№ 24
гр. Плевен , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20214430200015 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление №20-0256-000528 от 04.08.2020 година на
началник РУ- Долна Митрополия, при ОД МВР-Плевен, на И. Б. Д. с ЕГН
********** от *** е наложено административно наказание глоба в размер
общо на 300 лева и лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца на
основание чл чл. 175 ал3 пр1 от ЗДвП за нарушение за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП,в случаите на чл143ал15 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за
това.
В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител – ***.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган не
оспорва жалбата ,не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становището на въззивника ,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 27.05.2020г. в 21:10ч. в ***, посока на движение ***,
И. Б. Д. управлява т.а „***“ с рег.№ ***, собственост на ***0, като при
извършената проверка се установи, че преводното средство е със служебно
1
прекратена регистрация на 30.07.2020г., по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За констатираниото нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП св. *** на 27.05.2020г.
съставил срещу жалбоподателя АУАН №218031. Жалбоподателят подписал
акта, същият е депозирал писмени обяснения, от които се установява, че
автомобилът не е негова собственост, като същият го ползвал и имал
намерение да го прехвърли в последствие. Не е знаел, че автомобила е с
прекратена регистрация. Това узнал, от органите на полицията в деня на
проверката 27.05.2020г. Твърди, че бусът му е предоставен от лице от ***,
който същият не познавал.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
03.08.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр.Плевен отказал да
образува досъдебно производство по преписка №В5419/2020г. по описа на
РП-Плевен. Приел е, че доколкото престъплението по чл.345 ал.2, във вр. с
ал.1 от НК може да бъде извършено при форма на вина – пряк умисъл, в
конкретният случай липсва субективна страна- съзнание у дееца, ползвал
автомобила относно обстоятелството, че управляваното от него МПС не е
регистрирано по надлежния ред, тъй като това по повод на служебно
прекратената регистрация на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП не му е било
известно, респективно не му е било сведено до знание от страна на лицето, от
което в последствие е щял да закупи въпросното МПС.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Плевен,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП на И. Б. Д. с ЕГН ********** са наложени административно
наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – *** и ***, чиито показания подкрепят изцяло
събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на НП, които да опорочават самото НП и да
повлекат неговата отмяна само на това основание. В хода на административно
– наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
2
ал.1 от ЗДвП.Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер
от 300 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест
месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че на На 27.05.2020г. в 21:10ч. в ***, посока на
движение ***, И. Б. Д. управлява т.а „***“ с рег.№ ***, собственост на ***0,
като при извършената проверка се установи, че преводното средство е със
служебно прекратена регистрация на 30.07.2020г., по чл.143, ал.15 от
ЗДвП.,т.е. не бил регистриран по съответния законов ред.
От страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства, а именно Договор
за покупко-продажба на МПС от 20.05.2019г., от който се установява, че
собственик на процесния автомобил е ***, който по силата на този договор е
продал на ***.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят
е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха, даже не беше и упоменато от
актосъставителя и свидетеля на акта, обстоятелството, че процесния
автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на друго лице. Факт, който се
установява в хода на съдебното следствие, и за който жалбоподателят и
неговия повереник са ангажирали доказателства. Жалбоподателят е
управлявал МПС,което не е негова собственост и същото е било с поставени
по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За
факта на прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно за
да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената
регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му
от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно
водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила
са попречили на нарушителя да осъзнае обществено опасния характер на
3
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди
или да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че в конкретния
случай не става въпрос за собственик на процесното МПС, а за ползвател. За
разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи
придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички
контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от
контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143
ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване
в автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено
от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради
това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 20-0256-000528 от
04.08.2020 година на началник РУ- Долна Митрополия, при ОД МВР-Плевен,
на И. Б. Д. с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание
глоба в размер общо на 300 лева и лишаване от право да управлява за срок от
6 месеца на основание чл чл. 175 ал3 пр1 от ЗДвП за нарушение за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,в случаите на чл143ал15 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4