РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Перник, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221700600127 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260000/ 24.01.2022 г., постановена по НЧХД № 23/2020 год. по
описа на Районен съд Перник е постановено относно:
З. З. И. – роден на *** в ***, българин, български гражданин, живущ в ***, ***
образование, безработен, с ЕГН **********, разведен, осъждан, е признат за виновен в това,
че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с В. С. Т. ,Л. С. Т. и В. Б. Р. е причинил на Д.
Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно
за живота– мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата,
три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна
област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по
левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област -
престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание
„Пробация“, с пробационни мерки, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него дължностно лице с периодичност два пъти седмично и
продължителност на пробационната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка
12/дванадесет/ месеца.
1
Л. С. Т. - роден на *** в *** ,българин,с българско гражданство, с постоянен и
настоящ адрес: *** ,*** образование, ***, ЕГН:**********, неженен, осъждан, е признат за
виновен в това, че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с В. С. Т., З. З. И. и В. Б. Р.,
причинил на Д. Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота – мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна
област на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане
по лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на
устата, охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна
област - престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание
„Пробация“, с пробационни мерки, както следва:“Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
продължителност на пробациотнната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност на пробационната мярка
12/дванадесет/ месеца.
В. Б. Р. – роден на *** в ***, българин,с българско гражданство, живущ в ***,
*** образование, безработен, ЕГН :**********, неженен, неосъждан, е признат за виновен в
това, че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с В. С. Т., З. З. И. и Л. С. Т. причинил на
Д. Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето
неопасно за живота – мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област
на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по
лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата,
охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област
- престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание
„Пробация“, с пробационни мерки, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, с
продължителност на пробационната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност на пробационната мярка
12/дванадесет/ месеца.
В. С. Т. – роден на *** в ***, българин, с българско гражданство, живущ в ***,
***, *** образование, ***, с ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на *** в ***,
ресторант „***“, в съучастие с Л. С. Т., З. З. И. и В. Б. Р., причинил на Д. Л. Д. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота –
мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три
охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна
област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по
левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област -
престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание
„Пробация“, с пробационни мерки, както следва:“Задължителна регистрация по настоящ
2
адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
продължителност на пробационната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка
12/дванадесет/ месеца.
В производството пред Районен съд – Перник е бил приет за съвместно
разглеждане и граждански иск срещу подсъдимите за заплащане на обезщетение за
претърпени от частния тъжител неимуществени вреди в резултат от противоправното им
поведение. С процесната присъда, съдът е осъдил подсъдимите З. З. И., Л. С. Т., В. Б. Р. и В.
С. Т., да заплатят солидарно на частния тъжител - Д. Л. Д. сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на
деянието по чл.130, ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, извършено на *** в ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК първия съд се е произнесъл и по направените
разноски.
Против така постановената присъда в срок са постъпили въззивни жалби от
подсъдимите.
Подсъдимият З.З., чрез защитникът си адв.Х., е обжалвал постановената присъда
относно размера на наложеното наказание. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна в
тази и част, тъй като се касае за нанесена лека телесна повреда от подсъдимия, като неговото
участие не е безспорно установено и доказано. Възразява се, че при определяне размера на
наказанието съдът не е отчел степента на обществена опасност на деянието, наличните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Моли се присъдата да бъде изменена в
санкционната й част, като така определеното наказание бъде намалено до предвидения в
закона минимум от 6 месеца.
Подсъдимият В.Т., чрез защитникът си адв. А., е обжалвал постановената
присъда в осъдителната й част, както и в частта, с която е частично уважен предявеният
граждански иск. В допълнението към депозираната въззивна жалба се излагат подробни
възражения като се сочи, че при постановяване на присъдата, Районен съд – Перник е
допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
подсъдимият Т. не е извършил вмененото му престъпление, поради което неправилно е
признат за виновен. В условията на евентуалност се възразява, че съдът е следвало служебно
да приложи института на чл.78а от НК, доколкото са налице предпоставките за това. Иска се
присъдата да бъде отменена и подсъдимият Т. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Алтернативно се иска съдът да приложи чл.78а от НК спрямо Т. като го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“; или делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник с оглед
твърдените съдопроизводствени нарушения. Относно присъдата в гражданскоправната й
част, подсъдимият иска да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
Подсъдимият В.Р., чрез адв. С., е обжалвал постановената присъда както в
3
наказателната, така и в гражданскоправната й част, като се иска да бъде изменено
наложеното наказание или да бъде редуциран срока на вече определеното такова. Относно
частично уважения граждански иск, подсъдимият възразява, като иска намаляване на
размера му. По същество в жалбата се възразява, че участието на подсъдимия Р. не е
установено по безспорен начин, а наложеното наказание е в значително завишен размер и не
съответства на обществената опасност на подсъдимия и на деянието, като също така е в
противоречие с чл.36 от НК. Иска се присъдата да бъде изменена като съдът наложи по-леко
наказание „глоба“ на подсъдимия Р. или намали размера на вече определеното наказание до
предвидения в закона минимум.
Подсъдимият Л.Т. не е обжалвал постановената присъда в законоустановения
срок.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване, като Районен съд Перник е направил съвкупен и обстоен анализ на същите.
Въззивната инстанция възприема изцяло фактическата обстановка така, както е изложена от
районния съд, поради което не се налага нейното преповтаряне.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи, а направените правни изводи са правилни.
Преди да бъдат разгледани възраженията, релевирани от всеки един от
жалбоподателите, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е извел от
анализа на събраните в хода на производството доказателства, че с поведението си
подсъдимите в съучастие помежду си, са осъществили състава на вмененото престъпление.
Поради което правилно съдът е разглеждал и обсъдил действията на подсъдимите в
съвкупност, без да изследва индивидуалният принос на всеки един от тях поотделно.
Устойчива е съдебната практика, че при общ умисъл за убийство, респ. телесна повреда,
когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство. При
последното не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в
предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото
престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица от
съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Така, независимо от индивидуалния
принос на всеки един от авторите на престъплението, те носят съвместно отговорност за
4
настъпилия краен резултат. Разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се
търси единствено на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и
има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и
за нейното възникване. (Решение № 89 от 08.03.2013 г. по нак. д. № 48/2013 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 96 от 04.05.2017 г. по н. д. № 278 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение).
Правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние е правилно посочена
от първоинстанционният съд като такова по чл.130, ал.1 от НК. В тъжбата си, пострадалото
лице Д.Д. е описал както фактическата обстановка, при която са му нанесени телесните
повреди, така и характера на същите. Приложил е и медицинско удостоверение, от което се
установява, че в резултат на нанесените му удари от подсъдимите, Д. е получил „мозъчно
сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три охлузвания по
горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област,
кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по левия и
десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област“. Свидетелските
показания на очевидците И.С., И. Х., Г. Д. и В.Н. са безпротиворечиви и потвърждават
именно нанесени травматични увреждания от такъв характер. Първоинстанционният съд е
съобразил събраната доказателствена съвкупност по делото относно характера на
получените травматични увреждания и задължителното тълкувание, дадено с
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията В.О., и
правилно е приел, че така установеното разстройство на здравето на Д. попада именно в
хипотезата на чл.130, ал.1 от НК.
Правилно решаващият съд е установил, че подсъдимите са действали от субективна
страна с чрез пряк умисъл. В подкрепа на този извод са събраните гласни доказателства от
свидетеля А.В., който установява, че подсъдимите посредством проведени телефонни
разговори в деня на деянието са решили да отидат в заведението на пострадалия Д. и да
разрешат съществуващ помежду им конфликт. В допълнение, субективният обединяващ
момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на съпричастните към
осъществяването на определено престъпно деяние, при който всеки от тях при реализиране
на своята проява съзнава, че участва в изпълнението на неправомерното посегателство
заедно с други лица, и иска или допуска от така съчетаната дейност да бъде извършено
престъплението, съответно да бъдат предизвикани вредоносните последици. (Решение №
224 от 04.06.2015 г. по н. д. № 452 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение). Безспорно подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са общественоопасните последици от същото и са желали настъпването им,
както правилно е посочил Районен съд – Перник.
При определяне на подходящо по вид и размер наказание за всеки един от
подсъдимите, Районен съд – Перник е съобразил обществената опасност на деянието и
личността на подсъдимите, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за
всеки един от съизвършителите поотделно както и законоустановените граници на
5
съответното на деянието наказание. Така, съдът е съобразил, че престъпленията, извършени
в съучастие са с по-висока степен на обществена опасност, което предполага и по-тежкото
им наказване. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, а именно
Решение № 72 от 09.05.2019 г. по н. д. № 208 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение; Решение № 350 от 07.01.2013 г. по нак. д. № 1161/2012 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 318 от 08.08.2012 г. по нак. д. № 1049/2012 г. на Върховен
касационен съд и др.
Относно въззивна жалба от З.И., настоящият състав намира следното:
Постановената присъда спрямо подсъдимия З. З. И. е правилна и законосъобразна.
Настоящият състав споделя решаващият извод на първоинстанционният съд, че в условията
на съучастие под формата на съизвършителство, подсъдимият З.З. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото престъпление.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
наложеното му наказание е несправедливо завишено. За престъплението, в извършването на
което подсъдимият З.И. е признат за виновен, се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ или „пробация“. Очевидно, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че
макар деянието да има белезите на такова с по-висока обществена опасност, за постигане
целите на чл.36 от НК подходящо и достатъчно като тежест е наказанието „пробация“ с
посочените в присъдата пробационни мерки и срок. Относно срока на същото, настоящият
състав намира, че така определеният срок от 12 месеца се явява справедлив и необходим, за
да може наложеното наказание да окаже своя ефект спрямо подсъдимия, като съдът е
определил размер под средния от предвидените граници в закона. С оглед изложеното,
настоящият състав счита, че не са налице основания за изменение на присъдата относно
подсъдимия З.И..
Относно въззивна жалба от В.Р., настоящият състав намира следното:
Настоящият състав намира за неоснователни наведените възражения в жалбата за
неправилност на постановената присъда както в наказателноправната й част, така и
гражданскоправната. Неоснователно е възражението, че наложеното наказание „пробация“
за срок от 12 месеца спрямо подсъдимия Р. е несправедливо завишено. Както бе изяснено
по-горе, първоинстанционният съд е определил правилно по вид и размер наказанието и
спрямо подсъдимия Р., като е съобразил обществената опасност на деянието и подсъдимия,
наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в условията на съучастие под
формата на съизвършителство, подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото престъпление. С оглед изложеното, настоящият състав счита,
че не са налице основания за изменение на присъдата относно подсъдимия В.Р..
Относно въззивна жалба от В.Т., настоящият състав намира следното:
Неоснователни са възраженията на подсъдимия В.Т., че в производството пред Районен
съд –Перник са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
6
които са опорочили постановената присъда. При разглеждане на делото и постановяване на
процесната присъда съдът е спазил основните принципи, гарантиращи провеждането на
законосъобразен и справедлив процес, поради което присъдата не следва да бъде отменяна.
Неоснователно е твърдението, че подсъдимият В.Т. не е осъществил състава на
вмененото престъпление. Първоинстанционният съд е подложил на обстоен анализ цялата
доказателствена съвкупност по делото, и въз основа на това е извел правилен извод за
виновността и съпричастността на подсъдимия Т..
Относно възражението на подсъдимия, че съдът е следвало служебно да приложи спрямо
него института на чл.78а от НК като го освободи от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание, настоящият състав, счита същото за неоснователно. С оглед
постановеното разбиране с Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. № 2 /
2017 г. на Върховен касационен съд, ОСНК, освобождаването от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е институт, в чийто обхват попадат случаите с по-
ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които
глобата е наложена като наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.4 от НК. В настоящия случай,
както бе разгледано по-горе, деянието носи белезите на такова с по-висока обществена
опасност. Районен съд – Перник е съобразил задължението си да следи служебно за
наличието на предпоставките за приложение на института на чл.78а от НК, то той правилно
е установил че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, поради което
правилно и законосъобразно ПРС не е освободил подсъдимия Т. от наказателна
отговорност.
От друга страна, настоящият състав счита, че следва да уважи направеното
възражение пред него от страна на подсъдимия Т., досежно изменение вида и размера на
наложеното му наказание. Безспорно Районен съд - Перник правилно е установил на първо
място виновността на Т., степента на обществена опасност на деянието и личността му,
както и наличните смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Въпреки това, съдът
счита, че така определеното наказание на подсъдимия Т., разгледано през призмата на
житейската логика, се явява прекомерно тежко. По делото е установено, че подсъдимият Т.
живее в отдалечено от пробационната служба населено място, има ниски доходи, полага
грижи за семейството си, и честотата и продължителността на определените пробационни
мерки биха имали по-тежък санкционен ефект спрямо него, отколкото спрямо другите
подсъдими. Подобен подход би довел до налагане на санкция, която удовлетворява
обществото, но не поправя и не превъзпитава дееца, спрямо когото се налага.
Поради това, настоящият състав счита, че определеното на подсъдимия В.Т.
наказание следва да бъде изменено, като на основание чл.55, ал.1 т.2 б.“в“ във вр. с чл.21,
ал.4 НК наложеното наказание „пробация“ с пробационни мерки, както
следва:“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично и продължителност на пробационната мярка 12
/дванадесет/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
7
продължителност на пробационната мярка 12/дванадесет/ месеца бъде заменено с глоба в
размер на 500,00 лв.
Относно присъдата в гражданскоправната й част, доколкото жалбоподателите В.Т. и В.Р.
обжалват частично уваженият граждански иск за претърпени от пострадалия Д.Д.
неимуществени вреди в резултат от деянието, настоящият състав намира същата за
правилна. Така определеният размер на обезщетението е съобразен с принципа на чл.52 от
ЗЗД с оглед степента и интензитета на болките и страданията, претърпени от Д.. Правилно е
ангажирана и солидарната отговорност на подсъдимите, доколкото е безспорно установено,
че и четиримата са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260000/ 24.01.22 год., постановена по НЧХД 23/20 год.
по описа на районен съд Перник, относно подсъдимия В. С. Т., като:
ВМЕСТО наказание „Пробация“, с пробационни мерки, както
следва:“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично и продължителност на пробационната мярка 12
/дванадесет/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност на пробационната мярка 12/дванадесет/ месеца за престъплението по
чл.130, ал.1 НК, на основание чл.130, ал.1 вр. чл.55, ал.1 т.2 б.“в“ НК НАЛАГА наказание
„глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8