РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 13.08.2020
год.,
Троянски
районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 193 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 259р-6737 от 07.05.2020г., издадено от М.С.М. – Директор на ОДМВР гр. Ловеч,
на И.Д.Б. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на
основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от същия закон. Наказателното
постановление е обжалвано в законоустановения срок от
И.Д.Б., като с жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание И.Д.Б., редовно
призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният от него процесуален
представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество на делото
излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление. Не са
ангажирани доказателства.
За ответника по жалбата ОДМВР
гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В придружително
писмо към жалбата е изразено становище за неоснователност на жалбата от главен
юрисконсулт Радков и е направено искане за потвърждаване на наказателното
постановление. Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П.С.С.
и П.Ц.П., от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на
Наказателно постановление № 259р-6737 от 07.05.2020г.; Заверено копие на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 53/20.04.2020г.; Заверено копие на Докладна записка
рег. № 359р-11731 от 11.06.2020г. и Заверено копие на Заповед № 295з-579/24.03.2020г.
на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 20.04.2020г., около 08:00
часа, свидетелите П.С.С. и П.Ц.П., и двамата служители
на РУ гр. Троян, били на работа и били изпратени на бенциностанция „Карго ойл“
в гр. Троян, ул. „Васил Левски“. Там установили жалбоподателя И.Д.Б., който
стоял до една от масичките тип „гъбка“ и бил без поставена защитна маска или
друго средство, покриващо носа и устата.
На същата дата 20.04.2020г. е
съставен АУАН № 53, с бланков № 614375 от свидетеля П.Ц.П. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян, в присъствието на свидетеля
П.С.С., срещу И.Д.Б. за това, че на 20.04.2020г., около
08:00 часа, в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“, на бензиностанция „Карго ойл“, не
спазва въведената със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, а именно не е поставил защитна маска или друго средство, покриващо
носа и устата на обществено място, с което е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето. АУАН е съставен в присъствие на И.Д.Б., който го е подписал без да
отрази обяснения или възражения. Б. е получил екземпляр от акта на датата на
неговото съставяне – 20.04.2020 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
подал писмено възражение срещу акта.
Въз основа на АУАН № 53 от 20.04.2020г.
е издадено Наказателно постановление № 259р-6737 от 07.05.2020г. от М.С.М. –
Директор на ОДМВР гр. Ловеч, с което на И.Д.Б. е наложено административно
наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 във
вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
същия закон. В НП е уточнено, че нарушението е извършено в условията на обявено
в Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание, както
и че е въведена противоепидемична мярка на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. т. 9, с която е допълнена Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Съдът намира, че подадената
срещу наказателното постановление жалба от И.Д.Б. е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира
писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и
възраженията на страните счита, че жалбата се явява основателна по следните
съображения: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и
установи, че същото съдържа почти всички изискуеми от чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочени са данните на
нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение,
времето, когато е извършено и мястото, на което е извършено, посочена е законовата
разпоредба, която наказващият орган е счел за нарушена, вида и размера на
наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Съдът счита,
че същото е издадено от компетентен орган, а именно М.С.М. – Директор на ОДМВР
гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за
здравето. АУАН № 53/20.04.2020г. също е съставен от оправомощено
лице – свидетелят П.Ц.П. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян, който
съгласно т.
1 от Заповед № 295з-579 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч има право да съставя
актове за установени нарушения по чл. 209а от Закона за здравето.
Жалбоподателят И.Д.Б. не оспорва
визираното в АУАН и НП нарушение, а именно, че е бил на обществено място без
поставена защитна маска на лицето, покриваща устата и носа му. Същият е
подписал АУАН като е отразил, че няма възражения по неговото съдържание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за доказано, че на посочените в наказателното постановление дата,
време и място, жалбоподателят И.Д.Б. се е намирал на обществено място – гр. Троян,
ул. „Васил Левски“, бензиностанция „Карго ойл“, като не е имал поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, каквито са били изискванията на чл. 63, ал. 4
във вр. ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т. 9 от
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
Съдът счита, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на Наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно
императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на
нарушението, като задължително следва да бъдат посочени законовите разпоредби,
които са били нарушени. АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, по която е квалифицирано нарушението, е бланкетна и не
съдържа състав на административно нарушение. В тази разпоредба е посочена санкцията,
която се налага за извършване на съответното нарушение. Посочените по-горе
императивни разпоредби на ЗАНН изискват в АУАН и в НП да бъдат посочени точно нарушените
законови разпоредби. В конкретният случай в текстовото описание на нарушението
е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето и съдът счита, че следва да се посочи съответно с какъв акт е въведена
тя и коя точно мярка е нарушена. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето не съдържа описание на противоепидемични мерки, въведени на
територията на България, а сочи, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита
и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено
значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво
точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен това следва между
текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице
пълно единство и съответствие. В конкретният случай едва в текстовата част на
наказателното постановление са посочени заповедите на министъра на
здравеопазването, с които е въведена противоепидемичната мярка, което съдът
намира за недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН нарушителят следва да
е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Освен това липсва
съответствие между посочените правни норми в АУАН и в НП, което също е
съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, а в НП освен нея са посочени и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от същия
закон, както и двете заповеди на министъра на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
но само в текстовата част, като
нарушението отново е квалифицирано по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Предвид изложеното съдът намира
аргументите на адвокат Ц., изложени по същество в съдебно заседание, за
основателни.
Производството по налагане
на административно наказание е един строго формален процес, който изисква
стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават
правото на защита на жалбоподателката и представляват
формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката
и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът
счита, че обжалваното Наказателно постановление № 259р-6737 от 07.05.2020г.,
издадено от М.С.М. – Директор на ОДМВР гр. Ловеч, с което на И.Д.Б. е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от същия закон, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 259р-6737 от 07.05.2020г.,
издадено от М.С.М. – Директор на ОДМВР гр. Ловеч, с което на И.Д.Б., ЕГН **********
с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 - триста лева на основание чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от същия закон, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч
по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено с мотивите.
Районен
съдия: