Р
Е Ш Е Н И Е № 122
гр. Разград, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 194 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 216, ал.
5 във вр. с чл. 215 ЗУТ.
Постъпила е жалба от Главния архитект на
Община – Исперих М. Й., подадена чрез адв. Е. К., против Заповед №
ДК-10-СЦР-8/03.10.2018 г. на Началника на РДНСК Северен централен район, с
която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗУТ е отменено
като незаконосъобразно издаденото от него Разрешение за строеж № 13/27.03.2015
г., заедно с одобрения на 27.03.2015 г. инвестиционен проект за строеж „Смесен
магазин“, находящ се в УПИ ХІ-141 в кв. 49 по плана на гр. Исперих. В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие материалноправни
разпоредби, при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.
Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноските
по делото.
Ответникът по делото Началник на РДНСК
Северен централен район счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й,
като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна В. Н. П. моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Заинтересованите страни Ф. Ш. З. и А. Ф.
А. не ангажират становище по делото.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Разрешение за строеж № 13/27.03.2015
г., издадено от Главния архитект на Община – Исперих, на Ф. А. З. от гр. И.,
ул. *** № *, било разрешено
да извърши ново строителство на строеж „Смесен магазин“ на адрес гр. Исперих,
ул. „Ком“ № 7, УПИ ХІ-141 в кв. 49 по ПУП на гр. Исперих, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001 г.
Разрешението за строеж било обявено по
реда на чл. 149 ЗУТ. Собствениците на съседния имот УПИ VIII-155 в кв. 49 по ЗРП на гр. Исперих Н. П. Н. и Б. С.
Н. отказали да подпишат съобщението, като отказите им са били удостоверени с
подписите на двама свидетели.
В срока за обжалване на разрешението за
строеж, на 07.04.2015 г. Н. П. Н. и Б. С. Н. продали на сина си В. Н. П.
собствения си поземлен имот, за който е отреден УПИ VIII-155 в кв. 49 по плана
на гр. Исперих, с нотариален акт № 53, том III рег. № 2589, дело № 335/2015 г.
на Нотариус Р. А., с рег. № 254 на Нотариалната камара.
На 14.04.2015 г. В. П. депозирал жалба
до ДНСК – РО „НСК“ – Разград против разрешението за строеж.
Със Заповед № ДК-10-СЦР-10/05.05.2015 г.
на Началникът на РДНСК – Северен централен район прекратил образуваното
административно производство, тъй като жалбоподателят не бил заинтересувано лице
по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ.
Заповедта е била оспорена от В. П. и с
Определение от 30.06.2015 г. по адм. дело № 112/2015 г. по описа на АдмС –
Разград е била отхвърлена като
неоснователна поради това, че П. не попадал в обхвата на чл. 149, ал. 2,
т. 1 ЗУТ.
След постановяване на горното
определение е било образувано гр. дело № 594/2015 г. по описа на Районен съд –
гр. Исперих. Производството по него е приключило с Решение № 259/05.07.2016 г.,
влязло в сила на 27.07.2016 г., с което съдът е признал за установено по
отношение на Ф. А. З. и Ф. Ш. З., че В. Н. П. е собственик на 3,5 кв.м. площ,
включена с регулационния план от 2001 г. в имота на ответниците УПИ IX-141, кв.
49 по плана на гр. Исперих.
Със Заповед № 17/27.02.2017 г. на Кмета на Община – Исперих на основание чл.
136, ал. 1 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ е било одобрено изменението на
ПУП - ПР между УПИ VIII-155 и УПИ IX-141 в кв. 49, гр. Исперих, съгласно
приложения проект, който предвиждал увеличаване площта на УПИ VIII-155 с 3,5
кв.м.
Горното съдебно решение и Заповед №
17/27.02.2017 г. на Кмета на Община –
Исперих са били основание за отмяна на Определение от 30.06.2015 г. по адм.
дело № 112/2015 г., която е постановена с Решение № 10788/10.09.2018 г. по адм.
дело № 7465/2017 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане с Определение №
61/17.09.2018 г. по адм. дело № 167/2018 г. Разградският административен съд е
отменил Заповед № ДК-10-СЦР-10/05.05.2015 г. на Началника на РДНСК – Северен
централен район и върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне.
В изпълнение на указанията на съда с
оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-10-СЦР-8/03.10.2018 г. на
Началника на РДНСК Северен централен район е била извършена нова преценка на
доказателствата по делото. Административният орган е приел, че жалбата е
допустима като подадена от заинтересувано лице и в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ.
По същество жалбата е преценена като основателна, тъй като жалбоподателят В. П.
е собственик на определена реална част от УПИ IX-141 в кв. 49 по плана на гр.
Исперих, от което следва, че имотът е съсобствен, а съгласно чл. 148, ал. 5 ЗУТ
разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и
реда на чл. 183 ЗУТ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 183, ал. 1 ЗУТ необходимо
условие за разрешаването на новия строеж е наличието на договор в нотариална
форма с останалите собственици. Липсата на такъв договор е мотивирала ответника
да отмени като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 13/27.03.2015 г.,
заедно с одобрения на 27.03.2015 г. инвестиционен проект за строеж „Смесен
магазин“, находящ се в УПИ ХІ-141 в кв. 49 по плана на гр. Исперих.
Към момента УПИ IХ-141
в кв. 49 е съсобствен на заинтересованите страни А. Ф. А. и Ф. Ш. З. –
наследници на Ф. А. З.
Безспорно е по делото, че одобреният
инвестиционен проект, послужил като основание за издаване на разрешението за
строеж, предвижда строителство на калкан върху самата регулационна линия между
УПИ IХ-141 и УПИ VIII-155 в кв. 49.
Безспорно е и че строежът не е изпълнен.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В изпълнение на задълженията си по чл.
168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган – Началника на РДНСК Северен
централен район, който съгласно чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗУТ
разглежда и се произнася по жалби срещу разрешенията за строеж заедно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти.
Заповедта е в надлежната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за
издаването й, поради което не е налице процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК.
При издаването на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила. В жалбата е направен
пространен теоретичен коментар на видовете отменителни основания, но не се
сочат конкретни процесуални нарушения, нито съдът установи такива.
С оспорената заповед обаче е нарушен
материалният закон. Съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ в съсобствен урегулиран
поземлен имот може да се извърши нов строеж от един или повече съсобственици
въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Съдът
намира, че това изискване е неприложимо в настоящия случай, тъй като заинтересованите
страни не са съсобственици на УПИ IХ-141 в кв. 49
по плана на гр. Исперих. С влязлото в сила Решение № 259/05.07.2016 г. по гр.
д. № 594/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Исперих В. Н. П. е бил признат
за собственик на реална част от УПИ IХ-141 в кв. 49 с
площ 3,5 кв.м., която по силата на Заповед № 17/27.02.2017 г. на Кмета на Община
– Исперих е била включена в УПИ VIII-155. По този начин е била намалена площта
на УПИ IХ-141 в кв. 49 и е била увеличена площта на притежавания
от П. УПИ VIII-155 в кв. 49. Но обща съсобственост върху УПИ IХ-141 в кв. 49 не е възниквала. Интересите на П. се
засягат от това, че е разрешен строеж, който по проект следва да бъде изграден в
УПИ IХ-141, но върху регулационната линия между УПИ IХ-141 и УПИ VIII-155 в кв. 49 преди изменението й
със Заповед № 17/27.02.2017 г., когато част от имота на П. е попадала в УПИ IХ-141, а това неминуемо накърнява правото му на
собственост. В настоящия си вид строителните книжа не съответстват на изменения
ПУП, което налага или преработка на инвестиционния проект и издаване на ново
разрешение за строеж, или учредяване право на строеж от В. П. Съдът счита, че
не са налице материалноправните предпоставки по чл. 182, ал. 1 ЗУТ, но не това
е основанието за отмяна на разрешението за строеж.
Горните факти не са били обсъждани от
административния орган, който следва да извърши нова оценка на относимите
обстоятелства и нова преценка за спазване на условията за строеж в чужд имот.
Ето защо
съдът приема, че е налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК и оспорената заповед
следва да бъде отменена. Естеството й не позволява съдът да реши делото по
същество, поради което преписката следва да се върне на административния орган
за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените по-горе указания.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските
по делото следва да се възстановят на жалбоподателя от бюджета на органа, издал
отменения акт – РДНСК Северен централен район. Те включват уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-СЦР-8/03.10.2018
г. на Началника на РДНСК Северен централен район, с която на основание чл. 216,
ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно
издаденото от Главния архитект на Община - Исперих Разрешение за строеж №
13/27.03.2015 г.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на РДНСК
Северен централен район за ново произнасяне, при което да се изпълнят
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
РДНСК Северен централен район да заплати на М. Г. Й. за разноски по
делото сумата 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/