№ 5162
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110164356 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен искс правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
25.03.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е, и
ответникът е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-10650338, по силата на
който на ответника е предоставен заем в размер на 25 000 лв., за срок от 60 месеца, считано
от подписването на договора, до 20.03.2019 г., който следвало да се погасява на месечни
вноски от по 814.46 лв. Поддържа, че на 20.03.2016 г. ответникът преустановил плащанията
по договора, като към този момент били погасени 23 месечни вноски и считано от
20.04.2016 г., вземането по кредита станало предсрочно изискуемо, в пълен размер, за което
кредиторът уведомил изрично длъжника. За сумата 19882,06 лв. главница; сумата 6198.92
лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2016 г. – 20.03.2019 г. и лихва за забава в
размер 4535.72 лв. за периода 20.04.2016 г. – 16.02.2021 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Поддържа, че след издаване на заповедта
ответникът му е заплатил сума в размер на 20 743, 68 лв., с която погасил вземанията по
издадената заповед за изпълнение в поредността разноски, лихва, главница, поради което
останала дължима главница в размер на 9873, 02 лв., която иска съдът да установи, че
ответникът дължи. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска при възражения, че процесният договор е нищожен, тъй
като не бил ясен и разбираем и не били спазаени законовите изисквания за вид и размер на
шрифта на текста му. Твърди, че не дължи сумата от 6198, 92 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.03.2016 г.-20.03.2019 г., тъй като процесният договор
за кредит бил развален за напред с обявяването на предсрочната му изискуемост на
1
20.04.2016 г., поради което длъжникът следвало да заплати в цялост непогасения дълг към
датата на предсрочната изискуемост, без да дължи възнаградителна лихва, такси и
комисионни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно вземането за
мораторна лихва в размер на 4535, 72 лв. за периода 20.04.2016 г.-16.02.2021 г. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли исковете. Не претендира заплащане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за потребителски паричен кредит PLUS-10650338, сключен
на 25.03.2014 г., съдът приема, че ищецът и ответникът са обвързани от договор за
потребителски кредит в размер на 25 000 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 26.06
%, платими на 60 месечни погасителни вноски по 814,46 лв. до 20.03.2019 г., съгласно
погасителен план към договора.
Задължението на кредитодателя да предостави сумата е изпълнено чрез превод на
сумата по посочената в договора банкова сметка на 26.03.2014 г., съгласно заключението на
изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза и след удържане на
сумата 5186.10 лв. за погасяване на задължения по друг договор и такса за усвояване на
кредита в размер 625 лв.
Договорът е частен диспозитивен документ, на който е даден вид да е подписан от
ответника. При липса на доказателства, установяващи неавтентичността му, той обвързва
ответника с обективираните в него факти – волеизявлението за поемането на правата и
задълженията по договора – арг от чл. 180 ГПК. Следователно между страните е възникнало
валидно договорно отношение с източник договор за потребителски кредит, по смисъла на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10
от ЗПК форма и съдържа необходимите за действителността на тези договори реквизити.
Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него и са приети от
ответника с подписването на самия договор. Шрифтът, на който е изписан е достатъчно ясен
и с големина позволяваща прочитането без затруднения на съдържанието на договора,
поради което релевираното в тази насока възражение на ответника съдът намира
неоснователно.
Доказано, както беше посочено по - горе е и обстоятелството, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора да предостави кредита.
С предоставяне на сумата кредитът се счита усвоен от ответника кредитополучател и
за последния се поражда задължението да заплаща месечните погасителни вноски, в
договорения размер и на падежа съгласно, посочения в договора погасителен план.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение
запогасяване на процесната главница чрез плащане, извършено след издаване на заповедта
за изпълнение. В този смисъл следва да се разглеждат и възраженията на ответника за
недължимост и погасяване по давност на вземанията за възнаградителна и мораторна лихва,
2
тъй като е свързано с извода за съществуване или не на вземания, с които е прихванато
частичното изпълнение.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че след
издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил сумата 20 743.68 лв. като е
посочил като основание – „погасяваен на главница“, което се установява от разпита на
вещото лице в съдебно заседание.
Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД, уговорено в интерес на длъжника, е диспозитивно,
поради което се прилага при липса на уговорка между страните за условията и реда за
прихващане на изпълнението. Такава уговорка е част от съдържанието на процесния
договор, обективирана в чл.7, съгласно която уговорка месечните погасителни вноски ще
покриват задължението в последователност разноски ( включително за събиране на
вземането ), лихва, главница. Предвид изложеното посоченото от ответника основание за
плащане не обвързва кредитора. Съдебните разноски не представляват разноски по смисъла
на чл.76, ал.1 от ЗЗД, поради което и следва да се изследва въпросът дали изпълнението със
сумата 20 743.68 лв. е погасило вземанията на ответника по процесния договор. Отговорът
на този въпрос е пряко свързан с основателност възраженията на ответника за недължимост
на възнаградителната лихва, поради настъпила предсрочна изискуемост и на мораторна
лихва поради изтекла погасителна давност. Макар, тези вземания да са извън предмета на
делото поставените въпроси са такива остносно тяхното съществуване, съответно
прихващане на изпълнението с тях.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в периода
26.01.2016 г. – 22.04.2016 г. не са извършвани плащания по кредита, поради което, в
приложение на клаузата на чл.5, изр. 2 от договора за кредитодателя е възникнало право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задължението за плащане
на две месечни вноски. За възникване на последиците от тази изискуемост волята на
кредитора следва да е достигнала до длъжника, независимо какво е уговорено.
Представената по делото покана от 09.12.2016 г. няма доказателства, от които да се
установи, че е получена от ответника.
Независимо от горното, доколкото, както беше посочено по делото се установи, че е
възникнала обективната предпоставка, уговорена между страните, за настъпване на
предсрочна изискуемост, субективната, а именно уведомяване за това, съответно
упражняване правото на кредитора да обяви цялата главница за предсрочно изискуема,
съдът счита, че е извършено с връчване на препис от исковата молба на ответника. Предвид
изложеното предсрочната изискуемост е настъпила след крайната дата на периода, в който е
формирано вземането за възнаградителна лихва, поради което не намира приложение
задължителното тълкуване, дадено с ТР от 27.03.2019 г. по т. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Следователно, кредиторът е имал вземане за възнаградителна лихва в размер 6198.92
лв. за периода 20.03.2016 г. – 20.03.2019 г., изпълнението на което да прихване с
полащането, извършено в заповедното производство.
3
Относно мораторната лихва възражението е за погасяване на вземането по давност.
Това възражение е релеватно да бъде разгледано само в аспекта на въпроса дали вземането е
погасено по давност към момента на плащането след издаване на заповедта за изпълнение,
респективно има ли право кредиторът да прихване изпълнението с погасено по давност
вземане.
Последиците на давността настъпват след изрично позоваване на длъжника. От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че към момента на
плащане, след издаване на заповедта за изпълнение, ответникът е възразил пред кредитора
ищец, че счита задължението си за лихва за забава погасено по давност. Такова позоваване
не е направено във възражението по реда на чл.414 ГПК, а за пръв път е релевирано в
исковата молба. Следователно, към момента на извършване на прихващане на изпълнението
ищецът, макар и да е бил кредитор частично на естествено вземане, тъй като част от
мораторната лихва – в периода 20.02.2016 г. – м.02.2018 г., е погасена по давност, има право
да задържи полученото след прихващане на изпълнението, включително и за погасената
част, тъй като към момента на настъпване на погасителния ефект, длъжникът не се е позовал
на давността. Последващото, направено в исковата молба възражение за давност е по
отношение на вземане, което към този момент не съществува, тъй като е погасено чрез
плащане като последица от извършеното прихващане на изпълнението, със сумата 20 743.68
лв. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза след извършеното
прихващане на изпълнението с възнаградителната, мораторната лихва и част от главницата,
непогасеният остатък от главницата е в размер 9487.59 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за сумата над 9487.59 лв. до
пълния предявен размер от 9873.02 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за производството, съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 526,09 лв. за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение и 636.47 лв. за заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на уговореното на вноски
адвокатско възнаграждение в договор за правна помощ.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р. ИЛ. АЛ., ЕГН
**********, с адрес - гр. София, ул. ”******* дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ***** на основание
чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 9487.59 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-10650338, сключен на 25.03.2014 г.,
ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до погасяване на суматa, като отхвърля иска за
сумата над 9487.59 лв. до пълния предявен размер от 9873,02 лева, за които суми по
ч.гр.д. № 12276/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА, Р. ИЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес - гр. София, ул. ”Хайдушка гора”,
бл.18А, вх.А, ет.7, ап.27 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес парк
София, сгр.14 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 526,09 лв. – разноски за исковото
производство и сумата 636.47 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5