Решение по дело №4056/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

гр.София, 30.07.2020г.

 

 

В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                  

                               

                                                          Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                 Членове:  ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                   ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 4056/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК.

 

Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД ***-длъжник по изп. д. № 20168380406734 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, против разпореждане за отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8  и чл.433, ал.1, т.6 ГПК.

Жалбоподателят счита, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради бездействието на взискателя Комисия за защита на конкуренцията в периода от образуване на делото на 18.10.2016г. до 18.10.2018г. да поиска извършването на изпълнителни действия. Запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД бил наложен едва на 19.10.2018 г. - след настъпване на перемпцията. Навежда също, че взискателят не е заплатил и авансовите такси и разноски по изпълнението, поради което то следва да бъде прекратено и на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. 

Взискателят Комисия за защита на конкуренцията не е подал становище в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима поради подаването ѝ след срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а по същество за неоснователна, тъй като с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.11.2016г. на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател въз основа на удостоверение от НАП с вх. № 78900/24.11.2016 г., което представлява изпълнително действие, съгласно разясненията в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Вземанията на взискателя за имуществени санкции по решение на КЗК представляват публични вземания, поради което авансовите такси по делото не се дължат от него, а се събират от длъжника.

            Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

 

Изпълнителното дело е образувано на 18.10.2016г. по молба на Комисия за защита на конкуренцията въз основа влязло в сила решение на КЗК от 04.09.2013г. , с което на „А.“ ЕООД са наложени имуществени санкции от по 18080 лв. за нарушения на чл. 35, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 ЗЗК, както и два  изпълнителни листа от 23.08.2016г., издадени по адм. д. № 6280/2015г. и адм. д. № 14037/2013г. на ВАС за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение общо от 600лв.

С молбата взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и да насочи изпълнението върху вземанията му от трети лица, както и върху установеното движимо и недвижимо имущество. Въз основа удостоверение от НАП за наличието на публични задължения на длъжника /стр.55/ на основание чл.458 ГПК с разпореждане от 24.11.2016г. съдебният изпълнител присъединил държавата като взискател.

На 18.10.2018г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до ОББ за налагане запор върху банкови сметки на длъжника. Видно от представеното със жалбата писмо от 31.10.2018г. на ОББ съобщението е получено и запорът наложен на 19.10.2018г.

На 07.11.2018г. длъжникът подал молба до ЧСИ с искане в тридневен срок да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и на основание чл.433, ал.1, т.6 ГПК, което не било сторено.

На 12.11.2018г. подал жалба, която с определение от 08.07.2019г. по образуваното ч.гр.д.№ 4895/2019г. на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено поради това, че съдебният изпълнител не се е произнесъл изрично по подадената на 07.11.2018г. молба и в този смисъл няма акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Развити са съображения, че мълчалив отказ на съдебния изпълнител не може да бъде предмет на обжалване. Това определение е потвърдено с определение от 27.01.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 293/2020г. на САС, 8 състав, с идентични мотиви. Наред с това въззивният съд приел, че съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе с изричен акт по сезиращи го молби и след като в случая не е сторил това съдът е разпоредил да го направи след връчване препис от определението.

В изпълнение на указанията ЧСИ се произнесъл изрично по молбата от 07.11.2018г., като отказал прекратяване на изпълнителното дело. Разпореждането за това е обективирано върху самата молба и носи дата 07.11.2018г. Едновременно с това на 11.02.2020г. изпратил на длъжника съобщението за разпореждането си, получено на 13.02.2020г.

Срещу това разпореждане е подадена и жалбата, предмет на настоящото производство, депозирана на 18.02.2020г. чрез ЧСИ.

При тези фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.

Доводът на ЧСИ за просрочие на жалбата е неоснователен. Безспорно е, че към деня на депозиране на първата по време жалба /12.11.2018г./ съдебният изпълнител не се е произнесъл с изричен акт по молбата на длъжника за прекратяване и това е бил основния аргумент на съда /СГС и САС/ да приемат нейната процесуална недопустимост поради липса на годен предмет за обжалване. Разпореждането за отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело носи дата 07.11.2018г., но очевидно е невярна, тъй като е постановено в изпълнение на дадените от САС указания и вън от съмнение е, че това е направено по време след постановяване на определението на САС /27.01.2020г./ и преди връчване съобщението за това на длъжника /13.02.2020г./. Жалбата против изричния отказ на ЧСИ е подадена на 18.02.2020г., т.е. в рамките на законоустановения в чл.436, ал.2 ГПК срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, предприето от взискателя или от съдебния изпълнител прекъсва давността, като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо този способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В случая изпълнителното дело е образувано на 18.10.2016г., на 24.11.2016г. съдебният изпълнител е присъединил държавата на основание чл.458 ГПК, а на 18.10.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ОББ. В цитираното тълкувателно решение на ВКС е прието, че присъединяването на кредитор е изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и води до прекъсването на двугодишния преклузивен срок, като не се прави разлика между това дали е по право, както е в настоящия казус, или по нарочно искане на кредитора по чл. 456 от ГПК. Следователно не е настъпила предвидената в закона перемпция и в този смисъл не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно чл.433, ал.1, т.6 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 ГПК. Паричните суми, предмет на изпълнителното дело, са наложени имуществени санкции от КЗК за нарушения на Закона за защита на конкуренцията, които са публични държавни вземания по чл.162, ал.2 ДОПК, чието събиране е възложено на ЧСИ. Според разпоредбата на чл.81 ЗЧСИ дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. От това следва, че не е налице и другото посочено от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното Софийски градски съд

           

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** - длъжник по изп. д. № 20168380406734 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.433, ал.1, т.6 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.