Номер 180013.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело №
20201000502163 по описа за 2020 година
Софийски апелативен съд ,Търговско отделение,VІ с-в в закрито съдебно заседание на
седми август 2020год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иван Иванов
ЧЛЕНОВЕ : Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от съдия Бойкинов ч.гр.д.№ 2163 по описа за 2020год., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Инженерконсулт 2015“ЕООД срещу Определение
от 26.02.2020г. по гр.дело № 14775/2019г. на СГС, ГО, 18с-в, с което се връща исковата
молба и се прекратява производството по предявения срещу взискателя „Инвестбанк“АД и
длъжника „Инженерконсулт“ООД/н/ отрицателен установителен иск с правно основание
чл.440, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно поради съображения, които са
подробно изложени в частната жалба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба
предявена от „Инженерконсулт 2015“ЕООД срещу „Инвестбанк“АД и длъжника
„Инженерконсулт“ООД/н/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.440, ал.1
ГПК, с който се иска да се признае за установено, че правото на собственост на описания в
исковата молба недвижим имот, който е предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№ 20178400400908 на ЧСИ М. Ц., не принадлежи на длъжника „Инженерконсулт“ООД/н/.
Твърденията на ищеца са били, че по силата на извършена апортна вноска в капитала на
дружеството от едноличния собственик „Инженерконсулт“ООД процесният имот
представлява негова индивидуална собственост, поради което и не може да бъде обект на
принудително изпълнение като и с това си твърдение е обосновал правния си интерес от
предявяването на иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск е недопустим тъй като имотът върху който е насочено принудителното
изпълнение е бил собственост на ответника „Инженерконсулт“ООД/н/, за който пък още
преди апортирането му в капитала на ищеца е била учредена ипотека в полза на втория
ответник „Инвестбанк“АД- взискател по принудителното изпълнение. И тъй като е бил
придобит след учредяването на ипотеката, то в изпълнителното производство новият
собственик, т.е ищецът ще има качеството на ипотекарен длъжник, а не на трето за
изпълнението лице, което водело и до недопустимост на предявения от него отрицателен
установителен иск с правно основание чл.440 ГПК.
Така постановеното определение е правилно.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато
принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не
принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът е уреден
в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя
интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото
лице право от предприетите изпълнителни действия. При това законът е очертал и активната
легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може
да бъде предявен от всяко трето лице, стига то да твърди, че правото му е засегнато от
изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му,
когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. При това правата на третото
лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а
само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да
бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече
възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху
имущество, което принадлежи на трето лице.
Поради това, за да е допустим искът по чл.440, ал.1 ГПК е достатъчно длъжникът да
твърди, че притежава самостоятелни права върху имота, което е засегнато от
принудителното изпълнение тъй като наличието на същите изключват провеждането му.
От друга страна, съгласно приетото в т.2 на ТР № 4/11.03.2019г. по тълк.дело №
4/2017г. на ОСГТК на ВКС трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла
на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително
изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не
разпростира своите субективни предели. Както е посочил ВКС страните в изпълнителното
производство са засегнатите от прилагания изпълнителен способ, а не страните по
изпълнителното дело. Залогодателят и ипотекарният длъжник/какъвто е именно ищецът,
който по негови собствени твърдения в исковата молба посредством внасянето на апорт се
явява правоприемник на лицето, което е учредило в полза на взискателя ипотека върху
същия имот/ са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. По тази причина те имат
идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно
права и задължения и нямата качеството на трето лице по см. на чл.440, ал.1 ГПК.
Макар и в материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог
или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той
трябва да е страна, защото търпи принудата и като такъв той разполага със средствата за
защита които разполага и длъжника, вкл. и да обжалва принудителното изпълнение, но само
на основанията по чл. 435, ал.2 ГПК.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че за ищеца липсва
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост по чл.440 ГПК
тъй като в качеството му на правоприемник на лицето, което е учредило ипотеката върху
включения като апорт в капитала на жалбоподателя недвижим имот, се явява ипотекарен
длъжник, а не трето за изпълнението лице.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че
първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим
и е прекратил производството по делото, поради което и частната жалба срещу обжалваното
определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а определението на
СГС да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.02.2020г. по гр.дело № 14775/2019г. на СГС,
ГО, 18с-в, с което се връща исковата молба с вх.№ 13885/11.11.2019г. и се прекратява
производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________