РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пловдив, 15.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар М.Г., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 1641 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
118 от КСО.
Образувано е по жалба на Я.И.И. ЕГН**********,*** против Решение № Ц2153-15-48/15.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-269/10.04.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ
гр.Пловдив/ за постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ на
осн. чл.68 ал.1, вр. ал. 2 от КСО. В подадената до съда жалба се излагат
твърдения, че издадения административен акт е незаконосъобразен, като е
постановен в нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материланоправните разпоредби. Редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв. М.,
който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора излага
становище, че липсват основания, от които да се приеме, че спрямо
жалбоподателят не е налице действително положен осигурителен стаж от 38г
8месеца, като се вземат и представените от заявителя удостоверения, издадени от
„Сердика“ АД-Смолян и „Устра холдинг“ АД-Кърджали. Сочи се, че е налице
безспорно установена идентичност на имената на заявителя и лицето Я.С. И.. На
тези основания прави искане за отмяна на оспорените административни актове.
Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния
представител юриск.В.- М., излага становище за неоснователност на жалбата и
ангажира доказателства. Представя писмено становище, в което счита, че
атакувания административен акт е законосъобразен и съобразен с административнопроизводствените
правила. Моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал заявление вх. № 2113-15-5398/25.10.2019 г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на чл. 68, ал. 1 вр. ал. 2 от КСО. Към него той приложил Удостоверение обр.УП-30 №507/12.10.2987г. на
осигурителя „Сердика Кърджали“ АД за осигурителен стаж за периода 20.07.1972г.
до 02.09.1974г. на длъжност „работник- сиренар“, удостоверение обр.УП-30
№639/10.11.1987г. с издател „Сердика Смолян“ АД за осигурителен стаж в периода
01.07.1985г. до 30.09.1985г.; удостоверение обр. УП-30 №24/22.08.1987г. с
издател ТД „Бунтовна“ – с.Кръстевич за осигурителен стаж в периода 22.08.1984г.
до 29.12.1984г. на длъжност „чистач вълна“ и удостоверение обр.УП-30
№13/12.10.1987г. издадено от „Устра холдинг“ АД гр.Кърджали за осигурителен
стаж в периода 24.12.1975г до 13.07.1977г. на длъжността „шофьор“. Приложена
била трудова книжка и военна книжка №091908/16.05.1988г. за отслужена наборна
военна служба за времето от 05.10.1974г. до 14.09.1976г.. Била извършена
проверка на осигурителния стаж и приложените документи, за резултатите от която
заявителя бил уведомен с писмо изх.№2113-15-539#15/06.03.20г.. В него било посочено,
че лице с имена Я.И.И. не е установен в разплащателните ведомости на „Устра
холдинг“, „Сердика Смолян“АД, „Сердика Кърджали“ АД и ТД „Бунтовна“-
с.Кръстевич, нито е установен и с други негови имена /Я.С. И./, поради което не
му е признат за действителен осигурителния стаж по приложените удостоверения.
Бил признат единствено стажът за отслужената наборна военна служба. С разпореждане
№********** /протокол № 2140-15-269/10.04.2020г./ Ръководител „ПО“ при ТП НОИ
гр.Пловдив е отказал
да отпусне на И. лична пенсия за ОСВ с основание, че към датата на заявлението
/25.10.2019г./ и към датата на постановяване на разпореждането 04.02.2019г. при
навършена възраст 64 години и 2 месеца, той не е имал положен действителен
осигурителен стаж в размер на 38 г и 8 м, а има придобит трета категория след
преобразуване в размер на 36г.11м.24 дни. Изложил съображенията си, че на И. не
следва да се признава осигурителен стаж за периода 20.07.1972г. до 02.09.1974г.
на длъжност „работник- сиренар“ по удостоверение обр. УП-30 №507/12.10.2987г.
на осигурителя „Сердика Кърджали“АД, осигурителен стаж в периода 01.07.1985г.
до 30.09.1985г. по удостоверение обр.УП-30 №639/10.11.1987г. с издател „Сердика
Смолян“ АД; осигурителен стаж в периода 22.08.1984г. до 29.12.1984г. на длъжност
„чистач вълна“по удостоверение обр. УП-30 №24/22.08.1987г. с издател ТД
„Бунтовна“ – с.Кръстевич и осигурителен стаж в периода 24.12.1975г до
13.07.1977г. на длъжността „шофьор“по удостоверение обр.УП-30 №13/12.10.1987г.
издадено от „Устра холдинг“ АД гр.Кърджали. В тази връзка И. е подал жалба вх.№
1012-15-74/21.05.2020г., в която изложил становището си, че е неправилна
преценката на административният орган относно положения стаж при тези осигурители,
т.к. удостоверенията са били изисквани служебно от друг негов осигурител,
поради което същият счита, че неоснователно не е бил зачетен. С Решение №
2153-15-48/15.06.2020г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил
обжалваното разпореждане. Недоволен от това жалбоподателят е инициирал и настоящото
съдебно обжалване. В хода на съдебното производство се установи, че има през
годините жалбоподателят е бил обществено известен и с името Я.С. И.. Така в
регистрационната книга на ВГ “Христо Смирненски“-Пловдив през юнската сесия на
1979г. е бил издаден диплом за завършено средно образование№4082/02.07.1979г.
на името на Я.С. И., роден на ***г***, учащ в периода 1977-1979г., в която
връзка е приложено и лично дело със снимка на лицето, както и копие от
издадената диплома със снимка на лицето. Приложено е и удостоверение от ДА
„Архиви“, дирекция „Държавен военноисторически архив“- гр.Велико Търново,
съгласно което за времето от 05.10.1974г до 15.11.1975г. като редовен войник в
редовете на българска армия е служило лицето Я.С. И., роден на ***г***, което
съответства на отбелязванията в графата „преминаване на службата“ във военна
книжка №091908/16.05.1988г., издадена на името на Я.И.И.. От показанията на
разпитания в съдебно заседание от 21.10.2020г. свидетел И.И.Д. се установява,
че през годините жалбоподателят като малолетен е бил записван от лицето, което
го е отгледало след смъртта на родителите му, а в последствие и като навършил
пълнолетие гражданин е бил обществено известен с имената Я.С. И.. Представени
са от жалбоподателя нови удостоверения обр.УП-3: Изх. №652/14.08.2020г.,
издадено от „Устра холдинг“АД гр.Кърджали, съгласно което в периода от
24.12.1975г. до 13.07.1977г. той е положил осигурителен стаж на длъжността
„шофьор на товарен автомобил 9т.“; с изх.№004/11.09.2020г.,издадено от „Сердика
Кърджали“АД гр.Кърджали за осигурителен стаж в периода 20.07.1972г.-01.09.1974г
на длъжност „работник- сиринар“. От заключението на проведената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че в разплащателните ведомости на
бившето предприятие СМК Снабдяване и канализация“ гр.Кърджали, чийто
правоприемник е „Устра холдинг“АД в периода м.декември 1975- м.юли 1977г.
фигурира Я.С. И., без други индивидуалиизиращи данни, а в разплащателните
ведомости на „Сердика Кърджали“ АД за периода м.юли 1972-м.август 1974г на
длъжност „сиринар“ фигурира лицето Я.С. И..
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените в хода на съдебното
производство гласни доказателства- показания на свидетеля И.И.Д., които съдът
кредитира изцяло като логични, безпристрастни, непредубедени, съответни на
събраните писмени доказателства: заключение на проведената ССчЕ с вещо лице Д.,
което съдът кредитира като обосновано, логично, изготвено с необходимата
пълнота и яснота, без възникнали съмнения в неговата правилност. Тя се подкрепя
и от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства: административната
преписка по издаване на обжалвания административен акт, удостоверение обр.УП-3
№652/14.08.2020г., издадено от „Устра холдинг“АД гр.Кърджали удостоверение
обр.УП-3 №004/11.09.2020г.,издадено от „Сердика Кърджали“АД гр.Кърджали,
справка изх.№6370/06.11.2020г. на ДА „Архиви“,Удостоверение №316/17.11.2020г.
на СУ“П.К.Яворов“-Пловдив с приложения към него, военна книжка
№091908/16.05.1988г на името на Я.И.И.,*** от 26.10.20г, Община Пловдив-Район
Тракия от 02.11.20г., от Община Джебел от 27.10.20г..
При така
установената фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и
съобрази събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е ОСНОВАТЕЛНА поради следните за това съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При
извършване на проверката по чл. 168 от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът установи,
че обжалваното Решение № Ц2153-15-48/15.06.2020г. е издадено от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ, в чиито правомощия съгласно чл. 117, ал. 1, т.
2, буква "а" от КСО е произнасянето по жалби срещу разпореждания за
отказ/отпускане на пенсии. Потвърденото с обжалваното решение разпореждане за
отказ да се отпусне лична пожизнена пенсия за ОСВ също е постановено от
материално и териториално компетентен орган по чл. 98, ал. 1 от КСО –
ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ. Обжалваното решение е мотивирано
и съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни основания, като
липсват съществени пороци на проведеното административно производство, които да
са основание за прогласяване на неговата нищожност.
При преценка
обаче на обжалваното решение съобразно приложението на материалния закон,
същото се явява незаконосъобразно, като съображенията на настоящия състав са
следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 т.2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, като до 31
декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари
2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст. Не се
спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 25.10.2019г.,
жалбоподателят е отговарял на едно обективните изисквания- да има навършена
възраст 64г. 02месеца. Спорът между страните е формиран по въпроса относно
това, дали И. има минималния необходим осигурителен стаж, определен в
разпоредбата на чл.68 ал.2 от КСО, съгласно която норма от 31 декември
2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37
години за жените и 40 години за мъжете, като към датата на подаване на
заявлението
/25.10.2019г./ е следвало да има осигурителен стаж от 38 години и 08 месеца. В
тази връзка се спори дали периода от 24.12.1975г. до 13.07.1977г. и от 20.07.1972г.
до 01.09.1974г. във връзка с представените удостоверения обр. УП-30 за
осигурителите „Устра холдинг“АД гр.Кърджали на длъжност „шофьор“ и от „Сердика
Кърджали“АД гр.Кърджали на длъжност "работник-сиринар" следва да
бъдат взети в предвид при преценката за правото на пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал.2 от КСО. В
случаят неправилно
както ръководителят "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив, така и Директорът на
ТП на НОИ – Пловдив са приели, че по отношение на жалбоподателят не може да
бъде признат за осигурителен стаж за пенсиониране посоченият период и в тази
връзка са отказали да зачетат като годно доказателство за него представените
документи УП-30 №507/12.10.1987г. с издател „Сердика Кърджали“ АД и УП-30 с №13/12.10.1987г.,
издадено от "Устра холдинг" АД- гр. Кърджали. Липсват каквито и да е
основания удостоверения с тях действителен осигурителен стаж да не бъде
зачетен. Позоваването в този смисъл на доказателства, свързани с последващи
проверки по КП №КП-5-26-00715543 от 06.02.2020г. и удостоверение №12/29.01.20г.
е незаконосъобразно. В хода на съдебното производство се установи от събраните
писмени и гласни доказателства- показания на свидетеля И.И.Д., че жалбоподателят
е полагал посоченият осигурителен стаж при посочените осигурители, като в този
период от живота си е бил обществено известен с името Я.С. И., с което име
фигурира и в разплащателните ведомости като работник в посочения период на
длъжност „работник сиринар“ и „шофьор на автомобил 9 т.“. Съобразно
обстоятелството, че той фигурира в тях, законосъобразно са били издадени и
процесните удостоверения обр.УП 30 с №507/12.10.1987г. с издател „Сердика
Кърджали“ АД и УП-30 с №13/12.10.1987г. на „Устрем холдинг“ АД, на база
извършена проверка в разплащателните ведомости. В тази връзка е било необходимо при проверката, състояла се съгласно
констативен протокол №№КП-5-26-00715543 от 06.02.2020г., инспекторът при ТП на
НОИ да извърши и допълнителни констатации по отношение на това, били ли са
оформени разплащателните ведомости по отношение на работник с имена Я.С. И. за
посочения период, като в този смисъл да изясни в тях фигурира ли заявителя и
кое е длъжностното лице, съставил процесните удостоверения по образец, което не
е сторено. Касае се до съществен правнорелевантен факт, който не е бил изяснен
в хода на административното производство. При така установените обстоятелства
ответният административен орган неправилно е констатирал, че действителният
осигурителен стаж на жалбоподателя, изчислен въз основа на приетите от него доказателства
от посочените от него осигурители, възлиза на 1г. 08 м. и 29 дни от 2 - ра
категория труд и на 34 г. 09м и 18 дни от 3-та категория труд, или общия
осигурителен стаж след преобразуване в трета категория възлиза на 36г. 11 м. 24
дни. Прието е, че Я.И. не е удостоверил с представените документи от посочените
осигурители общо придобит осигурителен стаж от 3-та категория труд в размер на 03г
8м 01дни, който извод не се покрива с представените по преписката
доказателства. Липсват
и основания да се приеме, че като не е отразен в трудовата книжка на лицето
подобен стаж, то той не е бил положен. Видно от представения документ, трудова
книжка №608 на името Я.И.И. е издадена едва 08.01.1987г., от когато съществуват
и първите вписвания в нея. Съгласно чл. 9, ал. 1 т.1 КСО за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, през което лицата по чл.
4, ал. 1, т. 1
и ал. 10 са работили при
пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход
по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната
професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният
стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Този текст се допълва и от разпоредбата на
чл. 38 ал.2 т.1 от НПОС (Изм. и
доп. ДВ, бр.36/2001 г., посл. изм. ДВ, бр.19/2015г., в сила от 01.01.2015г.),
според която за времето преди 1 януари 2003г. осигурителният стаж за лицата по чл.
4, ал. 1 КСО
се зачита и изчислява, като за един ден осигурителен стаж се зачита времето,
през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за
тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално
установеното за страната за съответната продължителност на работното време.
Съгласно чл. 40, ал. 1
НПОС
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 КСО,
с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В
случаят пред органите по пенсиониране са били представени надлежни
удостоверения образец УП - 30 за положен осигурителен стаж при осигурителите „Сердика
Кърджали“ АД и „Устрем холдинг“ АД. Спрямо същите липсват основания да не бъдат
възприети при определяне на действителния осигурителен стаж на И.. В тази
връзка следва да се вземат в предвид изяснените обстоятелства по наличните
доказателства за това, че същият фигурира в разплащателните ведомости при тях с
името Я.С. И., с което име е бил обществено познат в този процесен период.
Безспорно в настоящият случай не се касае за съставени неистински неистински
официален документ с цел да бъде използван, а за недостатъчно изяснени при
проверките обстоятелства относно действителните записвания на лицето в
разплащателните ведомости. В настоящият случай от събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства безспорно и по несъмнен начин е
изяснен въпроса за тяхното издаване, като те отразяват действително положения
осигурителен стаж. С оглед
изложеното, неправилно с Разпореждане № **********/ Протокол
№ 2140-15-269/10.04.2020г./ на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ гр.Пловдив и
потвърждаващото го Решение № 2153-15-48/15.06.2020г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е прието, че посоченият от жалбоподателя
период от 24.12.1975г. до 13.07.1977г. и от 20.07.1972г. до 01.09.1974г. във връзка са
представените документи о не следва да се зачита за
действителен осигурителен стаж. Ето защо, след като към датата на подаване на
заявлението жалбоподателят има навършени 66 г. 05м. 02д., липсват основания да
не бъде признат общо положения от него осигурителен стаж, като неправилно е
прието, че следва да му бъде зачетен
стаж само от 15г 07м 04 дни, а не 34г07м30 дни. Това следва да бъде установено
при предстоящото последващо разглеждане на преписката от административния
орган. Ето защо съдът счита, че обжалваният административен акт е постановен при неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон, касаещ неправомерно
непризнаване
на прослуженото от жалбоподателя време в периода 01.03.1974г. -26.08.1974г. и 01.04.1975г.-
30.12.1993г. във връзка са представените документи УП-30 №507/12.10.1987г. с
издател „Сердика Кърджали“ АД и УП-30 с №13/12.10.1987г., издадено от
"Устра холдинг" АД- гр. Кърджали за действителен осигурителен стаж, което е основание обжалваното решение да
бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и направените искания от
страните за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените в производството, които съгласно представен договор за
правна защита и съдействие 24.08.2020г те се констатираха в размер на 700.00
лв. за адвокатски хонорар, за който е направено възражение за прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за адвокатска защита по дела за КСО
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 350 лева. Съобразно чл.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде
по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. В случаят отчете, че се касае за
процесуално представителство в няколко съдебни заседания, свързани с
представянето на значителен обем доказателства. Ето защо в случая договореното
възнаграждение, въпреки че се явява прекомерно, с оглед обема на делото и
характера на процесуалното представителство по него, следва да бъде минимално
редуцирано, като най- съответно на оказаната адвокатска помощ се явява такова в
размер на 600 лева, за което следва да се осъди и ответника.
По изложените
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Я.И. ***.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-269/10.04.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ
гр.Пловдив/ за постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ на
осн. чл.68 ал.1, вр. ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по
заявление № 2113-15-5398/25.10.2019г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж подадено от Я.И.И., при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - гр.Пловдив да заплати на Я.И.И., ЕГН**********,*** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по
реда на АПК.
СЪДИЯ: /п/