Решение по дело №5108/2012 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 23.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5 108 по описа за 2012 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на „П.Т.“ ООД и „Х.Т. С“ АД, с адрес – адвокат О.,***, срещу Агенция за П.изация и следП.изационен контрол, с адрес в гр. С., ул. „А.“ 29, съдът да установи, че ищците не дължат на ответника сумите, събирани по изп. дело 00309/2011 г. на частен съдебен изпълнител Т.К..

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението. Ако ищците подадат въззивна жалба, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 10 279,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[3] Решението е постановено при участието на трето привлечено лице-помагач на ответника М. на И., енергетиката и туризма.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

[4] „П.Т.“ ООД (П.) и „Х.Т. С“ АД (Х.) заявяват в искова молба от 02.04.2012 г., че П. е бил длъжник по изпълнително дело. То е било образувано по четири изпълнителни листа, издадени за неизпълнение от П. на негово задължение за заплащане на цена и неустойка за забава по П.изационен договор. Изпълнението на договора от страна на П. е било обезпечено  с ипотека от Х.. По изпълнителното дело е било насочено изпълнение и са били продадени на публична продан шест от имотите на Х., които са били ипотекирани. Така частният съдебен изпълнител е събрал и предал на ответника Агенция за П.изация и следП.изационен контрол (Агенцията) 343 105,98 щ. д. и 11 512,72 лева.

 

[5] След приключването на производствата по делата, по които са били издадени изпълнителните листа, е било установено от компетентните държавни органи, че част от сградите, предмет на договора за П.изация, са били незаконно построени. Затова те са били съборени. Продажбата на незаконно построени сгради, според ищците, е била в нарушение на т. 3.2 от договора за П.изация – П.изираното дружество да е разполагало с всички необходими разрешения за осъществяване на стопанска дейност. Затова П. е развалил договора за П.изация.

 

[6] След като договорът за П.изация е развален, П. и Х. считат, че не дължат нищо по него. Затова П. и Х. молят съда да признае за установено, че П. не дължи на Агенцията сумите по четирите издадени изпълнителни листа, а именно:

1. по изп. лист от 20.09.2007 г.:

- 77 152,07 щ. д. четвърта вноска по договора за П.изация;

- 77 246,14 щ. д. пета вноска по договора за П.изация;

2. по изп. лист от 02.11.2009 г.:

- 15 537,50 щ. д. неустойка за забава от 06.07.2005 г. до 08.11.2006 г. за заплащането на четвърта вноска по договора за П.изация;

-    4 167,03 щ. д. неустойка за забава от 06.07.2006 г. до 08.11.2006 г. за заплащането на четвърта вноска по договора за П.изация;

-  1 907,17 щ. д. неустойка за забава от 06.07.2007 г. до 29.08.2007 г.;

-  301,41 лева разноски по делото;

3.                      по изп. лист от 17.01.2010 г.:

-  9 333,33 щ. д. неустойка за забава за заплащането на вноска от 85 235,64 щ. д. за периода от 06.07.2008 г. до 24.03.2009 г.;

-  законната лихва върху 85 235,64 щ. д. от предявяването на иска до окончателното изплащане;

-  3 559,21 лева разноски по делото;

4.                      по изп. лист от 13.12.2010 г.:

-  157 761,96 щ. д. осма и девета вноска по договора за П.изация;

-  4 848,34 лева разноски по делото;

-   2 863,76 лева юрисконсултско възнаграждение (вж. исковата молба, л. 2-10. Съдът не е допуснал изменението на иска, направено с допълнителната искова молба – вж. определението от 21.10.2013 г. на л. 375-378).

 

2. На ответника

 

[7] Агенцията е оспорила предявения иск. Тя е оспорила валидността на развалянето, евентуалното му действие, както и погасяването по давност на възможността да се развали договора за П.изация.

 

[8] Агенцията твърди, че (1) процесните сгради не са били в капитала на П.изираното дружество Х.. Затова събарянето им не би могло да повлияе на задълженията на органа по П.изация по П.изационния договор. Дори тези сгради да са били част от капитала на Х., (2) договорът за П.изация е бил за продажба на акции, а не на недвижими имоти. Затова състоянието на недвижимите имоти е било взето при оценката на акциите и това дали сградите са били законно построени не оказва влияние на изпълнението на договора за П.изация от органа по П.изация.

 

[9] (3) Агенцията заявява, че събарянето на процесните сгради като незаконни е вследствие на възстановяването на собствеността на бивши собственици върху земята, върху която сградите са били построени. За такива претенции на бивши собственици обаче, П. е бил информиран с информационния проспект по П.изационната сделка. Нещо повече, П. е бил дружество с работническо-мениджърски характер и всички негови съдружници са били бивши служители на Х., чийто изпълнителен директор е подписал информационния проспект. Следователно П. и Х. са знаели, че процесните сгради са били незаконно построени. (4) П. не е могъл да развали договора за П.изация, защото той не е бил изправна страна по него и евентуалното неизпълнение от органа по П.изация е било несъществено (възражението, свързано с чл. 87, ал. 4 от ЗЗД).

 

[10] (5) Според Агенцията договорът за П.изация е с периодично изпълнение и дори да се приеме, че е налице валидно негово разваляне от П., развалянето е само занапред. (6) Агенцията заявява, че правото на П. да развали договора за П.изация е било погасено по давност, тъй като то е било упражнено едва през 2012 г., а това е следвало да стане до 2005 г., когато са изтекли пет години от сключването на договора за П.изация (вж. писмения отговор, л. 94-101, молбата, л. 304-306. Вж. и определението от 21.10.2013 г., л. 375-378, с което съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещните искове на ответника, предявени с писмения отговор).

 

 3. Насрещни твърдения на ищците

 

[11] Ищците са оспорили писмения отговор на Агенцията. Те са заявили, че процесните сгради са били част от имуществото на П.изираното дружество Х. и, че без тях Х., съответно П. не би могъл да осъществява дейността си. Ищците също твърдят, че договорът не е бил с периодично изпълнение. Според ищците погасителната давност относно правото на разваляне на договора започва да тече от момента на неизпълнението на договора, което е било през 2012 г. Затова давността не е изтекла (вж. допълнителната искова молба, л. 321-323).

 

4. На третото лице помагач

 

[12] Съдът е конституирал М.то на И. и туризма като трето лице-помагач, но то не е изразило становище по исковата молба.

 

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[13] През януари 2000 г. М. на И. (М.то) е изготвило П.изационна оценка на Х.. Според тази оценка отчетната стойност на сградите, които са били вписани като материални дълготрайни активи на Х., е била 1 956 879,75 лева (вж. оценката, л. 175-210)[1]. Общата балансова стойност на активите на Х. е била 6 032 000,00 лева (вж. л. 176).

 

[14] Не се спори, че по същото време М.то е изготвило и информационен проспект за Х. (вж. проспекта, л. 106-163). В него са били описани сградите и имотите, които са били вписани като дълготрайни материални активи с техните отчетни и балансови стойности (вж. л. 116-120). Също така проспектът е информирал потенциалните купувачи за наличието на предявени реституционни претенции за комплекс „К.“, част от който е бил и едноименният къмпинг (вж. л. 142).

 

[15] На 19.05.2000 г. В.К., представител на П., е извършила оглед на Х. (вж. л. 165). Малко след това, на 30.05.2000 г. П. е изготвил оферта и я е представил на М.то (вж. л. 166-171). На 21.06.2000 г. П. е изготвил и подал и допълнение към офертата (вж. л. 172-174).

 

[16] На 05.07.2000 г. М. на И. и П. са сключили договор за продажба на 61 512 акции от капитала на Х. (вж. договора, л. 11-15). В т. 3.2. от договора М. е декларирал и гарантирал, че Х. „разполага с всички необходими разрешения  и отговаря на всички необходими условия за законно осъществяване на стопанска дейност според законодателството на Република България“ (вж. пак там).

 

[17] Страните са се съгласили продажната цена да бъде 700 000,00 щ. д., като 70 000,00 щ. д. са били заплатени към момента на сключването на договора (вж. т. 7.1. от договора). Заплащането на останалите 630 000,00 щ. д. е следвало да стане през следващите 10 години на девет равни годишни вноски (вж. т. 7.2. от договора).

 

[18] Не се спори, че П. е заплатил частично само първата от деветте вноски. Затова от 20.09.2007 г. до 13.12.2010 г. Агенцията се е снабдила с четири изпълнителни листа за събирането на вноските и дължащите се неустойки за забава (вж. изпълнителните листа, л. 66-69).  Не се спори, че въз основа на тях Агенцията е поискала образуване на изпълнително дело срещу П., по което са събрани процесните суми чрез продажба на ипотекирани имоти, собственост на Х..

 

[19] Междувременно, през 2010 г. съответните държавни и общински органи са установили, че пет от сградите, 15 бунгала от два отделни инвентаризационни номера (пет от първия и 10 от втория), както и метална ограда с портал, намиращи се в къмпинг „К.“, са били незаконно построени (вж. заповедите и писмата, л. 17-82, както и показанията на свидетелите Г. и Е., л. 433-434). Тези сгради, бунгала и ограда са били вписани като дълготрайни материални активи, собственост на Х., преди сключването на договора за П.изация (вж. заключението на вещото лице, П., л. 391-400). Към момента на сключването на договора за П.изация общата отчетна стойност на сградите и бунгалата е била 59 083,15 лева[2].

 

[20] На 26.03.2012 г. П. е връчил на Министъра нотариална покана, с която го е уведомил, че разваля договора за продажба на акциите, тъй като последният не си е изпълнил задължението по т. 3.2. от договора (вж. нотариалната покана, л. 8-10). Агенцията е отговорила, че не счита договора за развален, тъй като самият П. е бил в неизпълнение (вж. отговора на нотариалната покана, л. 102-105).

 

[21] Ищците са заплатили 20 558,01 лева държавна такса (вж. л. 82), 19 800,00 лева на адвокат (вж. л. 80) и 1 000,00 лева на вещо лице (вж. л. 383). Ответникът не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[22] П. и Х. са предявили иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1. По иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК

 

[23] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищците да са длъжници по принудително изпълнение срещу тях, по което ответникът е взискател; 2. ищците да не дължат на ответника, насочил принудително изпълнение срещу тях; 3. ищците да не дължат на ответника поради факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е бил издаден изпълнителния лист.

 

[24] Съдът установи, че П. и Х. са длъжници по принудително изпълнение, насочено срещу тях от Агенцията. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[25] Предвид твърденията на страните, за да е налице втората предпоставка за уважаването на иска, е необходимо П. валидно да е развалил договора за продажба на акции. Съгласно чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Предупреждание не е необходимо, когато изпълнението е станало невъзможно (вж. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД). Следователно, за да е валидно развалянето на договора за продажба на акции, е необходимо: 1. М.то да не е изпълнило задължение по договора и изпълнението да е станало невъзможно; 2. П. да е изправен[3] или неизправността му да е възникнала след тази на М.то.

 

[26] Съдът приема, че, като е продал акции от дружество, което е било собственик на описаните незаконни постройки, М.то не е изпълнило задължението си по т. 3.2. от договора. Това е така, защото, както ищецът твърди, не може да се осъществява законна туристическа дейност чрез използването на незаконно построени сгради. Изпълнението на задълженията на М.то по т. 3.2. от договора по отношение на съборените сгради е невъзможно (те вече са съборени и не са били узаконени). Действително, към момента на развалянето на договора П. не е бил изправен – той е дължал голяма част от цената по продажбата – но неговата неизправност е възникнала след тази на М.то. Това е така, защото незаконността на сградите е била налице още към момента на сключването на договора за продажба на акции.

 

[27] Агенцията е възразила, че дори да е налице неизпълнение от нейна страна, това неизпълнение не е съществено с оглед интереса на П.. Възражението е основателно.

 

[28] Съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Целта на законодателя е ясна – да не се допусне разваляне на договора при неизпълнение, което не влияе съществено на целия договор.

 

[29] В случая съдът установи, че отчетната стойност на съборените бунгала и сгради (без тази на оградата и портала) е била 59 083,15 лева при отчетна стойност на всички сгради, но без земята, от 1 956 879,75 лева, а чистата стойност на активите на Х. е била за 6 032 000,00 лева. П. е закупил 40% от акциите на Х.. Очевидно е, че неизпълнението от М.то е несъществено спрямо общата стойност на активите на Х., както и спрямо цената на сделката – 700 000,00 щ. д., които тогава са били над 1 400 000,00 лева.

 

[30] Ето защо съдът приема, че П. не е развалил валидно договора за продажба на акции. Следователно той дължи на Агенцията. Не е налице предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.

 

[31] П. и Х. са възразили, че Агенцията не може да упражни правото на М.то да възрази за това, че неизпълнението от М.то е несъществено. Доводът е неоснователен. В чл. 22б, ал. 4 от Закона за П.изацията и П.изационния контрол са разписани правомощията на Агенцията[4]. Тези правомощия са толкова широки, като включват възможността да следи за изпълнението на договорите, да ги разваля да сключва спогодби, че е нелогично, дори абсурдно, Агенцията да не може да защитава държавния интерес по искове, предявени срещу нея по П.изационни договори, като прави възражения по тези искове. Ето защо съдът приема този довод на ищците за неоснователен.

 

[32] Всички останали възражения на Агенцията за невалидност на развалянето на договора, както и за погасяване по давност на правото да се развали договора, са неоснователни. По делото съдът не са събрани доказателства, че състоянието на недвижимите имоти е било взето при оценката на акциите. Затова съдът приема, че това дали сградите са били законно построени оказва влияние на изпълнението от органа по П.изация на договора за П.изация.

 

[33] Дори П. да е знаел за наличието на реституционни претенции до 2010 г. той не е знаел, че сградите са били незаконни (от обстоятелството, че П. е работническо-мениджърско дружество само може да се предположи това, но не и да установи този факт напълно). След като П. не е знаел до 2010 г., че сградите са незаконни, не би могло да започне да тече погасителна давност спрямо правото му да развали договора. Това, че плащането по договора е било уговорено на девет вноски и две първоначални, не го прави договор с периодично изпълнение.

 

Съдия: