РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Благоевград, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100026 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против Н. М. Й., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 29.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, като
съгласно договора за цесия вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Н. М. Й.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от дата 27.06.2018 г., е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Навежда се, че договора за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/********** от
29.10.2021 г. от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, изпратено с известие за доставяне.
Навежда се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните
(ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица,
които не участват в настоящия съдебен процес.
Поддържа се, че съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД,
1
администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите
лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на
субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.
Прави се довод, че ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и
единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните
данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на
целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В
приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е
ирелевантна за процесния случай.
Навежда се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните
(ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица,
които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар.
1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните
данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да
гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето
защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица
са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват
личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора
за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния
случай.
Поддържа се, че съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране
на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания
има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. № УПЦ-П-
ТБИ/********** от 29.10.2021 г. чрез Български пощи. Писмото е поучено от ответника чрез
член на домакинството.
Поддържа се, че към исковата молба представя ищеца заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-
ТБИ/********** от 29.10.2021 г.. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о, и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о..съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
2
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Твърди се, че на 27.06.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и Н. М. Й.
като Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № **********, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Договора за потребителски кредит съдържа съгласие на Кредитополучателят, че е запознат
и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част
от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на
Кредитополучателя.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит за закупуване на стока или
услуга, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 446.88 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредиторът е превел кредитните средства по Договора за закупуване на стока или услуга по
банкова сметка на трето лице - продавач или доставчик на стоката, избран на от
потребителя, на основание фактура или протокол за приемане на закупена стока (неразделна
част от настоящия договор). Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по
договора парична сума, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 523.36 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер
на 76.48 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.07.2020 г., на 24 броя месечни
погасителни вноски, като първите 23 броя вноски са в размер на 21.81 лв., а последната
погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 21.73 лева. Съгласно клаузите към
договора за кредит, при забава на плащанията Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Поради посоченото обстоятелство бил принуден ищеца да потърси правата си по
съдебен ред, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По така издадената заповед за изпълнение, е подадено възражение, което обуславя интереса
от настоящето производство. Ответникът не изпълнил безусловно поетото задължение да
заплати в пълен размер сумата.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането, както следва: - 446.88 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и 88
стотинки) - представляваща неизплатена главница по Договор за заем; - 76.48 лв.
(седемдесет и шест лева и 48 стотинки) представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 05.08.2018 г. до 05.07.2020 г.; - 197.98 лв. (сто деветдесет и седем лева и 98
стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното
3
плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.
Навежда се, че съгласно чл.9.4. от договора при просрочие потребителят дължи и
лихва за просрочие, която се начислява върху просрочената сума за периода на просрочието.
От това следва, че върху просрочената месечна погасителна вноска се начислява лихва.
Месечната погасителна вноска съгласно процесния договор се състои от два компонента -
главница и възнаградителна лихва. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.9.4.
от договора лихвата за просрочеие се начислява не само върху остатъка от главницата по
кредита но и върху остатъка от възнаградителната лихва по кредита, от което следва, че в
случая се касае за начисляване на лихви върху лихви /анатоцизъм/. Сочи се, че разпоредбата
на чл. 294, ал.2 от ТЗ предвижда възможност за начисляване на лихва върху .лихва и
нейната дължимост само ако е уговорена, но съгласно разпоредбата на 294, ал. 1 от ТЗ, това
е допустимо само между търговци, какъвто не е настоящия казус. Сочи се, че с Решение №
66 от 29.07.2019 година на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение, по Търговско
дело N 1504 по описа за 2018 година, ВКС е дал конкретен, ясен и категоричен отговор на
този въпрос, а именно: „..Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по сисъла на чл.10,
ал.З 33А, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1
ТЗ.”
Поддържа се, че съгласно точка 18 от Тълкувателно решение № 4 от 2013 година на
ОСГТК, постановено на 18.06.2014 година „ вземането произтичащо от договор за банков
кредит става изискуемо само ако кредитора е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост,
преди подаването на заявлението за издаване на заповед. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от 3KII, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.”
Навежда се, че разпоредбата на чл.16.2 от договора сочи, че при забава в
изплащането на три поредни месечни погасителни вноски, цялото кредитно задължение
става предсрочно изискуемо. Що се касае до предвидената в същата разпоредба автоматична
предсрочна изискуемост горепосоченото Тълкувателно решение № 4 от 2013 година, а и
последващата съдебна практика в тази насока категорично изключват автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост, като съвсем ясно и недвусмислено сочат, че тя
трябва да бъде обявена и длъжника трябва да бъде уведомен за това. В съдържанието на
4
обстоятелствената част на исковата молба обаче не се сочат, а и не се установяват дори и
косвени данни кредиторът да е предприел действия, с които надлежно да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника за това.
Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл.21.1 от договора при предоставяне на
целеви потребителски кредит зaдължeниятa на потребителя възникват от първата доставка
на стоката. В разпоредбата на чл.8 от договора изрично е посочен вида на стоката, за която е
отпуснат потребителския кредит. В съдържанието на обстоятелствената част на исковата
молба обаче не се сочат, а и не се установяват дори и косвени данни дали стоката предмет
на договора за потребителски кредит изобщо е доставена, или ако същата е доставена кога е
станало това за да се установи по категоричен и безспорен начин от кога потребителят
следва да изпълнява задълженията си по продесния договор и най - вече задължението за
заплащане на месечни погасителни вноски.
Относно претендираната сума в размер на 76.48 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.08.2018 година до 05.07.2020 година, както и сумата в размер на
197.98 лева представляващи лихва /обезещетение/ за забава за периода за 06.08.2018 година
до датата на подаване на заявлението пред съда, се прави възражение, че съгласно
разпоредбата на чл.111, буква „б” и буква „в” от ЗЗА с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор и вземанията за лихви. Сочи се,
че заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е подадена на 30.08.2022 година. От това следва, че за претендираните задължения за
заплащане на договорна лихва и на лихва /обезещетение/ за забава е изтекла тригодишната
погасителна давност.
Навежда се, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на
потребителите и противоречие с императивни разпоредби на Закон за потребителския
кредит.
Поддържа се, че кредитополучателя е физическо лице, на който е предоставен кредит,
който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което същия безспорно има качеството „потребител” по смисъла на §13, точка 1 от АР на
ЗЗП, а кредиторът се явява търговец по смисъла на §13 точка 2 от АР на ЗЗП. Предвид това,
като потребител ответника попада под защитата на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 9 от договора дава право на кредитора едностранно да промени
лихвените проценти без да е необходимо съгласие и уведомяване на кредитополучателя. Не
са посочени обаче конкретни правила, както и обективните фактори и/или условия, при
които кредитора има право да извърши тази промяна. Не е посочен алгоритъм и правила, по
които лихвения процент ще бъде променен, съответно отсъстват и правила за обвързаност
на промяната на лихвения процент с обективни фактори. По този начин, съгласно
процесния договор кредитора е обезпечил възможността произволно, само по своя преценка
да променя Iувеличава! лихвения процент със стойности, които тя счете за целесъобразни.
Следователно кредитора е поставил изпълнението на задълженията на кредитополучателя за
заплащане на лихви в зависимост от условие, чието изпълнение зависи само и единствено от
5
нейната воля и преценка.
Предвид това, се прави възражение, че посочените разпоредби на процесния договор,
както и всички негови останали разпоредби касаещи лихвите и тяхното изменение се явяват
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т. 3 и т.11 ЗЗП и на това основание
същите са нищожни, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите, които не са уговорени индивидуално, са
дефинирани в чл. 146, ал.1 от ЗЗП, а именно такива изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за
такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно. Предвид това, и от съдържанието на процесния договор безспорно и
несъмнено ке установява, че неговите клаузи са били предварително изготвени и поради
това ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Навежда се, че в чл.9 и следващите от ЗПК са предвидени разпоредби регулиращи
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
От съдържанието на процесния договор се установява, че същия не съдържа всички
изискуеми елементи съгласно цитираните разпоредби, а съдържанието на някои от
разпоредбите изцяло противоречат на императивните изисквания на цитираните разпоредби
на ЗПК.
Прави се възражение за нищожност на разпоредбите на чл.9.4. от договора за
потребителски кредит, както и за нищожност на целия договор за кредит.
Претендира ответникът разноски.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 27.06.2018 г. „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и Н. М. Й. като Заемател е сключен договор за
потребителски кредит с № **********. Договора за потребителски кредит съдържа съгласие
на Кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за
потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е
удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя. Съгласно
сключения договор за потребителски кредит за закупуване на стока или услуга, Кредиторът
се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в
размер на 446.88 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е
превел кредитните средства по Договора за закупуване на стока или услуга по банкова
сметка на трето лице - продавач или доставчик на стоката, избран на от потребителя, на
основание фактура или протокол за приемане на закупена стока (неразделна част от
настоящия договор). Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора
парична сума, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 523.36 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 76.48
6
лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 05.07.2020 г., на 24 броя месечни погасителни вноски,
като първите 23 броя вноски са в размер на 21.81 лв., а последната погасителна вноска е
изравнителна и е в размер на 21.73 лева. Съгласно клаузите към договора за кредит, при
забава на плащанията Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница.
По делото се твърди, че кредита е усвоен, но не се ангажират доказателства за това.
Представената по делото фактура от 27.06.2018 г. не индивидуализира, че е предадена стока
и е платена сума по Договор за потребителски кредит с № ********** от 27.06.2018 г.
между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и Н. М. Й. като Заемател.
Видно от Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г.
между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, като съгласно договора за цесия вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу
Н. М. Й., произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от дата 27.06.2018
г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви на дружеството - кредитор.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението на същата
се установява, че на 27.06.2018 г. е отпуснат кредит в размер на 399.00 лв. за покупка на
стоки в размер на 399.00, като общата сума по кредита с лихвите е 523.36 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По предявеният иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
Претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника е сключен
договор за стоков кредит, като за тази сума е издадена заповед за изпълнение, но е подадено
възражение в месечен срок.
Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна
същност, договорът за паричен заем или стоков кредит е едностранен и реален договор,
който се характеризира също и като тип каузална сделка - отличаващо се с типизиращо
правоотношението основание (кауза).
Договорът за стоков кредит е типичен реален договор, защото се счита сключен с факта
на предоставянето на дадената в заем парична сума, чрез предаване на стоката: от
заемодателя - на заемателя. Писмената форма на договора не е предпоставка за
действителност на самото правоотношение, но улеснява доказването, особено като се има
предвид установените от чл. 164, ал. 1, т. 3 на ГПК ограничения за установяване на договори
на стойност над 5 000 лева, посредством свидетелски показания.
Договорът за стоков кредит е едностранен, именно поради това, че се сключва със
самото предоставяне на дадената в заем парична сума чрез предоставяне на стоката от
7
заемодателя и поражда едностранното задължение за връщане на тази сума. Точно по тази
причина, доказването на факта на предоставяне на дадената в заем сума е изключително
важно за сключването на договора за заем, а в конкретния случай е много значимо за
разрешаване на настоящия спор.
За да бъде годен да породи правно действие договорът за паричен заем следва да бъде
съпътстван от реално предоставяне на паричната сума, заедно с конкретизация на мястото и
способа за предаване на сумата. Реалният характер на договора за паричен заем се обяснява
и със заложения в юридическата му същност правен и икономически ефект, а именно
получаването на парични средства към конкретизиран времеви момент по съгласуван между
страните способ, за да бъде ползвана предоставената в заем сума за определен период от
време.
Всяка писмено обективирана уговорка, при която няма фактическо предаване на
посочената парична сума, би имала характер на предварителен договор за заем, т. е. акт на
съгласуване на бъдещите намерения на страните.
Съдържанието на приетия като доказателство договор за кредит има твърде
противоречиво съдържание. От една страна, този договор сочи, че заемодателят е поел
задължение да предостави на заемателят кредит в размер на 399.00 лв., като в договора не е
посочено в кой момент и дали е предоставена паричната сума в заем на заемателя. От друга
страна, в договора е посочено, че размера на кредита е стоката или услугата и нейната цена
в брой, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит, без да се сочи основанието за това, като е посочено, че общият
размер на кредита е 523.36 лв. – как е формирана тази сума, какво е съдържанието на
същата, няма данни.
При анализ на отразените волеизявления на страните съдът установи явно разминаване
между първоначално формираната воля и последващата конкретизация на начина и момента
на изпълнение в клаузите от договора. Налице е явно несъответствие относно момента на
предаване на уговорената стока, налице е неяснота каква стока ще се предава, неуточнено
място на предаване на процесната стока, неустановено съдържание на лихвата,
неустановено съдържание на общия размер на кредита. Доказателствената тежест да
установи, че е предал заемните средства и стоката носи именно ищеца, който претендира
връщането на заетата сума. Договорното съдържание обаче е противоречиво и не установява
с категоричност осъществяването на основен елемент от фактическия състав на договора за
паричен заем - предаване на паричната сума или на стоката.
В хода на съдебното дирене не бяха представени достатъчно убедителни доказателства,
които дори косвено да обосноват заключение, че заемодателят е предоставил парична сума
от посочената валута и с посочените размери на заемателя към момента на сключване на
договора. Тъкмо обратното – тези доказателства създават индиция, че такова предаване
изобщо не е било осъществено. Този извод е относим и към стоката, която е следвало да се
предаде.
8
Такова заключение не може да се направи и от фактура № **********/ 27.06.2018 г.,
тъй като в нея е записано марка на мобилен телефон, но няма други индивидуализиращи
белези, че е относимо към договор за кредит, какво се предава, в какъв размер.
В хода на съдебното дирене, не бяха представени достатъчно убедителни доказателства,
които дори косвено да обосноват заключение, че заемодателят е предоставил парична сума
от посочената валута и с посочените размери на заемателя към момента на сключване на
договора. Тъкмо обратното – тези доказателства създават индиция, че такова предаване
изобщо не е било осъществено.
Доказването на този – втори спорен факт, следва да се преценява на база представените
писмени доказателства – договор за кредит. Ответникът не спори, че договора за кредит, е
подписан от него. Същият се е подписал на договор, в който уговорките между страните не
са точно и ясно формулирани. Заемодателят „дава мобилни телефони“ на заемателят за
сумата от 399.00 лв.. Посочената сума е цената на стоката, но дали е дадена, дали е
предоставена в собственост на заемателя при подписване на договора – 27.06.2018 г., не
става ясно. Съществителното „цена“ на стоката и „описание“ на стоката не доказва, за
разлика от глагола предаване и предоставяне - реално предаване на уговорената стока или
сума в този момент. В подписания договор за кредит не е инконпорирана в него разписка за
предоставяне реално на договорената сума и стока, за да се прецени това обстоятелство.
Това не доказва по недвусмислен начин, че тези пари или стока реално са дадени на
ответника.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз
основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр.
Доколкото възникването на юридическото действие на релевирания като основание на
иска договор за кредит между страните не се установи - съдът достигна до крайния извод, че
предявения иск за връщане на непредоставената в заем сума следва да бъде отхвърлен, като
недоказан по основание.
По предявения акцесорен иск за договорна лихва, с оглед резултата по главния иск,
то същият също се явява неоснователен.
По иска за разноски в настоящето производство, при този изход на спора, на ищеца
следва да не се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно отхвърлената част от
9
исковете.
На ответника се дължат разноски, в оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
против Н. М. Й., ЕГН **********, за приемане за установено, че съществува вземането,
както следва: - 446.88 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и 88 стотинки) -
представляваща неизплатена главница по Договор за заем; - 76.48 лв. (седемдесет и шест
лева и 48 стотинки) представляваща договорна лихва, дължима за периода от 05.08.2018 г.
до 05.07.2020 г.; - 197.98 лв. (сто деветдесет и седем лева и 98 стотинки) - лихва
/обезщетение/ за забава, за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
районен съд, ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното плащане, както и
иска на ищеца за заплащане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Н. М. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10