Присъда по дело №233/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 50
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20222310200233
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 50
гр. Елхово, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Н.Д.З.
и прокурора Ан. Г. С.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200233 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата З. ИСС. /Z.I./, родена на ********** г. в
гр.Хасака, Сирийска арабска република, сирийска гражданка, с основно
образование, омъжена, безработна, неосъждана, без документи за
самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 23.02.2022 година, около 02.50 часа,
в района на ГКПП- Лесово, общ. Елхово, обл.Ямбол, влязла през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал.1 и чл.
54 от НК я ОСЪЖДА на на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 100.00 лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата З. ИСС.
/Z.I./ ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на съдебното производство разноски
в размер на 10.63 лева, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС- Елхово.
1
На основание чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач,
направени в хода на ДП в размер на 7.50 лева остават за сметка на органа,
който ги е направил– РД „ГП“- Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №50 от 29.06.2022 година, постановена по
НОХД № 233/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимата З. ИСС. /Z.I./, родена на
********** г. в гр.Хасака, Сирийска арабска република, сирийска гражданка,
с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, без документи за
самоличност, е повдигнато обвинение по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на
23.02.2022 г., около 02.50 часа, в района на ГКПП- Лесово, общ. Елхово, обл.
Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за
доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в предвидения в
закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в предвидения в закона
минимален размер.
Производството по делото е разгледано в отсъствието на
подсъдимата по реда на задочното производство, като съдът е преценил, че са
налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 от НПК за разглеждане на делото в
нейно отсъствие. Участващият в съдебното производство служебен
защитник на подсъдимата пледира, в случай, че съдът прецени, че
подсъдимата е осъществила от обективна страна съставът на чл.279, ал.1 от
НК, да приеме, че са налице предпоставките на чл.279, ал.5 от НПК и да не
накаже подсъдимата, тъй като последната е сирийска гражданка, която е
влязла в страната за да търси убежище поради водещите се в Сирия военни
действия и наличието поради това на реална и сериозна опасност за живота й.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата е гражданска на Сирийската арабска република. По
неустановен в хода на делото начин и на неустановена дата същата е
напуснала страната си по произход и се установила в Република Турция,
където пребивавала през неустановен период от време. На 22.02.2022г. на
територията на Република Турция подсъдимата заедно с други 24 лица, също
сирийски граждани, се качила в автобус марка „Мерцедес“ с рег. № BS 663,
като всички сирийски граждани били укрити в тайник, намиращ се в задната
част под седалките на автобуса. Автобусът с укритите лица, сред които и
подсъдимата, се насочил към турско- българската граница, управляван от
лице- турски гражданин. В автобуса се намирало и друго лице, също турски
гражданин, представил се като втори водач на автобуса. Превозното средство
1
пристигнало на ГКПП- Лесово на трасе входящи леки автомобили и автобуси
за влизане от Република Турция в Република България на 23.02.2022г. около
02.50 часа, като по този начин подсъдимата осъществила влизане през
границата на страната от Република Турция в Република България. В хода на
извършената гранична проверка св. Г.- служител в ГПУ- Елхово, установила,
че автобус марка „Мерцедес“ с рег. № BS 663, фигурира като обект на
проверка в системата на ГКПП- Лесово, като бил заложен от оперативен
работник за извършване на проверка във връзка с укрити в автобуса лица.
При извършената щателна проверка на автобуса в пригодения в него тайник
били установени укрити 25 лица, сред които и подсъдимата, всички сирийски
граждани, без документи за самоличност. Подсъдимата била задържана от
граничните власти след влизането й на територията на Република България.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимата не е осъждана.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
съдържащи единствено самопризнание за извършване на деянието, в което е
била обвинена, показанията на свидетелката Й.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимата З. ИСС. /Z.I./, е осъществила с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК,
тъй като на 23.02.2022 г., около 02.50 часа, в района на ГКПП- Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол е влязла през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния
кодекс.
От обективна страна подсъдимата З. ИСС. /Z.I./, е осъществила
2
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е
получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимата не е имала необходимата
виза, удостоверяваща правото й за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието
и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелката Г. и самопризнанията на подсъдимата. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимата е нарушила установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата
на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимата е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане"
и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на
довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла
тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимата е била
наясно с обстоятелството, че за влизането й в Р България са необходими
съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива
за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавала,
че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието й е била формирана представата за противоправния характер на
деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а
от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК,
съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се
ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът приема, че
липсват основанията на посочената разпоредба– чл. 279, ал.5 от НК, за
ненаказване на подсъдимата. В конкретния случай, безспорно се установи, че
подсъдимата е влязла на територията на страната ни без съответно
разрешение от надлежните органи на властта и това не се оспорва от
подсъдимата и нейният защитник. Съдът счита, че не са налице доказателства
по делото, от които да се приеме, че подсъдимата е влязла в страната ни с цел
да търси убежище, поради това, че в собствената й родина е бил преследвана
3
заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Изявления в тази насока– че желае да се ползва от убежище
в Република България, подсъдимата не е направил нито при задържането си,
нито впоследствие при разпита й в хода на бързото производство. Следва да
се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимата свидетелства, че
преминаването й през границата ни е единствено с цел да достигне
територията на страна от Европа, в случая най-близката до Турция държава –
Република България. Освен това обстоятелствата за наличие на
предпоставките за търсене на убежище подлежат на доказване, а такива
доказателства по делото не са представени. Липсват каквито и да било
доказателства, че подсъдимата е преминал границата без съответно
разрешение по причини, свързани с нейния произход, политически убеждения
или религиозни вярвания или че е била преследвана заради своите убеждения
или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимата чрез
нейния служебен защитник в хода на съдебното следствие. Не може да се
приеме, че всяко преминаване на границата на страната без разрешение на
държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът
изисква да бъде установено наличието на посочените обстоятелства, за да се
приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането в страната е
свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по
смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като
основанието за предоставяне на закрила- основателно опасение от
преследване по причини на раса, религия, етническа принадлежност,
политически убеждения или принадлежност към определена социална група,
следва да е налице по отношение на конкретното лице – в случая на
подсъдимата, гражданка на Сирийската арабска република, а не само да се
твърди, че обстановката в държавата му по произход е неспокойна и
конфликтна и се водят военни действия. В обясненията на подсъдимата не се
съдържат данни тя да е била преследвана в Сирия по петте признака по
смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и не съобщава факти, които биха могли да
представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен
конфликт. В изявленията й няма факти, сочещи на осъществявано спрямо нея
преследване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата за виновна в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от
динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и
обществената опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това,
че същата не е осъждана, имала е добросъвестно процесуално поведение в
хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното й обвинение, с което и е
съдействала за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
4
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и
механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не
биха могли обаче да бъдат определени като многобройни, нито като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към
деянието, направено от подсъдимата самопризнание в хода на ДП, съдът й
наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00
лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата.
Последната, към момента на извършване на деянието не е била осъждана за
престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
10.63 лева, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС- Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на
досъдебното и на съдебното производство разноски за преводач съдът
постанови да останат за сметка на органа, който ги е направил- РД „ГП” - град
Елхово и РС-Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:

5
Съобщи за изтекли лични данни