№ 530
гр. Варна, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900365 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Шипи 94” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. Левски” №
7, вх. Б, ет. 3, ап. 30 срещу „Металекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Икономов” № 23, офис
3, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумите
както следва:
1. сумата от 89 213.16 лв. без ДДС, представляващи разходи за
допълнително извършени дейности и вложени материали във връзка с
изпълнението на Договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична битова
канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329,07 м. от О.Т. 417 през О.Т. 414, О.Т.
413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител” до съществуваща РШ на бул.
„Хр. Смирненски” – гр. Варна”;
2. сумата от 2 856.09 лв. без ДДС, представляваща стойността на
канализационно отклонение - битово с дължина от 3 /три/ м. за жил. сграда №
1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 - ж.к „Младост“, гр. Варна - самостоятелно
възложена от ответника на ищеца работа, която е свързана с изпълнението на
договор за СМР от 04.09.2019г., а евентуално е извършена в изпълнение на
самостоятелен неформален договор;
3. сумата от 4 296,83 лв. без ДДС, представляваща стойността на първи
етап от възложена работа за направа на канализационно отклонение -
дъждовно с дължина от 31 м. за жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 -
ж.к „Младост", гр. Варна, която е свързана с изпълнението на договор за СМР
от 04.09.2019г., а евентуално е извършена в изпълнение на самостоятелен
неформален договор;
1
4. сумата от 4 295.15 лв. без ДДС, представляваща стойността на втори
етап от възложена работа за направа на канализационно отклонение -
дъждовно с дължина от 31 м. за жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 -
ж.к „Младост", гр. Варна, която е свързана с изпълнението на договор за СМР
от 04.09.2019г., а евентуално е извършена в изпълнение на самостоятелен
неформален договор;
5. сумата от 3 213.21 лв. без ДДС, представляваща стойността на трети
етап от възложена работа за направа на канализационно отклонение -
дъждовно с дължина от 31 м. за жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 -
ж.к „Младост", гр. Варна, която е свързана с изпълнението на договор за СМР
от 04.09.2019г., а евентуално е извършена в изпълнение на самостоятелен
неформален договор;
6. законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 08.06.2022г., до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД, с които се
претендира ответникът да заплати процесните суми, като обезщетение за
извършена без възлагане чужда работа със знанието и без противопоставянето
му.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата по т.1, на плоскостта на неоснователното
обогатяване на ответника, поради спестяване на разходите за извършване на
СМР.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за
СМР от 04.09.2019 г., с който ответникът възложил, а ищецът приел да
изгради „улична битова канализация РЕ Ф300/SN8 с дължина 329.07 м. от О.Т.
417, през О.Т 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“, по бул. „Цар Освободител“ до
съществуваща РШ на **************************** срещу заплащане на
приблизително 150 725,24 лв. без ДДС, изчислено на база единични цени,
посочени в приложение № 1 и 2 към договора. Съгласно чл. 3 посочената цена
е приблизителна, а не окончателна, а според чл. 3.2 представената от
изпълнителя оферта има значение единствено за цената на всеки вид дейност,
но не и за количествата на необходимите СМР. Точното изпълнение на
предмета на договора, наложило извършването и на множество допълнителни
СМР, извън първоначално предвидените и вписани в проектите, поради
некоректност на предварително представените от възложителя проекти и това
попречило на изпълнителя да изготви от самото начало коректна
количествено-стойностна сметка. Извършването им било наложително поради
поява на подпочвена вода и необходимост от нейното отводняване,
необходимост от полагане на асфалтова настилка с дебелина над 60 см. при
първоначално заложени 9 см. и от направа на обратен насип от фракция
вместо от земна маса и др., с оглед спазването на нормативните изисквания.
Както изначално предвидените, така и допълнителните СМР, са качествено
изпълнени, доколкото обектът е бил въведен в експлоатация при издадено
разрешение за ползване. Ответникът е приел без възражения извършените в
повече от фактурираните СМР от момента на издаване на разрешението за
ползване на съоръжението в началото на месец февруари 2020 г. След
съставяне на неокончателен акт образец № 19 ищецът издал фактура №
580/14.01.2020 г. на стойност 180 720 лв. без ДДС, за описаните в него видове
и количество СМР. Извън материалите и дейностите по издадената фактура,
2
допълнително вложените и извършени от ищеца поради увеличение на обема
на първоначално предвидените СМР възлизат на 89 213.16 лв. без ДДС.
Нефактурирането на извършените в повече СМР дейности се дължи на
уговорка между управителите на двете дружества. Ответникът бил
информиран за всички допълнителни количества и видове дейности и не се е
противопоставял изрично на тяхното извършване, а напротив – осигурил
достъп до обекта. С оглед изложеното сумата се претендира като
възнаграждение по сключения договор от 04.09.2019 г. Като евентуално
основание се въвежда гестия, тъй като работите са извършени в интерес на
ответника без изрично упълномощаване, а евентуално се претендира за
осъждане на ответника на плоскостта на неоснователното обогатяване,
доколкото разходите са необходими и полезни за ответника.
Във връзка с договора от 04.09.2019 г. ответникът възложил на ищеца и
изграждане на канализационни отклонения, необходими за свързването на
канализацията на сграда, находяща се в УПИ XX-1418, 1419, кв. 5 –
*********************, чийто инвеститор бил ответникът, с изградената от
ищеца улична канализация. Те били възлагани и извършени в периода
04.09.2019 г. – 20.02.2020 г., като представители на ищцовото и ответното
дружество са обсъждали устно необходимите СМР, след което ищецът ги е
извършвал. Размерът на уговореното възнаграждение е посочен в съответните
протоколи, като ответникът е бил запознат с приблизителната обща дължима
сума, тъй като при кореспонденцията си с ответника, на 30.09.2019 г. ищецът
му изпратил по електронна поща оферта, приета в следващите дни от
представители на ответника. Израз за приемането й е осигуряването на достъп
до обекта. Всеки един от етапите по изграждане на дъждовното
канализационно отклонение се явява подготвителен за следващия. В първия
етап била изградена един брой ревизионна шахта и положени 10 м. тръба; при
втория етап – един брой ревизионна шахта и положени 12 м. тръба; третия
етап – положени 9 м. тръба. В отделните частични СМР са включени и
изкопни, монтажни дейности, засипване на съответната част, както и всички
други дейности, необходими за завършване на съответния етап. Поетапното
изграждане се наложило поради факта, че отклоненията се изграждали по
време на изграждането на уличната канализация по бул. „Цар Освободител”,
като цялата собствена и наета техника и екипът на ищеца били съсредоточени
на този обект. Сумите се претендират като дължими на договорно основание,
доколкото са извършени въз основа на сключения договор от 04.09.2019 г. или
евентуално въз основа на самостоятелни неформални договори за изработка, а
евентуално на плоскостта на гестията, тъй като са извършени в интерес на
ответника без изрично възлагане.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдението, че ищецът е извършвал допълнителни дейности и е влагал
допълнителни и/или различни материали. Видно от точки 20, 21 и 22 от
офертата, изготвена от ищеца и представляваща Приложение № 1 към
договора от 04.09.2019 г., предвидената мярка за бетона е квадратни метри, а
не дебелина в сантиметри, каквито твърдения са въведени от ищеца. С
Окончателния доклад на строителния надзор от 13.01.2020 г. е констатирано,
че строежът е изпълнен законосъобразно въз основа на одобрени
инвестиционни проекти от 31.01.2018 г. и издадено Разрешение за строеж от
17.05.2018 г. Ищецът не е сигнализирал ответника или строителния надзор в
хода на строителството, че е установил несъответствия и че е необходимо
3
извършването на допълнителни работи, не е поискал тяхното установяване с
констативни протоколи по съответния ред. В подписаните актове за приемане
на натурални видове СМР са посочени количествата и материалите съобразно
договореното по проект. В случай, че ищецът е извършил допълнителни
строителни работи, той се е отклонил от първоначалната поръчка, влагайки
по-голямо количество и различен вид материали от уговореното, без да
уведоми възложителя за това, в нарушение на задължението си по чл.260, ал.2
от ЗЗД. В задължение на изпълнителя като професионалист в съответната
област е да прецени дали проектът, който ще изпълнява, е подходящ за
точното изпълнение, а в случай на установени по-късно недостатъци, или
други обстоятелства, които да налагат изменение – да уведоми незабавно.
По отношение на претенциите, свързани с изграждането на
канализационни отклонения, се оспорва, че конкретните СМР са свързани с
изпълнението на договора от 04.09.2019 г. Между страните е сключен договор
за СМР от 19.02.2020 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца
изграждането на „улична битова канализация с дължина 88 м. между О.Т. 448
и О.Т. 447 до същ. РШ на ********* кв. 5 по плана на ж. к. „Младост“ I-ви м.
р. на гр. Варна“ (УПИ XX-1418,1419, кв. 5 – *********************).
Въпреки заплащането на аванс в размер на 31338.97 лева и откриване на
строителната площадка, ищецът така и не започнал изпълнението на
договора, поради което последният бил прекратен, а за връщане на даденото
по него е образувано т.д. №918/2019г. на ВОС. За изпълнение на посочените
дейности е сключен нов договор от 27.07.2020 г. с „Поли Йорд“ ЕООД, чиято
работа по изграждането на описаната по-горе битова канализация, вкл. и
извършването на твърдените от ищеца дейности, свързани с въвеждането в
експлоатация на сградата в УПИ XX-1418,1419, била приета с протоколи от
12.10.2020 г. и 20.11.2020 г. и съответно разплатена. Ищецът не е извършвал
каквито и да било СМР, още по-малко полезни и необходими, във връзка с
въвеждането в експлоатация на сградата.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, в която се твърди, че окончателният доклад на строителния надзор не
установява всички реално вложени материали и извършени СМР на обекта на
договора. Въпросът за извършените от ищеца в повече СМР от предварително
планираните е разрешен с влязло в сила решение по т.д. №918/ 2020г., поради
което не подлежи на пререшаване. В предоставената първоначално от
ответника количествено-стойностна сметка не са отразени множество
непредвидени обстоятелства, налагащи изменение на първоначално
предвидените дейности, количества и материали – липсващ или неизпратен
проект по Геология, разрушаване и възстановяване на бетонова настилка,
наличието на поставени панели под охранителния канал, заради които при
хоризонталния сондаж главата на сондата е попаднала в арматурата,
необходимост от направа на обратния насип с фракция, а не със земна маса,
установено наличие на подпочвена вода, създаване на временна организация
на движението, нужда от изпомпване на появила се подпочвена вода, нужда от
изместване на трасето и направа на допълнителна ревизионна шахта,
изместване на шахти от първоначалното им местоположение, което е
съгласувано с проектанта по ВиК част, полагане на канализация в обсадна
стоманена тръба по съществуващ водопровод Китка-Варна, поставяне на по-
качествени и надеждни ПВЦ Ф 315. За всички тези допълнително настъпили
обстоятелства управителят на ответника или негови представители, както и
представители на строителния надзор, били уведомени на съвместна среща на
4
23.09.2019г. и периодично на последващи такива. Оспорва се верността на
изготвения окончателен доклад в частта относно констатацията, че
канализацията е изпълнена с тръба ф 300 (вместо действително положената ф
315) и че обратният насип е изпълнен с пясък (вместо положената фракция –
натрошен камък). Последната констатация се оборва и от описанието на стр.7
и 8 от доклада, където са посочени декларации за характеристики на
строителен продукт – трошен камък. В окончателния доклад на строителния
надзор е записано, че обектът е изпълнен по одобрени проекти със
забележката за преасфалтиране на булеварда, а не по тези, които ищецът е
получил предварително и въз основа на които е изготвена офертата.
Допълнителните СМР, необходими за въвеждане в експлоатация на
сградата в УПИ XX-1418,1419, кв. 5 – ****************, са реално изпълнени
и полезни за ответника, тъй като са предвидени да бъдат използвани за
сградата, във връзка с предстоящото изпълнение на уличната канализация –
предмет на договора от 04.09.2019 г. Ищецът признава, че между страните е
имало сключен договор за СМР от 19.02.2020 г. за изграждането на улична
битова канализация по ********* и че незапочната от него работа по договора
е била извършена от „Поли Йорд“ ЕООД по сключен с ответника договор, но
твърди, че следващият изпълнител е работил по изменени проекти и по друго
трасе. Сочи, че не е започнал работа по договора от 19.02.2020 г., тъй като
ответникът не му осигурил одобрени от Община Варна проекти, имайки
предвид, че в близост до първоначално предвиденото трасе са съществували
други комуникационни линии, което налагало изменението на трасето. При
това изменение на трасето е имало възможност канализацията да бъде
изпълнена по такъв начин, че да бъдат използвани направените две
допълнителни отклонения към сградата. Следващият подизпълнител „Поли
Йорд“ ЕООД е изпълнил СМР именно поради откриването на тези други
комуникации.
В депозирания в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК отговор на
допълнителната искова молба, ответникът оспорва да е налице разлика между
проектите, послужили за изготвяне на оферта от ищеца и тези, одобрени от
Община Варна. Последните са неразделна част от сключения между общината
като възложител, ответника като инвеститор и ищеца като подизпълнител
договор за изграждане на улична канализация. Твърди, че ищецът не е
уведомявал възложителя, Общината или строителния надзор, че проектите са
негодни или непълни и че се налага извършването на допълнителни работи,
нито е поискал установяване на допълнително извършени работи с
констативни протоколи по съответния ред. Липсват записвания в заповедната
книга за нуждата от промяна на проекта и други обстоятелства. Единствената
промяна, която е трябвало да бъде извършена, е относно РШ 3, за което има
изготвена по съответния ред екзекутивна документация. Оспорва
извършването на допълнителни дейности и влагането на материали, различи
от тези по първоначалния проект. Сочи, че липсват писмени доказателства за
използването на тръба ф315 вместо предвидената по проект ф300 и за
наличието на обстоятелства налагащи промяна на вида на тръбата. С
бездействието си да отправи предупреждение по чл.260 от ЗЗД ищецът е
изпаднал в забава, поради което той следва да понесе риска, съгласно чл. 263
ЗЗД.
Във връзка с канализационните отклонения към сградата в УПИ XX-
1418, 1419, кв. 5 – ********************* поддържа, че изграждането им не е
5
било възлагано от ответника. Дори и да има извършени някакви СМР, които
ответникът оспорва да е възлагал, същите не са извършени съгласно одобрени
проекти и издадено разрешение за строеж, липсва протокол за откриване на
строителна площадка и ниво, поради което представляват незаконен строеж,
който по никакъв начин не е полезен за ответника и не следва да бъдат
заплащани.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е,
че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът
отговаря.
Настоящият състав намира, че в правоотношенията между страните са
приложими правилата за договора за изработка, разписани в чл. 258 и сл. ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната да заплати възнаграждение. По правната си същност,
този вид договор е двустранен, неформален и консенсуален и се счита
сключен в момента, в който съвпаднат двете насрещни волеизявления относно
предмета на договора, неговото количество и цена.
Безспорно е и че поръчващият дължи на изпълнителя уговореното
възнаграждение, респ. незаплатения остатък за приетата работа, съобразно
нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при наличие на две условия: изпълнение на
поръчката и приемане на работата. Приемането на извършената работа
обхваща по същината си два момента - от една страна, фактическо действие по
получаването на изработеното и от друга страна, одобряване на изработеното,
тоест признание, че то съответства на поръчаното.
Следователно, ищецът следва, при условията на пълно и главно
доказване, да установи, че между страните е сключен договор с конкретни
параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че
работата е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя,
поради което и за него е възникнало основанието за плащане.
В случая страните са били обвързани от валидно облигационно
отношение, обективирано в представения по делото Договор за СМР от
04.09.2019 г., с който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изгради
„улична битова канализация РЕ Ф300/SN8 с дължина 329.07 м. от О.Т. 417,
през О.Т 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“, по бул. „Цар Освободител“ до
съществуваща РШ на **************************** срещу заплащане на
приблизително 150 725,24 лв. без ДДС, изчислено на база единични цени,
посочени в приложение № 1 и 2 към договора. Съгласно чл. 3 посочената цена
е приблизителна, а не окончателна, а според чл. 3.2 представената от
изпълнителя оферта има значение единствено за цената на всеки вид дейност,
но не и за количествата на необходимите СМР.
За извършените от ищеца СМР са съставени съответните актове по
строителство, в които са посочени количествата и материалите съответни на
договореното и инвестиционния проект. Строителният обект е въведен в
експлоатация с Констативен акт за установяване годността за приемане на
6
строежа от 10.01.2020г. Липсват наведени възражения и представени
доказателства за некачествено изпълнение, поради което липсва основание за
отказ на възложителя да приеме изработеното.
От заключението на допуснатата СТЕ се установява, че във връзка с
изпълнение на възложената работа ищецът е извършил на място СМР, които
превишават приложената към договора оферта, подробно изброени в табличен
вид в отговора на въпрос 7. В тази връзка вещото лице разяснява, че доколкото
процесният пътен участък е трета категория, съгласно действалата към
момента на строителството Наредбата за условията и реда за прокопаване на
елементите на техническата инфраструктура на Община Варна (т. 6, ал.1),
възстановяването на основния носещ пласт следва да бъде не със земна маса,
както е предвидено в договора и в инвестиционния проект, а с несортирана
чакълена настилка (фракция). Независимо от това, че в съставените Акт
Образец №12/09.12.2020г. и Протоколи № 15 и № 16, е записано, че
възстановяването е извършено със земна маса, след извършен сондаж на
място вещото лице е констатирало, че възстановяването на основния носещ
пласт всъщност е осъществено от ищеца с несортирана фракция, в
съответствие с действалите технически правила и норми. Според вещото лице
именно това е причината и до днес самият път да няма никакво улягане
независимо от големия интензитет на движението по него. Касае се за
магистрален път, а не за третостепенна улица, поради което специалната
наредба изисква обратният насип да бъде изпълнен с фракция, а не със земна
маса. След направен оглед и снимков материал вещото лице е установило, че
дебелината на възстановената настилка е 60 см. Без допълнително
извършените от ищеца СМР в частта относно обратния насип не е било
възможно обектът да бъде въведен в експлоатация. Останалата част от
извършените в повече от ищеца СМР касаят квадратурата на повърхностния
асфалтов пласт, по отношение на която вещото лице посочва, че в
инвестиционния проект се съдържат задължителни указания на главния
възложител Община Варна, да се преасфалтира не само колкото е ширината на
изкопа, а цялата ширина на пътното платно и това е изпълнено на място. По
въпрос 1 в о.с.з. вещото лице допълва, че във ВиК проекта е записано
ръкописно от проектанта, че следва да се увеличи дебелината на износващия
пласт на асфалтовата настилка. Съобразно заключението, ищецът е извършил
на място превишаващи СМР на обща стойност 89213.16 лева без ДДС спрямо
съставената към договора оферта.
С оглед изложеното съдът намира, че досежно обема на реално
извършените от ищеца СМР следва да бъдат кредитирани констатациите на
съдебния експерт, доколкото същите се основават на извършени от вещото
лице проби при сондаж и съответните замервания. Този извод остава
непроменен независимо от факта, че превишаващите СМР не са намерили
съответно отражение в съставените актове и строителни документи. Актовете
по строителството са частни свидетелстващи документи без обвързваща
материална доказателствена сила, дори да са двустранно подписани, поради
което тяхната доказателствена стойност се преценява по вътрешно убеждение
с оглед целия доказателствен материал. В разглеждания случай
доказателствената им стойност е опровергана от експертното заключение
относно действително извършените от ищеца строителни работи.
Ирелевантно е в случая дали ищецът е уведомил ответника за
неточностите в заданието, тъй като не се касае за негодност на проекта, а за
7
несъответствието му с подзаконов нормативен акт, с което възложителят като
инвеститор, който по занятие извършва строителна дейност, би следвало да е
запознат. Отделно от това предвидената в чл. 260, ал.2 от ЗЗД санкция за
неизпълнение задължението за предупреждение за недостатъците на проекта е
не отпадане на насрещната престация за заплащане на възнаграждение, а
възникване на отговорност за вреди, каквито в случая нито се твърдят, нито се
установяват. Напротив превишаващите СМР са допринесли за по-качествено
изпълнение на строителството.
Допълнително изпълнените СМР са били необходими за изграждането
на обекта в съответствие с техническите правила и норми и за въвеждането му
в експлоатация. Същите са функционално свързани с предмета на договора,
поради което подлежат на заплащане на договорно основание.
Твърдяните от ищеца превишаващи СМР на обща стойност 89213.16лв.
без ДДС са били извършени реално и са били необходими с оглед
изискванията и годността на работата за обикновеното и предвидено в
договора предназначение по смисъла на чл.261 ЗЗД, поради което в тази част
предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер.
В останалата част, по отношение на Обект „Направа на площадкова
канализация в жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 - *********,
предявените искове се явяват недоказани по основание.
Липсва проведено доказване извършените от ищеца СМР по вътрешната
канализация към жилищната сграда да са били иманентно необходими за
изпълнение на договора от 04.09.2019 г. за улична битова канализация по
бул.“Цар Освободител“. Напротив касае се за самостоятелен частен обект
извън предмета на обществената поръчка, по който ответникът е инвеститор.
В този смисъл главният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумите по т.2-5 от исковата молба като възнаграждение по
договора от 04.09.2019 г. се явява неоснователен.
Този изход от спора по главния иск представлява сбъдване на вътрешно-
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условие на
евентуалност иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, основан на твърдения
за сключени между страните четири броя устни договора за изработка.
За установяването им по делото са допуснати гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И.Е. – баща на управителя на ищцовото дружество, от
които се установява, че площадковата канализация е изградена по устно
възлагане от служител на строителния надзор до свидетеля на 07.10.2019г.
Уговорката била канализационното отклонение до жилищния комплекс да се
изгради предварително, независимо, че не е изпълнена канализацията по
ул.“Иван Церов“, за да може ответникът да построи в имота си трафопост и да
извърши довършителните работи по жилищната сграда. Свидетелят посочва,
че ищецът е изпратил по ел.поща до ответника оферта, с която последният се
съгласил. Възлагането е извършено еднократно за цялото отклонение, а не за
всеки етап поотделно.
При така събраните гласни доказателства се налага извод за тяхната
недопустимост, предвид безспорната установеност, че по повод площадковата
канализация е сключен само един договор, чиято стойност по твърдения на
ищеца възлиза на 14661.28 лева. Посочената стойност надхвърля
законоустановения в чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК лимит от 5000 лева, установен за
8
доказване на договори със свидетелски показания. Касае се за факт, който не
подлежи на доказване със свидетели, поради което в тази част събраните
гласни доказателства не могат да бъдат ценени.
В този смисъл е и даденият от вещото лице отговор на поставен в о.с.з.
въпрос, че няма технологични правила за направа на канализационни
отклонения на етапи, което да налага сключване на множество договори за
един и същ обект. Водопроводното отклонение не може бъде направено на
части. Според вещото лице в случая разстоянието между шахтите не е голямо,
поради което не може да се говори за етапност.
В исковата молба ищецът изрично се позовава на сключени между
страните четири устни договора за изработка. За сключен чрез електронна
кореспонденция един общ договор твърдения не са изложени в исковата
молба, поради което и не подлежат на разглеждане. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че липсва проведено пълно и главно
доказване в тази насока. По делото е представено единствено изпратено по
имейл предложение от ищеца до ответника за заплащане на извършени СМР
на процесния обект в УПИ ХХ-1418, 1419, но от същото не могат да се
извлекат елементите от същественото съдържание на насрещните
волеизявления, нито е възможно да се формира извод, че СМР са възложени
именно от представител на ответника. Както от електронното писмо, така и от
показанията на свидетеля И.Е. се установява, че работата по площадковото
отклонение всъщност е възложена от представител на строителния надзор, за
който няма данни да е бил упълномощен от ответника да договаря от негово
име. Представените Протоколи обр.19 от 2020г. са едностранно подписани
само от ищеца, а тяхната относимост към постигнатите между страните
уговорки не може да бъде преценена поради липсата на посочена в тях точна
дата и индивидуализация на обекта. В този смисъл не би могло да се приеме,
че договорът е обективиран в електронен документ.
При липса на годни доказателства за сключен между страните
самостоятелен договор за Обект „Направа на площадкова канализация в жил.
сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 - *********, предявеният на това
основание евентуален иск подлежи на отхвърляне.
При този изход от спора следва да бъде разгледан предявеният в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.61 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, ако работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересованият доминус е длъжен да изпълни задълженията, сключени от
негово име, да обезщети гестора за личните задължения, които той е приел, и
да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Фактическият състав по цитираната норма включва
следните елементи: да е предприета обективно чужда работа /правни или
материални действия в чужд интерес/; да се съзнава от гестора, че работата е
чужда; да се извършва доброволно, а не следствие на законово задължение; да
се положи грижата на добрия стопанин; да е предприета уместно; да са
направени твърдените разходи, които следва да бъдат установени по размер.
В случая ищецът твърди, че работата е уместно извършена, изцяло в
интерес на ответника. Тези твърдения сочат на първата хипотеза на гестията, а
именно чл.61, ал.1 от ЗЗД, в който случай се дължи обезщетение и за
полезните и необходими разноски. Само във втората хипотеза е необходимо
9
изследване пропорцията на по-малката стойност между обогатяване и
обедняване. Цифровите изражения на тези понятия „обедняване” и
„обогатяване” следва да бъдат установени към момента на строителството, а
не към настоящия момент.
В разглеждания случай от допълнителната СТЕ №23785/26.09.2024 г.,
изготвена след сондиране на дъната на ревизонните шахти и взимане на
съответните проби, се установява, че дейностите по представените от ищеца
Протоколи обр. 19 са изпълнени съобразно първоначалния проект чрез
изграждане на вътрешна вкопана канализация. Впоследствие проектът е
изменен, като мястото на битовата и дъждовната канализация в сутерена е
променено – от вкопана под настилката на окачена на тавана. Изменението се
дължи на промяна на котите на заустване на площадковите отклонения в
съответните заустващи ревизионни шахти към уличната канализация –
дъждовни по ул.“Иван Церов“ и битова по ул.“Иван Чекеларов“. Поради
промяната на нивата на скачване на вътрешните битови канализационни
отклонения с централния водопровод се е наложило и изграждането на нови
дъна на шахтите чрез засипването им до изискуемото ниво. Понастоящем на
място е изпълнена окачена канализация от друг подизпълнител на ответника
(„Дянкови 2018“ЕООД), която е заустена в уличната канализация, а сградните
отклонения, изградени от ищеца, са затрупани и бетонирани. Вещото лице
заключава, че никаква част от изградената от ищеца конструкция не се ползва,
защото тя е била на по-ниско ниво. Частично са използвани само изградените
от ищеца ревизионни шахти, които обаче в голямата част от дълбочината си са
запълнени с пръст, а в останалата си част са надзидани от последващия
изпълнител. Липсват ангажирани доказателства за обема на използваемата
част от шахтите и процентното му съотношение спрямо останалата им
зазидана част. Посочените изходни данни не могат да се извлекат от
съставените към заключението по допълнителната СТЕ №23785/26.09.2024 г.
схеми, които посочват размерите на шахтите след надграждането им от
последващия изпълнител. В този смисъл досежно използваемата част от
изградените от ищеца шахти, претенцията се явява недоказана по основание,
което възпрепятства и остойностяването й като размер.
За факта, че изградената от изпълнителя вкопана канализация е
неизползваема, свидетелстват и ангажираните от самия ищец гласни
доказателства.
Налага се изводът, че ищецът действително е извършил строителни
работи с твърдяния вид и обем без договор или упълномощаване, но не са
налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по правилата
на гестията, доколкото последният обективно не се е обогатил с тяхната
стойност. По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.61 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 15289.32 лева от общо
17076,15 лева, изразяващи се в заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение, депозити за вещо лице и разходи за извършен проучвателен
сондаж за целите на допуснатата допълнителна СТЕ. Последният е посочен от
вещото лице като необходим за изготвяне на заключението, извършен е от
трето за спора лице и не е включен в изплатеното на вещото лице
10
възнаграждение, поради което разходите за извършването му следва да бъдат
квалифицирани като разноски по делото.
В полза на ответника също се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 1383.21 лева от общо 9800 лева,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
По компенсация в полза на ищеца следва да бъдат разноски в размер на
13906.11 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Металекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Икономов” № 23, офис 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „Шипи 94” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „В. Левски” № 7, вх. Б, ет. 3, ап. 30, сумата от 89
213.16 лв. без ДДС, представляващи разходи за допълнително извършени
дейности и вложени материали във връзка с изпълнението на Договор от
04.09.2019г. за изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с
дължина 329,07 м. от О.Т. 417 през О.Т. 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул.
„Цар Освободител” до съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски” – гр.
Варна”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2022г., до окончателното изплащане на основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Шипи 94” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. Левски” № 7, вх. Б, ет. 3,
ап. 30 срещу „Металекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Икономов” № 23, офис 3, в условията на
обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.266, ал.1 от
ЗЗД и чл.61 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплати следните суми,
претендирани като дължими по силата на сключен Договор от 04.09.2019г. за
изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329,07 м.
от О.Т. 417 през О.Т. 414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител”
до съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски” – гр. Варна”, в условията на
евентуалност по силата на сключени между страните четири самостоятелни
неформални договора за изработка с предмет съответния етап от направата на
канализационното и водопроводното отклонение, в условията на евентуалност
като обезщетение за извършена без възлагане чужда работа със знанието и без
противопоставянето на ответника, както следва:
1. сумата от 2 856.09 лв. без ДДС, представляваща стойността на
канализационно отклонение - битово с дължина от 3 /три/ м. за жил. сграда №
1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 - ж.к „Младост", гр. Варна;
2. сумата от 4 296,83 лв. без ДДС, представляваща стойността на първи
етап от възложена работа за направа на канализационно отклонение -
дъждовно с дължина от 31 м. за жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 -
ж.к „Младост", гр. Варна;
3. сумата от 4 295.15 лв. без ДДС, представляваща стойността на втори
11
етап от възложена работа за направа на канализационно отклонение -
дъждовно с дължина от 31 м. за жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 -
ж.к „Младост", гр. Варна;
4. сумата от 3 213.21 лв. без ДДС, представляваща стойността на трети
етап от възложена работа за направа на канализационно отклонение -
дъждовно с дължина от 31 м. за жил. сграда № 1 в УПИ ХХ-1418,1419, кв.5 -
ж.к „Младост", гр. Варна;
5. законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 08.06.2022г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Металекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Икономов” № 23, офис 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „Шипи 94” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „В. Левски” № 7, вх. Б, ет. 3, ап. 30, сумата от
13906.11 лв., представляваща сторени в производството разноски съразмерно
с уважената част от исковете и по компенсация, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12