№ 724
гр. Стара Загора, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500365 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.415, ал.5 от ГПК.
Делото е образувано е по 2 бр. частни жалби вх.№ 4074/14.04.2022г. и
вх.№ 5489/18.05.2022г.- и двете от на „А.Б.“- гр.С., против определения №
600/29.03.2022г. и № 810/29.04.2022г.- и двете по ч.гр.д.№ 3709/2021г. по
описа на РРС- Казанлък, с които е обезсилена изцяло заповед
№1687/16.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
определение за направените по делото разноски в размер на 337лв.
Ч.жалбоподател- заявителя твърди, че обжалваните определения били
неправилни, моли за тяхната отмяна и за постановяването на съдебен акт, с
който да бъде издаден искания изпълнителен лист, на основание влязла в сила
заповед за изпълнение, издадена по същото ч.гр.дело. Моли да му се присъдят
всички разноски по делото.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д.№ 3709/2021г. по описа на КРС е било образувано по заявление
от „А.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу Т. Р. Х. от с. С., *** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумите
съответно от 2454, 03 лв.– представляваща главница, включваща 287,93 лв.
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; 879, 56 лв. –
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 19, 99
лв. – сума за закупено устройство, както и неустойки в размер на 1266, 55 лв.,
ведно със законната лихва за период от 12.12.2021г. до изплащане на
вземането; 615, 38 лв. – представляваща мораторна лихва от първи ден на
забавата по всеки отделен документ, до датата предхождаща датата на
депозиране на заявлението, както и 61, 39 лв.– държавна такса и 50 лв.–
юрисконсултско възнаграждение. Пред РС заявителят е посочил, че вземането
1
му произтича от сключен между него и потребителя Т. Р. Х. от с.С., ***
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.
Заявява, че длъжникът не изпълнил задълженията за плащане за периода от
03.01.2019г. до 11.07.2019г. в общ размер от 2454,03 лв. – представляваща
главница, включваща 287, 93лв. незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги; 879, 56 лв. – неплатени суми за устройство по договор
за продажба на изплащане и 19, 99 лв. – сума за закупено устройство. И
поради предсрочното прекратяването на договора по вина на абоната, на
основание чл.54.12 от ОУ последният му дължал неустойка в размер на общо
1 266, 55 лв.
С обжалваното Определение № 600/29.03.2022г. РС- Казанлък е приел,
че в указаният от съда срок заявителят не е представил доказателства, че е
предявил иск относно вземането си, поради което и на основание чл.415, ал.5
от ГПК, РС е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи :
Двете частните жалби са редовни от външна страна, тъй като отговарят
на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които
той препраща, те са процесуално допустими, понеже са подадени от
процесуално легитимирано лице, подадени са в предвидения по закон срок за
обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен
съдебен акт.
Разгледани по същество и двете се явяват неоснователни и недоказани
по следните фактически и правни съображения :
При депозирано редовно възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК от
длъжника, РС следва да укаже на заявителя да предяви установителен иска за
установяване на вземането си по реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК, в 1- месечен срок от съобщението на съда, като му укаже и
задължението да представи доказателства за това, тъй като в противен случай
заповедта се обезсилва служебно. Предмет на преценка на въззивната
инстанция по настоящото дело е дали заявителят надлежно е представил в 1-
месечния срок пред РС- Казанлък, доказателства за предявения установителен
иск пред компетентния за неговото разглеждане съд, с оглед на преценката за
правилност и обоснованост на постановеното определение, с което заповедта
за изпълнение е обезсилена от първоинстанционния съд.
По въпроса за приложението на чл.415, ал.5 от ГПК/ съответно
разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК преди изменението с ДВ бр. 86/2017г./
има формирана практика на ВКС- София, която е непротиворечива
(Определение № 337/04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г. на 4-то гр. отд. на
ВКС; Определение № 483/ 05.10.2009 г. по ч. т.д. № 444/2009 г. на 1-во т. отд.
на ВКС; Определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т.д. № 736/2009 г. на 1-во т.
отд. на ВКС; Определение № 374/27.05.2010 г. по ч. т. д. № 325/2010 г. на 2-ро
т. отд. на ВКС; Определение № 452/25.06.2010 г. по ч. т.д. № 241/2010 г. на 2-
ро т. отд. на ВКС; Определение № 115/11.02.2010 г. по ч. т.д. № 91/2010 г. на
2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 236/11.05.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010
2
г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 282/07.05.2009 г. по ч. т.д. №
210/2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС). Според посочената практика на ВКС, за да
предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния
лист по чл. 410 от ГПК, заявителя следва в 1- месечния срок по чл.415, ал.4 от
ГПК да представи пред заповедния РС- Казанлък убедителни писмени
доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК. В съдебната практика
е постигнато съгласие и за това с какви доказателства следва да бъде доказано
своевременно предявяване на иска, като ВКС вече се е произнесъл в тази
насока с определение № 123/27.01.2010г. по ч.т.д.№ 736/2009г. на I т.о. и
определение № 124/27.01.2010г. по ч.т.д.№ 20/2010г. на I т.о., постановени по
реда на Гражданския процесуален кодекс от 2007г. В посочените определения
е прието, че заявителят може да уведоми съда, пред който е протекло
заповедното производство, че е предявил иск за съществуване на вземането
си в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, както с изрично заявление, придружено с
копие от исковата молба с отбелязване за постъпването й в регистратурата на
съда на съответната дата, така и с удостоверение, издадено от съдебния
състав, пред който е висящо исковото производство.
Утвърдената съдебна практика е потвърдена и с ТР № 4/18.06.2014г. на
по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК- ВКС, където в т.13 е посочено, че законодателят
е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата на
чл.415, ал.1 от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, с което се затвърждава възприетото от
ВКС становище, че за да се избегне обезсилването на издадената заповед за
изпълнение, следва в преклузивния 1- месечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
взискателят не само своевременно да предяви положителен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, пред компетентния за неговото
разглеждане съд, но и да представи писмени доказателства за това пред съда
по заповедното производство.
В конкретният случай в указания от съда срок за предявяване на
установителен иск от молителя „А.Б.“- ЕАД по чл.422 ГПК, същият не е
предявен, което като последица води до обезсилване на заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист. Действително РС- Казанлък погрешно е
указал на молителя, че на основание чл.414а от ГПК следва да представи
становище в 3- дневен срок от съобщаването, тъй като производството следва
да се развие на осн. чл.415 от ГПК, но като краен резултат определението е
правилно, тъй като и по двете производства при непредявяване на
установителен иск в указания срок, като последица води до обезсилване на
заповедта за изпълнение и ИЛ, което е постановил и първоинстанционния
съд.
С оглед на така постановеният резултат, следва да се потвърди и
Определение № 810/29.04.2022г. в частта за разноските.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира оплакванията
в 2 бр. ч.жалби за постановяване на първоинстанционните Определения в
противоречие с материалния закон, за неоснователни и недоказани.
3
Обжалваните 2 бр. определения се преценяват за мотивирани,
законосъобразни и правилни, поради което следва да бъдат потвърдени
изцяло, със законните последици от това.
Това въззивно Определение е окоснчателно и не подлежи на
последващо обжалване пред по- горен съд.
По изложените мотиви и на осн. чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І
от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 600/29.03.2022г. и
Определение № 810/29.04.2022г. по ч.гр.д.№ 3709/2021г. по описа на РС-
гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4