Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Орманова гр. д. № 182 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от К.И.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат при АК - Монтана – Р.Б..
съдебен адрес:*** против „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от Д.Т.К., със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. „Добруджа” № 21,
кумулативно обективно съединени искове по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 223, ал.3
от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо 5027,00 лв., в т.ч. 4200 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3
от КТ - БТВ за 6 месеца и 827,00 лв. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224. ал. 1 от КТ за 3 дни за 2018 г., за 18 дни за 2019 г. и 5
дни за 2020 r., или no 31.81 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху сумата от 5027,00 лв. от датата на исковата
молба до окончателното издължаване. Претендира се и адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „машинен оператор
шиене на облекла”, като е прослужила при ответника времето от 20.02.2002г. до 12.10.2007 г. - 5 години, 7 месеца и 22
дни, времето от 17.11.2008 г. до 28.03.2017г. - 8 години, 4 месеца и 11 дни,
времето от 07.09.2017 г. до 29.04.2020г. - 2 години, 7 месеца и 22 дни. Със
заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. ТПО е прекратено, като е посочено основание
чл. 325, т. 1 от КТ, с причини за прекратяване на ТПО - по взаимно съгласие на
страните и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 67а от КСО, но всъщност основанието за прекратяване на ТПО е чл. 327,
ал. 1, т. 12 ог КТ, за което говори и определеното в заповед № ЛС/ЗО - 06/
29.04.2020 г. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. След прекратяването на ТПО
ответникът не е изплатил на ищцата общо 5027 лв., в това число 4700 лв.
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - БТВ за 6 месеца; 827 лв. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 3 дни за 2018 г.,
за 18 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 г.,
или по 31,81 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 177 от КТ.
Неправилно ответникът в заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. е посочил, че на
ищцата се дължи обезщетение по чл. 222. ал. 3 от КТ - БТВ за 2 месеца, понеже
същата е отработила при ответника общо 16 години и 8 месеца.
Писмен отговор от ответника е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Заявено е, че предявените искове са вероятно
допустими. Не се оспорва претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 827 лева. Оспорва се размера на
претенцията по чл. 222, ал. 3 от КТ по исковата молба в размер на 4200 лева.
Сочи се, че общата сума на 6 брутни работни заплати е 4099,30 лв. Част от тази
сума в размер на 265,62 лева е преведена от Дружеството на 30.06.2020г. по
банкова сметка ***, който й се дължи на претендираното основание, е 3833,58 лв.
Поради това се иска съдът да вземе предвид при постановяване на решението платената
сума от 265,62 лв.
В съдебно заседание ищцата се представлява
от адв. Р.Б., който поддържа иска и представя писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание не се явява
и не се представлява.
Съдът,
след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В случая не е спорно обстоятелството, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено. Не е
спорна и дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск,
която се признава по основание и размер изрично в отговора на исковата молба.
Всички останали обстоятелства са спорни.
Между страните е съществувало трудово правоотношение,
съгласно което ищцата е работила при ответника на длъжност „работник на машина“
за периода от 20.02.2002г. – 12.10.2007г., или прослужено време от 5 години, 7 месеца и 22
дни, прекратено по чл. 325,т.1, видно от трудова книжка серия Р № 816091 /л.12
от делото/.
Ищцата е работила по трудово правоотношение
на длъжност „оператор на машина“ в „БЕЛТЕКС - М“ АД, гр. Монтана за периода от
16.10.2007г. – 07.11.2008г. или прослужено време 1 година, 0 месеца и 21 дни,
прекратено по чл. 326, ал. 1 КТ, видно от трудова книжка серия Р № 816091 /л.13 от делото/.
Съществувало е трудово правоотношение,
съгласно което ищцата е работила при ответника „ТИХ ТРУД- ЛОМ“ ЕООД на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“
за периода от 17.11.2008г. – 28.03.2017г., или
прослужено време от 8 години, 4 месеца и 11 дни, прекратено по чл. 325, т.1,
видно от трудова книжка серия Р № 816091 /л.14 от делото/.
За времето от 28.03.2017г. до 28.07.2017г.
или за 4 месеца от ТП на НОИ- Монтана
ищцата е получавала обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО, зачитащо се за трудов и
осигурителен стаж.
Съществувало е трудово правоотношение,
съгласно което ищцата е работила при ответника „ТИХ ТРУД – ЛОМ“ ЕООД на
длъжност „машинен оператор шиене на облекла“ за периода от 07.09.2017г. –
29.04.2020г., или прослужено време от 2
години, 7 месеца и 22 дни, прекратено по чл. 325, т.1, видно от трудова книжка
серия Т № 083801 /л.17 от делото/.
Със Заповед № ЛС/ЗО-06/29.04.2020г.
ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „машинен
оператор шиене на облекла“, считано от 29.04.2020г., поради „взаимно съгласие
на страните и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 67а КСО“. С тази заповед е разпоредено изплащането на обезщетение
на осн. чл. 222 ал. 3 от КТ – 2 месечни БТВ и обезщетение на осн.чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. – 3 дни, за 2019г. – 18 дни и
за 2020 г. – 5 дни.
Постъпило е по делото писмо на ТП на НОИ,
ТП – Монтана с вх. № 264497/18.03.2021г.,
видно от което ищцата е придобила пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО на 18.08.2020г. На 24.10.2019г. е подала заявление в ТП на НОИ - Монтана за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на
основание чл. 68а от КСО. С разпореждане № ********** от 21.11.2019г. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО с
начална дата на пенсията – 24.10.2019г.
От приетото по делото заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след прекратяването
на ТПО с ищцата, ответникът следва да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1366.40 лв. – при изплащане на две брутни трудови възнаграждения
/683,19 х2/ и 4099,14 лева /683,19 лв.
по 6 месеца/ - при дължимост на шест брутни трудови възнаграждения. Размерът на
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск според експертното
заключение е в размер на общо 845,78 лева за общо 26 работни дни - за 2018г. – 3 дни, за 2019г. – 18 дни и за
2020 г. – 5 дни.
С
оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределената
в процеса доказателствена тежест по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ ищцата
е следвало да докаже, че е работила при същия работодател последните 10 години
от трудовия си стаж и че отговаря на условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и размера на дължимото и́ се
обезщетение. Ответникът е следвало да докаже, че е заплатил на ищцата дължимото
обезщетение при пенсиониране, в случай че бъдат доказани предпоставките за
дължимостта му.
В теорията това обезщетение се нарича
гратификационно (благодарствено) плащане и се приема, че е израз на
благодарността на работодателя за продължителната работа на работника или
служителя. Без значение е моментът на прекратяването: дали съвпада с момента на
придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или след това -
в един по-късен момент. /В този смисъл М, В., Трудово право. Десето преработено
и допълнено издание, Сиби, 2018., с. 681/
Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ
и трайната съдебна практика, както и Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 191/2010 г., IV г. о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
предпоставките за придобиване правото на обезщетението по този текст са:
прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, и
към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на
увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години
трудов стаж при един и същ работодател. В случая се установи безспорно от
обсъдените доказателства, че съществувалото между страните трудово
правоотношение е било прекратено на 29.04.2020г. и към същия момент ищцата е
имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
на основание чл. 68а КСО, настъпило на 24.10.2019г., видно от писмо на НОИ, в
което се сочи, че на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68а КСО с начална дата 24.10.2019г. Съгласно чл. 222, ал. 4 КТ,
алинея 3 на чл.222 КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване. С оглед на това съдът приема, че са налице първите две от
сочените по-горе предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.222 ал.3
от КТ.
Налице е и третата предпоставка – трудовият стаж да е бил
придобит при същия работодател – „ТИХ ТРУД- ЛОМ“ ЕООД. Действително, в последните
10 години за периода 29.04.2010г. - 29.04.2020г., ищцата за определен
период от време не е работила в ответното дружество, а именно за периода от
28.03.2017г. – 28.07.2017г. През тези 4
месеца от ТП на НОИ- Монтана ищцата е
получавала обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО, зачитащо се за трудов и
осигурителен стаж. Лицето, с което работодателят е прекратил трудовото
правоотношение, обаче следва да бъде третирано като лице, което през последните
10 години към момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е работило без прекъсване при един и същи работодател. Регистрацията му
за срок от 4 месеца в Бюро по труда не съставлява промяна на работодателя. Ето
защо и съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ това лице има право на
обезщетение в размер на 6 БТВ.
Правото на пенсия трябва
да е било придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение и
това в случая е налице – трудовото правоотношение е прекратено на 29.04.2020г.,
а правото по чл. 68а КСО за ищцата е възникнало на 24.10.2019г. /приетата за
начална дата на отпускане на пенсията съгласно цитираното писмо на ТП на НОИ –
Монтана/. Обезщетението се дължи еднократно при първоначалното прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо дали то е придобито поради наличието на
определена възраст или без оглед на това /Определение № 469 от 17.05.2016 г. по
гр. д. № 1909 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. КТ не
забранява упражняването на правото по чл. 222, ал. 3 КТ да се осъществява в
случаите, когато е сключен нов трудов договор със същия работодател /Определение
№ 987 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на Върховен касационен съд/, а в
настоящия случай ищцата е имала общо три трудови договора с ответното дружество,
два от които за относимия към спора 10-годишен период.
Единственото условие,
което законодателят въвежда относно трудовия стаж, е работникът да не е работил
при друг работодател през последните 10 години. В случая е установено, че
ищцата е работил през последните 10 години при същия работодател, поради което
претенцията й е основателна.. Терминът „непрекъснат трудов стаж" е
изоставен в трудовото ни законодателство / Решение № 1369 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 392/99 г. , III г. о. на
Върховен касационен съд на РБ, докладчик съдията Ценка Георгиева/, а и самата
разпоредба на чл. 222, ал. 3 в приложимата редакция към датата на
прекратяването на трудовото правоотношение (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993
г.; бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) въвежда изискване ищецът да е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж, а не сборът от
трудовия му стаж да е равен на пълни 10 години, т.е. необходимо е последните 10
години от трудовия „живот“ на лицето да са протекли само при работодателя, от
когото се претендира гратификационното обезщетение. В случая за релевантния
период от 29.04.2010г. до 29.04.2020г. лицето е работило само в ответното
дружество, с единствено прекъсване поради регистрация в Бюро по труда за период
от четири месеца, през които е получавало обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО.
Досежно
размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 ГПК: От приетото по делото
заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след
прекратяването на ТПО с ищцата, ответникът следва да изплати обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 1366.40 лв. – при изплащане на две брутни трудови
възнаграждения /683,19 х2/ и 4099,14
лева /683,19 лв. по 6 месеца/ - при дължимост на шест брутни трудови
възнаграждения. Размерът от 4099, 20 лева изрично се признава в отговора на ИМ.
Ищецът е предявил иска за размера от 4200 лева.
Навеждат се твърдения от ответника за изплащане на част от обезщетението
по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 265,62 лв., като се твърди, че посочената сума е преведена по
банкова сметка ***.06.2020г. Доказателства за такова плащане ответникът не е представил. От заключението на вещото лице В.П.
и от обясненията на същото в съдебно заседание се установява, че основанието на
изплащане на сумата от 265,62 лева е дължима сума за работна заплата, като не е
посочено платените 265,62 лева да се отнасят за някакъв вид обезщетение. Следователно
искът следва да бъде уважен до размера от 4099,14 лева, изчислен от вещото
лице, като в останалата част до предявения размер от 4200,00 лева следва да
бъде отхвърлен.
Предявеният иск по чл.
224, ал. 1 от ГПК е признат от ответника в размера, за който е предявен, като
от заключението на вещото лице дължимото обезщетение е в по-голям размер –
845,78 лв. за общо за 26 работни дни -
за 2018г. – 3 дни, за 2019г. – 18 дни и за 2020 г. – 5 дни. Искът следва
да се уважи само до предявения размер от 827,00 лева, тъй като не е направено
изменение на иска и съдът не следва да се произнася свръхпетитум.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът служебно
допуска предварително изпълнение, когато присъжда обезщетение за издръжка, възнаграждение
и обезщетение за работа. Тъй като в случая съдът присъжда обезщетение за
работа, следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.
По отношение на
разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Чрез
процесуалния си представител ищецът е поискал присъждане на разноски като по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за
адвокатското възнаграждение на адв. Б., което ответникът следва да заплати при
хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Съгласно
чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, а
уваженият размер на иска по чл. 222, ал. 3 КТ е
4099,14 лева, то минималният размер на възнаграждението в случая се
определя на 516.94 лева. По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ съгласно
чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ размерът на минималното
адвокатско възнаграждение е 300,00 лева. Разноските в обезпечителното
производство, а именно за образуване на такова, по аналогия от чл. 10, т. 1 от
НМРАВ следва да се определи в размер на 200,00 лева. Образуването на
изпълнително дело въз основа на издадената обезпечителна заповед е видно от
представените от ищеца молба с вх. №
1473/10.03.2021г. на ДСИ при ЛРС, както и от представения Договор за правна
защита и съдействие от 21.01.2021г. и адвокатско пълномощно за образуване и
водене на изпълнително дело въз основа на издадената по настоящото дело
обезпечителна заповед. Съгласно т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС направените от
страните в обезпечителното производтво разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Поради
изложеното общият размер на дължимото се по чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т.2 от
Закон за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат Р.Б. от МАК е в
размер на общо 1016, 94 лева.
Ответникът не е претендирал разноски по делото и поради това такива не му
се следват.
Следва да бъде присъдена и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на
ответника държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 213,97 лева, както и 150,00 лева възнаграждение за вещо лице,
изплатено от бюджетните суми на съда.
Водим от изложените правни съображения, Ломският районен съд, пети състав
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Д.Т.К., със седалище и адрес на управление: гр.
Лом, ул. „Добруджа” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.А.
с ЕГН ********** ***, сумата от 4099, 14 лв. /четири хиляди деветдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение поради пенсиониране,
на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба - 21.01.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над присъдения размер от 4099,14 лева /четири хиляди деветдесет и девет лева и четиринадесет
стотинки/ до пълния предявен размер от
4200,00 /четири хиляди и двеста/ лева.
ОСЪЖДА „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Д.Т.К., със седалище и адрес на управление: гр.
Лом, ул. „Добруджа” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.А.
с ЕГН ********** ***, сумата от 827, 00 лв. /осемстотин двадесет и седем лева/,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ за 3 дни за 2018 г., за 18 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 r., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2021
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 Закон за адвокатурата „ТИХ
ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Т.К., със седалище и
адрес на управление: гр. Лом, ул. „Добруджа” № 21,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Б. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 1016, 94 лв. /хиляда и шестнадесет
лева и деветдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
„ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Т.К., със седалище и
адрес на управление: гр. Лом, ул. „Добруджа” № 21, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Лом държавна такса върху уважената част на исковете в размер
на 213,97 лева /двеста и тринадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/, както и 150,00 лева /сто и петдесет лева/
възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджетните суми на съда.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените обезщетения
по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта по чл. 242, ал. 1 ГПК, имащо характер на определение – с частна жалба
пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: