№ 189
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501904 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба на А. Х. А. ЕГН
**********, с адрес: град Б****, лично и като пълномощник на С. В. А. ЕГН**********, с
адрес: град Б****,чрез пълномощника им адв.Г. И. Д. против съдебно решение № 1695 от
01.08.2022г. по гр.д.№ 7668/2022г.по описа на БРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ
иска,предявен от А. Х. А. ЕГН **********, с адрес: град Б****, лично и като пълномощник
на С. В. А. ЕГН**********, с адрес: град Б****, против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С****, представлявано заедно от
главния изпълнителен директор К*Х*Ч* и изпълнителния директор Б* А. В.а, за осъждане
на ответника да плати на ищците сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско +“ , сключен със застрахователна
полица № ****** за лек автомобил марка и модел "****"***" с ДКН № ******, като искът е
предявен като частичен иск от претенция в общ размер от 1300 лева /хиляда и триста лева/
по щета № ****, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на решението на БРС. Според въззивниците правните изводи на съда не
почиват на доказателствата,събрани по делото и са в противоречие с материалния закон.
Изложени са твърденията на въззивниците по установените по делото факти,като се
подчертава извънсъдебното изявление на ответника-застраховател,поддържани в същия
смисъл и в съдебното производство,от които се установява,че ответникът признава
съществуването на увреждания по боята на автомобила,възникнали през периода на
застраховката,а противно на това становище БРС е приел,че в приетия като писмено
доказателство протокол за оглед на автомобила е посочено,че няма констатирани
1
увреждания. Освен това съдът изключително силно е кредитирал показанията на
св.А*,служител на ответното дружество,които са голословни и неподкрепени от
доказателствата.Дори да се допусне,че уврежданията са настъпили в резултат на
естествената експлоатация на автомобила,примерно от камъчета,изхвърлени от други
движещи се автомобили,то те също представляват щети,които се покриват от този вид
застраховки.Впоследствие собствениците са ги декларирали,така,както са ги установили в
паркирано състояние. Обратно на това,съдът без никакви доказателства е приел,че става
въпрос за увреждане/одиране/ на боята в паркирано състояние, факт,който не се е твърдял от
ищците и това дори не е било обсъждано в съдебно заседание. Моли за отмяна на решението
на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да
бъде уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило въззивната
жалба,намирайки я за неоснователна. Изразява се становище,че БРС правилно и
законосъобразно е отхвърлил предявения иск,като след пълна преценка на доказателствения
материал е достигнал до извод,че твърдените увреждания не кореспондират със заявеното от
ищците.Посочва се,че описаното в исковата молба събитие не представлява покрит
риск,както е приел и районният съд. Ищците не са успели да докажат настъпването на
описаното от тях застрахователно събитие,а отказът на застрахователя е основан на т.9.1.9
от раздел 1 Общи положения,9 Общи изключения. Прави се довод,че по делото е приета
САТЕ,заключението по която е в смисъл,че вредите по автомобила са получени от
естествената му експлоатация. Изложени са правни съображения досежно предпоставките за
уважаване на иск с правно основание чл.405 КЗ,а по отношение на разпоредбата на чл.408
КЗ се сочи,че тя урежда основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение
при осъществяване на уговорен,покрит риск от застраховката.Моли решението на БРС да
бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците А.и,редовно уведомени не се
явяват,представлява се от адв.Д.,който поддържа въззивната жалба и настоява за
уважаването и. Няма нови искания по доказателствата.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява
от адв.В.,която оспорва въззивната жалба.Няма нови доказателствени искания.
При служебната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.269
ГПК,въззивната инстанция го намери за валиден и допустим.
По съществото на спора и наведените във въззивната жалба оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение на БРС, въззивният съд намери следното:
БРС е дал правилна правна квалификация на предявения иск – по чл.405 ал.1 КЗ,в
съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.
За да достигне до крайния си извод за неоснователност на предявения
иск,районният съд е приел,че не се установява наличието на покрит застрахователен
риск,тъй като липсват твърдения за настъпване на някое от описаните в ОУ застрахователни
събития,а от събраните по делото доказателства не може да бъде прието за установено при
условията на пълно и главно доказване,че уврежданията се дължат на експлоатацията на
автомобила,което представлява самостоятелно основание за постановяване на отказ да се
изплати застрахователно обезщетение.
Страните не спорят,че между тях е възникнало и съществувало към 12.06.2021г.
облигационно правоотношение по договор за автомобилна застраховка „Каско“,сключен на
17.06.2020г. при Общи условия, с период на застрахователното покритие от 00.00 часа на
22.06.2020.до 23.59 часа на 21.06.2021г. Застрахован е бил лек автомобил,собственост на
ищците марка „****“,с рег.№ **** ,със застрахователна сума- 15 200 лева,с покрити
рискове: „Пълно Каско“,“Помощ на пътя“ и клаузи „Вип“ и „Чужбина“,видно и от
представената и приета като доказателство по делото застрахователна полица № ******.
Ищците са твърдели,че на 11.06.2021г. в гр.Бургас при маневра на заден ход
2
автомобилът е бил увреден – нарушено е било лаковото покритие на боята от дясно-заден
калник и задна дясна врата при съприкосновение с ограничително колче. След 17.00 часа
същия ден ищцата А. А. паркирала автомобила на паркинга пред блока,в който живее в
гр.Б***,а на сутринта на 12.06.2021г.установила,че освен уврежданията от предходния ден
има и нови –автомобилът бил одран на още няколко места.Ищцата уведомила
застрахователния брокер по телефона,а двете щети заявила на 16.06.2021г. В исковата молба
също се твърди,че в застрахователното дружество са били заведени две преписки поотделно
за двете щети, извършен е бил оглед на автомобила и е издаден опис-заключение за вредите
на МПС,в който са описани установените увреждания.Ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение,обосновавайки отказа си с това,че
обстоятелствата,декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с
установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие,естеството на
уврежданията и механизма на получаването им.В исковата молба се изразява несъгласие със
становището на застрахователя,като ищците сочат,че сключената застраховка е с
покритие“Пълно каско“,която покрива щети от безвиновни застрахователни събития и
щети,нанесени на автомобила от трети лица в паркирано състояние,а отказът на
застрахователя да плати обезщетение е бланкетен и необоснован.
Ответникът е оспорил предявения иск,като заявил насрещно твърдение,че щетата,за
която се претендира застрахователно обезщетение е декларирана от ищците,но при
извършения оглед експертите са установили,че има увреждания по целия автомобил,които
са в резултат на умора,стареене и естествена експлоатация,поради което ответникът
твърди,че няма настъпило застрахователно събитие,което да попада в покритите от
застраховката рискове и не е възникнало задължение за застрахователя да изплати
обезщетение.В отговора се твърди,че застрахованите лица не са предоставили на
застрахователя вярна и точна информация за обстоятелствата,при които е настъпило
застрахователното събитие,поради което е налице и основание за отказ на застрахователя по
смисъла на чл.408 ал.4 КЗ и ОУ-премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на
обстоятелство,свързано с настъпилото събитие,което е съществено с оглед интереса на
застрахователя.На следващо място се заявява,че след изтичане на срока на
застраховката,автомобилът е бил застрахован в „*****“ЗЕАД за сключване на нова
застраховка „Каско“,като същият е бил огледан и заснет и експертите не са установили
увреждания по автомобила,а са го застраховали с констатация „без щети“.
В подкрепа на твърденията си за настъпилото застрахователно събитие ищците са
представили застрахователна полица № ****** за автомобилна застраховка „Каско“ по
договор,сключен на 17.06.2020г. при Общи условия, с период на застрахователното
покритие от 00.00 часа на 22.06.2020.до 23.59 часа на 21.06.2021г. Представени са и
неоспорени от ответника документи- уведомление за щета, опис-заключение по щета от
16.06.2021г.,писмо с изх.№0599 от 21.06.2021г.,писмо изх.№0699 от 19.07.2021г.,контролен
талон на автомобила,протокол за оглед на автомобила от 17.06.2020г. Ответникът също е
представил уведомлението за щета,опис-заключението по щетата и двете горецитирани
писма. Отделно е представил документ,озаглавен „Документи по претенция…“,четири
цветни снимки на автомобила и приложимите към договора Общи условия.
От съдържанието на уведомлението за щета се установява,че същото е било
изготвено от застрахователния посредник- И* Г.ев А. в качеството му на представител на
застрахованите,като в данни за събитието е посочена дата 12.06.2021г.,10:00 часа- на
паркинг в гр.Б***,бл.88 ,а описанието на събитието е следното:“Автомобилът беше
паркиран на адреса ми,когато го открих с множество увреждания.“ Описаните увреждания
са : преден десен калник,предна дясна врата,предна броня,предна лява врата,задна лява
врата,задна броня,преден капак. В опис-заключението по щетата,изготвено от експерт
Т*П* е посочено,че са констатирани при огледа следните увредени детайли: предна дясна
врата с увреждане 1 степен- лека деформация,преден десен калник – увреден,без
деформация;облицовка предна броня-увредена,без деформация;предна лява врата-
3
увредена,без деформация;задна лява врата-увредена,без деформация;облицовка задна броня-
увредена,без деформация;преден капак пастиране- увреждане 1 степен,лека деформация.По
отношение на всички описани увредени детайли,експертът е посочил,че е необходимо
боядисване с основен цвят боя,а за предния капак- пастиране. От съдържанието на
представеното писмо от 21.06.2021г. се установява,че застрахователят е отказал да заплати
обезщетение,тъй като счита,че обстоятелствата,декларирани при завеждането на
претенцията не съответстват на установените факти и събраните данни относно
настъпилото събитие,естеството на уврежданията и механизма на получаването им,същите
са получени в резултат на естествената експлоатация на автомобила и са натрупани във
времето.Застрахователят се е позовал на т.9.1.9 от ОУ,като е приел,че от застрахования са
декларирани обстоятелства,различни от действително случилото се.
По делото няма спор между страните,че при сключване на договора за застраховка
служители на ответното застрахователно дружество са извършили оглед на автомобила,като
увреждания не са били констатирани и отразени. По делото е представено и прието като
доказателство пълното досие на сключения през м.юни 2021г.нов договор за застраховка
„Каско Стандарт“ на процесния автомобил със застрахователя ЗЕАД „***** Груп“. От
снимковия материал,представляващ част от досието се установява,че са заснети
увреждания,съответстващи на описаните в уведомлението за щета и в опис-заключението по
щетата. По делото няма спор,че относно уврежданията на автомобила от 11.06.2021г. в
гр.Бургас,настъпили при маневра на заден ход -нарушено лаково покритие на боята от
дясно-заден калник и задна дясна врата при съприкосновение с ограничително колче е била
заведена отделна щета от застрахователя.
От показанията на св.Ц* се установява,че на 11.06.2021г. е видяла автомобила и е
разговаряла с ищцата,която и споделила,че при паркиране е одраскала колата отзад
вдясно.Свидетелката видяла одраскванията отзад,като други нарушения /одрасквания/ на
лаковото покритие на други места по автомобила тя не видяла. От показанията на
св.А*,***** на ответното дружество в гр.Бургас се установява,че са били заведени две щети
за този автомобил,които впоследствие били предложени за отказ за обезщетение.По
отношение установяването на щетите свидетелят е заявил,че практиката на застрахователя е
да се заснемат с цифров апарат с високо качество,като всяко увреждане се заснема
поотделно и се изяснява какво е неговото качество,извършва се съпоставка с описа.По
регламента на застрахователя се правят снимки общо,да се види целият автомобил,снимат
се и детайлите,а впоследствие се снима и самото увреждане,като може да се направят и по 3-
4 снимки на един детайл,за да се прецени увреждането.Свидетелят е заявил,че увреждания
на процесния автомобил са установени,но те не са получени от застрахователно събитие,а са
натрупани с течение на времето.Дали уврежданията са от експлоатация и овехтяване на
автомобила или от застрахователно събитие се установява по специални методики,като в
случая застрахователят е преценил,че уврежданията са от експлоатацията на автомобила.
По делото е приета САТЕ,вещото лице по която е дало заключение,че повредите не
отговарят на описания механизъм на настъпване на щетата,тъй като в исковата молба е
посочено,че на 11.06.2021г.в резултат на осуркване в колче са повредени заден десен калник
и задна дясна врата,а в описа по заведената щета е посочен- преден десен калник,а липсва
заден десен калник. От снимковия материал вещото лице е установило,че са видими
осурквания по заден десен калник и задна дясна врата,но други увреждания е много трудно
да се видят. На въпрос №4 експертът е отговорил,че е възможно твърдените увреждания да
се получат при експлоатация на автомобила,тъй като е подложен на постоянни външни
абразивни въздействия. Въззивният съд намира,че вещото лице не е дало отговор на въпрос
№1,относим към уврежданията на 12.06.2021г.,а е коментирало увреждането от
11.06.2021г.,за което има заведена отделна щета. Уврежданията на заден десен калник и
задна дясна врата не са заявявани от ищците в уведомлението за щета по застрахователно
събитие от 12.06.2021г.,а са заявени други увреждания. Посочването на уврежданията от
11.06.2021г.в исковата молба е за да бъде внесена яснота и да бъдат разграничени
щетите,заявени поотделно за двете дати. Ето защо,въззивният съд не кредитира
4
заключението на вещото лице по въпрос №1,тъй като отговорът е неотносим към настоящия
спор.
Тъй като процесните увреждания са констатирани в опис- заключението по щетата от
експерт на ответника-застраховател,съдът приема,че съществуването им към датата на
огледа на автомобила е доказано безспорно. Оспорването от ответника на съществуването
на уврежданията е неоснователно,тъй като същите са установени от негови служители по
предвидения в ОУ ред. Неотносими към спора в тази връзка са доводите на ответника,че
тези увреждания не са били установени от новия застраховател на автомобила - третото лице
ЗЕАД „***** Груп“.
Съгласно чл.405 ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да заплати на застрахованото лице съответното застрахователно обезщетение
,уговорено с договора и ОУ като покрит застрахователен риск, в уговорения срок. В тежест
на ищците-застраховани лица е да докажат по делото настъпването на твърдяното от тях
застрахователно събитие,което по смисъла на закона и съгласно т.14 от ОУ „Дефиниции“ е
„настъпването на покрит риск по застраховката в периода на застрахователното
покритие“. В разпоредбата на чл.408 КЗ ал.1 т.1-4 КЗ законодателят е изброил лимитативно
изключенията, при които застрахователят може да откаже плащането на застрахователно
обезщетение. Нормата на чл. 408 КЗ не намира приложение при уреждане на
застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради
изключването им от застрахователно покритие по волята на страните/ вж. Решение № 224 от
20.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 4554/2013 г., І т. о., ТК, Решение № 17 от 2.06.2020 г. на
ВКС по т. дело № 656/2019 г., I т. о., ТК./ .Тежестта на доказване, че е налице изключен риск
по смисъла на клауза от Общите условия е върху страната, която се позовава на нейното
приложение – в случая застрахователят.
Основното правоизключващо възражение на ответника е, че в случая няма
настъпило застрахователно събитие,което да попада в покритите от застраховката
рискове,поради което не е възникнало задължение за застрахователя да изплати
обезщетение ,което въззивният съд намери за основателно по следните съображения:
В исковата молба се посочва,че уврежданията са причинени във времевия диапазон-
след 17.00 часа на 11.06.2021г. до 10.00 часа на 12.06.2021г.на паркинг пред блок в
ж.к.“*****,когато ищцата А. видяла,че автомобилът е „одран на няколко места“. Твърди
се,че след предходното застрахователно събитие на 11.06.2021г./осуркване на автомобила в
колче/ автомобилът не е имал други увреждания,освен тези от осуркването,заявени по
другата щета. Заявено е също така,че застраховката покрива щети,нанесени от трети лица на
автомобила в паркирано състояние и застрахованите нямат задължение да доказват
обстоятелствата и механизма на причиняването на уврежданията.Във въззивната жалба
обаче се заявява оплакване,че съдът без никакви доказателства е приел,че става въпрос за
увреждане/одиране/ на боята в паркирано състояние, факт,който не се е твърдял от
ищците и това дори не е било обсъждано в съдебно заседание.
Неоснователни са твърденията на ищците,че застраховката „Пълно каско“ покрива
рисковете от всякакви увреждания на застрахования автомобил. В Раздел ІІ т.2 на ОУ са
изброени всички покрити рискове,включващи : Природни
бедствия/т.2.1.1/,пожар/т.2.1.2/,ПТП/т.2.1.3/ с подточка 2.1.3.2-увреждане на застрахованото
МПС в паркирано състояние от друго превозно средство;случайно падане на летателни
апарати или други тела върху МПС/т.2.1.4/.В раздел ІІ т.2.1.5 от ОУ като покрит риск е
посочено: „Злоумишлени действия на трети лица-причинени повреди на МПС от трети лица
чрез механично въздействие/удар с твърд предмет,надраскване,умишлено преобръщане на
МПС/.“ Съгласно Раздел ІІ т.2.3 от ОУ при договор с клауза „Пълно каско“,какъвто е
процесният,застрахователят покрива всички рискове,причинени от застрахователни
събития,покрити по клауза „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“,които могат да
доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. В ОУ са изброени и
изключените рискове,за които застрахователят не дължи обезщетение.Правото на
5
застрахованото лице да получи застрахователно обезщетение не е неограничено,а е в
рамките на покритите от застраховката рискове. В ОУ е предвидено също,че застрахованото
лице има задължение да уведоми застрахователя за увреждането в кратки срокове,като
изложи известните му обстоятелства относно събитието.
Твърденията на ищците относно обстоятелствата,при които са установили
уврежданията и категоричното им оспорване във въззивната жалба на извода на БРС,че са
твърдели увреждането/одирането/ на боята да е причинено в паркирано състояние,
изключват възможността въззивният съд да приеме,че ищците твърдят уврежданията да
подлежат на обезщетяване по покрит риск съгласно раздел ІІ т.2.1.5 от ОУ. /злоумишлени
действия на трети лица/ или покрит риск по р.ІІ т.2.1.3.2-увреждане на застрахованото МПС
в паркирано състояние от друго превозно средство. Тъй като във въззивната жалба е
посочено,че не са твърдели увреждане на боята в паркирано състояние,а само че са
установили увреждането в паркирано състояние,въззивният съд няма основание да
приеме,че се твърди увреждане,подлежащо на обезщетение по покрит застрахователен риск
от увреждане на МПС в паркирано състояние.Липсват също твърдения за причиняване на
уврежданията по време на движение на МПС или в резултат на друга причина,посочена като
покрит риск съобразно ОУ.
По гореизложените съображения въззивният съд достигна до извод,че за процесните
увреждания по застрахования автомобил,макар и да са констатирани по надлежния ред от
експерт на застрахователя,не се дължи застрахователно обезщетение, тъй като не се твърди
от ищците и не се установява от събраните по делото доказателства те да са настъпили в
резултат на застрахователно събитие по покрит от ОУ застрахователен риск.
С оглед споделянето на крайните изводи на районния съд за неоснователността на
предявения иск,решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а
останалите правоизключващи възражения на застрахователя не следва да се обсъждат от
въззивната инстанция.
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид
изхода от спора,основателно се явява искането на въззиваемото дружество. Пред въззивната
инстанция се претендират разноски в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС,направени във въззивното производство,за извършването им са представени
доказателства и съдът ги възлага в тежест на въззивниците.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1695 от 01.08.2022г. по гр.д.№ 7668/2022г.по
описа на БРС.
ОСЪЖДА А. Х. А. ЕГН **********, с адрес: град Б**** и С. В. А. ЕГН**********, с
адрес: град Б**** да заплатят на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: град С**** сумата от 360 лева- разноски за адвокатско възнаграждение
с ДДС ,направени по въззивното производство .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7