№ 167
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адв.Е. Г., упълномощен защитник на
осъдената С. Г. К. за възобновяване на НОХД № 1919/18г. на Софийски
районен съд, НО, 102 състав.
Предмет на искането е присъда № 59048 от 05.03.2020г. по НОХД №
1919/18г. на Софийски районен съд, потвърдена с решение № 222 по ВНОХД
№ 2772/21г. на СГС, НО, 9 въззивен състав.
В искането се поддържа, че е допуснато нарушение на материалния
закон и моли на основание чл.425, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК
С.К. да бъде оправдана в рамките на фактическите положения и поради
обстоятелството, че не е извършила инкриминираното деяние. Счита, че не са
събрани категорични и несъмнени доказателства относно авторството на
инкриминираното деяние, а решаващите инстанции се били позовали на
косвени такива, тъй като нито един от разпитаните по воденото наказателно
производство свидетели не е в състояние да посочи С.К. като извършител на
деянието, както и данни за управлявания от нея автомобил. Претендира за
материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и моли да се
приеме, че установената от СГС фактическа обстановка не съответства на
изведените от СГС правни изводи. Неправилно съдът не е уважил искането на
защитата за прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление, а
именно такова чл.343а, ал.1, б.„в“ от НК. Моли на основание чл.422, ал.1, т.5,
във вр. чл.348, ал.1, т.1, във вр, с чл.425, ал.1, т.3 от НПК да бъде възобновено
1
ВНОХД № 2772/2021г. по описа на СГС, 9-ти въззивен състав и НОХД №
1919/2018г., СРС, 102 с-в като бъде преквалифицирано деянието в такова по
чл.343а, ал.1, б.,,в“ от НК и на основание чл.78а от НК да бъде освободена К.
от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер към минимума, а кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ да бъде в минимален размер, с оглед
събраните по делото доказателства, касаещи трудовата й ангажираност, която
предполага необходимост от използване на СУМПС. В искането се поддържа
и основанието явна несправедливост на наложеното наказание и моли на
основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. чл.348, ал.5, т.1, във вр. ал.1. т.3, във вр.
чл.425, ал.1, т.4 от НПК да бъде възобновено наказателното производство
като бъдат намалени наложените наказания „лишаване от свобода“ и
„лишаване от право да управлява МПС“ на минимални такива поради
обстоятелството, че същите са явно несправедливи, не съответстват на
обществената опасност на К. и тази на деянието, за което е призната за
виновна, като се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поддържа се
и основанието за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
от предходните две инстанции, без да се сочи в какво конкретно се изразяват.
В съдебно заседание пред САС защитника на осъдената К. – адв.П.
С., поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него
съображения.
Прокурорът дава заключение, че искането за възобновяване е
неоснователно. Счита, че липсват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до накърняване правата на
осъдената. Сочи, че правилно е преценен размерът на наказанието.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване,
намери следното:
Искането на осъдената К. за възобновяване на производството по
делото, депозирано чрез упълномощения й за настоящото производство
защитник, е допустимо, защото е подадено от нея на основание чл.420, ал.2 от
НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК спрямо влязъл в сила и подлежащ на
възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество същото е частично основателно.
С присъда № 59048/05.03.2020 год., постановена по НОХД №
1919/2018г. Софийският районен съд е признал подсъдимата С. Г. К. за
виновна в това, че на 20.03.2017г., около 07:50 ч., в гр.София, по бул.
„Александър Малинов”, с посока на движение от бул.„Георги М. Димитров”
към бул.„Александър Малинов”, в района срещу бл.11, при управление на
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка/модел „Тойота
2
Ярис” с per. № ** **** **, нарушила правилата за движение - чл.25, ал.1 от
ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, ...в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или начяво за навлизане по друг път ... , преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, ... и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхната
... посока и скорост на движение” и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП: „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея”, и реализирала пътно-транспортно
произшествие (ПТП), като предприела завой надясно, преминавайки през
съседна, дясна пътна лента спрямо посоката й на движение, в която се движел
попътно след нея автобус на градския транспорт марка/модел „Мерцедес
Конекто” с per. № ** ******, обслужващ линия № 3 и с водач Ц. Г. Р., без да
го пропусне и не се съобразила с посоката и скоростта му на движение, в
резултат на което водачът на автобуса, за да предотврати сблъсък с навлезлия
в лентата му за движение лек автомобил „Тойота Ярис”, предприел екстремно
спиране, при което по непредпазливост са причинени телесни повреди на
повече от едно лице - пътниците в автобуса „Мерцедес Конекто”, както
следва: а) на Е. К. Е. - счупване на лъчева кост на лявата ръка на типично
място, наложило поставяне на гипсова имобилизация, реализиращо
критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник” за срок повече от 30 дни (средна телесна
повреда по чл.129, ал.2 от НК); б) на Р. С. Д. - счупване на лъчевата на
дясната ръка на типично място, наложило поставяне на гипсова
имобилизация, реализиращо критериите на медико-биологичния признак
„трайно затруднение на движенията на десния горен крайник” за срок повече
от 30 дни (средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК) - престъпление по
чл.343, ал.3, предл.3, б.„а”, предл.2 вр. ал.1, б.„б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, поради което й Е наложил наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 (една) година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, както й е наложил на основание
чл.343г, вр. чл.49, ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК и наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от дванадесет месеца.
С решение № 222 от 09.11.2021г. по ВНОХД № 2772/2021г.
Софийски градски съд, НО, 9 въззивен състав е потвърдил присъдата на
Софийски районен съд.
При осъществената извънредна съдебна проверка САС не
констатира сочените от осъденото лице нарушения на процесуалните
разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили
пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по
оспорвания с искането за възобновяване основен факт на наказателния процес
3
– авторството на деянието и извършване на инкриминираното престъпление.
В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е
установено, че К. е извършител на престъпното деяние по чл.343, ал.3,
предл.3, б.„а”, предл.2 вр. ал.1, б.„б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК
Първостепенният съд е направил изводите си след обстойно
обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства,
инкорпорирани чрез свидетелските показания на Р. Д., Е. Е., К. К., Ц. Р., на
последните двама вкл. прочетените на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2
от НПК показания от досъдебното производство, две съдебномедицински
експертизи, АТЕ и тройна АТЕ, прочетените на основание чл.283 НПК
писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Посочената
доказателствена съвкупност е интерпретирана адекватно от първостепенния
съд и въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на
доказателства. Гласните доказателствени средства са подложени на подробен
и внимателен анализ и въз основа на тях решаващите инстанции са
достигнали до правилния извод относно авторството на деянието. В тази
връзка неоснователен е доводът, развит в искането за възобновяване, че за
авторството на деянието решаващите инстанции се били позовали само на
косвени доказателства, тъй като нито един от разпитаните по делото
свидетели не бил в състояние да посочи С.К. като извършител на деянието,
или да даде данни за управлявания от нея автомобил. Първостепенният съд е
извършил много внимателен анализ на доказателствената съвкупност, като е
съпоставил информацията, намираща се в гласните доказателствени
източници с тази, отразена в протокола за оглед и скицата на
местопроизшествието. В показанията на свидетелите Е., Д. и Х. се съдържат
доказателства не само относно факти и обстоятелства, свързани с вида на
автобуса, обстановката в него към момента на инцидента, местата, които са
заемали, положението, в което са се намирали, причината за падане на
пътници и вида на причинените им телесни повреди. Намирайки се вътре в
автобуса, посочените свидетелки не са станали очевидци на ПТП и не могат
да свидетелстват за механизма на настъпването му, а единствено съобщават
за рязкото спиране. Същевременно обаче, в показанията им се съдържат
данни за събитията непосредствено след инцидента, вкл. сочат осъдената К.
като лицето, което се е върнало с управлявания от нея автомобил, спряла е до
автобуса и е проявила загриженост по отношение на пострадалата Е.. Във
връзка с механизма на настъпване на ПТП и участниците в него информация
се съдържа и в показанията на св.П., която е съобщила за „бял автомобил“,
станал причина за рязкото спиране на автобуса. Констатираното от първия
съд противоречие в показанията на тази свидетелка от двете фази на процеса,
съпоставката на информацията, съдържаща се във всеки от разпитите й, с
тази в други гласни доказателствени източници, логично е довело до извод
същите да не бъдат кредитирани. Същевременно, процесуално издържано
районният съд се е доверил на показанията на другия участник в ПТП - св.Р.,
шофьора на автобуса, след извършена внимателна проверка за тяхната
4
достоверност. Във връзка с оспорваната от молителя доказаност на авторство
на деянието, решаващите инстанции са възприели описаната от подсъдимата
фактология на събитието, която в обясненията си не е отрекла да е
предприела завой на дясно, но е твърдяла, че е възприела автобус, движещ се
на 20 метра в съседната дясна попътна лента. Невярната представа на
подсъдимата относно разстоянието между двете превозни средства е
намерила своето обяснение в заключението на АТЕ, според което
страничните огледала намаляват образа, т.е. отдалечават обектите от
реалното им разстояние.
В обобщение, САС намери, че гласните доказателства, касаещи
авторството на деянието, механизма на причиняване на пътнотранспортното
произшествие и телесните повреда на пострадалите, са оценени с оглед
действителния им смисъл, те се намират в пълна кореспонденция с писмените
такива – констативния протокол, протокола за оглед и скица на
местопроизшествието, приложената медицинска документация и експертните
заключения на съдебномедицинските експертизи по писмени данни за двете
пострадали, основната и тройна АТЕ.
Въззивният съд като цяло е възприел доказателствената
интерпретация на първия съд с решението си /след като е подложил на
собствена преценка годните доказателства и доказателствени средства,
относими към установяване на правно релевантните факти/ и е изложил
съображенията си за пълно споделяне на фактология на събитията, както е
възприета от първата инстанция. Изводът на въззивната инстанция, че
фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд,
не почива на недопустими предположения, а е резултат на съпоставянето на
гласните доказателства, на обективна и логична интерпретация. Тук е мястото
да се посочи, че съдебните актове на инстанционните съдилища не страдат от
порока „липса на мотиви”. Тъкмо обратното, мотивите към присъдата, респ.
решението, с което тя е потвърдена, са изготвени в съгласие със стандартите
залегнали в процесуалния закон за пълнота и обоснованост. Обстоятелството,
че контролната инстанция напълно е възприела установената от решаващия
съд фактология и интерпретация на доказателствата, не прави
второинстанционния съдебен акт немотивиран, тъй като вътрешното
убеждение на съдебния състав е резултат на самостоятелна доказателствена
дейност, надлежно и професионално обективирана в мотивната част на
решението.
В заключение може да се направи извод, че деянието и вината на на
К. по обвинението й за престъпление по транспорта с причинени средна
телесна повреда на повече от едно лице – на две лица, са установени по
безспорен и несъмнен начин, така както е според изискванията на чл.303, ал.2
от НПК.
Съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на
приобщените доказателствени източници. В съответствие с установените по
5
делото факти законосъобразно е прието, че подсъдимата е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.3, предл.3, б.
„а”, предл.2 вр. ал.1, б.„б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
В искането за възобновяване се излагат доводи за материална
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно съдът
не е уважил искането на защитата за прилагане на закон за по-леко
наказуемото престъпление, а именно такова чл.343а, ал.1, б. „в“ от НК.
Възражение относно приложимостта на посочената
материалноправна норма е било направено и с въззивната жалба против
присъдата, на което СГС е дал убедителен и правилен по същество отговор за
неговата неоснователност. Настоящият състав също приема, че като е
квалифицирано деянието по основния състав на чл.343, ал.3, предл.3, б.„а”,
предл.2, вр. ал.1, б.„б”, предл.2 от НК, а не по лекоквалифицирания такъв по
чл.343а, ал.1, б.„в“ от НК в хипотезата на оказана помощ, правилно е
приложен закона. Наличните по делото данни сочат, че след като се е върнала
на местопроизшествието / което е и нейно задължение /, К. е отправила
предложение към пострадалата Е. да я закара до болнично заведение или да
извика линейка, предложила й вода. Правилно инстанционните съдилища са
счели, че тези нейни действия не изпълват критериите за съставомерност по
претендираната за приложение правна норма. При обосноваване на
решението си, въззивната инстанция се е съобразила и с тълкувателната
практика на върховната инстанция по въпроса, обективирана в т.5, б.“б“ от
Постановление №1/17.01.83г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС, където са
посочени изискванията за наличие на намалена отговорност. В случая,
описаните действия на К. не са допринесли за запазване здравето на
пострадалата или за ограничаване на настъпилите за нея общественоопасни
последици.
В молбата за възобновяване като алтернативно искане е обосновано
основанието на чл.422. ал.1, т.5, във вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Предвиденото за извършеното престъпление по чл.343, ал.3,
предл.3, б.„а”, предл.2, вр. ал.1, б.„б”, предл.2 от НК наказание е от една до
шест години. Инстанционните съдилища са определили по отношение на К.
наказание в минималния размер от една година лишаване от свобода, като е
отчетен превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства. Като такива
са посочени необремененото й съдебно минало, поведението й
непосредствено след произшествието, безупречното й процесуално
поведение. Като единствено отегчаващо отговорността й е възприето
обстоятелството, че с деянието е създадена опасност за живота и здравето на
намиращите се в автобуса множество пътници.
Във връзка с индивидуализиране отговорността на К. следва да бъде
6
отхвърлена претенцията на защитата допълнително да бъде отчетено
поведението на пострадалите пътнички, които не са подсигурили своето
безопасно пътуване. По делото е установено, че пострадалите са били
правостоящи и са се държали на определените за това места, с което при
нормално движение на автобуса, тяхното безопасно пътуване е било
осигурено. За правостоящите пътници в обществения транспорт няма някакво
закрепено правило за безопасно пътуване, поради което и не може да се
обсъжда тяхна съпричастност или съпричиняване на настъпилия резултат.
Неоснователно е поддържаното в искането за възобновяване
твърдение, че инстанционните съдилища не са отчели в необходимата степен
поведението на К. непосредствено след ПТП и по време на воденото против
нея наказателно производство. Тъкмо обратното, тези обстоятелства са
отчетени като смекчаващи такива.
Настоящият състав на САС намери за основателен единствено
доводът на молителя, че срокът на провеждане на настоящото наказателно
производство е неразумен и в по-голяма степен от необходимото е
ограничило правата на подсъдимото лице. Този извод има още по-голяма
сила, като се вземе предвид, че на досъдебното производство не е
приобщавана някаква значителна по своя обем доказателствена маса, същото
е приключило за девет месеца с мнение за предаване на съд. Обвинителният
акт е внесен в СРС на 30.01.2018г. Съдебното производство е отнело малко
повече от две години, за приключването на което са били проведени общо
десет съдебни заседания. Присъдата е постановена на 05.03.2020г., а
постъпилата против нея жалба от подсъдимата е внесена във въззивния съд на
13.07.2021г. Въззивната проверка е приключила след проведени две съдебни
заседания, с решение от 09.11.2021г. Така общият срок за приключване на
наказателното дело от извършване на деянието /20.03.2017г./ до окончателен
съдебен акт е четири години и седем месеца. САС счита, че се касае за
прекомерна продължителност на производството, тъй като отсъства каквато и
да е фактическа или правна сложност. Освен това, осъдената К. няма
съществен и изключителен принос за това забавяне на производството.
Същата не се е укривала, не е била обявявана за издирване, явявала се е при
призоваване пред органа на досъдебното производство, а впоследствие и пред
съда. Настоящият състав на САС застъпва принципното становище, че
неразумно продължителният срок на наказателното производство
представлява априори изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, налагащо определянето на наказание под предвидения в
закона минимум като една компенсация за значителното неудобство, което
лицето е претърпяло, бидейки обвиняем и подсъдим за толкова дълъг период
от време. С оглед на това, САС счита, че неправилно въззивният съд, който е
7
постановил окончателния акт, не е придал изключително значение на това
обстоятелство и като е счел, че най-ниското по размер наказание, предвидено
в нормата на чл.343, ал.3, предл.3, б.„а”, предл.2, вр. ал.1, б.„б”, предл.2 от НК
в случая не е несъразмерно тежко, неправилно е приложил разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това налага САС да упражни правомощието си за
изменение на въззивното решение по реда на възобновяването, като
определеният на К. на основание чл.54 от НК размер на наказанието лишаване
от свобода бъде намален от една година на шест месеца при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. В този смисъл, и до този размер на наказанието, следва
да бъде уважено искането за възобновяване на производството за явна
несправедливост на наложеното наказание.
САС намери за основателно и искането за намаляване размера на
наложеното на К. на основание чл.343г, вр. чл.49, ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 от
НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от дванадесет
месеца. За този си извод настоящият състав отчете не само констатирания
превес на смекчаващите вината обстоятелства и наличието на изключително
такова, каквото е изтеклия дълъг период от време до приключване на делото,
но и данните за трудовата ангажираност на осъдената, която налага
необходимост от СУМПС. При обосноваване размера на това наказание
неправилно СГС е отчел наличието на едно предходно административно
наказание на К. за нарушение на ЗДвП, с НП от 06.09.2013г., тъй като за
същото е настъпила реабилитация. Определеният от инстанционните
съдилища едногодишен срок на лишаването от това право се явява
прекомерен, тъй като в случая ще засегне съществено и правото на труд, респ.
доходите на осъдената. Намаляването размера на наказанието лишаване от
свобода от формална страна дава възможност за намаляване размера на
кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от правоуправление,
съгласно т.6, б.“б“ от Постановление № 1/83г. на Пленума на ВС до неговия
срок. Ето защо САС счете, че следва да бъде изменено въззивното решение по
реда на възобновяването, като определения по отношение на К. размер на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” бъде намален от
дванадесет месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА.
Констатираните пороци на въззивното решение в неговата
санкционна част не налагат връщане на делото на въззивната инстанция, а са
преодолими чрез упражняване правомощието на САС по чл.425, ал.1, т.3 от
НПК с намаляване размерите на потвърдените с въззивното решение
наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС”
съобразно изложеното по-горе.
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.4,
вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, Софийски апелативен съд, НО,
7 състав
8
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 2772/2021г. на Софийски
градски съд, НО, 9 състав.
ИЗМЕНЯ решение № 222 от 09.11.2021г. по ВНОХД № 2772/2021г.
на Софийски градски съд, НО, 9 състав, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на С. Г. К. с присъда № 59048 от 05.03.2020г. по НОХД №
1919/18г. на Софийски районен съд, НО, 102 състав наказание „лишаване от
свобода“ от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
както и НАМАЛЯВА размера на наложеното й на основание чл.343г, вр.
чл.49, ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание „лишаване от право да
управлява МПС” от дванадесет месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9