№ 52
гр. Сливница , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200331 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
ХР. В. ХР., с ЕГН ********** от гр. К., ул. “Я.“ № 6, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1204-000221 / 20.02.2020 г. на Началник на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на
жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН № 134212 / 20.01.2020 г., наказателно постановление № 20-1204-000221 / 20.02.2020
г. на Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, заповед № 8121з –
515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121 з – 1385 / 21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, заповед № 517з-1707 / 08.06.2016 г. на Директора на ОДМВР – София,
постановление за отказ да се образува наказателно производство от 28.02.2020 г., справка за
регистрация и собственост на МПС, актове за встъпване в длъжност и показанията на
свидетелите К.Б.Л. и ИВ. Т. Т.), намира следното:
На 20.01.2020 г. полицейските служители К.Б.Л. и ИВ. Т. Т. извършвали контрол на
1
движението на територията на ПП – I - 8. Около 21.20 ч. в района на 26-ти км. на ПП – I - 8
спрели за проверка лек автомобил, марка „Рено”, „Лагуна“, с рег. № ............., който се
движел в посока от с. Калотина към гр. София и бил управляван от жалбоподателя. При
извършената в хода на проверката справка контролните органи установили, че от 28.08.2019
г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За така установеното нарушение св. Т. съставил АУАН № 134212 / 20.01.2020 г., в който
същото било квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.
От представените справки за регистрация и собственост на лекия автомобил, се
установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил не бил регистриран в КАТ при
ОДМВР – София, който се явява службата по регистрация на ППС по постоянен адрес на
жалбоподателя, а и не са представени доказателства за придобиването му от последния. На
28.08.2019 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл.
143, ал. 15 ЗДвП.
По случая била извършена и проверка по пр.пр. № 305/2020 г. по описа на РП – гр.
Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от
28.02.2020 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя Х. не
покрива признаците на престъпление по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ
характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил
материалите по делото на Директора на ОДМВР - София за преценка реализирането на
административно наказателната отговорност на въззивника.
Въз основа на изпратеното постановление на РП – гр. Сливница АУАН АУАН №
134212 / 20.01.2020 г. Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София
издал обжалваното НП № 20-1204-000221 / 20.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на група, сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – София съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН.
2
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидяализацията на нарушителя –
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото
НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни
нарушения. От обстоятелсвтената част на НП е безспорно ясно какво административно
обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява придобития от него лек
автомобил без да го е пререгистрирал в едномесечен срок от придобиването на
собствеността върху него в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес с копие от
договора.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената
преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни
обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Рено”, „Лагуна“, с рег.
№ ............., е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване на
датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва фактът, че е
управлявал лекия автомобил, по отношение на който не е изпълнено задължението по чл.
145 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да се регистрира превозното
средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване на
регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно,
която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият
собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да
информират жалбоподателя Х. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и
3
такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как
да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще
бъде прекратена, вследствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за
пререгистрация на автомобила очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което
и правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 28.08.2019 г., тъй като
към този момент същият с бездействието си е осъществил състава на административно
нарушение и пререгистрацията е следствие от неизпълнение на неговото задължение.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Затова и
съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Х.Х.
е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед
на санкционната правна норма, която предвижда размера на административната санкция,
наложените с обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, които са минимално
предвидените в санкционната норма, се явяват законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното
наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки,
като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като
намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по смисъла
на чл. 13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията
респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от
ЗДвП гарантира. Отделно от това видно от приложената по делото справка за нарушител
/водач същият е правоспособен водач като многократно е санкциониран с налагане на
различни административни наказания за нарушение на разпоредбите на българското
законодателство, свързани с транспортната сигурност. Горното идва да покаже, че
въззивникът системно не изпълнява задълженията си по ЗДвП. Поради това и няма как да се
охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение и последното
4
не следва да се толерира.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразмно.
Възможността за присъждане на разноски в административно- наказателните
производства е изрично уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в
сила от 03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според
чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до
който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който
става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е.
АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови
текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става
ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане е
направено в посочения срок от процесуалния представител на въззиваемата страна. Поради
това с оглед изхода от делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съобразно чл.24 НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1204-000221 / 20.02.2020 г. на
Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на ХР. В. ХР., с
ЕГН ********** от гр. К., ул. “Я.“ № 6, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539
на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ХР. В. ХР., с ЕГН ********** от гр. К., ул.
“Я.“ № 6, да заплати на ОДМВР – София, направените по делото разноски в размер на 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6