Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 486
гр. Перник, 26.10.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
При
секретаря Емилия Владимирова, като разгледа административно дело № 526/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р.***,
пл. „***“ № ***, представлявано от управителя – Г.Ц.В. против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на жалбоподателя е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане н размер на ***лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Счита, че същият е издаден в нарушения на административно
производствените правила и при несъобразяване с дадените указания в решение
№7382 от 12.06.2020г., постановено по АД № 8391/2019г. по описа на ВАС. Излагат
се и доводи, че органът не е спазил процедурата за определяне размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, с което е допуснал
нарушения на материалния закон. Изложени са и съображения, че актът противоречи
и на целта на закона. Искането към съда е да бъде отменен акта и да се присъдят
направените разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, представляван от адв. М. Я., поддържа
жалбата. Пледира оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане
на направените разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В
указания срок депозира писмени бележки.
Ответникът
по жалбата- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за представител
изпраща адв. М. А.. Оспорва жалбата.
Излага съображения за законосъобразност на обжалвания акт. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лица по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от административния акт.
Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК и обжалвания акт подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, по следните съображения:
Оспорвания в настоящето
производство акт е издаден въз основа на решение №7382 от 12.06.2020г.,
постановено по АД № 8391/2019г. по описа на ВАС. С решението е отменено решение № 127 от 30.05.2019г. по АД №
130/2019г. на Административен съд – П. в частта му, в която е отхвърлена
жалбата на "***" ЕООД със седалище в град Р.*** против решение №
59/3/3121568/3/01/04/01 от 5.02.2019г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” за определяне на финансова корекция в частта, в която е
определен нейният размер, и вместо него е отменено решението, в тази му част и
преписката е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за
определяне на размер на финансовата корекция. С него също така е оставено в
сила решение № 127 от 30.05.2019г. по АД № 130/2019г. на Административен съд –
Перник в останалата му обжалвана част, т.е. в частта, с която е прието, че
бенефициера е извършил нарушение на
договор № 59/3/3121568 от 20.03.2015г.,
приложимата наредба и ЗУСЕСИФ, отнасящи се до неизпълнение на бизнес план
според заложени в него показатели послужило, като основание за налагане на
финансова корекция.
В изпълнение на съдебното решение изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ издава АУПДВ № 59/3/3121568/3/01/04/02. В него на
основание т. 30 от Приложение към раздел І“Общи положения“ от „Правила за
определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от
ПРСР 2007-2013г.“ е определил размер на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, за неизпълнение на
приходите заложени в бизнес план.
Така възприетата фактическа обстановка се основава на
документите в административната преписка приети като годни доказателства по
делото, както и на приобщеното към настоящето дело АД № 130/2019г. по описа на
Административен съд-Перник.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
Оспорения индивидуален
административен акт е издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания
се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон в
случая е Закона за подпомагането на земеделските производители. В чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Издателят
на акта е компетентен орган и оспорвания акт не страда от отменително основание
по чл. 146, т.1 от АПК.
Оспореният акт е в писмена
форма. Има изложени фактически основания, както и посочени правни такива.
Същият има изискуемите в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по
издаването му. Не се възприемат твърденията на жалбоподателя, че процесната
финансова корекция е определена без да е открито производство по издаване на
АУПДВ. Това е така, защото оспорвания акт е постановен в изпълнение на съдебно
решение, с което са дадени указания единствено за определяне на размер на
финансовата корекция. При това положение органът не започва ново производство, а продължава производството като единствено
определя размер на вземане. Това вземане е за безспорно доказано неизпълнение
на приходите, заложени в бизнес плана и за констатирано от бенефициера нарушение,
послужило, като основание за налагане на финансова корекция. Съдът отчита
факта, че вместо административния орган да изпълни решението на ВАС като издаде
решение за финансова корекция, същият е издава АУПДВ, но това само по себе си не е съществено нарушение на административно
производствените правила, тъй като не се отразява върху разпореденото с
процесния акт. Това е така, защото и при двата
случая става въпрос за вземане,
което се основава на материалноправни изисквания, посочени в РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА
(ЕС) No 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на развитието на
селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските
райони и, респ. Наредба № 29 от 11.08.2008г. и Наредба № 23 от 18.12.2009г., и
което вземане има характер на публично такова по смисъла на чл.
162, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалвания индивидуален административен
акт е и материално законосъобразен. Налице е влязло в сила съдебно решение, с
което е прието, че е налице неизпълнение на поети договорни отношения свързани с неизпълнение на
залегналите в бизнес плана финансови показатели.
Размерът на средствата, които следва
да бъдат възстановени органът твърди, че ги е определил, съгласно чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23/2009г. и чл. 46, ал. 2 от Наредба
№ 29/2008г..
Настоящият състава приема, че в конкретния
случай при определяне размера на финансовата корекция административният орган
се е съобразил с визираните критерии. Взел е предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Правилно е приел, а по този въпрос е
налице влязло в сила решение, че реализираните приходи от финансираната дейност
за две поредни финансови години, представляващи съответно 3.52% от заложените
такива за 2016 г. и 8.28% от тези за 2017г. водят до извода за неосъществяване
на дейността, в обема, който е обосновал безвъзмездното им финансиране. Реализираните
приходи от подпомаганата дейност, през проверявания период са под 20% от
предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план като времетраенено е
продължило над една финансова година. Правилно е прието, че отклонението от
заложеното в бизнес плана е съществено и продължителността му е 2 години, което
надвишава 1/3 от срока на целия проект. Следователно с предоставената помощ не
могат да бъдат постигнати целите на мярката 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“. Съгласно чл.
46, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. разплащателната агенция определя
размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта. Затова
напълно законосъобразно е определено за възстановяване публично държавно
вземане в пълния размер на предоставената финансова помощ, което съответства
със законовото изискване за съобразяването и с финансови последици на
нарушението върху изразходваните средства. При обосноваването на този извод
административният орган се е позовал и на т. 30 от Приложение към
раздел І“Общи положения“ от „Правила за определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, която разписва, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от
предвидените приходи, както е в случая и това е продължило в проверявания дву
годишен период, размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100
% от предоставената финансова помощ по договора. В случая предоставената
финансова помощ е в размер на 86 804.38лв. и именно това е и размерът на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения
АУПДВ. Съдът не възприема възражението на жалбоподателя, че прилагането на правилата
е незаконосъобразно. Съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, съгласно чл. 142 от 1 от АПК. Към
този момент правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ са действащ акт, публикувани са в ДВ, бр. 69 от 30 август 2019г. и са
приложими в това производство.
Въз основа на изложеното са налице предпоставките
за приложимост на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.202009г.,
респ. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., на които правни
основания се е позовал и административния орган. Същият е приложил правилно
материалния закон. Законосъобразно е определил и размерът на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане, което в случая е идентично с
предоставената безвъзмездна помощ от ***лв.. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспорвания акт е издаден и
в съответствие с целта на закона.
По
разбиране на състава подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия, респ. предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" целят
одобрените проекти да спомогнат като цяло за развитие на селските и
планинските райони при дългосрочно реално осъществяване на подпомаганата
дейност. При констатирано неизпълнение на заложените финансови параметри
в бизнес плана, финансовото подпомагане
на жалбоподателя не постига нито една от заложените в чл. 2 на Наредба № 29 от 11.08.2008г. цели.
С оглед на изложеното настоящия състав намира,
че жалбата е напълно неоснователна и като такава ще се отхвърли. АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При издаването му
са спазени административно производствените правила и са приложени относимите
правни основания. Същият е съобразен и с целта на закона.
По разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. Присъждането на разноски е направено
своевременно и е придружено със списък
на разноските. Разгледана по
същество претенцията е основателна. Не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в
размер на 3 760.96лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020г..
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р.***, пл. *** № 6,
представлявано от управителя – Г.Ц.В. против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, издаден от Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане на размер на ***лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р.***, пл. „***“ № 6, представлявано от
управителя – Г.Ц.В. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 съдебни разноски в
размер на 3 760.96лв. /три хиляди седемстотин
и шестдесет лева и деветдесет и шест ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/П/