склада и влязъл в него, а подс.Д. и подс.Д. останали отвън до оградата, очаквайки той да им подаде откраднатите вещи. Отвътре в склада, от железен барабан, с помощта на неустановено техническо средство, подс.Р. отрязал няколко парчета телефонен кабел тип ТПП 300x2x0,5 с обща дължина 20м. Три от тези парчета кабел, подс.Р. навил на руло, а други две парчета сложил в два чувала. След това, подс.Р. прехвърлил кабелите навън през оградата, където те били поети от подсъдимите Д. и Д.. След това, подс.Р. се покатерил и прескочил оградата. Всеки от подсъдимите взел от откраднатите кабели-подс.Д. взела едно парче кабел, навито на руло, подс.Д. взел две парчета кабел, навити на руло, а подс.Р. взел двата чувала с кабели. Тримата подсъдими тръгнали в посока Стара гара-Варна, където искали да изгорят кабелите, отделените цветни метали да предадат в пункт, а получените пари да разделят помежду си.

По пътя те били забелязани от св.С. Н. Л.-постови стрелочник на пост №5 при Ж.П.Гара-Варна, която по същото време била нощна смяна на работа. Тя видяла тримата подсъдими да се придвижват предпазливо в тъмното, оглеждайки района и криейки се във високата трева. Поведението на тримата подсъдими усъмнило св.Л. и тя веднага сигнализирала в дежурната част на РУ „Транспортна полиция"-гр.Варна. На място били изпратени свидетелите М. С. Ж. и С. А. К.-полицаи по OOP при РУ „ТП"-Варна. В района на Стара гара-Варна, на поляна между ж.п. линиите и Варненското езеро, двамата полицаи видели подс.Д. и подс.Д. да горят откраднатите кабелите в запален огън. Свидетелите Ж. и К. изгасили огъня и задържали подсъдимите Д. и Д., като ги отвели в полицейския участък. Подс.Р., малко преди идването на полицаите, успял да избяга и да се укрие. Същият бил задържан на по-късен етап в хода на досъдебното производство.

От назначените по делото СОЕ (л. 52-54) е видно, че стойността на отнетите вещи - 20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 възлизала общо на 579, 50 лв.

И на тримата подсъдими са били изготвени съдебно-психиатрични експертизи /СПЕ/, предвид наличните за тях данни за употреба на наркотични вещества. От заключението на СПЕ на подс.Д. /л.27-29/ е видно, че тя е страдала от синдром на зависимост към хероин, като към момента на извършване на деянието е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От заключението на СПЕ на подс.Д. /л.55-57/ е видно, че той е страдал от синдром на зависимост към хероин, като към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От заключението на СПЕ на подс.Р. /л. 105-107/ е видно, че той е страдал от синдром на зависимост към хероин, вредна употреба на марихуана, като към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

     Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл.372 ал.2 вр. чл.283 от НПК.

     Съобразно установеното съдът прие, че:

 подс. Д. осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 195 ал.1, т. 4, пред. 2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за това,че на  17.06.20 Юг. в гр.Варна в съучастие с М.П.Д. и И.С.Р. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство, отнела чужди движими вещи-20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 на обща стойност 579,50 лв., от владението на Д. Х. Н., собственост на ССТ-гр.Горна Оряховица, район гр.Варна, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои

подс. Д. осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195 ал.1, т.4, пред.2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за това,че на  17.06.20 Юг. в гр.Варна в съучастие с М.Т.Д. и И.С.Р. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи-20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 на обща стойност 579,50 лв. от владението на Д. Х. Н., собственост на ССТ-гр.Горна Оряховица, район гр.Варна, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив

подс. Р. осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195 ал.1, т.4, пред.2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за това,че на  17.06.20 Юг. в гр.Варна в съучастие с М.Т.Д. и М.П.Д. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи-20м. телефонен кабел ТПП 300x2x0,5 на обща стойност 579,50 лв. от владението на Д. Х. Н., собственост на ССТ-гр.Горна Оряховица, район гр.Варна, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив

Квалификацията на деянието по чл.196, ал.1, т.2 от НК се обуславя от предходната съдимост на подс. Д., който е осъждан както следва:

-с присъда по НОХД № 767/2004г. по описа на РС-Г.Оряховица за престъпление по чл.325 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с 3 години изпитателен срок, като присъдата е влязла в сила на 13.10.2004г.

-с присъда по НОХД № 1479/2004г. по описа на РС-Г.Оряховица за престъпление по чл. 195 ал. 1 т.З от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година, като присъдата е влязла в сила на 25.02.2005г.

Видно от справката на ГД „ИН"-гр.София /л.79/ е, че подс.Д. е освободен от затвора на 22.06.2006г. по изтърпяване.

За подсъдимия И.Р. наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив" при извършване на настоящото деяние се обуславя от това, че той е осъждан както следва:

-със споразумение по НОХД № 6981/2005г. по описа на PC-Варна за престъпление по чл.195 ал.1 т.5,7 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, влязло в сила на 17.05.2006г.

- със споразумение по НОХД № 5645/2009г. по описа на PC-Варна за престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, влязло в сила на 22.10.2009г.

Съобразно текста на чл.29 ал.1 б.Б от НК, както и предвид на факта, че сроковете по чл.30 от НК не са изтекли, извършеното от всеки от подс.Д. и Р. деяние, предмет на разглеждане в настоящото производство попада в хипотезата на "опасен рецидив", което обуславя и квалификацията на деянието по чл.196 ал.1 т.2 от НК.

Квалификацията на деянието по т.4 на ал.1 на чл.195 НК се обуславя от обстоятелството, че за отнемане на кабела тип ТПП 300x2x0,5 подсъдимите са използвали неустановено техническо средство.

Квалификацията на деянието по чл. 20, ал. 2 от НК се обуславя от обстоятелството, че в изпълнителното деяние на кражбата-отнемането на вещите, са участвали и тримата подсъдими, съзнавайки, че действат задружно.

Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

     От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване фактическата власт върху вещите и установяване на своя от страна на подсъдимите.

     Субект на престъплението - пълнолетни вменяеми физически лица

     От субективна страна – деянието е извършено при пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че отнеманите вещи са  чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко са насочили действията си към отнемане на вещите. Волята на всеки от тримата е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, той е искал и целял настъпването му.

     Причини за извършване - незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин . Съдът намери, че подсъдимите са били мотивирани да извършат кражба от възможността да си набавят парични средства, без за това да им се налага да полагат обществено- полезен труд или да извършват действия на разпореждане със свое имущество.

При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние под средния размер, предвид на липсата на обстоятелства на извършване на престъплението, отличаващи го като такова , извършено с дързост, или при множество квалифициращи признака, както и предвид неособено високата стойност на предмета на престъплението.

 От друга страна  съдът се съобрази и с обществената опасност на всеки от извършителите, като взе предвид установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства:

-                        по отношение на подс. Д.- чисто съдебно минало, пълно съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание, разкаяние и съжаление за извършеното.

-                        по отношение на подс.Д. пълно съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание, разкаяние и съжаление за извършеното.

-                        по отношение на подс.Р. – самопризнания при приключване на ДП и  съдействие за разкриване на обективната истина в съдебно заседание, разкаяние и съжаление за извършеното.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира, като взе предвид, че предходната съдимост на подсъдимите Д. и Р. е обусловила по- тежко наказуема квалификация на извършеното деяние.

От изложените обстоятелства съдът формира извод, че и най- лекото от предвидените в закона наказания би се явило несъразмерно тежко за всеки от подсъдимите, поради което следва да им се определи наказание под минималния размер.

Водим от горното, съдът определи наказание

-                        на подс. Д. на осн. чл. 195 ал.1, т. 4, пред. 2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

-                        На подс. Д. на осн. чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195 ал.1, т.4, пред.2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА

-                        На подс. Р. на осн. чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195 ал.1, т.4, пред.2, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА като съдът отчете обстоятелството, че този подсъдим е инициатор на деянието.

Съдът намери, че така определеното наказание на подс. Д. не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като за постигане по- ефикасно на целите на генералната и специалната превенция не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото и с определяне на подходящ изпитателен срок ще се въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо върху него. С оглед изложеното и на осн. чл.66 ал.1 от НК, съдът определи изпитателен срок в минимално предвидения в закона размер и ОТЛОЖИ изпълнениите на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

По отношение на подс. Д. и Р. съдът постанови наказанията на осн.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъдат изтърпяни при първоначален СТРОГ режим в условията на затвор.

За да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, съгласно които на лицата осъждани вече на „лишаване от свобода” и на рецидивистите, се определя „строг режим” и същите изтърпяват наказанието си в затвор.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция.  

Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимите, съобразно чл.189, ал.1 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :