Решение по дело №1456/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260079
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Христо Димитров Симидчиев
Дело: 20205300601456
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260079

 гр. Пловдив 22.10.2020г

 

ПЛОДВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение, в открито заседание на  шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВЧЛЕНОВЕ ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА

ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

при участието на секретаря Гинка Големанска и прокурора  Данаила Станкова,като разгледа докладваното от председателя ВНОХД №- 1456/20 по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда №-16/17.01.2019г по НОХД № 6819/2017 по описа на ПРС  22 н.с.  подс.  К.К. е признат за невинен в това на 25.06.2015 год. в землището на гр. Пловдив, обл. Пловдив, на път ІІ-56 /източнообходен път/, в района на 92+500 км от началото на пътя, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 406” с ДК № ****, да е нарушил правилата за движение:по чл. 5 ал. 1 т. 1 ,    чл. 20 ал.1,чл. 20 ал. 2 ,      чл. 25 ал. 1  и чл. 25 ал. 2 от ЗДП  и по  непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Е.И.Б. /**/ ЕГН **********, изразяваща се в счупване на основата на пета  стъпална кост на левия долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и средна телесна повреда на М.М.Б. /**/ ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три поясни прешлена с наличен умерен оток на гръбначния мозък в тази област довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок от 3 до 5 месеца - престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ вр. с ал. 1 б. „б“ пр. ІІ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК,като на основание чл. 304 от НПК  е оправдан по повдигнатото обвинение.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 3039.84лв /три хиляди тридесет и девет лева и 84 ст./ остават за сметка на Държавата.

Срещу присъдата  е депозиран протест от РП-Пловдив,в който са наведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на  съдебния акт. Иска се да се отмени присъдата и се постанови осъдителна такава. В уверение на искането е депозиран допълнителен протест с наведени основания за  не правилна оценка на част от доказателствата и необходимост от правилното приложение на материалния закон.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста.

 Повереникът на частните обвинители  поддържа протеста.

Защитата моли да се потвърди присъдата.

Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция предвид изискванията за обоснованост и законосъобразност,като провери изцяло присъдата и наред с наведените от страните доводи,намира и приема за установено следното:

Възприетата и изложена в мотивите към присъдата фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.От нея несъмнено  и за въззивния съд е установено,че на 25.06.2015 г. подс.К. и съпругата му - св. Костадинова пътували от гр. Хасково за гр. София с личния , семеен, лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ****. Управлявал К., а съпругата му пътувала до него на предната седалка. Така малко след 10.00ч. се движели от юг на север по източно обходен път ІІ-56 в землището на град Пловдив при ясно, слънчево и сухо време и с много добра видимост. Пътят бил  прав участък, без неравности, а пътната настилка - асфалтова, без изравяния, суха и при интензивно движение. По същото време в насрещна лента за движение в посока от север на юг се придвижвал товарен автомобил „ТИР“ /неустановен в хода на разследването/, а след него се движил лек автомобил  марка „Мерцедес” с **** /белгийска регистрация/, управляван от св.**, придружаван от майка си **. След мерцедеса  се придвижвал л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ****, управляван от свид. Е.  Б.,с който пътували други лица. Тяхното местоположение било установено като на предна дясна седалка св. М.Б., на задната седалка в автомобила непосредствено зад шофьора св. **, до нея дъщеря й **, а зад предна дясна седалка св. ***. След лекия автомобил ”Ауди А4”, управляван от  Б. и  на дистанция около 30-40 метра се движел л.а.м.”Фолксваген Пасат” с рег.№ ****, управляван от св.**, придружавана от седящата на предната пасажерска седалка св.**.

Когато  управлявания от подс.К. автомобил „Пежо 406”, бил в непосредствена близост до  насрещно движещия се „ТИР”- и предстояло разминаването им, св.** предприел маневра „изпреварване” на движещия се пред него  ТИР. Поради това   управлявания от него „Мерцедес” навлязъл с  около половината от ширината си  в насрещната лента, при все, че същият бил с обратна директория –обратен волан. Действията на св.* били забелязани от подс.К., на който му предстояло да завърши разминаването с ТИР-а, но внезапната маневра на л.а.м. „Мерцедес” го стреснала. Той  възприел насрещно движещия се в неговата пътна половина „Мерцедес”, като опасност и  счел, че ще настъпи удар между двата автомобила. За да избегне опасността от сблъсък, подс.К. извил волана надясно, което насочило автомобила му в посока извън пътя, където имало изградена мантинела, но преди да стигне до нея, автомобилът му попаднал с десните си колела върху чакълестия банкет, който го разбалансирал и подс.К. извил в обратна посока – наляво, волана, за да може да овладее движението му.  В този момент управлявания от него автомобил  л.а.м.”Пежо се придвижвал с около 80-85 км/ч, когато при появата на управлявания от св.* л.а.”Мерцедес”, подсъдимия задействал спирачната система. При повторното завиване на волана наляво  се насочил към западната пътна половина,  в  насрещното  движение, където в този момент се движел л.а.м.”Ауди А4”, управляван от св.Е.Б.. Последният също от своя страна възприел внезапното навлизане на „Пежо”-то в „неговата” пътна половина и задействал спирачната система, но въпреки това между двата автомобила – „Пежо 406” и „Ауди А4”,  настъпил удар в резултат, на който движението им било преустановено. Ударът бил в предните части на автомобилите, при което задната част на л.а.”Пежо 406” от остатъчната енергия с обратна сила влязъл в съприкосновение с противоположната мантинела, поради което получил застъргване в областта на калника на задната лява страна.

В резултат на произшествието движението по пътя било затруднено и в близост започнали да спират и да се отзовават за оказване на помощ други участници в движението, появили се след сблъсъка, като свидетелите ***, които съобщили на телефон 112 за пътния инцидент. Същото сторила и св.*, която заедно със св.* първи се притекли на помощ на пострадалите лица и от двата ударени автомобила, като всеки от тях бил получил различни по естеството си и тежестта травматични увреждания, което наложило намесата на екипи на медицинска помощ, които транспортирали всички пострадали в Спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги”. На место се отзовали и екипи на полицията и пожарната, сред които били свидетелите ** и **, които изяснявали обстоятелствата от пътното произшествие, а св.* тествал водача Б. с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, което не отчело наличие на такъв. Малко по-късно бил извършен оглед на местопроизшествие.

Правилно и обосновано първия съд е  приел,че описаната фактическа обстановка се изяснява от събраните по делото доказателствени материали, от гласните доказателства – обяснения на подс. К., от показанията на свидетелите ***, /вкл. приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, * /вкл. приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, * /вкл. приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, *** /приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.3 и т.5 от НПК,

Представеният анализ на гласните доказателства  е определен от съда  с оглед  показанията на непосредствени очевидци на настъпилото пътнотранспортно произшествие /***, на показанията на свидетели,които са узнали за ПТП-след инцидента и тези които имат отношение във връзка с установяване на „неизвестния“ за тях  автомобил м.”Мерцедес” /***, наред с показанията на водача  на въпросния мерцедес – св. */. Дадената от съда оценка на показанията на  последните трима свидетели /*** представлява пълното им  кредитиране. Същностното значение на показанията на св.*  касае потвърдените от него факти,че е управлявал по време и място автомобила си, но отрича да има каквато и да било съпричастност с възникването му. За това твърди, че не му е известно да е възникнало пътно проишествие.  Показанията на свидетелите * и * обективно са оценени,че не внасят яснота относно процесните събития.

По отношение показанията на групата свидетели – ***, Съдът обосновано ги е кредитирал като обективни и достоверни относно  фактическите положения, свързани основно извън механизма на настъпване на ПТП-то, понеже посочените свидетели се озовават на местопроизшествието в различни времеви моменти след неговото настъпване.

Показанията на обособената групата свидетели – *** правилно  е оценена , като източник на пряка доказателствена информация. С детайлирано отчетеното всяко едно  от тези показание съдът е кредитирал пресъздадените факти,  считайки ги за подробни и правдиви. Според съда  тези показания се явяват в хронологичен порядък,  по начина и  обема, в който личните им възприятия са отчетени от всеки свидетел. Приел е че те кореспондират с  останалия доказателствен материал  и  според въззивния съд обосновано са оценени като правдиви.

Детайлизацията на обсъжданите гласни доказателства  в мотивите към присъдата  включва интерпретираните от тези свидетели  факти  освен за времето и мястото на инкриминираните събития, но и за  управлението на МПС от страна подс.К. и настъпилия травматизъм за пострадалите Е. и М. * в резултат на пътнотранспортния инцидент.

Въззивната съдебна инстанция приема  положителната оценка  изложена в мотивите относно  заключенията по съдебно-химическата експертиза, наред с множеството съдебно-медицинските експертизи и  допълнителните съдебно медицински експертизи на пострадалите лица,от които  ясно и точно се установява характера на причинените телесни повреди и механизма на всяко едно от многобройните увреждания.

Естествено ударение при  този вид наказателни дела се явява анализът на съда относно  извършените  няколко АТЕ-зи. Всяка едно  от експертизите е била извършена с оглед установяване обективната истина  относно механизма на произшествието, причините, довели до настъпването му, мястото на удара и  скоростта на движение на автомобилите участвали в това проишествие.

Настоящата съдебна инстанция намира,че  посочените в мотивите  заключения по тези технически експертизи са отразени обективно,коректно  и в съответната им времева последователност. За това правилно съдът е разпределил обема на  заключенията по всяка една от експертизите,предвид поставените задачи и основанието за съответното им назначаване. Законосъобразно на това основание  са маркирани  съществените заключения от техническа страна за мястото на удара,скоростта на движение на  всеки един от двата автомобила,техническата възможност на всеки един от водачите на двата автомобила да избегне удара между тях   и  възможната вариатност на изводите на експерта за причините довели до  ПТП. Съдът е  възприел и кредитирал описаните от него експертни заключения, които е обосновал като пълни, изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област, наред тяхното възприемане от страните без възражения

Въззивният съд приема като обосновани и законосъобразни  изводите на първия съд относно правната страна на  обвинението. То съдържа заключението за  липсата на извършено престъпление,съгласно повдигнатото обвинение по чл. 343 ал. 3 б. „а“ вр. с ал. 1 б. „б“ пр. ІІ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и с това  да са били нарушени правилата за движение по чл.  5 ал. 1 т. 1 чл. 20 ал. 1, ал.2,чл. 25  ал.1 и ал. 2 от ЗДвП .

Съдът е приел,че не се касае за виновно нарушение на посочените текстове от ЗДвП,които да са били нарушени  умишлено.Затова съдът е посочил,че въведеното задължение за дължимо поведение на участниците в движението по пътищата да не създават опасности и пречки за движението и да не застрашават живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди, в случая не са  допуснати от подсъдимия , тъй като  той не е  създал опасността в конкретната ситуация и с това да е поставил в опасност здравето на пострадалите. Прието е че движението на управлявания от него л.а.Пежо 406 е било правомерно и в съответствие на правилата на чл.20 от ЗДвП, до момента на предприетата от св.* маневра „изпреварване” с управлявания от него л.а.Мерцедес /белгийска регистрация/. Тоест правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП за непрекъснат контрол над ППС от страна на водача е валидно при обективната възможност същото да бъде изпълнено. Когато обаче такава възможност  не съществува,не е налице основание да  се търси отговорност на водача за нарушаването му. Според съда обективното основание за това се явяват доказателствата,че подсъдимия  е контролирал л.а.до момента, до който внезапно пред него е възникнал л.а.Мерцедес, който несъмнено се явява препятствие за движението му. Но при създадената ситуация л.а.Мерцедес не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП,тъй като подсъдимият  нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че другия участник в движението ще създаде пречки за движението, с което ще постави в опасност здравето на други участници, поради нарушаване на други правила за движение по пътищата. Съдът е  посочил наличния допълнителен аргумент за  скоростта на движение на л.а.Пежо 406,който е била в рамките на законоустановената за процесния пътен участък и че не е съществувала никаква особеност в предвидените в чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП обстоятелства,които да са определяли  подсъдимият дасе движи с по ниска от  установената скорост от 85 км/ч се явява както разрешена от закона, така и съобразена с него.

Правният анализ представя  изводите относно предвиденото задължение  за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението- съгласно изр. 2 от ал.2 на този текст. За това е посочено,че съдебната практика е последователна в  насока, че няма нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, когато конкретната пътна обстановка с нищо не насочва към предвидимост на застрашаващо незаконосъобразно поведение на друг участник в движението. При така възприетото заключение от допълнителната и заключение от следващата  АТЕ-зи  е установено,че водачът на л.а.Пежо 406 е нямал техническа възможност да избегне удара с л.а.Мерцедес само чрез спиране,  когато последният е навлязъл в неговата лента за движение, тъй като това би довело до челен удар между тях. Такава техническа възможност за спиране /респ.избягване на удара/ водачът на л.а.Пежо 406 би имал, ако задейства спирачната система на разстояние не по-малко от 137 метра от възникване на опасността за него. В конкретния  случай опасността за подсъдимия е възникнала на далеч по-кратко разстояние от необходимите  137 метра и  нейното възникване  е дълбоко в опасната зона за спиране на л.а.Пежо 406,което не се дължи на виновно поведение на водача К., а на фактори извън неговата воля.

Съдът е изложил правни изводи относно вменените като нарушения  текстове на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е намерил,че те не са нарушени. Съдържанието на  тази част от ЗДвП изяснява обективната страна на  едно деяние свързано с извършването на маневра по смисъла на закона.Съдът е  приел,че  действията на подсъдимия нямат връзка с тази правна уредба. Тя обосновава извършването на съзнателни и целенасочени действия, свързани с изменението на посоката на движение на автомобила, при които  се  извършва изпреварване,завиване,като се  убеди, че няма да създаде опасност за останалите участниците в движението, съобрази се с тяхното положение, посока и скорост на движение,наред с даването на предимство при навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента. Според съда в случая   е била осъществена  „спасителна маневра” от страна на подсъдимия, предвид необходимостта да предприеме действия по изменение посоката на движение  и рязко да завие надясно и наляво, при създадената  реална опасност от челен удар с  насрещно появилия се автомобил.

С оглед  така представения  правен анализ съдът е приел,че се касае за несъставомерност на деянието, понеже не са нарушени правилата за движение по пътищата,а от обективна страна липсва елемент от фактическия състав на престъплението. Приел е че според нормата на чл.15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици- случайно деяние

Въззивната съдебна инстанция приема правните изводи на първия съд за обосновани и законосъобразни  предвид основанието да признае подсъдимият за  невинен и го оправдае по  обвинението по чл. 343 ал. 3 б. „а“ вр. с ал. 1 б. „б“ пр. ІІ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. На  база събрания доказателствен материал по делото  настоящия съд приема,че  няма правно и подкрепено с друго фактическо основание са бъде вменено виновно  поведение  на подсъдимия. Мотивите  за този извод произтичат  от  съображенията изложени  в протеста на държавното обвинение и  за които следва да бъде  изложено  въззивното становище. 

Съображенията изложени в протеста срещу присъдата за неправилното приложение  на  материалния закон от първия съд и липсата на обоснованост относно фактическите изводи за неправомерното  нарушаване на  ЗДвП от  подсъдимия не се приемат за правилни.Държавното обвинение  твърди,че  от фактическа страна подсъдимия,за да избегне настъпването на ПТП е отклонил автомобила си надясно в посоката на своето движение,а след това е насочил автомобила наляво,като не просто се е върнал в своята лента за движение,а е навлязъл в насрещната,за да предизвика ПТП. Твърди,че заключението на експерта определя  извършеното от подсъдимия като не обосновано и това не може да определя действията му при осъществяване на спасителна маневра.Според прокурора навлизането в насрещното платно е било фактически излишно и той без необходимост е осъществил това.

Въззивния съд приема  наличния  анализ на  тази част от заключенията по назначените АТЕ-зи относно причините за възникването на ПТП,предвид  това,че дадения отговор в тях представлява изцяло категорична опора  на  правнорелевантните изводи,които са дадени в мотовите към присъдата и които се споделят от настоящия съд. Съобразно заключението от първата  експертиза  подсъдимия  е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движил само по дясната за него лента, а в анализираната пътна ситуация, водачът на лек автомобил „Ауди А4“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в източната лента, след което се е върнал в западната. При това навлизане, подсъдимият е отклонил автомобила рязко на дясно,което го довело до загуба на устойчивост,последвало отклоняване на автомобила рязко на ляво и  навлизане в лявата насрещна лента, където е настъпил неизбежен удар с лек автомобил „Ауди А4. Основни причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са,че водачът на л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в източната лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движел лек автомобил „Пежо 406“ и подсъдимия,като водач на последния без да знае дали той ще се върне в западната лента или ще продължи движението си по източната е отклонил автомобила си на дясно. Водачът на лек автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила рязко на дясно, което е довело до загуба на устойчивост, след което отклонил автомобила рязко на ляво и така е навлязъл в лявата /западна/ лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движел лек автомобил „Ауди А4“.

Според заключението  на АТЕ-за  относно установяване на обстоятелствата, дали е имало съприкосновение при разминаване на лекия автомобил марка „Мерцедес” с ДК № **** /белгийска регистрация/, управляван от св. ** и лек автомобил „Пежо 406“ с ДК № ****, управляван от подс. К.,  което да е повлияло за настъпване на произшествието е бил извършен оглед на последния автомобил  и  не е  достига до  друг технически извод. Основните причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е че водачът на автомобила „Мерцедес“ е навлязъл в източната лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, когато там насрещно се е движел лек автомобил „Пежо 406“, поради което водачът на лек автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила рязко надясно, за да избегне челен удар с неизвестния автомобил „Мерцедес“. Това , което е довело до загуба на устойчивост и при следващото отклоняване на автомобила рязко на ляво, автомобилът е навлязъл в лявата /западна/ лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движел лек автомобил „Ауди А4“.

Най развита съобразно  установената безспорна фактическа обстановка се явява назначената  по хода на  съдебното следствие  АТЕ, която потвърждава вече установените обстоятелства за място на удара,скоростта на  двата автомобила в момента на удара  и  техническата възможност да се избегне удара при определени  условия. Заключението потвърждава вече приетото становище,че възникналата ситуация е довела до загуба на устойчивост на лекия автомобил „ Пежо“, при което водачът е отклонил автомобила рязко на ляво и така е навлязъл в лявата насрещна лента, където е настъпил удара с лек автомобил „Ауди А4“.

Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа страна е че част от свидетелските показания  сочат,как водачът на автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в източната лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, когато там насрещно се е движел лек автомобил „Пежо 406“, поради което водачът на този автомобил е отклонил автомобила рязко надясно, за да избегне челен удар с мерцедеса. Това е довело до загуба на устойчивост и при следващото отклоняване на автомобила рязко на ляво, автомобилът е навлязъл в лявата /западна/ лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движел лек автомобил „Ауди А4“.

При основанията на вариатност е  представено заключението,че  ако се приеме, че  л.а.”Мерцедес” е навлязъл в лявата лента и в коридора на движение на л.а.”Пежо 406” ,съобразно част от свидетелските показания, отклоняването на л.а.”Пежо 406” на дясно е било технически правилно действие, с което водачът на л.а.”Пежо 406” е целял да избегне челен удар с този автомобил. При тези условия,ако л.а.”Пежо 406”  е следвало съобразно правилата за движение  да предприеме спиране,но което би довело до челен удар между тях,при опасността л.а.”Мерцедес” да продължи движението си в коридора на движение на л.а.”Пежо 406”. В тази хипотеза, водачът на л.а.”Пежо 406” е нямал техническа възможност да избегне удара само чрез спиране.След отклоняването на л.а.”Пежо 406” на дясно и възможното навлизане н десните гуми в десния банкет (което е една възможна хипотеза), водачът на л.а.”Пежо 406” е имал техническа възможност да контролира ефективно автомобила съобразно неговите умения. Тоест  отговорът  на този въпрос  определя зависимостта  единствено от субективните действия и възможности на водача. Предвид  допустимата обективна вариатност  на  изследваните свидетелски показания  и  разграничителните рамки между тях  вещото лице  е  изготвил и защитил пред съда мащабна скица, на която  са  отразени  разположението на  л.а „Мерцедес“ съобразно тези показания  и е  посочил,че  е невъзможно чрез кинематичен анализ да се определи, кое разположение на л.а.”Мерцедес” е по-вероятно или по-малко вероятно. Липсата на удар между л.а.”Пежо 406” и този ”Мерцедес” не позволяват да се извърши динамичен анализ. За да спре, преди да се размине с неизвестния л.а.”Мерцедес”, водачът на л.а.”Пежо 406” трябва да реагира чрез спиране, когато разстоянието между двата автомобила е 137 м и каквато е установено,че не е имало при възникване на  опасността за подсъдимия. В това отношение  изложените от първия съд съображения подкрепени от съществуващата съдебна практика намират обективна подкрепа от доказателствения материал по делото  и  крайния правен извод за приложението на  чл.15 от НК,което изцяло се възприема от въззивния съд..

При цялостната проверка  на атакуваната присъда,настоящата съдебна инстанция не намери приложението на някое от отменителните основания на чл. 348 ал.3 НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 338,вр. чл. 334 т.6 НПК съдът,

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №-16/17.01.2019г по НОХД № 6819/2017 по описа на ПРС  22 н.с.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: