№ 21212
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110138867 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен от Т. Б. Ц. срещу Ф-МА иск с правно основание чл. 200
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 57160 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (душевни болки и страдания), настъпили
в пряка и непосредствена последица от трудова злополука от 16.05.2019г., причинила
смъртта на Б.О.Ц. – баща на ищцата, ведно със законната лихва считано от 16.05.2019г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че починалият Б.О.Ц. е бил зает по трудово
правоотношение с ответното дружество, като е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен
автомобил, международни превози“, като при изпълнение на трудовите си задължения, в
Испания, претърпява ПТП и загива на място. Злополуката е призната от НОИ за трудова по
смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Ищцата поддържа, че между нея и баща й имало много силна
връзка, като са живели заедно, в едно домакинство, с изключение на период от две години
по време на нейния брак. Сочи, че като самотна майка подкрепата и опората на нейния
баща, в т.ч. и финансова, били важни за нея и разчитала на него, като той помагал и за
отглеждането на децата. Поддържа, че и към настоящия момент изпитва интензивни болки и
страдания от загубата му. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, възлизащи на
100 000 лв., като уточнява, че й е изплатено застрахователно обезщетение, възлизащо на 42
840 лв., предвид което в настоящото производство търси разликата от 57 160 лв. Сочи още,
че размерът на застрахователното обезщетение се определя от годишната брутна заплата на
работника, като по трудов договор възнаграждението на починалия възлиза на 510 лв., но
реално получаваната сума била около 3500 лв., с която подпомагал семейството. Предвид
изложеното, молят съда да уважи предявения искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като
неоснователен. Поддържа, че не следва да се заплаща обезщетение извън вече платеното от
застрахователя. Навежда доводи за допусната груба небрежност от работника, тъй като по
време на инцидента бил без предпазен колан, което се е оказало фатално за катастрофата.
Сочи още, че починалият е загубил съзнание или е заспал, което е причинило пътния
инцидент. Сочи, че ищцата към датата на смъртта на баща й е на 34 години, т.е. не се е
нуждаела от неговите грижи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Направено е възражение за прихващане със сумата от 4314,81 лв. – разходи във връзка
със съхраняването на тялото, изгарянето и предоставянето на урна.
Разпределение на доказателствената тежест:
1
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че по време и във връзка с изпълнение
на трудовите задължения, произтичащи от трудовото правоотношение с ответника, настъпва
смъртта на нейния наследодател, че злополуката е призната за трудова по предвидения в
закона ред, както и че в причинна връзка с нея търпи вреди от загубата на своя близък
родственик.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си за допусната
груба небрежност при и по повод изпълнение на работата от пострадалия, както и
останалите правоизключващи и правопогасяващи възражения, евентуално изплащането на
обезщетение за така настъпилата злополука, респ. основания за неговото намаляване.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже направата на
твърдените разходи, както и техния размер.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Б.О.Ц. е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество; че е починал в резултат на ПТП в
Испания; че е заплатено застрахователно обезщетение от 42 840 лв.
По доказателствените искания:
Документите, представени от страните, касаят факти от очертания предмет на
доказване в производството и следва да бъдат приети като писмени доказателства.
На ищцата следва да бъде допуснат един свидетел в режим на довеждане за
настъпилите неимуществени вреди. Втори свидетел може да бъде разпитан при условията на
чл. 159, ал.2 ГПК.
При тези мотиви, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2023г. от
10,20 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от страните.
ДОПУСКА на ищцата един свидетел в режим на довеждане. Втори свидетел може да
бъде разпитан при условията на чл. 159, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да
бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните (на ищеца – с препис от писмения
отговор).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2