№ 3439
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Г. Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511432 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 20042684 от 15.02. 2021 г. по гр.д.№ 4409 по описа за
2020 г. на СРС, Първо ГО, 33 състав се: ОСЪЖДА О. А. С., да заплати на
Г. С. Д., сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на нанесени му от
ответника удари и причинено счупване на горен десен зъб, нанасяне на
удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата, както и се
заканил с убийство, на 02.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 19197,20 лева; ОСЪЖДА О. А. С., да заплати на Г.
С. Д., сумата от 275 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди разходи във връзка с лечение, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния претендиран размер от 802,80 лева.
Срещу така постановеното от СРС, решение са постъпили въззивни
1
жалби, както следва:
1- От ищеца пред СРС – Г. С. Д..
Решението се обжалва в частта, в която претенциите му са
отхвърлени.
По отношение на отхвърлителната част досежно имуществените вреди се
излагат доводи, че неправилно било прието липсата на доказателства, че
ищецът е бил представляван от адвокат. Подробни съображения за това била
изложила в молбата по чл.248 ГПК. Сочи, че по внохд № 3893 по описа за
2019 г. на САС били направени разноски за адв.възнаграждение в размер на
500 лв. Представен бил списък по чл.80 ГПк, както и доказателства за
плащането им- договорът за правна защита и съдействие имал характер на
разписка. Обстоятелсвото, че ищеца бил представляван от адвокат било
удостоверено от съдебния протокол. Затова счита, че претенцията за
имуществени вреди е доказана.
По отношение на отхвърлителната част досежно неимуществените вреди
се излагат доводи, че неправилно е определен размера им. За определяне на
същия съдът не бил съобразил сериозните здравословни проблеми на ищеца,
които били доказани с медицински документи. Твърди се, че именно
влошеното здравословно състояние на ищеца било допринесло да изпита
значително по-големи болки и страдания, отколкото същият щял да изпита,
ако бил здрав. Това било основание за присъждане на по-висок размер на
обезщетението. Влошеното здраве на ищеца било провокирало по-засилено
чувство на страх и страдания да не би ответника да реализира заканата си за
убийство над него или отново да му посегне физически чрез нанасяне на
побой, тъй като бидейки физически нездрав, ищецът нямало да може да се
защити сам. Именно поради здравословните си проблеми ищецът се
притеснявал от настъпване на тяхното влошаване, провокирано от стресът на
който бил подложен в резултат на престъпните деяния. Ноторно известен бил
фактът, че стресът отключва множество заболявания и провокирал
обострянето на съществуващите заболявания. Това обстоятелство въобще не
било отчетено от СРС.
Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение в частта в която
2
претенциите му са били отхвърлени и да постанови друго с което същите да
бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е подаден отговор от ответника пред СРС - в
която отговор се изразява становище за недопустимост на въззивната жалба
относно срока по чл.259, ал.1 ГПК, а по същество за неоснователност.
Излагат се доводи за правилност на първоинстанционното решение в частта в
която претенциите на ищеца са били отхвърлени. Не било допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон.
Сочи, че в гражданското производство не били представени нови
доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца след
претърпяното увреждане. Представените съдебно-медицински удостоверения
били оспорени относно тяхната истинност и съдържание. Процесуалният
представител на ищеца бил изразил становище, че няма да се ползва от
медицинската документация. От страна на ищеца не била поискана съдебно-
медицинска експертиза. От показанията на ищцовите свидетели не се
установило наличието на трайни и постоянни болки у ответника, които да се
отличавали с особен интензитет и продължителност. По делото не били
представени каквито и да е доказателства с медицински характер, които да
установяват трайни паталогични изменения, както и такива налагащи
продължително лечение или наличие на болки след лекарска намеса. Относно
изпитания страх и безпокойство сочи, че ищеца може да се изнесе от
обитаваната от него къша, тъй като той нямал вещни права върхе нея. По
отношение на имуществените вреди намира, че същите не били доказани до
претендирания пълен размер, нито по основание. Счита, че сторените
разноски по друго дело не подлежат на присъждане по настоящето. Следвало
наказателният съд да се произнесе по разноските по арг. от чл.189, ал.1 НПК.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 01.03.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 15.03.2021 г./чрез куриер/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
2- От ответника пред СРС- О. А. С..
3
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца са
били приети за основателни и като такива уважени.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост на така
постановеното решение, при допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон. На първо място се излагат доводи за неправилност в
частта в която СРС е отхвърлил възражението за съпричиняване. Счита,
че от свидетелските показания по внохд № 3893 по описа за 2019 г. се
установило съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в отнемане на
чужди вещи – строителни материали, от владението на собственика –
ответника О. С., без негово съгласие, включително перманентни провокации
от страна на ищеца към ответника. Твърди, че ищеца бил отправил към
ответника обидна дума „боклук“, както и заплахи и псувни към децата му.
Ищецът бил забранил да се поставят люлки за децата в двора при положение,
че Г. Д. не бил собственик; ищецът проявявал арогантно поведение, своене на
двора и общите помещения в къщата, отнемал всяккави вещи, които били
собственост на ответника, пускал фалшиви доноси/последното се
установявало от показанията на свидетелите на ответника/. Тези факти
доказвали противоправно поведение на Д., което имало пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоноснния резултат – нанесаната
телесна повреда. Счита, че действията на ищеца пряко създавали
предпоставките за настъпването на увреждането и ако такива липсвали, то
вредите нямало да са настъпили.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди намира, че същия е прекомерен. Сочи, че в
гражданското производство не били ангажирани нови доказателства във
връзка със здравословното състояние на ищеца след претърпяване на
увреждането. Представените съдебно-медицински удостоверения били
оспорени относно тяхната истинност и съдържание. Процесуалният
представител на ищеца бил изразил становище, че няма да се ползва от
медицинската документация. От страна на ищеца не била поискана съдебно-
медицинска експертиза. От показанията на ищцовите свидетели не се
установило наличието на трайни и постоянни болки у ответника, които да се
отличавали с особен интензитет и продължителност. По делото не били
представени каквито и да е доказателства с медицински характер, които да
4
установяват трайни паталогични изменения, както и такива налагащи
продължително лечение или наличие на болки след лекарска намеса. Относно
изпитания страх и безпокойство сочи, че ищеца може да се изнесе от
обитаваната от него къша, тъй като той нямал вещни права върхе нея. СРС
бил формирал правните си изводи въз основа на оспорени от ответника
писмени доказателства и от които доказателства процесуалният представител
на ищеца заявил, че няма да се ползва. Последното било отразено в протокола
за о.с. на 01.10.2020 г. Сочи, че СРС бил допуснал процесуални нарушения
като недопуснал съдебно-медицинска експертиза относно това дали са налице
увреждания на първия горен десен зъб на ищеца преди 02.07.2016 г.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта в която
претенциите са били уважени и същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е подаден отговор от ищеца пред СРС-Г. С. Д.,
в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в частта в която
претенциите му са били уважени. Относно соченото от въззивника
/ответник съпричиняване твърди, че същото в наказателния процес се
наричало „предизвикване на извършителя от страна на пострадалия с
обида или насилие“, което да доведе до извършване на деянието в
състояние на силно раздразнение – афект. Такова в наказателното
производство не било констатирано. Наред с това съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда била задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Затова гражданският съд нямал правомощия да прецесира правната
квалификация на деянието. Затова намира, че съпричиняване или
каквато и да било различна правна квалификация на деянието били
неприложими и недопустими в хода на гражданския процес. По
отношение довода за прекомерност на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди намира същият за неоснователност. Сочи, че по
делото /пред СРС/ били представени медицински документи, които
установявали, че ищецът страда от множество заболявания. Именно това
влошено здравословно състояние било причинило на ищеца значително
5
по-големи болки и страдания, отколкото същият би изпитал и изтърпял
в случай, че бил здрав. Това било и основанието за присъждане на по-
висок размер на неимуществените вреди. Влошеното здраве на ищеца
било провокирало по-засилено чувство на страх и страдания да не би
ответника да реализира заканата си за убийство над него или отново да
му посегне физически чрез нанасяне на побой, тъй като бидейки
физически нездрав, ищецът нямало да може да се защити сам. Именно
поради здравословните си проблеми ищецът се притеснявал от
настъпване на тяхното влошаване, провокирано от стресът на който бил
подложен в резултат на престъпните деяния. Ноторно известен бил
фактът, че стресът отключва множество заболявания и провокирал
обострянето на съществуващите заболявания. Затова присъденото
обезщетение не било прекомерно. Счита, че при допускането на
доказателства СРС не бил направил нарушения на процесуалния закон.
Допускането на СМЕ следвало да бъде сторено в наказателното
производство и нямало място в гражданския процес. Наред с това в
наказателното производство били извършени множество такива
експертизи и по категоричен начин била установена причината на
телесната повреда.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 25.02.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.03.2021 г./чрез електронна поща/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
С нарочна молба въззивникът О. А. С. е потвърдил извършените от
адв.Василев процесуални действия по подаване на въззивната жалба без
надлежно пълномощно за това.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
6
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустимо процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на
представената по делото присъда № 29305 от 30.01.2019 г. по н.о.х.д. № 7795
по описа за 2017 г. на, Наказателно отделение, състав, потвърдена с решение
№ 992 от 28.11.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3893 по описа за 2019 г. на
СГС, Наказателно отделение, 13 състав, с която ответникът О. А. С. бил
признат за виновен за извършени три престъпления в условията на
съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно: за престъпление с
правно основание по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК,
вр. чл. 303, ал. 2 от НПК за това, че на 02.07.2016 г. около 14, 00 часа в къща,
находяща се на адрес : гр.София, ул. „******* , се заканил с убийство на Е. А.
С., като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата
и крещял „Ще те убия!, „Ще ви избия като пилци, ей”, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вр. чл.
303, ал. 2 от НПК и му е наложено наказание „пробация” за срок от една
година, както следва: по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 НК – „задължителна
регистрация по настоящ адрес, която на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се
изпълнява два пъти седмично пред пробационен служител за срок от една
година; както и по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; за
престъпление с правно основание по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б” от НК за това, че на 02.07.2016 г. около 14, 00 часа в къща,
находяща се на адрес : гр.София, ул. „*******, се заканил с убийство на Г.
С. Д., като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и
главата и крещял „Ще ви избия като пилци, ей”, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” за срок от
една година, както следва: по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от НК -
„задължителна регистрация по настоящ адрес, която на основание чл. 42б, ал.
1 от НК да се изпълнява два пъти седмично пред пробационен служител за
срок от една година; както и по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 от НК –
7
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година, както и за престъпление с правно основание по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК за това, че на 02.07.2016 г. около 14, 00 часа в къща, находяща се
на адрес : гр.София, ул. „*******, като нанесъл удари с юмруци и ритници в
областта на тялото и главата на Г. С. Д. , му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на зъбния корен на първи горен десен
зъб, което травматично увреждане довежда до неминуемо отпадане на зъба и
се приравнява на избиване на зъб реализирайки медико-биологичния признак
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването
и говоренето, за което на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б” от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК му е наложено наказание „пробация”
за срок от една година. Решението било влязло в законна сила на 28.11.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение при
отчитане на обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда,
СРС е приел, че в настоящия случай се установяват първите три елемента на
посочените предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, а именно: че ответникът е
извършил при условията на съвкупност от престъпления по чл. 23 от НК
деянията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по
отношение на ищеца, че деянията са противоправни, че същите са извършени
виновно от ответника при условията на пряк умисъл. С оглед на горното,
съдът е приел, че на процесната дата ответникът се заканил с убийство на
ищеца, като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и
главата и крещял „Ще ви избия като пилци, ей”, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, както и че вследствие от
извършеното от ответника деяние по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК са
настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в счупване на зъбния корен на
първи горен десен зъб, което травматично увреждане довежда до неминуемо
отпадане на зъба и се приравнява на избиване на зъб реализирайки медико-
биологичния признак избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето във
8
фазата на отхапването и говоренето, представляваща средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Поведението на пострадалия при извършване на противоправното
деяние не било елемент от фактическия състав на престъпното деяние, по
отношение на което била постановена присъдата, поради което не била
задължителна за съда, от което следвало и че преценяването на степента на
допринасяне за настъпване на вредоносния резултат било от компетентността
на гражданския съд, който решавал въпроса относно гражданскоправните
последици от самото деяние. От изследваната фактическа обстановка в хода
на проведеното наказателно производство, се установило, че на 02.07.2017 г.
на гости на частните обвинители били дошли Д. Д. /брат на Г. Д. / и С. Д.а,
като четиримата около 14:00 часа били седнали на терасата. В този момент
ответникът О. С. паркирал автомобила си пред къщата и слязъл от него.
Приближавайки се към къщата, той обвинил Е. С. и Г. Д., че при предходен
ремонт на къщата били използвали негови материали без получено съгласие.
Свидетелят Е. С. попитал каква е стойността на тези материал, а ответникът
отговорил, че те възлизали на 400 лева. Е. С. решил да му даде посочената
сума, влизайки вътре в дома си. Той бил последван от ищеца Г. Д., който бил
против сумата да бъде дадена на ответника О. С.. Въпреки това, свидетелят Е.
С. се показал на вратата на жилището си, като в това време ответникът О. С.
бил отпред, прибирайки се вкъщи. Е. извадил от портмонето си
горепосочената сума и я хвърлил към О. С., като му казал, че вече не му е
брат и е боклук. След това се прибрал и се запътил към тоалетната, а ищецът
Г. Д. отново излязъл на терасата. Подсъдимият взел парите и го последвал,
нахлул в тоалетната и започнал яростно да му нанася удари с юмруци и
ритници в областта на тялото и на главата, като отправял към него закани с
убийство, крещейки: „Ще те убия!”. Е. С. се опитал да се защити и молел
ответника О. С. да спре, като същевременно викал за помощ. Виковете му
били чути от останалите трима свидетели в наказателното производство,
които отишли да видят какво се случва. Ищецът Г. Д. се опитал да прекрати
побоя, като издърпал ответника О. С. в коридора пред тоалетната. В този
момент ответникът О. С. започнал да нанася удари и спрямо него с юмруци и
ритници в областта на тялото и на главата, в резултат на което му причинил
счупване на зъбен корен на първи горен десен зъб, което довело до падането
му и затруднило дъвченето и говора на Д.. Докато нанасял ударите,
9
ответникът О. С. крещял: „Ще ви избия всички като пилци, ей!”, с което
предизвикал силна уплаха за живота на Е. С. и Г. Д.. Свидетелите по делото
Д. Д. и С. Д.а опитали безуспешно да спрат продължаващата саморазправа,
като физическият конфликт бил преустановен благодарение на съпругата на
О. С., която му казала да спре и да я последва на обитавания от тях етаж на
къщата. Прието е също, че в резултат на нанесения побой, ищецът Г. Д. се
почувствал зле и помолил свидетеля С. да го закара в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов”, където му била оказана медицинска помощ.
В случая, установеното с влязло в сила решение, прието за доказано
противоправно поведение на ответника. Доколкото тези уврежданията на
ищеца били елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда обхващала
и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка
с извършеното противоправно деяние, поради което и била задължителна за
гражданския съд. В този смисъл били решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д.
№ 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. на ВКС,
І т. о. и др.).
СРС е приел, че по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника О. С., на процесната дата – 02.07.2016
г., на ищеца е причинено описаното в присъдата травматично увреждане –
счупване на зъбния корен на първи горен десен зъб, което довело до отпадане
на зъба, и което било в резултат именно на противоправното поведение на
ответника, както и че на същата дата ответникът се заканил с убийство на
ищеца Г. Д., като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото
и главата и крещял „Ще ви избия като пилци, ей”, и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. Вината се предполага
по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая наличието на
вината било установено със задължителна сила. Предвид на изложеното,
действието на ответника представлявало непозволено увреждане и поради
това за пострадалия от същото било налице основание да претендира
обезщетяване за претърпените от това увреждане вреди.
Относно имуществените вреди по делото били приложени писмени
доказателства, от които се установявало, че ищеца е извършил разход в
размер на 50 лева за медицински услуги в Специализиран
10
съдебномедицински кабинет ЕООД, за което била издадена фактура № …276
от 06.07.2016 г., сума в размер на 50 лева за издаване на съдебномедицинско
удостоверение по фактура № 16/31.08.2016 г., сума в размер на 45 лева за
издаване на съдебномедицинско удостоверение по фактура № …1818 от
07.02.2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“, сума в размер на 40 лева по
фактура № 7283/11.08.2017 г., издадена от „К.Д.К.- АИППДП ЕООД за
дентални услуги, както и сумата от 90 лева по фактура № …150 от 10.08.2017
г., издадена от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Диджитъл
диагностик системс“ ЕООД. Представен бил и списък по чл. 80 от ГПК за
претендирани от ищеца разноски в размер от 500 лева за адвокатско
възнаграждение по дело по в.н.о.х.д. № 3893/2019 г. на СГС., както и
квитанция за извършен разход в размер на 3,80 лева за ксерокс, за което бил
издаден фискален бон от 16.12.2019 г.
Като се е позовал на представените по делото медицински документи-
съдебномедицинско удостоверение № 11/2016 г., изготвено на 31.08.2016 г. от
д-р Д. М., съдебен дентален лекар, специалист по дентална хирургия, след
проведен преглед на ищеца, и в което било констатирано пълно счупване на
зъбния корен на първи горен десен зъб, разкъсване на лигавицата на горната
устна в областта на първи горен десен зъб, както и на изготвеното
становище,че този вид счупване на зъбния корен се приравнява на избиване
на зъб, без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапване и говорене,
СРС е приел за безспорно установено по делото, че вследствие на процесните
деяния от 02.07.2016 г. на ищеца са причинени твърдяните от него телесни
увреждания, за лечението на които той е направил разходите, обективирани в
процесните фактури, и отнасящи се за периода след деянието и по време на
възстановителния период, като разходите за издаване на съдебномедицински
удостоверения и дентални услуги в размер на 275 лева били необходими и
били свързани с лечението му. Същевременно СРС е приел за недоказан
предявеният иск за горницата над сумата от 275 лева, доколкото в
производството не били представени доказателства претендираното от ищеца
възнаграждение за процесуално представителство по в.н.о.х.д. № 3893/2019 г.
по описа на СГС, IV въззивен състав, да е уговорено и реално заплатено от
ищеца, като не били представени и доказателства в това производство ищецът
да е бил представляван от адвокат, както и заплатените копирни услуги да са
във връзка с увреждането.
11
При тези си мотиви СРС е приел, че предявеният иск за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и
следва да бъде уважен до размера за сумата от 275 лева, като до пълния
претендиран размер от 802,80 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Поради частичната основателност на претенцията за заплащане на сумата от
275 лева, основателно било и искането за присъждане на законна лихва от
датата на завеждане на производство – 02.07.2016г. до окончателното
изплащане на вземането върху уважената част от иска.
По отношение на размера на обезщетението за причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на престъпленията, то същият
размер, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следвало да бъде определен
по справедливост. За да определи размера на обезщетението, СРС се е
позовал на обстоятелствата, които били установени при разпита на
свидетелите Е. С. и В.Г., чиито показания СРС изцяло е кредитирал, тъй като
били дадени в резултат на техните преки впечатления. От показанията на
разпитаните свидетели било установено, че ищеца по време на настъпване на
уврежданията и по време на възстановителния период е изпитвал значителни
по интензитет болки и страдания. На следващо място, от показанията на
разпитаните свидетели се установявало съшо, че преживения от ищеца страх
и безпокойство поради отправените от ответника заплахи се били отразили
негативно на неговата психика и обичайния му начин на живот. Така според
свидетелите, ищецът и понастоящем изпитвал страх от среща с ответника и се
заключвал в обитаваното от него жилище.
При определяне размера на обезщетението, съдът се е позовал на това,
че страните нямат родствена връзка. Поради горното, както и предвид броя на
нанесените телесни увреждания, сред които и средна телесна повреда и
заплаха за убийство, а и интензитета на претърпените болки и страдания,
съдът е счел за справедливо да бъде присъдено обезщетение в размер на 15
000 лева за претърпените от него неимуществени вреди от престъпленията по
влязлата в сила присъда.
До пълния претендиран размер от 19197,20 лева искът е отхвърлен.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в
ППВС № 8/1977 г. и постановените в решение № 74/ 04.06.2010 г. по т. д. №
679/ 2009 г. на ВКС, ТК, I Т. О., решение № 55/ 30.05.2009 г. по т. д. № 728/
12
2008 г. на ВКС, ТК, I Т. О., решение № 200/ 13.11.2012 г. по т. д. № 249/ 2012
г. на ВКС, ТК, IІ Т. О., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/ 2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ Т. О. и други, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалявал, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
като в случая от значение било наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина.
СРС е приел за неоснователно възражението на ответника за наличие
на съпричиняване. За да било налице съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, увреденият следвало да е допринесъл за настъпването на
вредите, като обезщетението, което му се дължало, можело да се намали.
Основание за намаляване на обезщетението било обусловено от установена
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди,
като допринасянето за настъпването им следвало да е от обективен характер,
без оглед вината на последния. Приносът на пострадалия следвало да е
конкретно установен, като за да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, поведението на пострадалия следвало да е от такова естество, че без
него, не би се стиигнало до увреждането.
По направеното възражение за съпричиняване в резултат на
съществуваща вражда в период преди процесното събитие между ищеца и
ответника, съдът е счел, че самият факт на съществуващи конфликтни
отношения между страните не може да бъде основание да се възприеме
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл
били решение №206/12.03.10г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, второ т.о., решение
№ 151/12.11.10г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС,второ т.о., решение №
16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13г. по т.д.
№ 540/12г. на ВКС, първо т.о., решение №144/27.12.16г. по т.д.№1000/15г. на
ВКС, в които се приемало, че за да бъде намалено дължимото обезщетение,
поради наличие на принос на пострадалия, следвало да е пряко доказано
такова негово обективно поведение, изразяващо се както в действие, така и в
бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането
и без наличието на което вредите нямало да са настъпили или щели да бъдат в
по-малък обем,като съотношението му спрямо поведението на деликвента
следвало да се преценява с оглед това кой е основният фактор за
причиняването на вредоносните последици.
13
В конкретния случай и предвид изводите на съда, заканата за убийство
към ищеца, нанесените от ответника множество удари с юмруци и ритници в
областта на тялото и главата и счупване на зъбния корен на първи горен десен
зъб, били резултат именно на противоправното поведение на ответника.
Същевременно, не се доказало ищецът със свои действия или думи, които да е
осъществил непосредствено или в кратък период преди деянието на ищеца, да
са допринесли за настъпване на този вредоносен резултат. Съобразно
установеното в производството, ответникът обвинил свидетеля Е. С. и ищеца
Г. Д., че при предходен ремонт на къщата са използвали негови материали
без получено съгласие, както и че непосредствено преди ответникът да се
насочи към свидетеля Е. С. и да започне да го удря и рита, между свидетеля и
ответника били разменени реплики, които не били били възприети от ищеца.
Установило се, че в отсъствието на ищеца ответникът се е насочил към
свидетеля Е. С., а ищецът се появил впоследствие, като направил опит да
преустанови нападението над свидетеля С., след което бил нападнат от
ответника. С оглед обстоятелството, че не се доказало поведението на
пострадалия от деянието Г. Д. да е предизвикало поведението на ответника,
доколкото цялото поведение на пострадалия преди и към момента на
нападението спрямо него не съставлявало обективна причина за настъпване
на вредоносния резултат. В допълнение, поведението на ищеца по време на
настъпването на деликта и вредоносните последици от него било правомерно,
тъй като е целяло пресустановяване на нападението спрямо свидетеля Е. С.. С
оглед на изложеното, СРС е приел за ноеснователно възражението за
съпричиняване на ответника на вредоносния резултат, поради което не било
налице основание за намаляване на имуществената отговорност на ответника.
По съществото на спора, Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
Не се спори по делото, а и от събраните пред СРС писмени
доказателства,се установява, че ответника е признат за виновен с влязла в
сила присъда за престъпление с правно основание по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК за това, че на 02.07.2016 г. около 14,
00 часа в къща, находяща се на адрес : гр.София, ул. „*******, се заканил с
убийство на Г. С. Д., като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта
на тялото и главата и крещял „Ще ви избия като пилци, ей”, и това заканване
14
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както и за
престъпление с правно основание по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това,
че на 02.07.2016 г. около 14, 00 часа в къща, находяща се на адрес : гр.София,
ул. „*******, като нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и
главата на Г. С. Д. , му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на зъбния корен на първи горен десен зъб, което травматично
увреждане довежда до неминуемо отпадане на зъба и се приравнява на
избиване на зъб реализирайки медико-биологичния признак избиване на зъб,
без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето.
При това положение правилно в изпълнение на разпоредбата на чл. 300
ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, СРС е достигнал до извода, че при
отчитане на обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда, се
установяват първите три елемента на посочените предпоставки по чл. 45 от
ЗЗД, а именно: че ответникът е извършил при условията на съвкупност от
престъпления по чл. 23 от НК деянията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по отношение на ищеца, че деянията са
противоправни, че същите са извършени виновно от ответника при условията
на пряк умисъл.
Относно обезщетението за неимуществени вреди:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба от ищеца се търси
овъзмездяване за претърпените болки и страдания, панически страх,
безпокойство и влошено здравословно състояние, вследствие на причинените
му от ответника увреждания, установени с влязлата в сила присъда. Твърди
се, че вследствие на нанесените му удари от ответника по главата и тялото
получил хематоми и кръвонасядания, които били много болезнени и това
довело до настаняването му за лечение в болнично заведение – УМБАЛСМ
„Пирогов“. Сочи, че избиването на първи горен десен зъб му причинило
освен болка, също така и продължително страдание и комфорт, тъй като имал
сериозни затруднения при храненето и говоренето за продължителен период
от време, което затруднение продължавало и до настоящия момент и се
изразявало в дискомфорт. Твърди се, че тези травми нарушили общото му
15
здравословно състояние. Следвало да се има предвид, че ищеца е с 80 %
трайно намалена работоспособност и стресът на който бил подложен от
посегателството на ответника, бил изключително противопоказан за
здравословното му състояние.
Именно в рамките на така заявеното в исковата молба съдът следва да се
произнесе за овъзмездяване на ищеца за търпените от него болки и страдания
по причина на противоправното поведение на ответника.
Относно търпените от ищеца болки и страдания:
Видно от отговора по исковата молба, в срока по чл.131 ГПК,
ответникът е оспорил истинността и съдържанието на представените с
исковата молба съдебно – медицинско удостоверение № 11/2016 г. и това №
217/2016 г./виж л.42 по делото пред СРС/.
С оглед отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 01.10.2020 г./л.59/ пълномощникът на
ищеца адв.Караиванова е заявила, че няма да се ползва от така представените
медицински документи.
Така оспорените медицински удостоверения, обаче, са били
представени в наказателното производство, виж л. 14 по делото пред СРС и
решението по внохд. Видно от решението по внохд същите са обсъдени от
наказателния съд ведно с представените там експертизи и въз основа на тях е
прието наличието на средната телесна повреда, за нанасянето на която
ответника /подсъдим по процесното нохд/ е бил признат за виновен. Поради
което същите не може да бъдат изключени от доказателствения материал по
настоящето дело.
Наред с това въззивната инстанция констатира, че относно търпените от
ищеца болки и страдания СРС се е позовал на свидетелските показания на
свидетелите Д. Д. /брат на Г. Д./ и С. Д.а, разпитани в хода на наказателното
производство.
Доказателствата, приети в наказателния процес, по който е постановена
влязлата в сила присъда, уличаваща ответника в престъпление, не могат да се
ползват в настоящото гражданско производство. съобразно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за
изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е
16
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които
имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти
и обстоятелства / напр. - за съпричиняване на вредите, за размера на приноса
на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили
увредата и др./ подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали
по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното
производство, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 393 ОТ 10.05.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3373/2021
Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Противно на приетото от СРС, че следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля Е. С., настоящата инстанция намира,
заинтересованост на този свидетел по смисъла на чл.172 ГПК. Това е така
защото с процесната присъда ответника О. С. е признат за виновен за
извършено престъпление с правно основание по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК за това, че на 02.07.2016
г. около 14, 00 часа в къща, находяща се на адрес : гр.София, ул. „******* , се
заканил с убийство на Е. А. С., като му нанесъл удари с юмруци и ритници в
областта на тялото и главата и крещял „Ще те убия!, „Ще ви избия като
пилци, ей”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК и на О. С. е наложено
наказание „пробация” за срок от една година. Е. С. е бил частен обвинител в
проведеното срещу ответника наказателно преследване.
Наред с това от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че свидетелят Е. А. С. живее в едно домакинство с пострадалия –
ищец Г. Д.. От данните по делото се установява, че на първия етаж от къщата,
находяща се на адрес : гр.София, ул. „******* , където се е състоял процесния
инцидент, живее майката на двамата братя – О. /ответник/ и Е. /свидетел/; на
втория етаж – Е. и ищеца, а на третия /тавански етаж/ живее ответника О. С.
със съпругата си и двете си деца /малолетни към датата на инцидента/.
17
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет на болките и страданията.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно
естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни
страдания.
В показанията си свидетеля В.Г., разпитан на страната на ищеца, за
който свидетел няма данни да е заинтересован от изхода на спора, сочи, че е
бил при ищеца в болницата през 2016 г., когато Д. му споделил, че е бит от
брата на Е.. Ищецът бил целият насинен-ръка, крак.
Свидетелят Г.ев твърди и, че познава ищеца като весел, контактен,
добър човек. След като бил пребит от брата на Е. С., се депресирал и станал
съвсем различен човек.
Дори да кредитираме показанията на свидетеля Е. С., дадени пред СРС,
лечението на ищеца в „Пирогов“, обаче, е продължило 1 седмица.
Установената с влязлата в сила присъда средна телесна повреда касае
разклащане на първи горен десен зъб /зъб № 11/, което е приравнено от
медико-биологичен признак на избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването и говоренето.
От представените пред настоящата инстанция фактури и фискални
бонове към тях, датирани на 26.01.2023 г. и 27.03.2023 г., приети в хипотезата
на чл.235, ал.3 ГПК, е видно, че на мястото на „избития“ зъб е поставен
18
имплант и циркониева коронка върху този зъб. Това означава, че последиците
от „избиването“ на зъба са преодоляни, т.е. ищеца вече може да приема храна
различна от течна, каши и попари.
Доколкото в представените по делото решения на ТЕЛК е посочено, че
ищеца не работи, то дори да приемем, че е налице „загрозяване“ на ищеца с
оглед избиването на зъба, то липсват данни Д. да е контактувал с лица извън
обитателите на процесната къща и брат си Д. /за който е установено, че живее
в гр.Ловеч/.
Следва да добавим и, че поставянето на имплант в настоящия 21 век не
е толкова „страшна“ процедура. Същата се предприема при необходимост и
дори без едно лице да е било обект на престъпление „средна телесна
повреда“, например при заболяване от пародонтоза.
Обстоятелството, че ищеца е предприел тази процедура 7 години след
настъпването на процесния деликт /на 02.07.2016 г./, настоящата инстанция
намира, че не може да бъде съотнесено към критерия „продължителност и
степен на интензитет на болките и страданията“.
Доводът на процесуалния представител на ищеца/въззивник, че Д. е
търпял несгоди, тъй като денталното лечение е проведено в ж.к. „Лозенец“, а
не в ж.к.“Люлин“ /който е по.близо до ул.“756“/, защото в ж.к.“Лозенец“ било
по-евтино, е повече от несериозен; известно е, че ж.к.“Лозенец“ е един от
най-скъпите квартали в гр.София, а ж.к.“Люлин“ е на обратния полюс.
Наред с това сочените от свидетеля С. затруднения в придвижването на
ищеца към настоящия момент, не се доказа да са обвързани от приетата за
установена в наказателното производство средна телесна повреда. Нещо
повече, самият свидетел, разпитан и пред настоящата инстанция сочи, че тези
затруднения в придвижването са свързани с прекарания от Д. инфаркт в
течение на производството пред надстоящата инстанция.
Безспорно по делото е, че преди инцидента на 02.07.2016 г. ищеца е
страдал от редица заболявания, някои от които датиращи от 2007, 2008 г.г.
Това е видно от представеното с исковата молба решение на ТЕЛК № 0690 от
11.03.2019 г. /л.26 по делото пред СРС/.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 01.10.2020 г./л.59/ пълномощникът на
19
ищеца адв.Караиванова се е противопоставила на изслушването на съдебно-
медицинска експертиза.
Противно на соченото от процесуалния представител на
въззивника/ищец в писмената й защита, съдът не следва да овъзмездява
ищеца за търпените от него болки и страдания от предходните му
заболявания.
Наред с това настоящата инстанция констатира, че от събраните по
делото гласни доказателства, не се установява ищеца с оглед твърдяното
влошено здравословно състояние /още преди инцидента/, да е в такава степен
безпомощен. Дори от показанията на свидетеля Е. С. е видно, че ищеца се е
отзовал на виковете му за помощ при нападението от ответника и тримата са
се сбили.
Доводът, че в резултат на стреса от нападението ищеца е претърпял
инсулт се прави едва с писмената защита, за която съдът предостави
възможност на адвЖ. да депозира по делото.
Нововъведен с писмената защита е и довода, че ищеца търпял
дискомфорт, страх и унижение, защото бил вземал заеми, за да осигури
денталното си лечение.
Нововъведените доводи не подлежат на разглеждане.
Доколкото възбуждането на основателен страх за осъществяване на
заканата за убийство, е елемент на съставомерност на престъплението по 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което ответника О. С. е бил признат за виновен с
влязлата в сила присъда, то това обстоятелство следва да бъде прието за
установено и подлежащо на обезщетяване. На обсъждане, респ. доказване в
настоящето производство подлежи, обаче, продължаващото състояние на
страх след инцидента.
Свидетелката П. сочи, че у ищеца няма страх, влизал е и излизал в
нейно присъствие, необезпокояван: „Той не изпитва никакъв страх. Аз съм
присъствала там, бяхме на двора, всички, ищецът влезна, след това излезе,
след това пак се върна, не усетих да има сграх и безпокойство у него“.
Племенницата /свидетелката явно говори за другата дъщеря на ответника,
която е родена 2006 г., виж л. 48 по делото пред СРС/ й споделила, че се
страхува да излиза, да се прибира сама, да посещава баба си на първия етаж,
20
защото Д. се разхожда необезпокояван. Слизал, качвал се. Гледа лошо и
провокира. Свидетелката има наблюдения, че след инцидента Д. започнал да
се жалва. Водел дела с различни институции, вкл. Полиция, Община, т.е.
придобил е самочувствие.
Свидетелката П. има наблюдение, че по едно от тези дела Д. ходел с
бастун с двама души, които го прикрепяли. След един - два дена свидетелката
го видяла в прекрасно здравословно състояние и му нямало нищо. Д. отворил
вратата, влязъл в къщата, седял известно време, след което излязъл, запалил
колата, ходил някъде, след което се върнал и отново влязъл през входната
врата, като всички присъстващи стояли непосредствено до вратата, събрали
се били група от доста хора. Д. продължил, отново влязъл в къщата, прибрал
се и това продължило повече от час и половина, два. Д. бил сам, стоял,
излизал, гледал и пак влязъл сам без Е. С.. Не провел разговор с никого от
присъстващите там. Свидетелката сочи, че е била много пъти в къщата. Д. се
разхожда от входа на къщата, вкл. и двора до втори, трети етаж,
необозпокояван. Влиза и излиза във всички помещения.
Следва да отбележим и, че съгласно служебно извършената от съда
справка по НБД с цел обезпечаване редовността на процедурата по
призоваване, ищецът Д. на 09.06.2022 г. е заявил като настоящ адрес:
гр.Ловеч, ж.к. „******* по делото пред настоящата инстанция/.
При съобразяване на този факт, то възможността ищеца да бъде
нападнат отново от страна на ответника, е сведена до минимум.
Ето защо, при прилагане на горецитираните критерии настоящата
инстанция намира за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на
обезщетението такъв от 7 000 лв./ седем хиляди лева/.
Относно наличието на съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Деликвентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в
причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия
вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е
основание за намаляване на дължимото от деликвента обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че
21
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Така и в разясненията дадени
в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 01.08.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2021
Г., ОСГTК НА ВКС относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 1
ЗЗД.
Както и СРС в обжалваното решение е приел, приносът на пострадалия
следва да е конкретно установен, като за да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, поведението на пострадалия следва да е от такова
естество, че без него, не би се стигнало до увреждането.
Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването
може да се изрази в действие или бездействие. Последният не извършва
непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал
реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от
деликвента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата".
Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не
се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на деликвента, а само за
част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали
или не обезщетението.
В конкретния случай видно от изложеното от ответника О. С., същият
сочи, че според него това съпричиняване се изразява в отнемането от страна
на ищеца на чужди вещи-строителни материали, от владението на
собственика им – ответника О. С., без негово съгласие, противопоставянето
последният да бъде компенсиран с парични средства за липсата, сдърпването
между двамата в процесния коридор, дълговременните перманентни и
непримирими конфликти помежду им, които според ответника обуславят като
пряка и непосредствена причина за настъпилите последици.
Съгласно приетото в трайната съдебна практика поведението на
пострадалияя не е елемент от фактическия състав на престъплението на
ответника, установено с влязлата в сила присъда по наказателното дело,
поради което, противно на соченото от процесуалния представител на ищеца,
22
присъдата не е задължителна за гражданския съд досежно евентуалното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, така и в
решение № 33/02.05.2019 г. по гр. д. № 1787/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО.
В показанията си свидетелката П., чийто зет е ответника, сочи, че
изострените отношения между ищеца и ответника са породени от факта, че Г.
Д. живее в дома на ищеца /разпита се провежда на 28.01.2021 г./; разпорежда
се с имуществото, завладял е част от дома, присвоявал материали, не
позволявал да се поставят люлки в градината, държи се арогантно, свойски, в
къща, която не е негово собственост.
Настоящата инстанция намира за установено по делото обстоятелството,
че ищеца Г. Д. се отнася „свойски“ към имота с адм.адрес: гр.София,
ул.******* където се е състоял инцидента на 02.07.2016 г. и който имот е
съсобствен на ответника О. С. и неговия брат – свидетеля Е. С., с оглед на
това, че на датата на деликта – 02.07.2016 г. ищецът е бил поканил на гости в
този имот брат си Д. Д. и приятелката му С. Д.а.
Освен това в обстоятелствената част на исковата молба /предявена на
29.01.2020 г. / ищецът за имота, където е станал инцидента, сочи : „когато съм
в домът си“, „прибирам се в домът си“, „влизам в домът си“.
Свидетелката П. сочи, че ищеца наричал зет й /ответника/ „боклук“.
По повод на присвоените материали, Д. заявявал „няма нищо да му
плащаш на тоя“. Именно тази реплика е послужила като начало на процесния
инцидент.
Свидетелката П. счита, че така употребените от Д. думи и това
поведение се ползват, за да накърни самочувствието, достойноството и честта
на човека. Според свидетелката П. вследствие на тези думи и това поведение
на Д. се достигнало до процесния конфликт. Според свидетелката ответника
бил предизвикан от поведението на ищеца. Свидетелката сочи, че Д. строи
кокошарници без съгласие, без разрешение в чужда собственост.
Същевременно в показанията си свидетелят Г.ев твърди и, че познава
ищеца като весел, контактен, добър човек. След като бил пребит от брата на
Е. С., се депресирал и станал съвсем различен човек.
Свидетелката П. сочи, че в нейно присъствие Д. напсувал малката й
племенница /дъщеря на ответника О. С./. Видно от представеното с отговора
23
по исковата молба удостоверение за раждане, л.49 по делото пред СРС,
момичето е родено на 30.11.2013 г. Всичко това опровергава изнесеното от
свидетеля Г.ев, че ищеца Д. е „весел, контактен, добър човек“.
Относно характера на ответника О. С. свидетелката П. сочи, че същият
бил изключително спокоен, уравновесен човек, не бил склонен към
конфликти; ако възникнел спор, отстъпвал, не взимал страна и не повишавал
тон.
В показанията си свидетеля Б.Г. сочи, че са колеги с О. С.. Преди 3-4
години /разпитът се провежда на 28.01.2021 г. / началникът му го извикал и
му съобщил, че е подаден донос във фирмата от Е. С., че О. е правел кражби
от фирмата, което според свидетеля Б.Г. не било вярно. Последното самият
свидетел го потвърдил пред началника си. О. С. му споделял, че с брат му /Е.
С./ имат конфликт поради факта, че брат му живеел с някакъв, при което от
къщата изчезвали винкели, железа, крушки. О. С. му споделил, че го
провокират като по двора му правят зулуми с кокошки, с кучето. Според
свидетеля О. е много добър човек.
Видно от мотивите на въззивната инстанция по внохд № 3893 по описа
за 2019 г. /л.13 по делото пред СРС/ прието е, че подсъдимия /там/ О. С. по
време на деянието е „бил в по-изразено емоционално състояние“.
При така обсъдените гласни доказателства настоящата инстанция
приема, че инцидента е бил провокиран от самия ищец и последният с
поведението си е създал реална възможност за настъпването на вредите, както
и е превърнал създадената от деликвента реална опасност в действителност.
Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание
да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а
само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали
да намали или не обезщетението, т.е. съдът следва да приложи императивната
правна норма и да намали размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди с приетия процент на съпричиняване.
В конкретния случай съдът приема, че съпричиняването следва да бъде
определено на 30 %.
Или при определено обезщетение в размер на 7 000 лв., се следва
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 900 лв.
24
Налага се извод, че първоинстанното решение в частта в която е
определено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4900
лв. до присъдения размер от 15 000 лв., е неправилно и като такова ще
следва да бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго с което
ищцовата претенция ще бъде отхвърлена за разликата над 4 900 лв. до
15 000 лв.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Видно от представените с исковата молба доказателства относно тези
вреди, по отношение на търсеното за овъзмездяване адв.възнаграждение по
вноход № 3893 по описа за 2019 г . на СГС, е представен списък по чл.80
ГПК /л.33 по делото пред СРС/. Представянето на списък и то по чл.80 ГПК
/в наказателното производство/ не доказва, че разноските са реално
извършени, виж в този смисъл приетото ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6
ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС.
Разписка за платено адв.възнаграждение по внохд № 3893/2019 г. в
размер на 500 лв. е представена едва с въззивната жалба. Същата не е приета
като писмено доказателство от настоящата инстанция, тъй като искането за
събиране на това доказателства е преклудирано.
Противно на соченото от въззивника/ищец по делото не е представен
протокол от който да се установи процесуално представителство в полза на Г.
Д., а дори и такова да е направено, това не означава, че такъв разход е бил
направен. Съгласно т. 1. от горецитираното ТР, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. След като своевременно не са нагажирани доказателства
за плащането на адв.възнаграждение, то правилен е извода на СРС, че
обезщетението за имуществени вреди по отношение на него не може да бъде
присъдено.
За пълнота на изложението ще посочим, че след служебно извършена
проверка, настоящата инстанция констатира, че с определение от 09.03.2020
г., четено по внчд № 913 по описа за 2020 г. на СГС, НО, Четвърти въззивен
състав, в което производство е била разгледана частната жалба на Г. С. Д.
срещу определение № 13739 от 16.01.2020 г. с което е било оставено без
уважение искането на Г. Д. и Е. С. за присъждане на направените от тях
разноски в размер на 500 лв. , представляваща възнаграждение на защитник
25
по внохд № 3893 по описа за 2019 г., т.е. това с което е потвърдена присъдата
на ответника О. С., е потвърдено обжалваното определение от 16.01.2020 г. В
мотивите си въззивната инстанция е достигнала до същия извод, който и
настоящите, че липсват данни за извършено плащане.
По отношение на разноските за ксеросни услуги правилен е извода на
СРС, че липсва причинна връзка с процесното увреждане.
Направеното от адвЖ., процесуален представител на въззивника/ищец, с
писмената защита, увеличение на иска за имуществени вреди с присъждане на
стойността по представените пред въззивната инстанция два броя фактури с
дата на издаване 26.10.2023 г. и 27.03.2023 г. на обща стойност от 1 500 лв., не
следва да бъде разглеждано. Както е имал възможност съдът да заяви, виж
протокола от публичното съдебно заседание, състояло се на 07.06.2023 г.,
тези фактури са били приети във връзка с обещетението за неимуществени
вреди. Изрично е указано, че предявяването на нов иск за имуществените
вреди, представляващи стойността по тези фактури, е недопустимо за
разглеждане, виж л.3 от съдебния протокол.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно в частта за
присъдените имуществени вреди и в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Подадена е и частна жалба от Г. С. Д. /ищец/ срещу
определението от 15.04.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на така постановеното
решение в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение.
Сочи, че с исковата молба било представено пълномощно в което бил
посочен размер на адв.възнаграждение от 1 700 лв. Действително, не било
отбелязано плащане на адв.възнаграждение, но това било станало в един по-
късен момент и преди приключване на делото пред първата съдебна
инстанция. Счита, че представеният списък по чл.80 ГПК е удостоверителен
документ относно извършените разноски и имал сила на разписка за
заплащане на адв.възнаграждение, защото носел подписа на адвоката. Затова
26
и не била представена разписката за платения хонорар. Освен това от
протоколите на съдебните заседания се установявало, че ищеца е
представляван от адвокат. Отделно от това по арг. от чл.78, ал.1 ГПК
разноските се дължали независимо от това дали са ангажирани доказателства
за действителното им извършване. Счита, че при недоказано плащане на
адв.възнаграждение съдът следва да присъди минимума по НМРАВ или в
случая 988,25 лв. В обжалваното определение СРС бил извършил обсъждане
единствено на доказателствената стойност на представената разписка.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и
вместо това да постанови друго с което да се измени първоинстанзионното
решение в частта за разноските като се присъдат такива съобразно уважената
част на претенциите.
По частната жалба е подаден отговор от О. А. С., в който се изразява
становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че по делото не били
представени доказателства за направени от ищеца разноски. В представения
по делото договор за правна защита и съдействие нямало отбелязване, че
уговореното възнаграждение от 1 700 лв. е платено. Отделно от това
съдебната практика приемала, че наличието на списък по чл.80 ГПК не е
условие за присъждане на съдебни разноски, нито доказва извършването им.
В последното по делото открито съдебно заседание не били представени
доказателства – банкови извлечения, разписки и други, коит ода сочат
плащането на адв.хонорар.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на
17.05.2021 г.
Частната жалба е подадена на 31.05.2021 г.
Следователно същата е в указания от СРС двуседмичен срок.
Налице е правен интерес от обжалване.
Налага се извод, че частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице
предпоставикте за изменение на постановеното от него решение в частта за
разноските, тъй като по делото не били представени доказателства за
27
сторените от ищеца разноски. В приложения договор за правна защита и
съдействие липсвало отбелязване, че договорената сума в размер на 1 700 лв.
е платена. Представената с молбата от 15.03.2021 г., съдържаща искане по
чл.248 ГПК, разписка за заплащане на сумата в размер на 1 700 лв. нямала
достоверна дата.
Настоящата инстанция приема следното:
С молба по чл.248 ГПК е представена на 15.03.2021 г. разписка за
получена от адв.Караиванова адв.възнаграждение по гр.д.№ 4409 по описа за
2020 г. на СРС, 33 –ти съства, в размер на 1700 лв. В тази разписка като дата
на съставянето й е посочено 11.01.2021 г. Край на съдебното дирене и ход на
устните състезания пред първата съдебна инстанция е даден на 28.01.2021 г. В
последното по делото /пред СРС/ съдебно заседание адв. Караиванова,
пълномощник на ищеца, е представила само списък по чл.80 ГПК, не и
доказателства за реалното извършване на разноските.
Противно на соченото от пълномощника на въззивника/ищец, видно от
съдържанието на договора за правна защита и съдействие, същият не може да
служи за разписка, тъй като не е отбелязано направено плащане, виж л.4 по
делото пред СРС.
Както вече беше посочено по-горе, представянето на списък по чл.80
ГПК не доказва, че разноските са реално извършени, виж в този смисъл
приетото ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д.
№ 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС.
Съгласно същото ТР, за да се признае, че е налице плащане на
договореното адв.възнаграждение, е необходимо в договора да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая в договора за правна защита и съдействие изобщо не е
конкретнизиран начина на плащане.
В т.2 от горецитираното ТР е посочено, че доказването на разноските и
представянето на списък по чл.80 ГПК са различни неща; едното не може да
замени другото.
Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК указва, че на ищеца му се дължат
28
разноски съобразно изхода на спора. Това правило, обаче, не отменя
изискването за доказване на действителното им извършване.
Доказването е относимо към основателността на искането за
присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане със списъка по
чл.80 ГПК.
Неоснователен и непочиващ на закона е довода на жалбоподателя, че
при липсата на доказателства съдът е длъжен сулежбон да присъди минимума
на адв.възнаграждение по НМРАВ.
Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
При съобразяване на изхода по спора пред настоящата инстанция
разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца разноски се следват за уважената част на претенциите, но
както бе посочено по-горе липсват данни такива да са сторени.
На ответника разноски се следват за отхвърлената част на
претенцииите или такива в размер на 517, 50 лв./при доказано извършване
на такива в размер на 690 лв./. СРС е присъдил разноски в размер на 165, 60
лв. или следва да бъдат доприсъдени още 351, 90 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника е осъден да заплати държавна
такса в размер на 611 лв., но такава с оглед изхода на спора се дължи в размер
на 207 лв. Или за разликата над 207 лв. обжалваното решение ще следва
да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника/ищец разноски се следват за
частта в която въззивната жалба на ответника бе приета за
неоснователна. или разноски в размер на 325 лв.
Въззивникът /ответник/ претендира разноски и такива са сторени пред
въззивната инстанция, поради което му се присъждат за частта в която беше
прието, че обжалваното решение е правилно. Или разноски в размер на
1403,67 лв.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е напрвено от адвЖ. едва с
писмената защита поради което е преклудирано. Само за пълното ще
посочим и, че с оглед извършенито от адв.Василев процесуални действия –
29
подаване на въззивна жалба, отговор по въззивната жалба на насрещната
страна и процесуално представителство, същото е и неоснователно.
За производството по чл.248 ГПК разноски не се присъждат, тъй като
такива с оглед трайната съдебна практика не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът ответник следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметката на СГС в размер на 103,50
лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20042684 от 15.02. 2021 г. по гр.д.№ 4409 по описа за
2020 г. на СРС, Първо ГО, 33 състав, в частта в която се: ОСЪЖДА О. А. С.,
ЕГН **********, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, сумата над 4 900
лв. до 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на нанесени му от ответника удари и
причинено счупване на горен десен зъб, нанасяне на удари с юмруци и
ритници в областта на тялото и главата, както и се заканил с убийство, на
02.07.2016 г., както и в частта в която О. А. С., ЕГН **********, е осъден на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати държавна такса по сметката на СРС в
размер над 207 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* адв.В.Ж., срещу О. А. С., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.София, ул.“******* – адв.Г.В., иск по чл.45 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер над 4900 лв. до 15 000 лв./при
отчитане на съпричиняване в размер на 30 %/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на нанесени му от ответника
удари и причинено счупване на горен десен зъб, нанасяне на удари с юмруци
30
и ритници в областта на тялото и главата, както и се заканил с убийство, на
02.07.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20042684 от 15.02. 2021 г. по гр.д.№
4409 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 33 състав, в частта в която се:
ОСЪЖДА О. А. С., ЕГН **********, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********,
сумата от 4 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на нанесени му от ответника удари и
причинено счупване на горен десен зъб, нанасяне на удари с юмруци и
ритници в областта на тялото и главата, както и се заканил с убийство, на
02.07.2016 г., както и в частта в която О. А. С., ЕГН **********, е осъден да
заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, сумата от 275 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди разходи във връзка с
лечение, както и в частта в която се ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД за
неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 19197,20 лева,
както и се ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД относно претендираните
имуществени вреди до пълния претендиран размер от 802,80 лева, както и в
частта за присъдени разноски в полза на О. А. С. и по чл.78, ал.6 ГПК за
сумата от 207 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20095932 от 15.04.2021 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН **********, да заплати на О. А. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 351,90 лв., представляващи доприсъдени
разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА О. А. С., ЕГН **********, да заплати на Г. С. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 325 лв., представляващи разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН **********, да заплати на О. А. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 1 579,12 лв., представляващи разноски
31
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА О. А. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК да
заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 103,50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32