Решение по дело №145/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 236
Дата: 12 февруари 2024 г. (в сила от 12 февруари 2024 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700145
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер

 

   година

12.02.2024

      град

     Кърджали

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кърджалийският 

 административен съд                             

       състав

 

 

 

 

На

  10.01.2024

                                                    година

        2024

 

 

 

В  публично  заседание  и  следния  състав:

 

 

 

                                                  Председател:             

 АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

 

 

                                                         Членове:

 ВИКТОР  АТАНАСОВВ

 МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

Секретар

   Мариана  Кадиева

 

 

 

Прокурор

   Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура - Кърджали

 

 

 

Като  разгледа  докладваното  от

 съдията  Виктор  Атанасов

 

 

 

 

Кас. Адм. Нак. Дело

  номер

         145

 по описа за

    2023

 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С.А.Л., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му - адвокат Б.З. от АК-***, със съдебен адрес за получаване на съобщения, книжа и призовки: ***, против Решение №62 от 10.05.2023 год., постановено по АНД №74/2023 год. по описа на Районен съд – Смолян, с което е изменено наказателно постановление №31 от 13.09.2022 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - Смолян.

Касаторът заявява в жалбата, че в законово определения срок обжалва посоченото решение, като счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални пропуски, поради което моли съда  да го отмени изцяло, като отмени изцяло и наказателно постановление №31 от 13.09.2022  год. на директора на РДГ - Смолян. Излага съображения за това, като сочи най-напред, че в мотивите си съдът приел, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП и че същото отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН и че деянието, според съда, било правилно квалифицирано от наказващия орган, а извън това съдът приел, че АНО е извършил цялостна проверка и преценка на събраните доказателства по изпратената му от РП - Смолян, ТО - ***, преписка вх.№**/*** год. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, решението на районния съд следва да съдържа мотиви, в които се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правни съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други не. Касаторът твърди, че съдът изобщо не е обсъдил и не е посочил, защо не е приел посочените в жалбата му срещу НП, допуснати според нето, съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, за които счита, че водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочи в тази връзка, че основанието за издаване на наказателното постановление, така, както било посочено в него, е Постановление на Районна прокуратура - *** за отказ за образуване на досъдебно производство от 31.05.2022 год. и преписка за извършена проверка №** ***/*** год. на РУ - Смолян. Твърди, че съдът обаче изобщо не анализирал и не взел отношение по процесуалните изисквания, на които следва да отговаря едно административнонаказателно производство, като сочи, че съгласно процесуалния закон, а и съобразно константната съдебна практика административно-наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, респ. в случая - ЗЛОД, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Излага довод, че в унисон с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административнонаказващият орган следва да опише допуснатото административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, с неговите признаци, които сочат, че е осъществено, както и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че съдът приел фактическа обстановка, че С.Л. ловува извън определеното в разрешение за индивидуален лов №*** място в м.„***”, *** ловище, ***, като същият се намирал в м.„***”, *** ловище, ***, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, като твърди, че тези изводи били направени единствено въз основа на показанията на свидетелите Д. К. и М. Б., които били членове на ловна дружинка - ***. Касаторът твърди, че съдът от своя страна не е обсъдил и не е взел под внимание дадените в хода на предварителната проверка обяснения на С.Л., че е преминавал през това ловище, за да го захрани, към ловището, за което е имал разрешение за индивидуален лов и че съдът не приел показанията на З. Б. и Н. Б., който потвърждавал неговите обяснения. Сочи , че съдът в мотивите си обсъдил подробно изложеното в Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като буквално възпроизвел изложената фактическа обстановка в постановлението и приел, че е осъществен състава на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, без да обсъди и мотивира, следвало ли е да бъде съставен АУАН по силата на чл.36, ал.1 ЗАНН, с което да стартира административнонаказателно производство срещу С.Л..

На следващо място касаторът сочи в жалбата, че в ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и оттекчаващи вината обстоятелства, при което е извършено нарушението, като определяща била ролята на обществената опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Твърди, че в атакуваното НП, административнонаказващият орган се е опитал да обоснове, следва ли да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН или не и съответно приел, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, като ан блок приел, „... че нарушението не представлява маловажен случай, с оглед същността на деянието и опасността, която ловецът е допуснал с оглед извършване на бракониерски лов, както и с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, с оглед защита интересите на обществото и съблюдаване целта на закона”. Касаторът сочи, че законът, респ. чл.27, ал.2 ЗАНН, задължава административнонаказващия орган, освен голословно цитиране на текста, да прецени в цялост и конкретно всички смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства и че в негово задължение е да докаже степен на обществена опасност на деянието, както и степента на обществена опасност на дееца, като конкретно посочи, защо е висока степента на обществена опасност на деянието, конкретно да посочи подбудите за извършване на нарушението и да обоснове степента на обществена опасност на дееца. Сочи също, че между впрочем, самият административнонаказващ орган приел, че няма други регистрирани административни нарушения по ЗЛОД, което от своя страна водело до извода, че липсва степен на обществена опасност на дееца. Касаторът твърди, че съдът от своя страна, в мотивите си към решението преповтарял изводите на администравнонаказващия орган, но че съгласно ТР №1 от 12.12.2007 год. на ВКС по НД №1/2007 год. на ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 ЗАНН, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Счита, че в конкретния случай, съдът съвсем схематично приел, че „конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което приел, че случаят не е маловажен.“. Касаторът твърди, че съдебната практика изисквала, с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, да се обоснове липсата или не, на наличие на „маловажност“ по чл.28 ЗАНН, респ. да се вземат предвид: липса или незначителност на вредните последици, обществената опасност на дееца и други смекчаващи обстоятелства и че изхождайки от събраните в хода на предварителната проверка доказателства, същите давали основание да се приеме, че са налице основанията по чл.28 ЗАНН. Счита също, че изложеното по-горе не било анализирано от администпавнонаказващия орган, не било мотивирано и от съда в решението, което счита, че съставлява грубо процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебното решение.

Поради това, с жалбата касаторът моли съда да отмени изцяло Решение №62 от 10.05.2023 год., постановено по АНД №74/2023 год. по описа на Районен съд - Смолян и да отмени и наказателно постановление №31 от 13.09.2022 год. на директора на РДГ - Смолян.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът С.А.Л. от ***, не се явява и не се представлява. От касатора, чрез упълномощения му процесуален представител - адвокат Б.З. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа така подадената касационна жалба. В становището излага доводи в подкрепа на касационната жалба, идентични с доводите и съображенията, изложени в самата жалба, като отново моли съда да отмени изцяло Решение №62 от 10.05.2023 год., постановено по АНД №74/2023 год. по описа на Районен съд - Смолян и да отмени и наказателно постановление №31 от 13.09.2022 год. на директора на РДГ - Смолян.

Ответникът по касация - директорът на Регионална дирекция по горите - Смолян, редовно призован, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител – главен юрисконсулт в РДГ – Смолян – Д. Ш., преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло съображенията, изложени в Решение №62 от 10.05.2023 год. на Pайонен съд - Смолян по АНД №74/2023 год. по описа на съда. Сочи се, че в съдебния процес пред Pайонен съд - Смолян се доказала по несъмнен начин и изцяло, фактическа обстановка по извършеното от нарушителя административно нарушение и че съдът правилно е анализирал събраните писмени доказателства и гласни такива и е преценил, че административният орган е провел законосъобразен административно-наказателен процес и е извел изводите си при обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими по делото обстоятелства, вследствие на което е налице логически обоснован съдебен акт. В становището счита, че наведените в касационна жалба мотиви за отмяна на решението са неотносими, нелогични и по същество неправилни, като се излагат подробни съображения за това. Ответникът счита в становището, че Pайонен съд - Смолян съвкупно и в логическата последователност на извършеното изпълнително деяние, е преценил относимите писмени и гласни данни, събрани в съдебно заседание, като е издал законосъобразен, мотивиран и правилен акт - Решение №62 от 10.05.2023 год., с което е изменил наказателно постановление № 31 от 13.09.2022  год., издадено от директора на РДГ - Смолян, в частта на наложеното административно наказание „глоба“ - от 100 лева, на 50 лева и го е потвърдил в останалата му част. С оглед на изложеното, моли да бъде потвърдено Решение №62 от 10.05.2023 год. на Pайонен съд – Смолян, постановено по АНД №74/2023 год. по описа на съда, като правилно и законосъобразно издадено. В становището моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът отмени решението на Pайонен съд - Смолян и в случай, че е относимо да се произнесе относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли същото да бъде намалено до минималния размер, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че посочените съображения в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Изразява категорично несъгласие с довода, че е нарушена процедурата по чл.36 от ЗАНН за започване на административнонаказателното производство, тъй като същата се е развила по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, след като е имало образувана преписка в РП – Смолян и същата е препратена на административнонаказващия орган. Счита също, че не се установяват и другите посочени нарушения на процедурата, по чл.57 от ЗАНН, които да са допуснати от административнонаказващия орган, което е посочено в касационната жалба. Намира, че не могат да бъдат споделени и останалите съображения за неправилна оценка на събраните доказателства от решаващия съд и по-конкретно, относно събраните гласни доказателства, като счита, че същите са правилно обсъдени и възприети. Не споделя и съображенията, че съдът необосновано е приел, че не е налице маловажен случай, като сочи че напротив - първоинстанционният съд е отдал достатъчно внимание на този момент в административнонаказателното производство и защо е липсвало основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Намира също, че съдът е направил правилни изводи въз основа на събраните доказателства и правилно е преценил, че следва да намали наложената санкция на касатора и е оставил в сила останалата част на НП. Счита, че от събраните доказателства в хода на административнонаказателното производство, проверени в развилото се съдебно производство по оспорването му, се установява, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД и че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, с всички последствия за това. Предлага съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложените в жалбата оплаквания може да се изведе, че релевираните от касатора касационни основания са тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и е свързано с неправилно прилагане на материалния закон, т.е. нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №62 от 10.05.2023 год., постановено по АНДело №74/2023 год., Смолянският районен съд е изменил наказателно постановление №31 от 13.09.2022 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Смолян, с което, на С.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД и на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева и „лишаване от право на ловуване“, за срок от 3 години, както и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, е постановено отнемане в полза на държавата на ловна карабина „***“, кал.***, №*** и супресор „***“, кал.**, №***, като е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“, от 100/сто/ лева, на 50 лева/петдесет/ лева и е потвърдил наказателно постановление №31 от 13.09.2022 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Смолян в останалата му част.

Със същото решение, Смолянският районен съд е осъдил С.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Смолян, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови съдебния си акт, Смолянският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че свидетелите Д. К. и М. Б. били членове на ловната дружинка в кв.„***“, ***. На 24.02.2022 год. двамата свидетели получили информация за осъществяване на бракониерски лов в близост до границата между ловния район на кв.„***“ и *** и решили да извършат проверка чрез обхождане на района. Двамата свидетели пристигнали с джипа си в местността „***“, която се намирала на територията на ловна дружинка ***, където имало чакало, находящо се в непосредствена близост до ловната хижа на ***. При пристигането си на място, свидетелите К. и Б. установили следи от високопроходим автомобил/джип/, които водели до чакалото. Когато стигнали до чакалото, двамата свидетели забелязали вътре в чакалото жалбоподателя С.Л., който държал в ръцете си сглобена ловна карабина „***“, кал. ***, №***, която била подадена през прореза на чакалото. На ловната карабина имало и поставен супресор/заглушител/ „***“, кал.**, №***. Забелязвайки свидетелите К. и Б., жалбоподателят Л. слязъл от чакалото, като същият бил видимо афектиран и се обърнал към двамата свидетели с думите: „Вие ми провалихме лова.“. С.Л. бил с карабина в ръце, с монтиран на същата супресор/заглушител/ и с оптика за термо/нощно виждане. Жалбоподателят обяснил на двамата свидетели, че има разрешително за индивидуален лов, като по-късно се установило, че същото е за друга местност, а именно - местността „*** ***“. Свидетелите Д. К. и М. Б. предложили на жалбоподателя да го закарат до ловната хижа, където бил паркиран неговият автомобил. Л. приел предложението, като преди да се качи в автомобила на свидетелите, обезопасил ловната карабина, която била заредена, като извадил патрона от цевта, като карабината имала и супресор, както и монтирана оптика за нощно виждане. Преди да се качат в автомобила, свидетелят Б. обиколил около чакалото, находящо се в местността „***“, което било заредено с царевица за лов на прасе, търсейки евентуално наличие на труп на животно или остатъци от кожа, но не открил нищо.

Във връзка със случая, в РП - Смолян, ТО – ***, била образувана прокурорска преписка с Вх.№**/*** год., надлежно приобщена към доказателствените източници по делото по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.283 от НПК, по която била извършена проверка за евентуални данни за извършено престъпление по чл.237 от НК. По преписката било установено, че жалбоподателят С.Л. има разрешение за носене, употреба и съхранение №***/*** год., на ловна карабина „***“, кал.***, с №*** и за супресор „***“, кал.**, с №***, издадено от РУ -***, както и че същият притежава разрешително за лов, в което било посочено, че се издава за времето от 21.02 - 27.02.2022 год., за района на м.„***“, ***, с място на ловуване  - ловище ***, за отстрел на 1 брой дива свиня. В хода на проверката било установено, че ловното чакало в м.„***“ се намира в ловище ***. С постановление от 31.05.2022 год. на РП - Смолян, ТО – ***, било отказано образуването на досъдебно производство и била прекратена преписката, като същата била изпратена на директора на РДГ – Смолян, за преценка за евентуално извършени административни нарушения по ЗЛОД, от касатора в настоящото производство С.Л..

Районният съд е посочил, че видно от постановлението, прокурорът е приел, че от материалите по преписката не се установяват данни за евентуално извършено от С.Л. на 24.02.2022 год., в м.„***“, ***, в ловно-стопански район на ***, престъпление по чл.237, ал.1 и 2 от НК, тъй като не се установило същият да е убил или уловил без надлежно разрешително едър дивеч, а така също, без да притежава ловен билет, да е убил или уловил дребен дивеч, специално указан в ЗЛОД, както и не се установило същият, макар и да е притежавал ловен билет, да е убил или уловил такъв дивеч в забранено време, място или със забранени средства, като в постановлението е прието, че преписката следва да се изпрати на директора на РДГ – Смолян, за отношение по реда на ЗЛОД.

Така,  на 13.09.2022 год., без да е съставен АУАН, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, от директора на РДГ - Смолян било издадено обжалваното наказателно постановление №31 от 13.09.2022 год., за извършено нарушение по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД, за това, че жалбоподателят С.Л. ловува, като извършва движение извън определеното в разрешително за ловуване място, а именно м.„***“, *** ловище, ***, /ловностопански район „***“, находящ се извън границите на населеното място/, различно от определеното в разрешителното за индивидуален лов №*** - м.„***“, *** ловище, ***, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - ловна карабина „***“, кал.***, №*** и супресор „***“, кал.**, №***, без да е убил или уловил дивеч. Нарушението било извършено на 24.02.2022 год., около 17:00 часа в м.„***“, *** ловище, ***, като нарушителят е открит от РДГ - Смолян на 02.06.2022 год. - със завеждане в деловодния регистър на РДГ на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №**/***г.,ведно с преписката за извършената проверка , като за посоченото нарушение с наказателното постановление е наложена „глоба“, в размер на 100.00 лева, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, „лишаване от право на ловуване“, за срок от три години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и са отнети в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване - ловна карабина „***“, кал.***, №*** и супресор „***“, кал.**, №***.

Смолянският районен съд е посочил, че така възприетата фактическа обстановка се установява несъмнено и безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Д. К. и М. Б., както и от надлежно приобщените по реда на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл.283 от НПК, към делото писмени доказателства - НП №31/13.09.2022 год., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.05.2022 год. на РП - Смолян, ТО - ***, преписка по извършена проверка с №***- *** от 20.03.2022 год. на РУ - Смолян, заверено копие от материалите по преписка с Вх.№**/*** год. по описа на РП - Смолян, както и извадка от ловностопански план на ТП ДГС - ***, в частта за разпределение на площите по ловища, както и графична част за местоположението на двете ловища и извадка от интернет, с отбелязани координати. Районният съд е приел, че изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка и че поради това, съдът е изградил фактическите си изводи въз основа на същите. Съдът е намерил за нужно да посочи, че свидетелите Д. К. и М. Б. са й очевидци на деянието, доколкото двамата са присъствали на процесната дата в местността „***“ в ***, както и че показанията на тези двама свидетели - очевидци са изключително подробни, хронологични и непротиворечиви помежду си и съдът изцяло ги кредитира. Отбелязъл е също, че показанията на свидетелите К. и Б. се подкрепят и от приложения по делото писмен доказателствен материал.

Решаващият съдебен състав е счел, че на показанията на разпитаните свидетели Н. Б. и З. Б. обаче не следва да се дава вяра, доколкото тези показания се явяват изолирани и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, като е посочил, че не изгражда вътрешното си убеждение въз основа на показанията на тези двама свидетели.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация, както и че същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Решаващият състав на Районен съд - Смолян, като инстанция по същество, след извършена проверка за съответствие на атакуваното НП с процесуалните правила, е констатирал, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН и че атакуваното НП е съставено от компетентен орган, видно от представената по делото Заповед №РД-49-199 от 16.05.2011 год. на МЗХ. Съдът е изложил довод, че са посочени времето и мястото на извършването на деянието, вещта, послужила за извършването му и обстоятелствата, свързани с него, както и че нарушението е описано ясно и детайлно, за да може адресатът на НП да разбере в какво точно е обвиняван от АНО. Посочил е, че изпълнителното деяние на жалбоподателя е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочено, че нарушението се изразява в ловуване извън определеното в разрешителното за ловуване място, а именно м.„***“, *** ловище, *** /ловностопански район „***“, находящ се извън границите на населено място/, различно от определеното в разрешително за индивидуален лов №*** - м.„***“, *** ловище, ***, с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие - ловна карабина „***“, кал. ***, №*** и супресор „***“, кал.**, №***, без да е убил или уловил дивеч. В заключение, районният съд не е открил формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Л. не са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно, до порочност на административнонаказателното производство.

На следващо място районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лева.Посочил е също, че по смисъла на чл.43, ал.3 т.1 от ЗЛОД, „ловуване“ е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не и че правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов - чл.23, ал.1 от ЗЛОД.

Смолянският районен съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случая се касае за осъществено административно нарушение по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД. Посочил е, че на първо място, от показанията на разпитаните по делото свидетели - очевидци К. и Б. и приобщените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят С.Л. е осъществявал ловна дейност извън определеното в разрешителното му за индивидуален лов място, а именно в м.„***“, *** ловище, ***/ловностопански район „***“, находящ се извън границите на населено място/, което място е различно от определеното в разрешително за индивидуален лов №*** - м.„***“, *** ловище, ***, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - ловна карабина „***“, кал. ***, № *** и супресор „***“, кал.**, №***, без да е убил или уловил дивеч.

На следващо място районният съд е посочил, че горното действие, съгласно дефинитивната норма на чл.43, ал.3 от ЗЛОД, представлява „ловуване“, независимо дали оръжието е било заредено или не. Приел е, че от показанията на посочените свидетели - очевидци се установява, че на 24.02.2022 год., жалбоподателят се е намирал на ловно чакало в м.„***“, ***, която местност попада в района на *** ловище с извадено и сглобено ловно оръжие, поради което съдът е приел, че същият е „ловувал“ по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Съдът е приел за безспорно установено, също така, че жалбоподателят Л. е ловувал в местност, за която няма издадено разрешително за лов по смисъла на чл.58, ал.1 от ЗЛОД, без да е убил или уловил дивеч и че същият е притежавал разрешително за индивидуален лов №*** за ловуване във *** ловище, което попада в м.„***“, ***, но не и за *** ловище, което се намира в местността „***“, ***.

Районният съд не е възприел за доказана, изложената от нарушителя теза, че същият само е преминавал през местността „***“, за да се придвижи към местността „***“, за която имал разрешение за индивидуален лов, като само е почистил ловището в местността „***“. Приел е, че дори да се приеме, че това е така, съставомерността на нарушението по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД изисква в съвкупност осъществяването на две действия, от които едното е отделно административно нарушение, а другото - не, а именно – че законът изисква нарушителят да се намира извън определените в разрешителното места (което само по себе си не е нарушение), ако не присъства и другият елемент от фактическия състав, а именно - наличието на извадено от калъфа, сглобено и заредено оръжие. Този втори елемент от състава на нарушението съдът също е намерил за безспорно доказан по делото.

На следващо място районният съд е приел, че от субективна страна, жалбоподателят С.Л. е действал умишлено, като същият, като правоспособен ловец, притежаващ разрешение за индивидуален лов, е бил запознат с правилата за носене на ловно оръжие, като е познавал границите на ловищата, но въпреки това е допуснал навлизане и ловуване в ловище на място, което не е включено в издаденото му разрешително. Поради съдът е намерил, че следва да се приеме, че са налице елементите от състава на санкционираното с обжалваното НП нарушение и че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършването му.

На следващо място, районният съд е приел, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е посочил, че ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й и че тази обществена опасност е отчетена от законодателя, предвидил кумулативното налагане на повече от една административна санкция за извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Съдът е счел, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което е приел, че случаят не е маловажен.

Съдът е посочил също, че деянието правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД, където за посоченото нарушение е предвидено административно наказание „глоба“ от 50 лева до 400 лева. Приел е обаче, че при определяне размера на административното наказание не личи наказващият орган да е осъществил преценка на релевантните за индивидуализацията на санкцията критерии, отразени в чл.27 от ЗАНН, като е посочил, че по отношение наложената на жалбоподателя С.Л. глоба от 100.00 лева, наказателното постановление не съдържа никакви мотиви и че не са събрани и изследвани данни относно личността и имущественото състояние на дееца, причините и подбудите да извърши нарушението, липсва оценка за степента на обществена опасност на деянието и извършителя, както и за наличието или липсата на смекчаващи или отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Посочено е, че при това положение за съда е невъзможно да осъществи контрол за съответствие на дейността на наказващия орган по определяне размера на наказанието със закона, но че липсват данни жалбоподателят да е вършил други нарушения от същия вид преди или след настоящото нарушение, че деянието е формално, поради което за съда конкретното нарушение, както и личността на дееца, се отличават с ниска степен на обществена опасност, което налага жалбоподателят да бъде санкциониран с глоба в минималния установен от закона размер.

Така, Смолянският районен съд е извел и окончателния си извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено с намаляване размера на наложената глоба от 100 лева, на 50 лева, а в останалата му част, относно наказанието по чл.94, ал.1 от ЗЛОД и отнемането на ловното оръжие, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, че законът е приложен правилно от АНО и НП в тази част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, районният съд е приел, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, на ответника по жалбата ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Смолянския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу наказателно постановление, което във всичките му части подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Приетата от Смолянския районен съд за установена фактическа обстановка е правилна и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав. Настоящата инстанция намира за правилен и крайния извод на районния съд и респективно, крайния резултат, постановен с обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд и анализирани доказателства, оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани.

Относно довода в касационната жалба, че съгласно чл.6 от ЗАНН, административнонаказващият орган следва да опише допуснатото административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, с неговите признаци, които сочат, че е осъществено, както и настъпилия вредоносен резултат. Чл.6 от ЗАНН всъщност дава дефиницията за „административно нарушение“, като според същия, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, т.е. този текст не регламентира някакво конкретно задължение за административнонаказаващия орган при издаването на наказателно постановление. Нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН е тази, която регламентира задължителните изисквания към съдържанието на наказателното постановление, като съдът намира, че процесното наказателно постановление в пълна степен изпълнява изискванията на т.5. на ал.1 – същото съдържа подробно и обстоятелствено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; на т.6. – посочени са законните разпоредби, които са били нарушени виновно; на т.7. – посочени са ясно вида и размера на наказанията; на т.8 (нова – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) – посочени са отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, които са взети предвид при определяне на вида и размера на наказанията.

Настоящият състав намира за неоснователен и довода, че районният съд е възприел фактическа обстановка, а именно - че С.Л. ловува извън определеното в разрешение за индивидуален лов №*** място в м.„***”, *** ловище, ***, като същият се е намирал в м.„***”, *** ловище, ***, с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие, единствено въз основа на показанията на свидетелите Д. К. и М. Б., които били членове на ловна дружинка - ***. Противно на това твърдение, решаващият състав на Смолянския районен съд е установил и възприел фактическата обстановка от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – и гласни, и писмени,  в т.ч. показанията на свидетелите Д. К. и М. Б., както и от надлежно приобщените по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.283 от НПК, към делото писмени доказателства - постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.05.2022 год. на РП - Смолян, ТО - ***, преписка по извършена проверка с №*** от 20.03.2022 год. на РУ - Смолян, заверено копие от материалите по преписка с Вх.№**/*** год. по описа на РП - Смолян, както и извадка от ловностопански план на ТП ДГС - ***, в частта за разпределение на площите по ловища, както и графична част за местоположението на двете ловища и извадка от интернет, с отбелязани координати. Районният съд е ясно е посочил, че изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка и че поради това, съдът е изградил фактическите си изводи въз основа на всички тези доказателства, а не само въз основа на показанията на Д. К. и М. Б..

Настоящият състав намира, че правилно Смолянският районен съд не е дал вяра и не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Н. Б. и З. Б., тъй като тези тези показания се явяват изолирани и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а освен това, с тези показания същите целят да поддържат защитната теза на жалбоподателя Л.. Твърденията на свидетеля Н.Б., че патроните/скарата с патроните и пълнителя/ на Л. били в раница, която била сложена в неговата кола, с която той щял да го чака в другото ловище, за което Л. имал разрешително за ловуване, но пък свидетелят внезапно заминал за *** по лични причини, въпреки че уговорката им била друга, както и че Л. отишъл до чакалото в ловището в местността „***“, за да го почисти и да сложи захранка, съдът намира за противоречиви и нелогични. Това е така най-малкото поради факта, че това ловно чакало се намира в ловището в местността „***“, което е на територията на ловна дружинка - ***, на която ловна дружинка Л. не е член и съответно, същият няма право да ловува в това ловище и от това ловно чакало, поради което няма и логика същият да ходи да го чисти и да оставя захранка за дивеча, както твърдят тези двама свидетели. В показанията си тези двама свидетели твърдят обстоятелства, които са спорни, нелогични и без житейската логическа последователност, присъща при извършването на дейността по ловуване, като явно целта им е оправдаване на действията на Л.. Правилно, предвид това, Смолянският районният съд не им е дал вяра и не ги е кредитирал, като настоящата инстанция в пълна степен споделя извода, че дори да се приеме, че Л. само е преминавал през ловището в местността „***, за ловуване в което не е имал разрешително и бил там за да почисти чакалото в това ловище, съставомерността на нарушението по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД изисква в съвкупност осъществяването на две действия, от които едното е отделно административно нарушение, а другото - не, а именно – че законът изисква нарушителят да се намира извън определените в разрешителното места, което само по себе си не е нарушение, ако обаче не присъства и другият елемент от фактическия състав, а именно - наличието на извадено от калъфа, сглобено и заредено оръжие, който факт правиллно съдът е намерил за безспорно доказан.

Неоснователно се явява и следващото, инвокирано в касационната жалба оплакване, че в наказателното постановление, съответно и в обжалваното съдебно решение, не е обосновано, защо в случая не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че не е обоснована липсата или наличието на „маловажност“ по смисъла на посочената разпоредба. В наказателното постановление административно-наказващият орган е посочил смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като не е намерил основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, съответно, в мотивите към обжалваното решение районият съд в достатъчна степен се е обосновал, защо приема, че правилно АНО  не е приложил тази разпоредба, като не е приел случая за маловажен. Правилно съдът е посочил, че само по себе си, ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й и че тази обществена опасност е отчетена от законодателя, който е предвидил кумулативното налагане на повече от една административна санкция за извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Основателно е приел, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид и съответно правилно е приел, че случаят не е маловажен и липсват предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Няма спор, че за да е маловажен случаят, е необходимо деянието да е с по-ниска обществена опасност от сходни случаи на такива нарушения, както на деянието, така и на дееца. В случая деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност и поради допълнителни обстоятелства, освен тези посочени от районния съд. Конкретното нарушение е извършено от дългогодишен правоспособен ловец, който е бил запознат с правилата за носене на ловно оръжие и който е познавал границите на ловищата, но въпреки това е навлязъл и е ловувал в ловище на място, което не е било включено в издаденото му  разрешително, т.е. деянието е извършено от лице, което би трябвало да знае и да прилага правилата, регламентиращи извършването на тази дейност – ловуване и която дейност, както бе посочено и по-горе, сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност. Деянието е извършено от Л. напълно съзнателно и с пряк умисъл, като освен това, показателно в тази насока е и отношението му към извършеното от него деяние – същият се е възмутил от факта, че са му прекъснали лова, изваждайки патрон от ловната си карабина и преди да се качи в колата на свидетелите. Това отношение към деянието, респ. поведението му, сочи нехайство и явно пренебрежение спрямо установения правен ред при извършване на дейността по ловуване. Правилно, предвид горното, както от АНО, така и от въззивния съд е прието, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.е. че конкретният случай не представлява „маловажен“ по смисъла на тази законова разпоредба.

  Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от С.А.Л., с адрес ***, чрез пълномощника му - адвокат Б.З. от АК-***, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Смолянския районен съд. При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал, защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Районният съд при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи и е стигнал до правилни изводи относно доказаност на нарушението. Нарушението е безспорно доказано и се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Касаторът в настоящото производство – С.А.Л., е извършил описаното в процесното наказателно постановление нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения от нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД размер, намален с обжалваното решение до регламентирания в тази норма минимум на това наказание, както и правилно е лишен от право на ловуване, в единствено възможния, регламентиран в чл.94, ал.1 от ЗЛОД, срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от с.з., оръжието и другите средства за ловуване са отнети в полза на държавата. Не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя с процесното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна. Следва да се отбележи, че в настоящото производство, от страна на касатора Л. не са представени доказателства, които да променят възприетата от районния съд фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Смолянския районен съд следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело.

При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно заявеното искане в депозираното преди съдебното заседание писмено становище, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът С.А.Л., с адрес ***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в минималния регламентиран размер от 80.00 лева, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Смолян, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, към структурата на която принадлежи и административнонаказващият орган, издал процесното наказателно постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №62 от 10.05.2023 год., постановено по АНД №74/2023 год. по описа на Районен съд – Смолян.

ОСЪЖДА С.А.Л., с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - Смолян, с адрес – ***, ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

       

 

                                                                                                                   2.