№ 976
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000501070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 137 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. № 205/2021 г. /изменено в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 70/21.02.2023 г./ състав на
Благоевградски окръжен съд /БлОС/ е осъдил ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК:
*********, гр. София да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на А. М. С., ЕГН:
********** сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2020 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
е отхвърлена исковата претенция за обезщетяване на болките и страданията по чл. 52 ЗЗД за
разликата над 15 000 лв. до претендираните общо 40 000 лв. Съдът се е разпоредил и с
отговорността за разноски по реда на чл. 78 ГПК, а в полза на процесуалния представител на
А. С. е присъдено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК, решението е обжалвано изцяло само от застрахователя. Макар,
че ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” е оспорил този съдебен акт изцяло, от съдържанието на
жалбата може да се направи извод, че всъщност е налице недоволство само от приложението
на чл. 52 ЗЗД, като процесуалният представител на дружеството счита, че не е направен
правилен прочит на претърпените болки и страдания и е присъдено обезщетение в
несправедлив /завишен/ размер. Били изброени формално критерии за определяне на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД, но не била направена реална преценка за това кое е всъщност
1
е справедливото обезщетение по този текст от Закона за задълженията и договорите.
Решението се обжалва и в частта, в която е уважен акцесорния иск за законна лихва за забава
върху главницата, но по аргумент за неоснователността на главния иск, т.е. не се оспорва
определеният от БлОС начален момент, от който следва да се начислява мораторната лихва
за забава върху главницата по обезщетението за болки и страдания. Моли се за отмяна на
решението и отхвърляне в цялост на исковата претенция, а в условия на алтернативност – за
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна А. М. С., считат, че
жалбата на дружеството е неоснователна и моли за потвърждаване на решението.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от А. М. С., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, действащ чрез адвокат Н. Н.
против ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К..
В исковата молба се навеждат аргументи за това, че на 26.01.2021 г., на ПП 1 Е79, км.
364+800, около 18:10 часа, при облачно време, снеговалеж и мокър асфалтов път, Г. Б.
управлявал л. а. „Ситроен Ксантия“ с peг. №***. Последният навлязъл в лентата за насрещно
движение, ударил се в л. а. „Опел Астра“ с peг. №***, продължил движението си в
насрещната лента, ударил се странично в мотоциклет „Хонда ЦРВ“ с peг. №***, след което
се ударил челно в л. а. „Мерцедес Ц200“ с peг. №***, управляван от А. М. С.. При така
настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на А. М. С., като водач в л. а.
„Мерцедес Ц200“ с peг. №***. Във връзка с настъпилото събитие е било образувано ДП
№7852/2021 г. по описа на 02 РУП-Благоевград, което все още не било приключило. Твърди
се, че А. С. е бил откаран по спешност в „МБАЛ Пулс“ АД - гр. Благоевград, където бил
лекуван. Предявява претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ против застрахователя по задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите“ на лицето, което счита, че неправомерно го е
увредило при посоченото застрахователно събитие – за сумата от 40 000 лв., както и за
законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
След събиране на писмени доказателства, изслушване на свидетели и на заключения на
вещи лица, състав на БлОС е постановил обжалваното понастоящем пред САС решение.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
2
валидно и допустимо. В отхвърлителната му част /за сумата над 15 000 лв. до 40 000 лв./
посочения акт на окръжния съд е влязъл в законна сила, като неоспорен пред никого.
Според чл. 269, изр.второ ГПК, при наличие на валидно и допустимо първоинстанционно
решение, съдът следва да се произнесе само по оплакванията на застрахователя, които са
свързани с това дали е присъдено, справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намери следното по този въпрос:
По делото в първата инстанция е назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,
изпълнението на която е възложено на вещото лице д-р К. А.. В заключението си експертът
посочва, че вследствие на претърпяното ПТП на 26.01.2021 г. ищецът А. С. е получил
контузия на гръдния кош, изразяваща се в натъртване на меките тъкани, спонтанна остра
болка непосредствено след удара, болки при натиск, опипване в областта на гръдния кош и
гръбначния стълб. При извършените прегледи и обективни образни изследвания са били
установени болестни изменения на гръбначния стълб - умерено снишаване на телата на осми
и девети гръдни прешлени, пролапс /пропадане, проникване/ между прешленните дискове
към гъбовидната /спонгиозна/ структура на прешлените и пр., което отговаря на
заболяването на Шоерман-May. Експертът посочва, че контузията на гръдния кош е
причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е
било тридневно консервативно, медиК.тозно лечение и последващо продължително
домашно-амбулаторно лечение за няколко месеца, за което са издавани болнични листове.
Д-р А. сочи в експертното си заключение, че няма данни А. С. да е претърпял ексцес на
основното травматично засоляване — контузия на гръдния кош, получено при претърпяното
ПТП. Сочи, че болестните изменения на прешлена в гръдния отдел на гръбначния стълб
предхождат претърпяното ПТП и не са в причинно-следствена връзка, което личи от
измененията, установяващи се при обективните обзорни изследвания – компютърна
томография, проведена в лечебното заведение. Заключението на експерта е, че
вследствие на това пътно-транспортното произшествие състоянието на пострадалия се
влошава при това дегенеративно заболяване и с поставен предпазен колан получава травма
на меките тькани и изпитвал със сигурност болка след този удар независимо, че е бил с
поставен предпазен колан. Посочва, че по отношение на дегенеративно заболяване не може
да се каже в каква динамика се е развило, тъй като няма данните от преди пътно
транспортното произшествие, както и за сега, за да може да се сравни дали има някакво
развитие в структурата на прешлените. Твърди, че този удар не може да доведе до по-бързо
развитие на това заболяване, тъй като то не се дължи на травма, но и при правилно лечение
в последствие в бъдеще не може да се излекува. В заключениет,о експертът заявява, че ПТП
не отключва, а е поводът да бъде открито това заболяване.
По делото в БлОС са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. С. –
съпруга на ищеца и М. С. – негов баща.
Свид. С. посочва, че е видяла съпруга си на следващия ден след катастрофата в болницата,
тъй като той се е обадил на баща си. Сочи че в болничното заведение не са им дали да вляза,
3
а само са го погледнали, защото А. не е могъл да става. Посочва, че след три дни са го
изписали и е бил на домашно лечение за 6 месеца, у дома. Сочи, че това лечение е
продължило около три месеца, напълно с нейна помощ, защото той не е могъл да се
навежда, да се облича, да се къпе. Той е носел от самото начало и един колан, корсет от
първия ден, от който е бил в болницата и този корсет го е носил до април месец, тоест около
три месеца. Свидетелката е помагала на ищеца за къпане, за обличане, имал е големи синини
по тялото, отпред от колана, ребрата му били натъртени, имал е дълбока рана на коляното и
всичко това е преминало с нейна помощ. Свидетелката сочи, че този инцидент му се отразил
и към настоящия момент след тази травма вече не може да вдига тежко, защото той до ден
днешен като постои по-дълго седнал или нещо иска да повдигне все още си има болки,
където му е бил счупен прешлена. Свидетелката и ищеца са заедно от около десет години и
тя не знае той да е имал някакви предишни заболявания, бил е здрав, прав мъж. Посочва, че
ищецът работи като таксиметров шофьор, като шест месеца си е бил у дома, даже и не
излизал навънка, тъй като той не е могъл. Посочва, че А. С. е работил като шофьор и към
момента на ПТП, към таксиметровата фирма. Посочва, че след инцидента, съпругът й не
може да вдига тежко.
Бащата на ищеца - свидетеля М. С. посочва, че първи е отишъл в болницата и е
видял сина си, който е имал счупен прешлен, натъртени ребра. Посочва, че след като са го
изписали три месеца е бил на легло и много трудно се е движел, като все още е така.
Свидетелят посочва, че живеят заедно, в една къща с ищеца е семейството му. Посочва, че
му е било трудно за движението, за ставането, тъй като не е могъл да се къпе сам и
съпругата му е помагала, като за абсолютно всяко нещо му е трябвало помощ. Свидетелят С.
посочва, че ищецът е изпитвал болки на кръста, като е имал натъртено и всичко му било
червено на ребрата. Сочи, че синът му е носел колан, шина, която той му е купил, взимал е
постоянно лекарства. Сочи, че преди катастрофата ищецът е работил на автомивка и му е
помагал в краварника в Сицилия, Италия, където ищецът му е помагал, а като таксиметров
шофьор е работил когато се е прибирал в България.
Анализът на горните доказателства сочи, че обезщетението за неимуществени
вреди е завишено и не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Това е така, защото в резултат на произшествието А. С. не е пострадал сериозно,
възстановил се е напълно /същият е бил на 32 г. към датата на настъпване на
застрахователното събитие, което е спомогнало за по-бързото му възстановяване/. Вещото
лице – лекар сочи, че болестните изменения на прешлена в гръдния отдел на гръбначния
стълб, което е и най-сериозното здравословно оплакване, предхождат претърпяното ПТП и
не са в причинно-следствена връзка с него, което личи от измененията, установяващи се при
обективните обзорни изследвания – компютърна томография, проведена в лечебното
заведение. Да, това дегенеративно заболяване е довело до изпитване на болки и страдания
по време, и след пътния инцидент, но не в степен, че да бъдат обезщетявани с 15 000 лв.
Настоящият състав на САС намери за подходяща за обезвредата за моралните вреди сумата
от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, която следва да се присъди на ищеца ведно с мораторната
4
лихва за забава, считано от 28.08.2021 г.
Поради тази причина, първоинстанционното решение ще трябва да се отмени за
сумата от 5000 лв. /разликата между 10 000 лв. и 15 000 лв./, за която сума исковата
претенция да се отхвърли като неоснователна. В останалата обжалвана част, решението на
БлОС е правилно и ще трябва да се потвърди.
Разноски:
При изводите на настоящата инстанция, разноските, които следва да се заплатят, са
следните:
За окръжния съд:
Ишецът не е правил разноски, но в полза на процесуалния му представител адв. Н. от САК
се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗА, възлизащо на 1300 /т.е. същото следва да се намали с
443.75 лв. от това, което е присъдила първата инстанция/, а в полза на застрахователното
дружество се дължат 1440 лв./240 лв. повече от определеното от БлОС/.
За САС:
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” има право да получи 100 лв. /сто лева/ разноски, а адв. Н. –
1300 лв. възнаграждение по чл. 38 ЗА, изчислено върху отхвърлената част от обжалваемия
материален интерес.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 137 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. № 205/2021 г. /изменено в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 70/21.02.2023 г./ на ОС-
Благоевград в частта, в която е присъдено в полза на А. М. С. с ЕГН: ********** /против
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД с ЕИК: **********/ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, причинени вследствие на ПТП /по вина на Г. И. Б.,
застрахован при горното дружество/, настъпило на 26.01.2020 г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане, в частта, в която на
адв. Н. Н. от САК е присъдено възнаграждение за безплатно процесуално представителство
по чл. 38 ЗА в размер на 443.75 лв. /разликата между 1743.75 лв. и действително дължимите
1300 лв./, както и в частта, в която юридическото лице е осъдено да заплати на съда сумата
от 200 лв. държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК /разликата между действително дължимата от
застрахователя такса от 400 лв. и определената от окръжния съд 600 лв./, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на А. М. С. с ЕГН: ********** против
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД с ЕИК: ********** за заплащане на сумата от 5000 /пет
хиляди/ лв. /разликата между действително дължимите 10 000 лв. и присъдените от БлОС 15
5
000 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ,
които вреди са причинени във връзка с ПТП, реализирано на 26.01.2020 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал. 2 ЗА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК: *********
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. от САК сумата 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за втората инстанция за безплатно осъществено
процесуално представителство върху отхвърлената част от обжалваемия материален
интерес.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. С. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” с ЕИК: ********* сумата от 340 /триста и четиридесет/
лева съдебно-деловодни разноски, представляваща сбор от допълнително дължими разноски
за първата инстанция и дължими такива за втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. № 205/2021 г.
/изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 70/21.02.2023 г./
на ОС-Благоевград в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6