№ 264
гр. Ямбол, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100047 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И.К. от гр.*,
подадена чрез пълномощника адв.Н.И. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД гр.София, с
ЕИК *********. Поискано е съдът да постанови решение, с което: "1. да приеме за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 937 евро, представляваща
курсова разлика, включена без правно основание и въз основа на неравноправни клаузи в
главницата по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012 г. Исковата сума е формирана
от кредитната сделка на продажба на евра срещу швейцарски франкове при
рефинансирането на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 34217/ 07.05.2008 г.; 2. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 2000 евро, представляваща недължими вземания за
възнаградителна лихва по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012 г., начислявана
неправомерно върху частта, включена при превалутирането без основание в главницата в
размер на 15 937 евро, с която възнаградителна лихва банката неоснователно се е обогатила
в периода от 13.07.2016 г. до 13.07.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане."
По делото, в срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор на ИМ, в
който е заявил твърдения за нередовност на исковата молба. Сочи, че с петитума по т.1 се
иска установяване на несъществуването на банково вземане за главница в размер на 15 937
евро по договор за кредит HL58404 от 04.10.2012 г., с който се рефинансира дълга по
договор за кредит HL34217 от 07.05.2008 г. отпуснат в швейцарски франкове.
Същевременно основната част от изложението на обстоятелствата, на които се основава
искът са концентрирани върху твърдението, че това е сума, произтичаща от разликата в
курса на швейцарския франк спрямо еврото, възникнала за периода от усвояването на
сумата по кредита от 2008 г., до неговото пълно предсрочно погасяване чрез рефинансиране.
Посочено е още, че се претендира установяване недължимост само на част от главницата по
договора от 2012 г., а същевременно в обстоятелствената част на ИМ са заявени твърдения
1
за недействителност на целия договор. Посочено е, че от изложението не става ясно дали
цялата сума от 15 937 евро е недължима като произтичаща от разликата в курса на
швейцарския франк спрямо еврото, възникнала по време на изпълнението на договора от
2008 г., която ищцата счита, че не следва да е за нейна сметка, или тази сума включва и
суми, произтичащи от изменението на лихвата и от натрупването на лихва върху главницата
по силата на допълнителните споразумения към договора от 2008 г. Заявени са и твърдения
за недопустимост на иска по т.1, обосновано с това, че се иска установяването на право,
което е съществувало в миналото, което е допустимо само в предвидените от закон случаи и
при наличието на правен интерес.
С Разпореждане №101/25.03.2022 г. съдът, след като прие ИМ за нередовна, остави
същата без движение и предостави на ищцата 1-седмичен срок да отстрани подробно
описани нередовности относно обстоятелствата, на които се основава предявения иск; да
обоснове наличието на правен интерес от предявения установителен иск; да посочи банкова
сметка.
С молба, вх.№1504/08.04.2022 г., ищцата във връзка с дадените указания да уточни
обстоятелствата, на които се основава предявения иск, заяви следното: с договора от
04.10.2012 г. страните са преуредили отношенията и са постигнали съгласие да
рефинансират остатъчното задължение на ищцата по договора от 07.05.2008 г., като
задължението бъде преизчислено и се погасява в евро, съответно е договорена нова лихва и
при нов погасителен план. При тези факти според ищцата договорът от 04.10.2012 г. няма
самостоятелен характер и при спор между страните за съдържанието на правоотношението
между тях и за размера на задължението на ищцата следва да се съобрази и първият договор
- този от 07.05.2008 г., за чието рефинансиране/превалутиране е сключен вторият договор от
04.10.2012 г. Т.к. клаузите за валутния риск, за превалутиране на задължението и
кредитните вноски от договора от 07.05.2008 г. не отговаряли на изискванията за
добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и са във вреда на последния, те били неравноправни по см. на
чл.146 ЗЗП. При това според ищцата, доколкото договора от 04.10.2012 г. нямал
самостоятелния характер, а посочените конкретни суми в него, определени на база
неравноправни клаузи, съдържащи се в договора от 07.05.2008 г., те представлявали
договорка върху нищожни клаузи и не обвързвали страните. Твърди, че сключването на
втория договор не сочело на новация, доколкото не е налице ясно изразена воля на страните
за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново
задължение, различно по основание или предмет, а става въпрос за
преструктуриране/превалутиране на задължение по договор за банков кредит в рамките на
общия размер на дълга. Уточнено е и че не се иска обявяването на целия договор за кредит
от 2008 година за недействителен, а единствено на конкретно посочените клаузи като
неравноправни. Уточнено е и че не се иска обявяването на целия договор за кредит от 2012
година за недействителен, а единствено се оспорва новационната сделка, извършеното
превалутиране и формирането вследствие на него на дължимата главница. Относно
2
обстоятелствата по исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД е посочено, че при основателност
на първата искова претенция щяло да се установи, че ответната страна е начислявала и
събирала лихва върху сума, която неоснователно е включена в общия размер на
задължението по договора от 2012 г. По отношение указанието за обосноваване наличието
на правен интерес от предявяването на установителния иск, последния е обоснован с
твърдение, че към момента на завеждане на исковата претенция, ищцата има неизплатена
главница по договора за кредит, която възлиза на сумата от около 30 000 евро, като с
установителния иск ще се установи, че задължението е в по-малък размер. Заявено е още, че
кредитополучателят има право да претендира получените от кредитора без правно
основание валутни разлики и лихви, формирани въз основа на неравноправни клаузи в
периода на действие на първоначалния договор и в рамките на давностния срок. Други
конкретни обстоятелства, които обуславят правният интерес от предявяване на
установителния иск според ищцата са, че за нея било значително икономически по-изгодно
да се установи със сила на присъдено нещо, че не дължи главница в размер на исковата
претенция, с която сума ще бъде автоматично намален размерът на оставащата главница по
кредита, вместо да заведе иск за осъждане на ответника да й заплати сума, която
неправомерно и въз основа на неравноправни клаузи е надвнесена като недължима.
Препис от уточнителната молба на ищцата е връчен на ответника, който със
становище, вх.№2295/26.05.2022 г. е изразил отношение по нея. Счита, че ищцата не е
обосновала правен интерес да иска установяването на недължимост на част от задължение
по договор от 2008 г., който е приключил действието си, а обосновава икономически такъв.
Поддържа и заявеното твърдение за недопустимост на иска, тъй като за установяване
несъществуването на вземането на банката за главница по договор за банков кредит към
минал момент, оспорвано от ищцата, липсва предвидена от закона възможност, която да е
уредена като изключение от установените правила на гражданския процес, насочени към
разглеждане и решаване на конкретен правен спор към момента на приключване на
съдебното дирене. Заявено е, че главницата по договора от 2012 г. е отпусната на основание
този договор и въпреки, че той има връзка с договора от 2008 г., това са две отделни
правоотношения. Ответника твърди, че на практика се оспорва размер на задължение по
договор от 2008 към 23.10.2012 г., при което освен правен интерес, за това трябва да има и
предвидена от закона възможност, каквато счита че не е налице.
ЯОС, след като се запозна с исковата молба и приложенията към нея, с отговора на
исковата молба, с уточнителната молба на ищцата и становището на ответника по нея и след
проверка по чл.130 ГПК, счита, че предявените в производството искове са недопустими,
като предявени при липса на правен интерес за упражняване на искова защита.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на установителните искове. Обосноваване наличието на правен интерес в
конкретния случай е необходимо, тъй като се иска установяването на право, което е
съществувало в миналото и което е допустимо само в предвидените от закон случаи и при
наличието на правен интерес, обусловен от връзката между заявеното право и друго право
3
на ищеца, което ще се упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право. (арг.
от ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Изложеното води на извод, че правният интерес се
обуславя от правния ефект при постигане на благоприятно решение от упражнената искова
защита. В конкретния случай, независимо от уточнението, извършено в молбата, вх.
№1504/08.04.2022 г., ищцата не е обосновала правен интерес да иска установяването на
недължимост на част от задължение по договор от 2008 г., чието действие е приключило, а
обосновава икономически такъв - за нея било значително икономически по-изгодно да се
установи със сила на присъдено нещо, че не дължи главница в размер на исковата
претенция, с която сума ще бъде автоматично намален размерът на оставащата главница по
кредита, но вече по друг договор - от 2012 г., вместо да заведе иск за осъждане на ответника
да й заплати сумата, която счита, че неправомерно е надвнесена въз основа на
неравноправни клаузи. Изводът, който би могъл да се направи на база твърденията на
ищцата, е че целеният правен ефект е да бъде намален размера на главницата по договора от
2012 г. В тази връзка съдът споделя становището на ответника, че главницата по договора от
2012 г. е отпусната на основание този договор и въпреки, че той има връзка с договора от
2008 г., това са две отделни правоотношения. За да постигне целения резултат ищцата би
могла да предяви иск, чрез който да претендира недължимо платени суми по договора от
2008 г., обоснован с твърдения за неравноправни клаузи в същия, но не и с предявения
отрицателен установителен иск.
При изложените съображения ЯОС приема, че на основание чл.130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, поради недопустимост на исковата претенция, а
производството по гр.д.№47/2022 г. по описа на ЯОС - следва да се прекрати.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№47/2022 г. по описа на ЯОС, поради
недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА, на осн. чл.130 от ГПК, искова молба на Н. И.К. от гр.*, подадена чрез
пълномощника адв.Н.И. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД гр.София, с ЕИК *********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд-Бургас,
в едноседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4