№ 488
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100823 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата АН. Н. Д. твърди, че на 12.12.2020 г., събота, по телефона била
уведомена, че бившият й съпруг - ответникът по делото, е подал жалба срещу
нея и мъжа, с който съжителства на семейни начала – А.Ю., като била
уведомена и че двамата ги призовават да се явят на 14.12.2020 г. в 10 часа за
разпит в полицията. Твърди, че целият уикенд били притеснени за какво е
била подадена жалбата срещу тях, в същото време не виждала минимална
причина, дори и повод. Когато се явили за разпит в полицията, полицаят им
обяснил, че бившият й съпруг Т.Т. е подал жалба, в която имало обвинения, с
които същият опетнил името на ищцата пред Районна прокуратура-Русе,
поради всеизвестния факт, че след като те регистрират, без значение за какво,
данните за теб остават завинаги в информационните масиви на МВР.
Полицаят им разказал нелепа история, а именно, че ищцата се бояла от детето
си и не искала да го вижда, докато реално историята била съвсем различна.
Във връзка с това твърди, че на 26.11.2020 г. от детската градина се обадили,
че детето й вдигнало температура. Тъй като била на работа в него момент, тя
се обадила на бившия си съпруг Т., ако може да вземе детето от градината,
защото него ден бил почивка, а тя вечерта да мине да си го вземе от тях.
Отивайки същата вечер в дома му, ответникът я помолил детето да остане да
1
преспи у тях, изразил и желание на другия ден да го заведе на лекар заради
температурата. Ищцата се съгласила с предложението на бившия си съпруг.
По тази причина тя не могла да повярва, че Т. е изопачил историята,
написвайки в жалбата си, че причината да не вземе детето била, че се
страхувала да не се зарази от него.
Ищцата останала още по-смаяна и от другите откровени лъжи,
написани в жалбата. Т. излъгал, че приятелят й А. го бил нападал, бил го
удрял, че чак си бил извадил медицинско свидетелство за нанесените травми,
като това се било случило още през лятото, въпреки това той решил да пусне
жалба през декември 2020 г. В същата жалба Т. оклеветил и приятеля й А., че
същият посягал на детето, което отново не отговаряло на истината. Заради
призоваването в полицията, А. се наложило да отсъства от работа, за което
много се бил ядосал, както и получил мъмрене от ръководството на фирмата,
в която работел, тъй като трябвало да е командировка в гр. В.. Ищцата отрича
да има нещо вярно в тази жалба, както потвърдила и на полицейския
служител и била крайно огорчена от обстоятелството, че бащата на детето й е
способен на подобни долни клевети.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 1000 лв., претендирана
частично от 10 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в настъпили отрицателни последици в
емоционалното и психичното й състояние и притеснения за дълъг период от
време: от 12.12.2020 г. до издаване на оневиняващото я постановление на
30.12.2020 г. по пр.пр.№ 7327/20 г. по описа на РП–Русе, настъпили в
резултат на дадените от ответника клеветнически, лъжливи твърдения, имащи
обективен позорящ характер по отношение на личността й, обективирано в
жалба от 09.12.2020 г., подадена в ОДМВР – Русе. Претендира разноските по
делото.
В отговора на исковата молба ответникът Т. Й. Т. оспорва
основателността на иска. Твърди, че предявяването му е злоупотреба с права
от страна на ищцата, тъй като не е налице виновно противоправно поведение
от негова страна, нито злоупотреба с права. От постановлението на РП-Русе
било видно, че твърдените от него деяния в жалбата са извършени и те
представляват престъпления, които обаче се разглеждат по тъжба на
2
пострадалото лице. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на
направените от него деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства и пр.преписка №
7327/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Русе е видно, че с влязло в
сила решение № 260502/02.12.2020 г. по гр.д.№ 360/2020 г. по описа на РС-
Русе гражданският брак между страните е прекратен с развод по взаимно
съгласие. Съгласно утвърденото споразумение по чл.51 от СК, родителските
права спрямо малолетното им дете са предоставени за упражняване на
майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето: всяка
първа, трета и пета седмица от месеца, от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя
с преспиване, 30 дни през лятото и половината време от пролетната и
коледната ваканции.
На 09.12.2020 г. ответникът Т.Т. е подал жалба до ОДМВР-Русе, в която
излага твърдения, че на 22.06.2020 г. мъжът, с когото бившата му съпруга
живее на семейни начала, на име А., го изблъскал в гръб и го съборил на
земята, като му нанесъл множество ритници пред очите на детето и на
ищцата. Няколко дни след това А. му отправил заплахи за физическа
саморазправа.
По повод определения режим на лични отношения в брачното решение
между бащата и детето Д., жалбоподателят описва и посещението на момчето
при него на 26 и 27.11.2020 г., когато то му споделило, че „баткото“ го бие по
дупето, а когато не иска да яде го удря през устата.
В жалбата ответникът навежда и твърдения, че съгласно съдебното
решение трябвало да прекара със сина си времето от 18.00 ч. на 04.12.2020 г.
до 18.00 ч. на 06.12.2020 г. По съвет на адвоката си, Т.Т. ходил до дома на
ищцата и в петък, и в събота, за да се разберат за вземането на детето, но
никой не отворил, макар в апартамента да имало хора.
В жалбата се иска А. да бъде предупреден да не упражнява физическо
насилие спрямо Т.Т., а А.Д. да бъде предупредена, че с действията си
осъществява състава на престъпление по чл.182 от НК /касаещо родител,
който не изпълни или осуети изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете/.
3
По образуваната пр.преписка № 7327/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Русе А. Т.а е дала саморъчни обяснения на 14.12.2020 г., в
които категорично отрича приятелят й А. А. да е упражнявал физически или
психически тормоз на детето й, както и да е отправял закана за саморазправа
към Т.. В обясненията си ищцата заявява, че няма да осуетява по никакъв
начин определението на РРС, касаещо режима на лични отношения между
детето им Д. и е запозната лично с разпоредбите на чл.182 НК и
отговорността й във връзка с него.
С Постановление от 30.12.2020 г. на РП-Русе е отказано образуването
на досъдебно наказателно производство по горната пр.преписка, поради
липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. В
постановлението е посочено още, че описаните в жалбата на Т.Т. деяния, в
това число и това по чл.182, ал.2 от НК, се преследват по реда на частното
обвинение.
Разпитан в качеството на свидетел, А.Ю. изнася данни, че по повод
подадена срещу него и А. жалба били привикани в Районното полицейско
управление и давали обяснения. Свидетелят си загубил работния ден, имал
проблеми с шефовете, а А. тотално психясала. Преди жалбата тя била малко
по-добре. Като отивала на работа или изпращала детето на детска градина
бившият й съпруг я дебнел. Откакто започнали делата, обаче, се спрял. През
повечето време А. била спокойна, но имало доста моменти, в които била
нервна, за най-малката дреболия се ядосвала, седяла под напрежение и
притеснение. За А. в жалбата пишело, че когато детето било болно, тя
нарочно не отишла да го вземе от дома на бащата, защото я било страх да не е
Ковид 19. Полицаят им прочел жалбата, а след това, когато адвокатът взел
копия, им дал да я прочетат и им обяснил какви били обвиненията срещу тях.
Нервността на А. била затова, че с ответника имала дълги години съвместен
живот, в който той един месец работел, а 11 месеца стоял в къщи и тя се
тормозела, както и от това, че сама гледала детето и го издържала.
Свид.М.Г. – сестра на ответника твърди, че първата седмица на
декември 2020 г., когато Т. трябвало да си вземе детето, тя ходила с него и в
петък вечерта, и в събота сутринта, звъняли, но никой не отворил. Поради
това още в понеделник брат й подал жалба в полицията.
Не се спори, че свид.А. А. е завел идентичен иск срещу ответника, по
4
който е образувано гр.д.№ 824/2021 г. по описа на РС-Русе и с влязло в сила
решение претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид установените фактически положения, съдът прави
следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се
обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност за виновно лично поведение, а именно: извършването от
ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние,
довело до настъпване на вреди от претендирания вид.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира, че не е налице
един от елементите от състава на чл. 45 ЗЗД, а именно - противоправност на
действията на Т.Т.. Чл. 45 КРБ предвижда право на всеки български
гражданин на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Това
конституционно гарантирано право е упражнил и ответникът, подавайки
жалба в полицията, с която е сезирал надлежния държавен орган да направи
предварителна проверка за извършени от А.Д. и съжителстващия й партньор
престъпления. Упражняването на това право би могло да бъде неправомерно
единствено и само при положение, че то се изразява в злоупотреба с право по
смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ, като накърнява права или законни интереси на
други граждани. За да е налице злоупотреба с право, обаче, следва носителят
на правото да го е упражнил недобросъвестно. Правоимащият е
добросъвестен, когато той упражнява правото си с убеждението, че то
съществува. Добросъвестността, в смисъла на незнание на определен факт, в
гражданското право принципно се предполага. Тежестта на доказване
злоупотребата с право и най-вече субективният елемент на
недобросъвестността е в тежест на ищцата. Тя следва да наведе достатъчно
доказателства, чрез които да се докаже, че ответникът е упражнил
процесуалното си право на жалба, знаейки че материалното право, което
защитава, не съществува.
Отнесено към настоящото дело ищцата следва да докаже, че при
подаване на жалбата от страна на ответника, той е знаел, че не е било
осъществено деянието, представляващо престъпление по чл.182, ал.2 от НК, а
именно: че след влизане в сила на бракоразводното решение А.Д. не е
попречила нито веднъж на неговото изпълнение относно режима на лични
5
отношения на бащата с детето им. Съдът намира, че в настоящото
производство не следва да се коментират твърденията относно извършените
от свид.А. А. деяния, които са били предмет на влязлото в сила решение по
гр.д.№ 824/2021 г. по описа на РС-Русе. Освен това, в петитума на исковата
молба ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на дадените от ответника клеветнически, лъжливи твърдения с
обективен позорящ характер по отношение личността само на ищцата.
В случая по безспорен начин се установява, че решението за развода на
страните е постановено и влязло в сила на 02.12.2020 г., според което
режимът на свиждане на бащата с малолетния му син е всяка първа, трета и
пета събота и неделя от месеца, начиная от 18.00 ч. в петък. В жалбата си до
полицията ответникът излага твърдения, че нито в петък на 04.12., нито в
събота на 05.12.2020 г. ищцата е отворила и е предала детето. Този факт се
потвърждава от показанията на свид.Г. – очевидец на неотварянето на вратата
в дома на ищцата. В съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., А.Д. също
признава, че не е отворила вратата на ответника и не му е дала детето между 4
и 6 декември 2020 г. Освен всичко изложено, както вече беше цитирано, в
обясненията си пред полицейския служител А.Д. заявява, че е запозната с
отговорността й по чл.182 от НК и че няма да ощетява по никакъв начин
личните отношения между детето и бащата.
В исковата молба са наведени твърдения, че жалбата на ответника до
полицията съдържала твърдения, че причина майката да не вземе детето от
дома на бащата на 26.11.2020 г. била, че се е страхувала да не се зарази от
него. След обстойното запознаване с жалбата, съдът установи, че
споменаването от ответника за оставането на болното дете при него и на
следващия ден-петък, за да го заведе той на лекар, е по повод започващия
тогава режим на лични отношения, в който през почивните дни детето
споделило на баща си, че е удряно по дупето и през устата от новия партньор
на майката. Жалбата не се съдържа подобно обвинение срещу майката – че е
изоставила детето си при бащата. За това, че бившият й съпруг я обвинява, че
се е бояла от детето си и не е искала да го вижда“ очевидно на ищцата е било
„разяснено“ първо от полицая, а след това и от адвоката й, като е взел
преписи от жалбата. Това личи от факта, че в протокола за полицейско
предупреждение ищцата е предупредена като родител да не оставя лице,
намиращо се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа и с това
6
да създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие,
т.е. да не осъществява състава на престъпление по ал.1 на чл.182, а не на ал.2.
Дори в жалбата твърдението, че „А., от страх да не би детето да е с Ковид, не
пожела да го вземе“ да се тълкува не в смисъл, че е оставила сина си бащата
да го заведе на лекар на другия ден, а че я е било страх да не се зарази самата
тя, също не сочи на наличие на данни за извършено престъпление по чл.182,
ал.1 от НК, тъй като детето не е оставено без надзор и достатъчно грижа, а е
оставено при бащата преди режима на лични отношения. В обясненията си в
пр.преписка А.Д. не споменава нищо за „това й обвинение“ относно
събитията от 26 и 27.11.2020 г., нито го опровергава по някакъв начин.
За да е налице деликт, вредата трябва да бъде пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение. В случая не се доказа не само
противоправно поведение от страна на ответника, но и наличието на нанесена
вреда. В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди се изразяват в
настъпили отрицателни последици в емоционално и психическо състояние,
както и в притеснения за дълъг период – от 12 до 30.12.2020 г. /от 18 дни/. В
това отношение са ангажирани гласните доказателства на А.Ю., който, освен
че е заинтересован от изхода на спора, навежда и твърдения, че А. тотално
„психясала“ и била нервна доста дълъг период, защото ответникът я дебнел,
следял я, притеснявал я, а когато живеели заедно й посягал физически и я
тормозил. Следователно, липсват каквито и да било доказателства за
нанесени неимуществени вреди от подаването на жалба в полицията срещу
ищцата. В кой ден от седмицата и колко дни след подаване на жалбата ще се
обади разследващият полицай, за да иска обяснения от ищцата и нейния
приятел, не зависи от ответника.
Съобразно всичко изложено съдът намира, че предявеният иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде оставен без уважение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да бъдат
възложени направените от ответника деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на ищцата прави възражение за
неговата прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно липсата на
фактическа и правна сложност на спора, съдът намира възражението
основателно и адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано от 400 лв. на
300 лв., съгласно предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
7
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на АН. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Русе, срещу Т. Й.
Т., с ЕГН **********, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на
сумата 1000 лв., заявена частично от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – „настъпили отрицателни последици в
емоционалното и психическото състояние на ищцата, както и притеснения за
дълъг период от време, вследствие известяването й за подадена жалба срещу
нея от ответника на 12.12.2020 г. до издаване на оневиняващо постановление
от 30.12.2020 г. по пр.пр.№ 7327/2020 г. по описа на РП-Русе, настъпили в
резултат на дадените от ответника клеветнически, лъжливи твърдения, имащи
обективен позорящ характер по отношение личността на ищцата“, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АН. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Русе, ул.„Р.И.“ № 1, бл.
205, вх. 4, ет. 3, ап. 7, да заплати на Т. Й. Т., с ЕГН **********, 300 лв.
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8