Решение по дело №2073/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 714
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20217040702073
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  714 /27.05.2022 година, град Б.

 

Административен съд – Б., в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 2073/2021 година.

 

          Производството е по реда на чл. 39 ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по жалба вх. № 886519.08.2021 година по описа на Административен съд – Б. (АдмСБ), подадена от Д.П.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника адвокат Т.Д. ***, против твърдян мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията по искане с вх. рег.66-00-759/08.07.2021 година, подадено от жалбоподателя - за заличаване на личните данни на Г., съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „Колект сървисис груп“ ООД с ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър.

         В жалбата се обосновава незаконосъобразност на твърдения мълчалив отказ, като се сочи, че същият е в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, като се иска отмяна на отказа и връщане преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството.

            Ответникът по жалбата, представя административната преписка. Не изпраща представител в съдебното заседание. Изразява в писмено становище доводи за неоснователност на жалбата.

            След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

            Жалбоподателят е собственик на част от капитала и е управител на „Кълект сървисис груп“ ООД – Етрополе с ЕИК ********* (КСГ), видно от общодостъпните данни в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, съществуващ  към Агенция по  вписванията – С. https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********.

            Със заявление вх. рег. 66-00-759/08.07.2021 година Д.Г., като субект на данни, е сезирал Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Регистъра), че при извършена проверка е установил в публикувания дружествен договор на КСГ (в полето „Актуален учредителен акт“), че се съдържат всички лични данни на съдружниците  - имена, ЕГН, номер на личната карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ и постоянен адрес – които са публично достояние на неограничен кръг лица, а тази достъпност създава безпокойство у него.

            Със същото заявление Г. е заявил, че не е налице законово основание личните му данни (по – специално ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес и подпис) да бъдат обработвани от оператора на лични данни чрез публикуването им. Затова той е заявил упражняване на правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред АВ – в Регистъра, в качеството ѝ на администратор на лични данни.  Г. е заявил, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13  ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то той оттегля съгласието си личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на КСГ. Жалбоподателят е поискал и да бъде изрично писмено информиран за изтриването/заличаването на личните му данни на посочения в заявлението адрес за кореспонденция (лист 5).

            Изпълнителният директор на АВ не се е поизнесъл изрично по заявлението на Д.Г..

            С жалба вх. № 8865/19.08.2021 година по описа на АдмСБ Г. е обжалвал мълчаливия отказ за произнасяне по заявлението му (лист 2 - 4).

            С определение № 2309/22.11.2021 година по адм. № 2073/2021 година настоящият съдебен състав е оставил жалбата без разглеждане, като просрочена, и е прекратил делото (лист 85).

            С определение № 2079/04.03.2022 година по адм. д. № 812/2022 година на Пето отделение на ВАС определение № 2309/22.11.2021 година по адм. № 2073/2021 година е отменено, а делото е върнато за продължаване на процесуалните действия по проверка на законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ (лист 15 – 16 от приложеното адм. д. № 812/2022 година на ВАС).

           

            При така  установените факти, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи.

            Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения преклузивен срок и от заинтересовано лице – заявител, чието искане за издаване на благоприятен административен акт не е било уважено. В съответствие с разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗЗЛД и видно от писмо изх. № ППН-01-298#1/09.05.2022 година на председателя на Комисията за защита на личните данни, пред нея няма висящо или приключило производство по същия спор (лист 172).

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

           Жалбоподателят е собственик на част от капитала и е управител на КСГ, съгласно общодостъпните данни в Регистъра.  Със заявлението си Г., като субект на данни, е сезирал Агенция по вписванията и е заявил упражняване на правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред АВ, Регистъра, в качеството ѝ на администратор на лични данни. Заявил е и искане да бъде изрично писмено информиран за изтриването/заличаването на личните му данни на посочения в заявлението адрес за кореспонденция.

         Изпълнителният директор на АВ не се е произнесъл по заявлението на Г., като така е формирал мълчалив отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя, който засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което подлежи на съдебен контрол.

          Оспореният мълчалив отказ е постановен от компетентен административен орган – изпълнителен директор на АВ, съгласно правомощията му, регламентирани в чл. 6 ал. 2 от Устройствения правилник на АВ.

           По повод настоящото дело, от името на ответника е депозирано писмено становище изх. № 66-00-759/2021/06.04.2022 година, в което е заявено, че, освен администратор на лични данни, АВ е и получател на данни, предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство, с оглед вписване/обявяване във водения и съхранявания от нея Регистър.  Обяснено е, че КСГ има качеството „администратор на лични данни“ по смисъла на чл. 4 § 1 т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на субектите, чиито лични данни са посочени в заявените документи. Посочено е, че в настоящия случай АВ е получила личните данни на жалбоподателя от администратора на данни КСГ, без документите, подлежащи на обявяване в Регистъра да са със заличени лични данни, поради което и по партидата на дружеството е обявен представеният дружествен договор с незаличени лични данни.

            Регистърното производство пред АВ и производството по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член, обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства (чл. 4), подлежащите на обявяване актове (чл. 5), задължението за заявяване и представяне (чл. 6).

            В чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Законът не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица искат да упражнят правата си по чл. 17 от ОРЗЛД и това е логично, тъй като той съдържа уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства и актове за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (ЕС) 2016/679.

            Администраторът на лични данни, каквато в случая е АВ, не е изпълнил задължението си по чл. 12 от ОРЗЛД да се произнесе по подаденото заявление от Г.. Допълнително изложените доводи в настоящото производство – за мълчаливия отказ, се базират на правомощията на АВ в регистърното производство, но тя не е била сезирана със заявление по този ред, за да се позовава на него. Сезирана е с искане на субект на данни за изтриване на свързаните с него лични данни по реда на ОРЗД, като в случая е без значение, че това лице е едновременно едноличен собственик на част от капитала и управител на КСГ. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице. В случай, че АВ, като администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била сезирана, не е отговаряло на изискванията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, тя е имала възможност по общите правила на АПК да поиска уточнение от заявителя. Това не е сторено.

           Искането, с което е сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

         В случая, АВ (при упражняване на дейността си по чл. 3 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ) действа в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4 т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такъв ги обработва. От друга страна, в нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е указано, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4 т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

           Независимо от формулираното в заявлението искане, незаконосъобразно от АВ е прието, че заявената от жалбоподателя претенция за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в Регистъра дружествен договор не може да бъде удовлетворена, а допълнително е изложено, че това е възможно единствено по реда на самото регистърно производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, са заличени. Следва да се има предвид, че в случая са налице две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една страна е регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, в което заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. От друга страна, са предвидените в чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента.

            Заявлението, с което е била сезирана АВ, е подадено от Д.Г. не като едноличен собственик на капитала и управител на КСГ, а в лично качество, като субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата по чл. 17 § 1, б. „г“, алтернативно – б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

          Законово изискуемите реквизити, въведени с чл. 115 от ТЗ по отношение на дружествения договор, са свързани с личните данни на собствениците на дружествени дялове. Съгласно разпоредбата на чл. 115  т. 3 от ТЗ, дружественият договор следва да съдържа и името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. Жалбоподателят Г. - собственик на част от дружествените дялове в КСГ - е физическо лице, поради което и в съответствие с цитираните норми, в дружествения договор като задължителен реквизит е въведено името на лицето. С оглед на това и предвид цитираната вече разпоредба на чл. 2 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, законово изискуем реквизит на учредителния акт, подлежащ на обявяване, е само името на съдружника.

          В разпоредбите на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 19 – 21 от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1) са указани редът и обстоятелствата, подлежащи на вписване по отношение на дружествата с ограничена отговорност.

            Съгласно чл. 13 ал. 6 изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а съгласно ал. 9 от същата правна норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

         Настоящият съдебен състав счита, че така въведената в чл. 13 ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл. 4 т. 11 и чл. 6 т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679.  

            В нормата на чл. 4 т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679 е дадено легално определение на понятието „съгласие на субекта на данните“, което означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.  

            Анализът на така даденото определение обосновава извод, че съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде презюмирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл. 13 ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Нещо повече, нормата на чл. 13 ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни – в случая АВ, да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 7 т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Тази невъзможност се предполага и предвид обстоятелството, че в повечето случаи подлежащите на вписване обстоятелства се подават от лица, различни от субекта на данни (например упълномощени адвокати). С оглед на това и предвид обстоятелството, че подлежащият на вписване акт в повечето случаи се подава от трето лице, носителят на данни обективно е поставен в невъзможност да изрази конкретно, информирано и недвусмислено волята си, посредством изявление или действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, представянето на дружествен договор за обявяване, без заверен препис от същия със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице свързаните с него лични данни да бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с цитираното определение на чл. 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679, което в случая намира пряко приложение и дерогира нормата на чл. 13 ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията.

         Освен това, разпоредбите на чл. 7 т. 3 и чл. 17 т. 1 б. „б“ от Регламента указват възможността и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, без ненужно забавяне. Администраторът – съответно - е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне.

         Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай не е налице „съгласие на субекта на данните“ по смисъла на легалното определение, дадено в Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на администратора – АВ, не съставлява законосъобразност на обработването по смисъла на чл. 6 от Регламента.

          Жалбоподателят е подал нарочно заявление, с което изрично и недвусмислено е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения дружествен договор. Нещо повече, именно в съответствие с чл. 7 т. 3 пр. 1 и чл. 17 т. 1 б. „б“ пр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, жалбоподателят е заявил, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13 ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, че оттегля съгласието личните му данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на КСГ, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Независимо от така заявеното безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответникът - в нарушение на задълженията си по чл. 17 т. 1 б. „б“, пр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (да изтрие без ненужно забавяне личните данни) - е отказал мълчаливо.

            Предвид горното и в съответствие с цитираните разпоредби на чл. 17 т. 1 б. „б“ пр. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 се обосновава извод, че жалбоподателят Д.Г., след като изрично е оттеглил своето съгласие, е заявил надлежно искане за изтриване/заличаване на личните му данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този смисъл, администраторът е бил задължен да изтрие без ненужно забавяне личните му данни. Като не е изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни – АВ - е постановил един незаконосъобразен акт. 

        Ето защо, процесният мълчалив отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя по партидата на КСГ, раздел „Актуален учредителен акт“ в Регистъра, следва да бъде отменен, като преписката следва да се изпрати обратно на администратора на лични данни – АВ, за ново произнасяне по заявлението на Д.Г. с вх. рег. № 66-00-759/08.07.2021 година, в сроковете по чл. 12 ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, съобразно указанията на съда.

          С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуален представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, Агенция по вписванията - юридическото лице, в чиято структура е ответникът, следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. В производство пред АдмСБ и пред ВАС е доказано заплащането на 10 (десет) лева държавна такса за разглеждане на спора по същество от АдмСБ (лист 7), 30 (тридесет) лева държавна такса, заплатена по сметка на ВАС за разглеждане на частната жалба срещу определение № 2309/22.11.2021 година по адм. № 2073/2021 година, както и 500 (петстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС по договор за правна помощ от 16.12.2021 година (лист 8 и 6 от адм. д. № 812/2022 година на ВАС).

            Що се отнася до представеното доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 2073/2021 година – договор за правна защита и съдействие с дата 07.07.2021  година (лист 75), настоящият съдебен състав не кредитира това доказателство поради неговата недостоверност. Първоначално в договора с число и словесно е посочено, че уговореното възнаграждение на адвоката е „1000“/„хиляда“, без да са указани въобще валутата и номинала на съответната паричната единица, в която е уговорено то – левове, евро, стотинки, центове, рупии, тенге или др. под. След това, като платена сума в брой двукратно с число е посочено „1000“, а словесно „осемстотин“ лева, без да е ясно каква е действителната воля на страните в правоотношението във връзка със заплащането на адвокатското възнаграждение. По делото не е представена разписка или друг документ, удостоверяващ извършеното плащане в брой на възнаграждение на адвокат в производството пред АдмСБ, за да бъде установено реално каква е получената сума, затова настоящият състав приема, че в тази си част претенцията на жалбоподателя за разноски е недоказана и неоснователна. Така, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер 540 (петстотин и четиридесет) лева (10 лева + 30 лева + 500 лева) – за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение по адм. д. № 812/2022 година на ВАС.  

            По изложените съображения, на основание чл. 172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И


            ОТМЕНЯ мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията по искане с вх. рег.№ 66-00-759/08.07.2021 година, подадено от Д.П.Г. с ЕГН ********** и адрес *** - за заличаване на личните данни на Г., съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „Колект сървисис груп“ ООД с ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър.

 

            ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по искане с вх. № 66-00-759/08.07.2021 година, в сроковете по чл. 12 ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда.

 

            ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на Д.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева – разноски по делото.

 

            ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя Д.П.Г. за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение - по адм.д. № 2073/2021 година.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: