№ 299
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100608200 по описа за 2024 година
Взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 436 от 10.10.2023г. по НОХД 5760/2023 г., СРС, НО, 108 -ми
състав признал подсъдимия М. В. М. за виновен в това, че на 14.11.2019г.,
около 00:40 часа в гр. София, ж.к. „К*******, чрез нанасяне на удар с ръка в
областта на носа причинил на М. Г. Д., средна телесна повреда, изразяваща се
в многофрагментно счупване на носните кости и носната прегР. с деформация
на носната пирамида, което увреждане реализирало медико-биологичния
признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК го осъдил на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което,
на основание чл. 66, ал. 1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 45 ЗЗД съдът осъдил М. В. М. да заплати на
гражданския ищец М. Д. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди и отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева.
При този изход на делото, подсъдимият бил осъден да заплати, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК сумата от 670 /шестстотин и седемдесет/ лева, от
които 280 /двеста и осемдесет/ лева, представляващи държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 390 /триста и деветдесет/ лева,
представляваща сторените в хода на съдебното производство разноски, както
1
и да заплати по сметка на СДВР сумата от 1045,20 /хиляда и четиридесет и пет
лева и 0,20 ст./ лева, представляваща сторените в досъдебното производство
разноски.
Недоволен от постановената присъда, подсъдимият М. я обжалва, чрез
своя защитник – адв. Р. Л., като в подадената въззивна жалба и допълнение
към нея оспорва законосъобразността на съдебния акт и поддържа, че същият
е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Анализират се мотивите на първостепенния съд, за да се обоснове тезата,
че не са налице доказателства за авторство на деянието. Посочва се, че не е
налице изискуемата от закона категоричност и доказаност на извършено от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от
НК. Оспорва се решението на първоинстанционния съд да изгради
фактическите изводи върху показанията на частния обвинител и граждански
ищец поради вътрешното им противоречие и непоследователност, както и
обстоятелството, че постР.лата била употребила алкохол по време на
деянието.
На следващо място, излагат се доводи, че в резултат на неправилна оценка
на заключенията на вещите лица, първият съд е отхвърлил възможността,
увреждането да е настъпило при падане на земята.
По тези съображения, претендира за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова такава – оправдателна по характер. В условията на
евентуалност моли за изменение на наложеното наказание.
С въззивната жалба не е направено искане за допускане на нови
доказателства.
В закрито заседание на 12.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради
което е допуснал разглеждане й в открито съдебно заседание. Прие се, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на
нови доказателства.
Пред въззивният съд подсъдимият М. и неговият защитник – адв. Л.
поддържат депозираната жалба и нейното допълнение. Насочват вниманието,
върху необходимостта от извършване на задълбочена преценка на събраната
по делото доказателствена съвкупност, включително тази, ползваща защитата
и молят за отмяна на присъдата и постановяването на нова такава – с
оправдателен характер.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата, като
намира повдигнатото на М. обвинение за доказано по безспорен и несъмнен
начин, от свидетелските показания на частния обвинител и граждански ищец
Д.; и показанията на свидетелката М. която възприела постР.лата,
непосредствено след извършване на престъплението. Намира, че всички
приобщени гласни доказателствени средства са еднопосочни по повод
времето, мястото, механизма на извършеното престъпление и авторството на
деянието. Поддържа, че установените посредством гласните доказателствени
средства обективни находки се подкрепят и от назначените и приети по делото
медицински експертизи. По тези съображения моли за цялостното
потвърждаване на първоинстанционния акт.
2
Частният обвинител, чрез своя повереник – адв. М. моли за
потвърждаване на постановената присъда, като поддържа, че липсват
основания или нарушения, които да водят до нейната неправилност.
Претендират присъждането на разноски.
В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума,
подсъдимият М. поддържа, че не е нанасял удар с юмрук, а свидетелката М. не
видяла нищо, защото се намирала в леглото.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събирани нови доказателства и
доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло въз основа на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
по делото, не намери основания за внасянето на съществени изменения
във възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка, и в
рамките на собствената си проверка установи следното:
Подсъдимият М. В. М. е роден на *******г., в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
понастоящем, живущ в гр. София, ж.к. „*******, работещ като обслужващ
бензиностанция.
Свидетелките М.М. и М. Д. се познавали от детинство и поддържали
дългогодишни приятелски отношения. Свидетелката М. и подсъдимият М.
имали връзка и общо дете – Н., като към края на 2019г. живеели през 4 дни от
седмицата, в които подсъдимият почивал, в апартамента на М., находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, а през останалото време Д. живеела в собственото си
жилище. На горепосочения адрес подсъдимият М. живеел с майка си Г. М.а, а
през 2019г. и заедно с племенницата си С..
На 13.11.2019г., детето на М. и М. имало рожден ден, поради което
свидетелката М. поканила свидетелката Д. да отпразнуват заедно празника в
апартамента, в който живеели с подсъдимия М., в гр. София, ж.к. „*******.
Около 17;00 часа на 13.11.2019г., двете жени заедно се отправили към
дома на М. за празненството. Пред входа на блока се срещнали със
свидетелката Г. М.а и внучка й С. и всички заедно се качили в апартамента.
Около 17:30 ч., сестрата на подсъдимия – свидетелката Е. М.а също се
присъединила към празненството.
Свидетелите и подсъдимият се събрали да празнуват в холното
помещение на апартамента, което помещение, М. и М. принципно използвали
и за спалня.
По време на празника, свидетелката Д. пила вино, свидетелите М. Г. М.а
и Е. М.а – бира, а подсъдимия М. приготвял храната за гостите.
След като рожденикът Н. духнал свещите на тортата си, свидетелките Г.
М.а и Е. М.а се оттеглили в друга стая, където се пушело и останали там.
След известно време свидетелката Д. се присъединила към двете жени в
съседната стая и взела със себе си и бутилка вино, която в следващите 30 – 40
минути изпила сама. Това притеснило свидетелката Г. М.а и последната
предложила на Д. да остане да пренощува в дома им, поради което й
приготвила стая, в която да се настани. След като Д. изпила виното си, тя
излязла от стаята, където двете жени пушели и отишла в хола при
3
свидетелката М.. Св. М. помолила подсъдимия да вземе още вино. Като се
върнал с виното, М. и Д. отишли при подсъдимия в кухнята.
Около 20:00ч., свидетелката Е. М.а си тръгнала, а подсъдимият М.
установил, че е време да приспи сина си Н.. Г. М.а също се оттеглила в другата
стая при внучка си, за да си легнат. М., останал в хола при сина си в опити да
го приспи, защото М. и Д., които останали в кухнята, вдигали много шум.
След известно време, свидетелката М. се присъединила към подсъдимия
и детето и също си легнала при тях. Не след дълго св. Д. влязла в стаята и се
хвърлила на леглото, където лежали М. М. и детето. Подс. М. веднага взел
детето и седнал на леглото, като започнал да бута св. М. в опити да я събуди,
за да може тя да обясни на приятелката си Д., да отиде в другата стая и да си
ляга, защото изглеждала силно повлияна от приетия алкохол. В този момент,
подсъдимия М. видял как св. Д. поставила ръка върху крака на спящата М.М.
същевременно усетил ръката на свидетелката Д. върху своята и последната
започнала да се смее. Това нейно интимно отношение към М. силно го
разгневило, той станал от леглото и решил да я изгони от апартамента.
Приканил я по – бързо да се облича и обува, след което я изпратил до вратата
и затворил. Малко след това свидетелката Д. започнала да блъска по
металната външна врата на апартамента и да звъни на звънеца, което събудило
св. Г. М.а и св. М.. Подсъдимият Д. занесъл детето при майка си и отворил
входната врата, при което Д. започнала да я дърпа навън и да размахва с ръце,
в опити да влезе обратно в апартамента, а Д. опитвал да я накара да си тръгне,
като дърпал вратата в противоположна посока. Размахвайки с ръце Д. одрала
М. в областта на долната челюст вдясно. В опита си да затвори вратата
подсъдимият нанесъл удар с юмрук в носа на Д. и тя паднала на земята, а М.
успял да затвори вратата. Междувременно, Г. М.а излязла от стаята си, за да
погледне каква е ситуацията. Свидетелката М. също станала и видяла М. да
стои от вътрешната страна на вратата. След като отишла до него попитала за
шума, а той й обяснил, че нищо не се случило. Тя се усъмнила, поради което
решила да излезе от апартамента, а подс. М. се опитал да я спре с думите:
„Недей, недей!“. След като излязла, М. видяла Д. седнала пред входната врата
в локва кръв и с кръв по лицето като последната не успявала да си поеме дъх и
се давела, защото кръвта се стичала от устата й. Д. обяснила, че М. я бил
ударил. М. й дала да пие вода и повикала 112. Обадили се още и на майката на
Д. – свидетелката Джерактарова, която работела нощна смяна в отделение
„УНГ“ в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“. Подсъдимият М. изчакал
пристигането на полицейските и медицинските екипи пред входа на блока и
ги насочил към стоящата на етажната площадка Д.. След пристигането на
полицията и линейката, М. и Д. се насочили към ИСУЛ, а М. закарал детето Н.
при родителите на М..
След пристигането си в болницата Д. и М. се срещнали с Д. и Д. отново
разказала, че подсъдимият я бил ударил. На М. споделила, че причината да
иска да я изгони и да я удари е, защото двете имали интимни отношения. При
прегледа на постР.лата, се установила необходимостта от спешна интервенция
– репозиция на цялата носна прегР., поради което се наложило да остане на
стационарно лечение за 4 дни. След като била изписана, Д. стояла с гипсова
шина на носа около 20 дни. Дори след свалянето на шината, няколко месеца
изпитвала дискомфорт, болки и трудности в дишането.
По – късно същата вечер М. бил задържан от органите на СДВР.
За да постанови оспорената присъда, решаващият съд е провел прецизно
4
съдебно следствие при гарантиране на правото на страните да участват, да
сочат доказателства, а на подсъдимия – и да се защитава. Според настоящата
инстанция първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на
доказване по делото, като не се наложи попълване на доказателствената маса
по делото с допълнителна информация.
Фактическите си констатации, първият съд правилно е основал на база
както събраните непосредствено, така и приобщените по предвидения в НПК
ред относими доказателства, както следва: гласни доказателствени
средства: обясненията на подсъдимия М., изложените непосредствено пред
съдебния състав в кредитираните им части /л. 207 от съдебното производство/,
показанията на частния обвинител М. Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 2, пр. 1 НПК /л. 32-38 от съдебното производство/, св. М.М. приобщени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК /л. 35 от съдебното производство/ и тези,
приобщени също по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК от досъдебното
производство /л. 43 ДП – частично/; св. показания на Елисавета Джерекарова
– приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 НПК /л. 32-38/; св. показания
на св. Г. М.а /възприети непосредствено от съдебния състав, л. 129/;
свидетелските показания на св. Е. М.а, възприети непосредствено от
първоинстанционния съдебен състав /л. 130, гръб/; показанията на свидетеля
И.С., изложени непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав /л.
144/ и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
от досъдебното производство /л. 40/; показанията на свидетеля Ц.М.,
изложени непосредствено пред първоинстанционния съд и приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – /л. 39 ДП/; способи на
доказване: съдебно-медицинска експертиза /л. 57 ДП/; тройна съдебно-
медицинска експертиза /л. 93-96 ДП/, съдебно медицинска експертиза за М.
М. /л. 60 ДП/; съдебно-психиатрична експертиза /л. 63 – 70 ДП/, съдебно-
психиатрична експертиза за М. М. /л. 74-83 ДП/; писмени доказателства:
медицински документи – л. 189-189, приобщени в хода на съдебното
следствие; Лист за преглед на пациент /л. 9 ДП/; медицински документи /л.
51-54 ДП/, Справка за съдимост /л. 85, 87, 88, 115 ДП/.
Коректно е да бъде посочено, че при частичното приобщаване на
свидетелските показания, дадени от М.М. в хода на досъдебното производство
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК, на л. 43 ДП, районният съд е пропуснал да
съобрази, че хипотезите, предвидени в чл. 281, ал. 1 НПК са приложими
единствено по отношения на разпити, проведени пред съдия, какъвто
приобщеният – не е. Случаят не следва да бъде приравнен на съществено
процесуално нарушение, налагащо изключването на доказателсвеното
средство от доказателствената съвкупност, предвид това, че прочитане на
такива показания, дадени пред орган на досъдебното производство е
принципно допустимо в хипотезата на неявил се свидетел /каквато е
процесната/, в случаите, в които всички страни в производството са съгласни с
това. В конкретния случай такова съгласие е налице /л. 128 – гръб/.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като противно на доводите на
защитата, е извършил коректен анализ на събраните по делото доказателства,
изяснявайки точния им смисъл без да допусне превратното им тълкуване.
Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от
5
първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения
доказателствен анализ, който намира да е направен в съответствие с правилата
на формалната логика.
Предвид гореизложеното, както и отчитайки, че фактическата
обстановка, установена от СРС в по – голямата си част, всъщност не се
оспорва от страните, и доколкото се солидаризира с доказателствения анализ,
извършен от първия съд, то въззивният съд счете за безпредметно той да бъде
преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само спорните
моменти, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /решение № 181/2012 г., ВКС, I н.о., решение № 372/2012 г., ВКС, III
н.о., решение № 513/2013 г., ВКС, I н.о., решение № 371/2016 г., ВКС, III н.о./
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, следва да посочи следното:
Софийски градски съд, аналогично на районния, ползва с доверие
показанията на всички разпитани свидетели относно времето и мястото, на
което са се намирали по време на инкриминираното деяние, доколкото по
отношение на тези факти не са налице противоречия между тях. Всъщност,
спорът в настоящото производство е основно фокусиран върху
обстоятелствата касаещи механизма на деянието, респективно неговото
авторство, в която насока и следва да съсредоточи дейността си
проверяващата инстанция.
С оглед възраженията на защитата в посока избирателно тълкуване на
доказателствата въззивният съд намира за нужно да отбележи, че се съгласява
с контролираната инстанция, че показанията на постР.лата Д. са надежден
доказателствен източник както за времето, мястото и механизма на
извършеното инкриминирано деяние, така и за неговото авторство – в лицето
на подсъдимия М., по следните съображения:
След преценката на останалите доказателствени източници приобщени
по делото, погледнати като косвени способи за проверка на показанията на
постР.лата, е видно, че всички те подкрепят изложеното от нея. На следващо
място, съобразявайки назначената в хода на досъдебното производство
съдебно психиатрична експертиза, според която Д., по време на деянието, се е
намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен,
което не е нарушило психичните й годност правилно да възприема
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, то няма причиниа за
въззивния съд да постави под съмнение изложеното от свидетелката
единствено с аргумент, че постР.лата е била алкохолно повлияна по време на
деянието.
Настоящия състав намира за нужно да посочи, че не дава вяра на
показанията на свидетелката Д., в частта, в която тя излага, че проявената
спрямо нея агресия е била безпричинна, както и в частта, в която твърди да е
изпила, не повече от 1 – 2 чаши вино, по причина различна от тази, касаеща
приема на алкохол. Предвид характера на процесуалното положение на
постР.ла, включително конституирана като частен обвинител и граждански
ищец, то не може да бъде пренебрегнато наличието на заинтересованост към
6
изхода на делото, следователно свидетелските й показания, следва да бъдат
преценявани с критичност и особено внимание.
Съобразявайки, че по посочените по – горе въпроси се констатират
противоречия в доказателствения материал, като от една страна са
показанията на Д., а от друга – приобщената съдебно – психиатрична
експертиза; прочетените по надлежния ред показания на св. И.С. и св. Ц.М.;
обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Е. М.а и Г. М.а,
според които Д. е била употребила значително количество вино, поведението
и е било силно повлияно от това и се е намирала в средна степен на алкохолно
опиване. В подкрепа на състоянието й е още и отразеното в листа за преглед
на пациент в КДБ /СО/спешен кабинет УНГ/ от 14.11.2019г., в 01:48ч., където,
в графата „Обективно състояние“ е посочено, че пациентът е под
въздействието на алкохол. След като на показанията на свидетелката се
противопоставят други доказателствени източници, част от които напълно
безпристрастни /СПЕ, Лист за пациент, показанията на свидетелите И.С. и
Ц.М./, то въззивният съд следва да приеме тях за достоверни, за сметка на
изложеното от постР.лата.
Касателно твърдението на Д., че нанесеният й удар не е бил провокиран
по никакъв начин: от свидетелските показания на полицейския служител Ц.М.,
изложени непосредственото пред контролирания съд; приобщените
свидетелски показания от досъдебното производство на свидетелката М. и
обясненията на подсъдимия, се извежда информация, че Д., е демонстрирала
поведение на интимност по отношение на М. и М., което е станало причина за
нанесения й удар. Като бъде съобразено, че свидетеля М., макар да
възпроизвежда, не свои преки възприятия, а изложеното му от подсъдимия,
свидетелства в качеството си на напълно независим свидетел, а св. М. също,
опосредено, е възприела информация със сходен контекст, то и по отношение
на този въпрос, особено предвид деликатното му естество, съдът следва да се
довери на независимите източници, за сметка на изложеното от Д..
По отношение на спорните въпроси: механизъм и авторство на деянието,
се констатират най – съществените противоречия в гласните доказателствени
средства, които най – общо могат да бъдат обособени в две групи.
Първата, включваща свидетелските показания на постР.лата Д.,
свидетелите М. и Д., в която основният пряк източник на релевантна
информация се явяват показанията на постР.лата. Този доказателствен
дефицит, правилно е преодолян от районния съд чрез проверката му спрямо
косвения източник на информация – показанията на св. М.М. която е имала
възможността да възприеме Д. непосредствено след удара, възприела е, че Д. е
стояла в локва кръв и е имала кръв по лицето, давела се е и непосредствено
след удара е научила, че М. е отговорен за него. Правилно е отбелязано в
мотивите на първия съд, че по отношение на механизма и авторството
свидетелката М. не излага личните си непосредствени възприятия, а
преразказва, споделеното й от Д.. Последното обаче, настоящия състав не
съзира като основание за дискредитиране на информацията, изложена от М.
съобразявайки краткия период от нанасянето на удара, до свеждане на
информацията за автора му до знанието на М. за което правилно първият съд е
съобразил, че не е било налице достатъчно време за Д., за да измисли събития
различни от действителните. Виждането на настооящият състав се основава
още и на лично възприетото от М. - М. се опитал да я възпре да излезе от
жилището, за да не види падналата на земята Д.. От приобщените от
7
досъдебното производство разпити на полицейските служители С. и М. е
видно, че абсолютно еднопосочна информация е изложила Д. и пред тях. На
следващо място, информация е била сподЕ. и на св. Д., при хоспитализирането
на Д., която макар да е майка на постР.лата, излага обективна и
последователна информация, поради което показанията й също се ползват с
доверие.
Другата група гласни доказателствени средства: обясненията на
подсъдимия и свидетелските показания на Г. М.а /майката на подсъдимия/ са
еднопосочни, че М. не е нанасял удар на Д., а я е бутнал, вследствие на което
тя се е ударила в металната врата и е паднала, съответно е получила
съставомерното увреждане. Настоящият състав, без да подценява
двойнствената природа на обясненията на подсъдимия – като средство за
защита и доказателствено средство, всъщност им дава вяра почти вцялост - с
изключение на твърдението, че не е нанасял удар на Д.. Обясненията на
подсъдимия се отличават с ясни спомени и фактологично излагане на
възприятията относно времето и мястото на инкриминираното събитие,
пияното състояние на Д., включително нейните интимни намеци, провокирали
подсъдимия да нанесе удар.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на св. Г. М.а,
която с категоричност заявява да е видяла, как Д. проявява особена упоритост
да влезе обратно в апартамента, но свидетелката, твърди, че не е видяла удар.
Впечатление прави, че свидетелката, след момента, в който на Д. е попречено
да влезе в апартамента, неволно пред първия съд, спира да излага личните си
възприятия, а продължава показанията си под формата на предположения:
„може да е политнала и паднала. Според мен е паднала в коридора, напред по
лице.“, което според настоящия състав е показно, че тя всъщност не е имала
видимост към ситуацията пред входната врата на апартамента. На следващо
място, не следва да бъде игнорирана и близката й родствена връзка с
подсъдимия, която неимоверно води до известна заинтересованост към изхода
на делото, поради което въззивният възприе изложеното от нея по повод
спорните въпроси като предположение, а не лично възприет факт от
обективната действителност.
В процесния случай, констатираното съществено противоречие в двете
групи свидетелски показания е успешно преодоляно при извършването на
съвкупна преценка между гласните доказателствени източници и способите на
доказване – СМЕ и тройна СМЕ.
От заключението на СМЕ /л. 57 ДП/ безспорно се установява, че М. Д. е
получила контузия на носа, с разкъсно-контузна рана по кожата, с подлежащо
многофрагментно разместено счупване на носните кости, придружено с
деформация /изместване/ на носната пирамида, в посока наляво, респ.
изкривяване на носния септум и стесняване на десния общ носов канал,
наложили извършването на оперативна интервенция, с цел репозиция на
носните кости и носната пирамида. При извършеното освидетелстване,
вещото лице е констатирало още и контузия на главата, изразяваща се в
подкожен хематом в дясната челно-теменна-надушна област на главата.
Според експертното заключение, травматичното увреждане е получено в
резултат от действието на твърди тъпи предмет, а двете увреждания са
получени от два отделни и независими удара.
Към доказателствената съвкупност е приета още и тройна съдебно-
медицинска експертиза, която потвърждава констатираните при първата
8
травматични увреждания и на свой ред, дава категорично заключение, че
травматичните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи
предмети, каквито могат да бъдат човешките крайници и могат да бъдат
получени в условията на нанесен побой. В експертното заключение е застъпен
и спорния по делото въпрос, дали увреждането би могло да настъпи
вследствие на падане върху терен, като тази версия е приета за малко
вероятна, предвид липсата на „теренни увреждания“, като охлузвания по
изпъкналите части на лицето – скулите и челото.
Именно заключенията на двете експертизи, които правилно са
кредитирани от първия съд като обосновани и достоверни, освен пряк
източник на информация по поставените въпроси, следва да бъдат
разглеждани и като косвен способ за проверка на двете обособени групи
свидетелски показания. Видно и от двете заключения, вещите лица
поддържат, че механизмът на увреждане, довел до съставомерните телесни
повреди, нанесени на Д., е посредством действието на твърди тъпи предмети,
каквито могат да са човешките крайници. Нещо повече, конкретно е
изследван въпроса, дали е възможно счупването на носа да бъде получено при
падане върху терен, който въпрос е получил негативен отговор, със
съответната обективна мотивировка – липсата на типични за такъв тип падане
съпровождащи увреждания, което е и една от причините въззивният съд да се
довери напълно на констатациите на вещите лица.
Всякакво съмнение относно механизма на получаване на телесното
увреждане е преодоляно и в рамките на проведеното открито съдебно
заседание на 07.07.2023г., при което, вещото лице А., разрешава и
хипотетичната възможност, увреждането на Д. да е получено вследствие на
удар в металната врата, като посочва, че в такъв случай би се реализирала
травма с вертикално разположена рана, а процесното увреждане касаело рана
със звездовидна форма, което изключва възможността увреждането да е
настъпило от удар с твърд тъп предмет с вертикално разположена контактна
повърхност, каквато е металната врата, напротив, конкретното увреждане е
обяснимо при съприкосновение с ограничена контактна повърхност.
В рамките на същото заседание, по време на изслушването на вещите
лица, изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза, отново са били
проверени различни версии за механизма на телесно увреждане / чрез падане
върху терен; върху широка плоскост; удар с врата/, въпреки което вещите лица
са категорични, че морфологията на конкретното увреждането изисква удар с
голяма сила. Категоричното становище на вещите лица отново е подкрепено с
обективната липса на друго увреждания по другите изпъкнали части от
лицето, което е и причината да бъде изключено увреждането да е настъпило
вследствие на удар с широка плоскост, независимо дали врата или терен.
Нещо повече, според вещите лица именно механизъм чрез нанасяне на
удар би обяснил получената от Д. звездовидна рана – когато кожата е
притисната между два твърди тъпи предмета - удрящият и костта на носа.
От приобщената по делото съдебно медицинска експертиза за
подсъдимия М. е видно, че последния е претърпял линейно охлузване на
долната челюст вдясно, получено от тангенциалното действие на твърд тъп
или тръбест предмет, което може да бъде получено от одраскване с нокти.
Въззивният съд също не намери причина да се усъмни в последното, поради
което прие да го кредитира изцяло.
9
В подкрепа на извода за обективност на заключението на двете СМЕ на
постР.лата е и наличната и приобщена по делото медицинска документация от
ИСУЛ „Царица Йоанна:, находяща се на л. 159 и сл. от съдебното
производство.
Именно при съвкупната преценка на гореизброените доказателствени
източници, въззивният съд, също както първия намира, че вяра следва да даде
на първата група свидетелски показания касателно въпросите, свързани с
механизма и авторството на процесното деяние и да отхвърли като
неоснователни възраженията на защитата, за тяхната недоказаност.
Въззивният съд също е на мнение, че показанията на постР.лата не следва да
се отхвърлят, само поради това, че не е имало други преки очевидци или
поради алкохолното й повлияване, доколкото то не е било пречка да възприеме
нанесения й удар. Още повече, че същите се потвърждават напълно от
заключението по приложената съдебномедицинска експертиза, както и от
показанията на останалите свидетели, които са възприели вида на постР.лата
веднага след инцидента.
В тази връзка, следва да се уточни, че дори възприемайки обратен подход,
а именно, поставяйки в основата на аналитичната дейност, заключенията на
двете съдебно- медицински експертизи, по един категоричен начин се достига
до същият извод, че претърпяното от Д. телесно увреждане е настъпило не в
резултат на инцидентно съприкосновение с неодушевен обект /врата, под/, а по
механизма на удар. От това се налага извод, че М. е автор на удара.
Възприетият краен извод не е произволен, а почива от една страна на
кредитираната група гласни доказателствени средства, която пряко /Д./ и
производно /М. и Д., Ц.М., И.С./, сочи М. за автор на деянието, а от друга:
както подсъдимият и така и св. Г. М.а не отричат между Д. и М. да е имало
физическо съприкосновение при затварянето на входната врата на
апартамента, а доколкото всички свидетели са еднопосочни, че други лица по
време на извършването на деянието не са присъствали, то единственият
възможен автор на удара е подсъдимият М..
Както бе посочено, в останалата си част, всички събрани по делото
доказателства са еднопосочни както за времето, мястото, присъствалите лица,
сигнализирането на полицейските и медицински екипи, приемът на постР.лата
до ИСУЛ, състоянието й по време на инцидента, поради което правилно са
били кредитирани от контролирания съд.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на престъплението, за което подсъдимото лице следва да
понесе наказателна отговорност. От събраните по делото доказателствени
материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив
начин се установява, че подсъдимият М. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е установено, че
на инкриминираната дата, място и време, подсъдимият М. чрез нанасяне на
удар с ръка в областта на носа на постР.лата, причинил на М. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости
и носната прегР. с деформация на носната пирамида, което травматично
увреждане реализира медикобиологичния признак „постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота“.
Въззивният съд напълно споделя изложеното от контролирания, че по
10
отношение на авторството и механизма на деянието, за което се прави
възражение от защитата, са налице категорични и безспорни гласни
доказателства, подкрепяща се от двете независими експертни заключения.
В случая, както законосъобразно е счел и съставът на районен съд, е
налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия,
изразяващи се в нанесен удар с ръка в областта на лицето на постР.лата и
между съставомерния резултат. Този извод се подкрепя и от механизма,
описан от вещото лице, именно удар с твърд тъп предмет, за което сочат и
показанията на постР.лата.
Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се извлича от
действията на подсъдимия, които обективират съзнаване на
общественоопасния характер на извършеното, предвиждане на последиците,
както и стремеж за тяхното постигане. Не е нужно подсъдимото лице да е
имало съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на
постР.лото лице като е достатъчно в случая, да е имал представа за това, че с
активните си действия ще причини увреда на здравето на постР.лия. Самият
механизъм на извършване на деянието – силата и интензитета на нанесения
удар, сочи категорично на желанието на извършителя за настъпването на
вредоносния резултат. Според заключението на приобщената СПЕ за
подсъдимия не се установяват данни, които да поставят под съмнение
наличието на нормална психика, която би му попречила да съзнава
общественоопасния характер на стореното.
Независимо от тези констатации, въззивният съд споделя възражението
на защитата, че наложеното на М. наказание е прекомерно тежко.
Извършвайки собствена преценка на релевантните за индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия фактори, въззивният съд намира, че наложеното
на М. наказание /1 година „Лишаване от свобода“, с отложено изпълнение по
чл. 66 НК за срок от 3 години е било индивидуализирано несправедливо и в
тази си част първоинстанционната присъда следва да бъде поправена.
Първият съд неправилно е отчел, че преобладаващите смекчаващи
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да позволят
санкцията да бъде заменена според предвидения за това ред по чл. 55, ал. 1, т.
2, букв. „б“ НК.
Напротив, според този състав на Софийски градски съд демонстрацията
на интимност, насочена към подсъдимия и към тогавашната му половинка и
майка на детето му, обективирана в леглото, в което двамата са спели заедно с
детето си, следва да се приеме за стимулиращ фактор, провокирал деянието. В
конкретния случай, провокацията на постР.лата не е приключила до там. След
като е била изгонена от жилището, тя е започнала да блъска по входната врата
с такъв интензитет, че е събудила всички присъстващи в жилището, а
впоследствие е дърпала вратата, пречила е на подсъдимия да я затвори и му е
нанесла леко телесно увреждане /одраскване по лицето/. Погледнато така,
нанасянето на удар от страна на М. в случая е била насочено към
евентуалното преустановяване извършването на престъпление от самата
постР.ла, каквото представлява оставането в чуждо жилище, въпреки
изричната покана то да бъде напуснато /по смисъла на чл. 170, ал. 4 НК/,
каквито фактически данни в конкретния случай са налични. Не е без значение
и фактът, че описаното по – горе поведение на Д., насочено към оставането й
в жилището, е проявено в тъмната част на денонощието и докато там са се
намирали две деца.
11
Тези фактори, на общо основание следва да бъдат отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства, пропуснати от районния съд.
Всички те, ведно с правилно отчетените такива: чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, трудова ангажираност, следва да бъдат
квалифицирани като многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
Погрешно, като насрещно отегчаващо отговорността обстоятелство, в
мотивите на присъдата е отчетено състоянието на алкохолното опиване на
постР.лата, доколкото всички свидетели са еднопосочни, че тя сама се е
привела в него, респективно няма как това нейно поведение да бъде отчетено
във вреда на лице, което не би могло да има каквото и да е отношение към
него. Другото, отчетено от районния съд като отегчаващо отговорността
обстоятелство – удар, нанесен на лице от женски пол, отличаващо се с по-
ниска възможност за самоотбрана, в принципен план се споделя от настоящия
състав, но преценено с оглед конкретиката на поведението на постР.лата,
отличаващо се с изключително висока степен на провокация и упорство,
последното не следва да бъде приравнявано на безпричинен и непровокиран
удар над лице с ниска физическа възможност за самоотбрана.
При тази ревизия на дейността по индивидуализация на наказателната
отговорност, се установяват данни само със смекчаващ характер. Последното
от своя страна налага дължимото след замяната по чл. 55, ал. 2, т. 2, букв. „б“
НК наказание „пробация“ да бъде ограничено единствено до двете
задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, при това в размер
определен под средния размер – в рамките на 1 /една/ година, при минимална
периодичност на явяване на осъдения пред съответното длъжностно лице по
отношение на първата мярка – 2 пъти седмично.
Ревизията на смекчаващите обстоятелства налага да бъде преразгледано и
присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.
След извършената ревизия, то се явява прекомерно и не отговаря на
критериите за „справедливост“, по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд не
дискредитира преживените от постР.лата физически дискомфорт и болка, нито
тяхната продължителност, но не може да игнорира факторите, провокирали
вредоносното деяние, а именно в съществена степен собственото й поведение.
По тази причина, и доколкото обезщетението за неимуществени вреди не
следва да бъде превърнато в средство за неоснователно обогатяване за сметка
на подсъдимия, настоящият деликт следва да бъде оценен на сумата от 4 000
/четири хиляди/ лева, а дължимата за него държавна такса върху гражданския
иск – съответно намалена.
Въз основа на изложеното, Софийски градски съд намира, че атакуваната
присъда е незаконосъобразна в частта за индивидуализацията на наказанието
и следва да бъде изменена. Предвид извършената ревизия, в посока отчитане
степенната на съпричиняване от страна на постР.лата, присъдата следва да
бъде изменена и в гражданскоправната й част. В останалата й част, не се
констатира наличие на основания, налагащи отмяната й, поради което следва
да бъде потвърдена.
Предвид изричното искане на частния обвинител за присъждането на
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция и като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 189, ал. 3 НПК /подсъдимият да
бъде признат за виновен/, както и представеното доказателство за
действително сторени разноски /Договор за правна защита и съдействие – л.
12
34 от въззивното производство/, то сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение, следва да бъде
възложена в тежест на подсъдимия.
При тези мотиви и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК,
Софийски градски съд, II- ри въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 10.10.2023г., по н.о.х.д. № 5760/2022г., по описа на
СРС, НО, 108 състав в частта относно наложеното на подсъдимия М. В. М.,
ЕГН ********** наказание, като на основание чл. 55, ал. 2, т. 2, букв. „б“ НК,
ЗАМЕНЯ наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“,
включваща следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
/една/ година.
ИЗМЕНЯ Присъда от 10.10.2023г., по н.о.х.д. № 5760/2022г., по описа на
СРС, НО, 108 състав в гражданско-осъдителната й част, като:
НАМАЛЯВА присъденото на гражданския ищец М. Г. Д., ЕГН
********** обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди от
7 000 /седем хиляди/ лева, до размер от 4 000 /четири хиляди/ лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Д. срещу М. В. М. за сумата над 4 000 до 7 000 лв.
НАМАЛЯВА размера на държавната такса от 4%, която М. В. М. е осъден
да заплати върху уважената част от гражданския иск от 280 /двеста и
осемдесет/ лева, на 160 /сто и шестдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 10.10.2023г., по н.о.х.д. № 5760/2022г., по
описа на СРС, НО, 108 състав в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. В. М. ЕГН
********** да ЗАПЛАТИ на М. Г. Д. от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща сторените от частния обвинител и граждански ищец разноски
пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13