Р Е Ш Е Н И Е № 191
23.10.2019 г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при секретаря: Д. Л, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 229 по описа за 2019 година на РС - П., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба,
във фазата по допускането й.
Предявен е иск от Е. Ф.О.с ЕГН ********** с адрес ***, срещу М.Н.О. с ЕГН ********** ***,за делба на недвижим имот.
Ищцата твърди, че е с ответника сключили граждански брак на 08.04.1970 година.
На 29.09.1993 г. заедно закупили от Община П. с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти четиристаен апартамент, находящ с в гр. П., ж.к. „М" бл., вх, ет., ап. заедно с таванско помещение № и избено помещение № .
Съгласно издадена схема на самостоятелен обект в сграда Апартамент № е с идентификатор № ******** намира се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение „Жилище,апартамент“, ниво на обекта 1, с площ по документ 111.19 кв.м., с прилежащи части: таван № -17.16 кв.м., изба № и 1/3 от; изба № 4 и 15.39 ид.части от общите части на сградата, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж с № *******; под обекта с № ***** и над обекта с № *********
Тъй като отношенията между съпрузите се влошили, през 2007 г. ищцата се изнесла от жилището и отишла да живее в апартамента на сина си. Ответникът не я допускал в съсобственото им жилище и сменил ключовете на вратите.
От 2007 г. жилището се ползвало само от него.
С Решение № 22/20.02.2019 г. по гр.дело № 918/2018 г., влязло в законна сила на 07.03.2019г., Поповският районен съд прекратил бракът по вина на ответника.
Ответницата се опитвала да разговаря с ответника за подялба на съсобствения апартамент, но той отказвал да разговаря с ищцата и не я допускал да го ползва.
Тъй като съсобствения имот се ползвал изпяло от ответника и ищцата била лишена от ползването на нейната част от имота, то се моли на основание чл. 344 ал.2 ГПК като привременна мярка да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата по 100 лв. месечно като обезщетение, за периода от подаване на исковата молба в съда до окончателно извършване на делбата, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума.
Предвид изложените в исковата факти и обстоятелства се моли за решение, с което процесния недвижим имот и движими вещи да бъдат допуснати до делба при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответната страна намира иска за допустим. Оспорват се частично изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения , че ответникът бил възпрепятствал ползването на съсобственото жилище, както и твърденията, че е лишил ищцата от ползването на вещите, придобити по време на брака.
Когато ищцата напуснала семейното жилище през 2007 година, доброволно били поделени движимите семейни вещи, като при подялбата на които ищцата изнесла от апартамента легло с матрак, ракла и трикрилен гардероб.
По отношение на искането за делба на недвижимия имот, ответникът намира същото за основателно, но възразява срещу искането за изплащане на месечно обезщетение за ползване на процесният апартамент, както по основание, така и по размер.
Оспорват се твърденията, че ответникът не я е допускал да живее в апартамента, тъй като тя имала ключ за него - два броя за патрона и един ключ №2 -обикновен.
Архитектурно-конструктивното изграждане на жилището позволявало ползването му от две домакинства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Р. от ТАК. Процесуалният представител на страната пледира за уважаване на иска и на искането за постановяване на привременна мярка.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. С.А.- ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа изложеното в писмения отговор. Счита, че е налице съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот и моли същият да бъде допуснат до делба при равни квоти. Възразява срещу искането за постановяване на привременна мярка.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори, а и от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 29.09.1993г., се установява, че на посочената дата страните са придобили процесния недвижим имот.
Видно от приложеното Удостоверение за граждански брак, се установява, че страните са сключили граждански брак на 08.04.1970г.
Видно от приложеното по делото Решение № 22/20.02.2019г. на РС – П., влязло в сила на 07.03.2019г., се установява, че бракът между страните е прекратен.
Ето защо, настоящият състав намира, че с
оглед приетата за установена фактическа обстановка по безспорен начин се доказа
наличието на съсобственост между страните, породена от прекратена чрез развод СИО, при
което предявеният иск за делба се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно
чл. 28 от СК , при прекратяване на СИО, дяловете на съпрузите са равни, при
което следва да бъде допусната делба на процесния имот при равни за страните квоти от по
½ за всеки от съделителите.
По искането
по чл. 344 ал.2 ГПК:
Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство.
Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните.
В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди и не се оспорва по делото, че ищцата е съделител.
Спорен е въпросът дали ответникът ползва целия имот и дали възпрепятства ищцата
да го ползва съобразно правата си, за да заплаща обезщетение на неползващя съсобственик. В тази връзка следва да се има
предвид, че обезщетението по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК за лишаване от право
на съсобственик да ползва имота, произтича както от общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване, така и от чл. 31, ал. 2 ЗС. На
практика искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
представлява привременна мярка, приложима само в производството по съдебна
делба, която по фактически състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В
такъв смисъл е напр. Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 803/2008г.,
II г. о., ГК. Поради тази причина настоящият състав счита, че всички постановки
в съдебната практика, свързани с материалните предпоставки за основателността
на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344,
ал. 2 ГПК. В тази връзка с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГК на
ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е
прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато ползващия
съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си)
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
(например като държи ключа), ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ. Това разбиране е намерило
потвърждение и в последвалата практика
на върховната съдебна инстанция– напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК.
Във връзка с ползването на процесния имот по делото бяха разпитани свидетелите Н. Н.и
Г С.
Макар показанията
им да се характеризират с известни нюанси, от тях може да се направи извод, че
ответникът не ползва целия апартамент, който видно от становището на вещото лице по допуснатата експертиза,
заявено в о.с.з, може да се обособи като
две отделни жилища.
Безспорно се установи, че ищцата притежава
ключ за една от двете входни врати на апартамента /западната част/, където
съхранява лични вещи.
При наличната фактология,
съдът намира, че ответникът М.О. не възпрепятства ищцата да ползват имота,
съобразно правата си, при което искането
за постановяване на привременна мярка за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е. Ф.О.с ЕГН ********** с адрес *** и М.Н.О. с ЕГН ********** ***, спрямо НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент № 2 е с идентификатор № ******** намиращ се в сграда № , разположена в поземлен имот с идентификатор № ***** с предназначение „Жилище, апартамент“, ниво на обекта 1, с площ по документ 111.19 кв.м., с прилежащи части: таван № -17.16 кв.м., изба № и 1/3 от; изба № и 15.39 ид.части от общите части на сградата, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж с № *****; под обекта с № *** и над обекта с № ****, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Ф.О.с ЕГН ********** с адрес *** за постановяване на привременна мярка срещу М.Н.О. с ЕГН ********** *** чрез заплащане на обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответника, в размер на 100.00 лв. месечно за периода от подаване на исковата молба в съда /25.03.2019г./ до окончателно извършване на делбата, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба пред ОС - Т., в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: