№ 1101
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500921 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1.въззивна жалба с вх.№ 289431 от 15.12.2020г. на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез пълномощник юрк Г.Р. срещу
Решение № 261295 от 19.11.2020г. по гр.д.№ 20459/2019г. по описа на ВРС,
поправено с Определение № 262649 от 10.03.2021г., в частта, в която е
отхвърлен предявения от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Дондуков 68 срещу ответника П. КР. П. с ЕГН ********** от
*************************************, установителен иск с правно
основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ за разликата над
присъдените 4252.96 лева до пълния претендиран размер от 7782.35 лева,
представляващи регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно
причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор
за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на
управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица №
1
085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до
15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав
и
2. въззивна жалба с вх. № 290140 от 17.12.2020г. на П. КР. П. с ЕГН
********** с постоянен адрес **************************************,
чрез пълномощник адв. Е.Д. ВАК, срещу Решение № 261295 от 19.11.2020г.
по гр.д.№ 20459/2019г. по описа на ВРС, поправено с Определение № 262649
от 10.03.2021г., в частта, в която е уважен предявения от ищеца
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68 срещу ответника П. КР. П. с
ЕГН от *************************************, установителен иск с
правно основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ, и е прието за
установено,че ответникът дължи на ищеца на сумата от 4252.96 лв.,
представляваща регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно
причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор
за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на
управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица №
085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до
15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 890.76 лева върху
сумата от 4252,96 лв., за периода от 26.06.2017г. до 19.07.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. №
11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав и са присъдени разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* намира решението за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на съда,
че сумата, представляваща разликата над присъдените 4252.96 лева до пълния
2
претендиран размер от 7782.35 лева не се дължи от застрахования по ЗЗ ГО и
причинител на вредата, на осн. чл.274, ал.2 от КЗ (отм.), тъй като същите били
реализирани в резултат от поведението на дружеството и не представлявали
обезщетение. Настоява се, че причина за заплащане на сумата, съотв. за
претендирането й по пътя на регреса, е виновното поведение на водача на
застрахования автомобил, доколкото същия е нарушил императивни норми на
ЗДвП, причинявайки вреди на трето лице, увреждайки негова собственост.
Изтъква се, че застрахователят е платил първоначално по-малка сума, в
рамките на приетото от него като размер, а по-високия такъв е платен в
резултат на влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че въззиваемият е бил
привлечен в качество на трето лице помагач по исковите производства, в хода
на които също е настоявал за отхвърляне на предявените претенции. Оспорва
се извода на съда, че заплатените от застрахователя лихви не се дължат от
делинквента, т.к. не формират обезщетението, като се позовава на
разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ отм., че застрахователят дължи лихви за
забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане.
Отговорността на застрахования пред третите лица, произтича от НУ, а при
него длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходима да му се отправя покана за изплащането. Сочи, че съгласно
практиката на ВКС застрахователят има право на регрес срещу застрахования
и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ
отм. Сочи, че съдебните разноски, предмет на регреса, са реализирани в хода
на водените съдебни производства срещу дружеството, на осн.чл.213, ал.1 от
КЗ отм., във връзка с причинените от П.П. вреди на трето лице. Излага се, че
правото на застрахователя е закрепено и в разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ
(нов). Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на
иска до пълния му размер, вкл. и за разноските в исковото и въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна П. КР. П., чрез
пълномощник адв. Е.Д., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба.
В жалбата си въззивникът П. КР. П., чрез пълномощник адв. Е. Д.
излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение
3
на материалния и процесуалния закон, и моли за неговата отмяна. Сочи, че
неоснователно не е уважено искането на ответника за отлагане на делото в
о.с.з. на 27.10.2020г. поради смъртта на бащата на ответника; в първото о.с.з.
не е направен окончателен доклад по делото, липсва произнасяне кои права и
обстоятелства се признават и кои се нуждаят от доказване, как се разпределя
доказателствената тежест, не е докладвал в цялост всички оспорвания и
възражения на ответника. Твърди се, че въпреки оспорването от страна на
ответника на автентичността на представените от ищеца доказателства -
известие за доставяне с отразена на него дата за получаване -09.06.2017 г.,
както и известие за доставяне с отразена на негова дата за получаване -
02.10.2017 г., с твърдения на ответника, че и двата документа не носят негов
подпис, и въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства да
опровергаване на това оспорване, съдът се е позовал в мотивите на решението
си на тези два оспорени документа, като е приел, че „вероятно" единият бил
подписан от майката на ответника, а другият лично от него. Счита се, че
съдът не е обсъдил в решението си всички оспорвания и възражения на
ответника по иска и сочените от него основания за това, в т.ч. всички
изложени в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, както и
допълнително посочените от ответника в с.з. на 25.08.2020 г. основания и
възражения срещу проекта за доклад и предявения иск, както и не е
приложил последиците от непредставянето от страна на ответника на
посочената Покана за заплатено обезщетение на пострадалото лице - с писмо
изх.№ АЗ-05-272 от 30.05.2009 г. на „ОЗК Застраховане"АД до „Дженерали
застраховане"АД. Твърди се, че съдът се е позовал на неотносими към
процесния казус разпоредби от отменения КЗ, както и не е съобразил с
обвързващата страните по настоящото дело сила на мотивите съобразно
чл.223, ал.2 от ГПК на влязлото в сила решение от 06.08.2014 г. по гр.д. №
1122/2014 г. на СРС, и това постановено по в.гр.д. 5265/2015 г. на СГС
относно възражението за погасителна давност и началния момент на
изискуемостта на главното вземане и това за лихви. Оспорват се изводите на
съда за прилагане на 5-год.давностен срок, считано от момента на плащането
от страна на застрахователя в полза на пострадалия. Счита се, че при
действието на чл. 229 КЗ (отм.) в съдебната практика е залегнал и изводът, че
началният момент на погасителната давност за този иск е не моментът на
плащането от застрахования делинквент на увреденото лице, а моментът на
4
настъпване на застрахователното събитие. Аргументът за това е, че
отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата
си от сключения договор за застраховка „гражданска отговорност" за разлика
от неговата отговорност на делинквент към увредения за причинените му
вреди, която е на деликтно основание, като за разлика от общата разпоредба
на чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на
давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното
събитие. Отделно се сочи, че сумата от 890.76 лв. е платена от ищеца само и
единствено поради собственото му недобросъвестно поведение, респ. същата
сума не подлежи на репариране от ответника и тази сума няма никаква връзка
с процесното ПТП от 08.03.2009г., и отделно от това - са погасени поради
изтичането на 3-годишната давност за плащане. Настоява се отмяна на
постановеното решение в обжалваната част с присъждане на разноски,
сторени в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, в който
развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени
са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Във връзка с въведените от въззивника П. КР. П., чрез пълномощник
адв. Е. Д., възражения за допуснати процесуални възражения : Въззивният
5
съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа
обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд
дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат
тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В хода на извършената от въззивния съд проверка не се установяват
твърдяните от страната нарушения на процесуалния закон.
Първоинстанционният съд е съставил проект на доклад и е обективирал
същия в Определение № 4936 от 02.04.2020г. Изготвеният проект на доклад е
подробен и съдържа императивните изисквания чл.146, ал.1 от ГПК като в
него са посочени твърденията и възраженията на страните по делото,
разпределена е доказателствената тежест и кои обстоятелства се определят за
безспорни. В проведеното на 25.08.2020г. първо открито съдебно заседание по
гр. дело № 20459/2019г. по описа на Районен съд Варна,
първоинстанционният съд е взел предвид становището на страните по
изготвения проект на доклад, изменил е същия по искане на въззивника, а
именно посочил е, че е налице спор по отношение на правоспособността на П.
КР. П. към 08.03.2009г. (датата на процесното ПТП), уважил е още едно
доказателствено искане на въззивника и е приел проекта на доклад, с
направеното изменение, за окончателен.
На следващо място, в съгласие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК
съдът следва да отложи делото, ако страната и пълномощникът й не могат да
се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
Ангажираните от процесуалния представител на ответника доказателства –
постановление за назначаване на експертиза по ДП №140/2020г. по описа на
ОСлС при ОП гр.Варна и два броя документи на чужд език без надлежен
превод на български език, не попадат под сочената хипотеза за отлагане на
съдебното производство.
Следователно не са налице извършени от исковия съд процесуални
нарушения, които да налагат даване на указания на страните или повтаряне на
6
извършени действия.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Производството по гр.д. № 20459/2019г. по описа на Районен съд гр.
Варна е образувано по предявен от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД
ЕИК ********* против П. КР. П. с ЕГН ********** гр. Варна, по реда на
чл.422 от ГПК иск за признаване в отношенията между страните дължимостта
на
сумата от 7782.35 лева, представляваща сбор от главница, съдебни
разноски, мораторна лихва и законна лихва, които „Дженерали застраховане“
АД е осъдено за заплати на „ОЗК Застраховане“ АС, съгласно решение от
06.08.2014г. по гр.д. № 1122/2014г. по описа на СРС и решение от
14.06.2016г. по в.гр.д. № 5265/2016г. по описа на Софийски градски съд
сумата от 890 лева мораторна лихва върху сумата от 4252.96 от
26.06.2017г. до 19.07.2019г.
законна лихва върху главницата от 7782.35 лева от 22.07.2019г. до
изплащане на вземането, суми по заповед № 5793 от 25.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 11436/2019г. по
описа на ВРС.
Настоява се за присъждане на сторените разноски в заповедното
производство в размер на 223.46 лева, от които 173.46 лева – държавна такса
и 50 лева – юрк възнаграждение.
Видно от приетите писмени доказателства - протокол за ПТП
№1079613/08.03.2009г. и акт за установяване на административно нарушение
№031639, издадени от служители при ОДМВР-Варна, се установява, че на
08.03.2009г. в гр. Варна, на бул. „Приморски" пред № 17, поради движение с
несъобразена с условията скорост и навлизане в участък в завой, лицето П.
КР. П., управлявайки л.а. „Форд Фиеста" с peг. № */*******, собственост на
П.К.М., губи управлението над автомобила и блъска последователно спрял
л.а. „Киа Рио" с per. № *********, собственост на И.Т.С., който от своя
7
страна блъска още двама участници в пътното движение.
Съгласно Протокола за ПТП вината за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е на П. КР. П., който по време на
настъпване на произшествието е управлявал л.а. „Форд Фиеста" без да
притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Видно от застрахователна полица №**********/29.01.2009г. лек
автомобил „КИА Рио" с peг. № ********* е застрахован по застраховка
„Каско на МПС" в „ОЗК Застраховане" АД, при който във връзка с предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана
ликвидационна преписка № 0020-900-0036-2009, като за възстановяване на
уврежданията по автомобила от „ОЗК Застраховане" АД е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 8691.01 лева.
Ищцовото дружество е страна по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №085080108144,
покриваща отговорността на водача на л.а. „Форд Фиеста" с peг. № */*******.
Не се спори, че от страна на „ОЗК Застраховане" АД пред „Дженерали
Застраховане" АД е постъпило искане за възстановяване на сумата в общ
размер на 8698.01 лева, представляваща изплатеното от „ОЗК Застраховане“
АД застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
определянето му.
По повод на предявената в „Дженерали Застраховане" АД претенция
при ищеца е образувана ликвидационна преписка №900848/02.06.2009г., въз
основа на която на „ОЗК Застраховане" АД е възстановена част от
претендираната сума в размер на 4258 лева.
Не се спори, че сумата от 4258 лева е възстановена на ищцовото
дружество от ответника П.П., на основание чл.274, ал.2 от Кодекса за
застраховането (отм.).
От приетите по гр.д. № 20459/2019г. по описа на ВРС писмени
доказателства се установява, че въз основа на Решение от 06.08.2014г.,
постановено по гр.д. № 1122/2014г. по описа на Софийски районен съд,
поправено с Решение от 20.10.2014г., изменено с Решение от 14.06.2016г.,
8
постановено по възз.гр.д. № 5265/2015г. по описа на Софийски градски съд
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати
на „ОЗК Застраховане“ АД ЕИК *********
сумата от 4252.96 лева, представляваща остатък от дължимо
обезщетение по щета № 0020-900-0036-2009, ведно със законната лихва върху
главницата от 10.01.2014г. до окончателното й плащане
сумата от 1312.07 лева, лихва за забава в плащането на главницата от
4252.96 лева за периода от 10.01.2011г. до 10.01.2014г.
сумата от 1484.32 лева, съдебно-деловодни разноски по гр.д. №
1122/2014г.
сумата от 446.46 лева, разноски по възз.гр.д. № 5265/2015г.
Решенията са постановени при участието на П. КР. П. като трето лице
помагач на страната на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
ЕИК *********.
Не се спори, че с преводни нареждания от 05.09.2014г. и 24.06.2016г.
ищцовото дружество е заплатило на „ОЗК Застраховане" АД всички дължими
по посочените дела суми, включително и законна лихва за периода от
10.01.2014г. до 05.09.2014г. (датата на окончателното погасяване на
задължението за главницата) в размер на 286.54 лева.
Предвид извършеното плащане ищцовото дружество се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор - „ОЗК Застраховане" АД и на ответника
П. КР. П. е изпратена регресна покана с изх. № *********/29.05.2017г., с
която е поканен да възстанови доброволно в петнадесетдневен срок от датата
на получаване на писмото дължимата сума в размер на 7782.35 лева на
„Дженерали Застраховане" АД.
Поканата е получена на 09.06.2017г. от лице, живеещо на адреса,
посочен в пратката и представляващ постоянен и настоящ адрес на ответника,
съгласно справка от НБД Население, за което е положен подпис, с което при
условията на чл.44, т.а от ОУ на Български пощи ЕАД пратката следва да се
счита за редовно връчена.
9
От приложено по делото писмо рег. № 819000-42655/10.09.2020г. от
Областна дирекция на МВР Варна, Сектор "Пътна полиция" се установява, че
л.а. „Форд Фиеста“ с peг. номер */*******, рама №WF0HXXGAJH7P29865 е
МПС от категория M1, като за управление на МПС от тази категория е
необходимо водачът да притежава правоспособност за категория „В", по арг.
от чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. Посочено, че към 08.03.2009г. П.П. не е
притежавал правоспособност (категория В) да управлява лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № ********, тъй като е придобил правоспособност за
управление на МПС за категория „В1" с протокол №2847/01.12.2008г.
Следователно налице е втората предпоставка за водене на регресната
претенция.
С плащане на застрахователно обезщетение и на осн. чл.213, ал.1,
изр.второ от КЗ (отм.) за „ОЗК Застраховане“ АД, като застраховател по
имуществената застраховка „Каско“, възниква правото за претендира
изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне, от причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“.
На осн. чл. 274, ал.2 от КЗ (отм.) като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да
претендира платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без
свидетелство за управление.
В процесния случай увреденото лице, собственикът на л.а. „Киа Рио" с
peг. № *********, е предявил претенцията за възстановяване на вредите по
автомобила директно към застрахователя си по имуществената застраховка
Каско на МПС, а не към застрахователя по ЗЗ ГО на автомобилистите,
покриваща отговорността на виновния водач. С оглед на това, правото на
регрес е възникнало първо за „ОЗК Застраховане“ АД като застраховател по
застраховка Каско на МПС и той е упражнил същото, насочвайки регресната
си претенция към „Дженерали Застраховане" АД в качеството му на
застраховател на виновния водач по ЗЗ ГО на автомобилистите след
изплащането на обезщетението на пострадалия.
Правото на „Дженерали Застраховане" АД да предяви регресната си
претенция, на осн. чл.274, ал.2 от КЗ (отм.), възниква в момента, в който
10
дружеството е погасило задължението си към застрахователя по
имуществената застраховка Каско на МПС.
При упражняване на регресния иск застрахователят е ограничен в
рамките на правата и възможностите, които има и разполага самото
застраховано лице срещу причинителя на вредите. Регресното право е
средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди
в посочените от закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност.
Регресното право се урежда от закона, действувал към момента на
неговото възникване - това е датата на настъпване на застрахователното
събитие по риска „гражданска отговорност”. Регресното право възниква
тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в
закона-умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования
от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят
свързва именно с този момент. Моментът на плащането на обезщетението на
третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното
притезание. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по
силата на закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за
приложимост на едни и същи материалноправни норми/. Съгласно трайно
установената съдебна практика регресното право възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, а момента на плащането на
обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното
притезание /в тази насока Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на
ВКС, второ т.о.; Решение №35/09.07.2019г. по т.д. № 1175/2018г. на ВКС,
първо т.о. и др./
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Не се спори, че ответникът е бил конституиран в качеството на трето
11
лице-помагач на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД /сега
ищец/ в хода на воденото от „ОЗК Застраховане“ АД съдебно производство
по иска с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.). Следователно
ответникът в настоящото производство е обвързан от констатациите на съда
относно основанието за дължимостта и размера на платеното от
застрахователя по имуществената застраховка обезщетение в полза
пострадалия от ПТП по вина на водача на МПС, чиято ГО е застрахована при
„ОЗК Застраховане“ АД.
Затова и неоснователно е възражението на ответника П., че за
ищцовото дружество давността започва да тече от момента на погасяване на
задължението към увреденото лице, тъй като се установява, че същото не е
предявявало претенция за възстановяване на вредите директно към
застрахователя по ЗЗ ГО на автомобилистите. Задължението на ищеца
възниква едва с предявяването на регресната претенция от „ОЗК
Застраховане“ АД към него, а правото на регрес към виновния водач,
управлявал л.а. Форд Фиеста с рег. № ******** без да притежава
свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС, възниква в
момента на погасяването на задължението към застрахователя по
имуществената застраховка Каско на МПС „ОЗК Застраховане“ АД. По
изложените съображения и доколкото най-ранното плащане е извършено на
05.09.2014г., а второто – на 24.06.2016г., то към датата на завеждане на иска
(подаване на заявлението по чл.410 от ГПК) – 22.07.2019г. давностния срок
по чл.110 от ЗЗД, в който кредиторът може да упражни правото си на регрес
не е изтекъл.
Доколкото се установява основание за дължимост на задължението по
регресната претенция за платеното обезщетение, то дължима е и лихвата за
забава върху същото, считано от изтичане на срока за доброволно плащане,
посочен в получената на 09.06.2017г. покана и с оглед липсата на данни за
извършено пълно или частично плащане.
Липсва основание застрахователят по ЗЗ ГО на автомобилистите да не
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски. Същите са присъдени в полза на застрахователя по имуществената
застраховка Каско, платени са изцяло от ищцовото дружество, във връзка са с
12
репариране на причинените увреждания, и са сторени в хода исково
производство при защита интереса на застрахования делинквент. Това налага
постановено решение в отхвърлителната част като неправилно да бъде
отменено и постановено друго по същество на спора като полза на ищеца се
признае съществуване на вземане от ответника за сумата от 3 529.39 лева, от
която сумата от 1312.07 лева, лихва за забава в плащането на главницата от
4252.96 лева за периода от 10.01.2011г. до 10.01.2014г., сумата от 1484.32
лева, съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 1122/2014г., сумата от 446.46
лева, разноски по възз.гр.д. № 5265/2015г. и сумата от 286.54 лева, законна
лихва за периода от 10.01.2014г. до 05.09.2014г.
В останалата обжалвана част като правилно и законосъобразно
решението следва да бъде потвърдено. Законна лихва върху обезщетението за
забава и разноските не се дължи.
По разноските :
С оглед резултата от спора въззиваемият П. КР. П. с ЕГН **********
следва да заплати на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* сторените разноски в заповедното производство за ДТ в размер на
173.46 лева и 50 лв. юрквъзнаграждение; в исковото производство 187.83 лева
– ДТ и 200 лева юрквъзнаграждение и пред въззивното производство 70.59
лева – ДТ и 50 лева – юрквъзнаграждение.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261295 от 19.11.2020г. по гр.д.№ 20459/2019г. по
описа на ВРС, поправено с Определение № 262649 от 10.03.2021г., в частта,
в която е отхвърлен предявения от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Дондуков 68 срещу ответника П. КР. П. с ЕГН ********** от
*************************************, установителен иск с правно
основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ за разликата над
присъдените 4252.96 лева до пълния претендиран размер от 7782.35 лева,
представляващи регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно
13
причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор
за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на
управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица №
085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до
15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.
КР. П. с ЕГН ********** от *************************************
дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, следните
суми, както следва : сумата от 1312.07 лева, лихва за забава в плащането на
главницата от 4252.96 лева за периода от 10.01.2011г. до 10.01.2014г., сумата
от 1484.32 лева, съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 1122/2014г., сумата
от 446.46 лева, разноски по възз.гр.д. № 5265/2015г. и сумата от 286.54 лева,
законна лихва за периода от 10.01.2014г. до 05.09.2014г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г.
по описа на ВРС, 41-ви състав
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, като вместо него
постановява :
ОСЪЖДА П. КР. П. с ЕГН ********** от
************************************* да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Дондуков 68, сторените разноски в заповедното
производство за ДТ в размер на 173.46 лева и 50 лв. юрквъзнаграждение; в
исковото производство 187.83 лева – ДТ и 200 лева юрквъзнаграждение и
пред въззивното производство 70.59 лева – ДТ и 50 лева –
юрквъзнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
14
на осн. чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15