РЕШЕНИЕ

№ 2288

град Пловдив, 06.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ХII състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ                                             

при секретаря Р.А. като разгледа административно дело № 2891/2021 година по опис на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.203 АПК, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Делото е образувано по искова молба на Н.И.Н., ЕГН**********, с адрес ***, подадена чрез адв.Г. срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 6 работни заплати, ведно с лихви за забава за времето, през което ищецът е останал без работа и не е заемал държавна служба в периода от 17.08.2020година до 17.02.2021година включително поради издадената спрямо него незаконосъобразна Заповед №1680 от 17.08.2020година на изп. директор на ДФ „Земеделие“, отменена по съдебен ред.

Ищецът поддържа исковата молба, като моли съда да уважи  претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа за посочения в нея период, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на влизане в сила на решението, с което е отменено незаконното прекратяване на СПО, до деня на окончателното плащане. Редовно призован, в съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. Г. поддържа исковата молба и ангажира доказателства. В съдебно заседание изменя исковата молба по отношение на заявеният размер. По същество на спора в писмено становище счита иска за основателен и доказан и моли да му се присъди пълен размер на претендираното обезщетение. Претендират се разноски за настоящото производство съобразно приложен списък с разноски.

Ответникът- Държавен фонд „Земеделие“, представляван от юрисконсулт Н., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

В изпълнение на съдебно решение №10332 от 28.07.2020г., постановено по адм. дело №3869/2020г на ВАС-пето отд., с което е оставено в сила решение №355/07.02.2020г. по адм. дело №3242/2019г по опис на АдС-Пловдив от Н.Н. е подадено заявление за възстановяване на работа с вх.№02-160-6500/1634 от 06.08.2020г.. На 11.08.20020г е подал и уведомление за недопускането му до работното място с вх.№02-160-6500/1634#2 от 11.08.2020г.. В тази връзка със Заповед №1677/13.08.2020г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“-Пловдив ищецът е бил възстановен на работа на длъжност „началник отдел Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“- Пловдив. Веднага след встъпването му със заповед №03-РД/2480/14.08.2020г. на изп. директор ДФ „Земеделие“ е образувано дисциплинарно дело №4/2020г., приключило със Заповед №1680 от 17.08.2020година на изп. директор ДФ „Земеделие“ за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Н., като считано от 18.08.2020г е прекратено и неговото служебно правоотношение и той не е допускан да изпълнява служебните си задължения. С Решение № 1906 от 28.10.2020г. постановено по адм. дело № 2308/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменена като незаконосъобразна Заповед №1680 от 17.08.2020г. на изпълнителен директор на  ДФ "Земеделие“. Съдебното решение е оставено в сила с Решение №3878/26.03.2021година, постановено по адм. дело №13055/2020г по опис на ВАС-пето отд.. С последваща Заповед №1471/12.04.2021г. на изп .директор на ДФ Земеделие на основание чл. 108 и чл. 103 ал.1 т.2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищеца поради неспазване на двуседмичен срок за заемане на длъжността. Така за периода от 17.08.2020г. до 12.04.2021година ищецът е бил незаконосъобразно лишен от възможността да изпълнява служебните си задължения, като той не е упражнявал дейност по трудови и служебни правоотношения. В хода на съдебното производство по искане на ищеца е проведена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т.. От приетото заключение на основаната и допълнителна ССчЕ се установява размерът на основна месечна заплата за длъжността „началник отдел Регионална разплащателна агенция“ към ОД на ДФ Земеделие-Пловдив за процесният период 17.08.2020г. до 12.04.2021г.. Така посочено е, че  същият възлиза за период от 6 месеца на общо в размер 13884.00 лева, по 2314.00 лева месечно. В тази връзка е предприето изменение от ищеца на предявеният иск, като е увеличен размерът на търсеното обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от шест месеца с посочената сума от 13884.00 лева, както и размерът на претендираната лихва за забава, към момента на влизане в сила на решението за отмяна като незаконосъобразна Заповед до датата на завеждане на исковата молба е в размер 836.90 лв.

Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства: Заключения на проведените основна и допълнителна ССчЕ, които съдът изцяло кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени, методологически правилно обосновани и без възникнали съмнения в тяхната правилност, формално оспорени от ответника. Установява се и от приложените с исковата молба писмени доказателства, приети в с.з. на 01.02.2022г., справка от ТД на НАП-Пловдив за наличие на трудови договори за ищеца в претендирания период на обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните в производството писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразния административен акт. В случая това е ДФ "Земеделие".

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В настоящия случай е безспорно наличието на първата от визираните в чл. 104, ал. 1 ЗДСл предпоставки за възникване на правото на обезщетение, а именно признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства –справка от ТД на НАП-Пловдив е безспорно установено, че ищецът не е заемал друга длъжност по служебно или трудово правоотношение през процесния 6-месечен период от уволнението, с което е изпълнена и втората предпоставка на чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

От анализа на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е видно, че основанието за получаване на обезщетение и в двата случая е оставането без работа на служителя, като целта му е да замести липсващата заплата. Именно затова като предпоставка за възникване на правото е предвидено лицето да не получава възнаграждение по друго правоотношение или неговият размер да е по-нисък. В последния случай обезщетението цели да покрие разликата до пълния размер на получаваната по прекратеното правоотношение заплата. Въпреки че срокът, през който се дължи обезщетение, е поставен в зависимост от законосъобразността на уволнението, обезщетението и в двата случая е сурогат на липсващото възнаграждение. Законодателната идея е да се достави на останалото без работа лице издръжка за времето до намиране на нова или до възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението. С оглед на това недопустимо е за един и същи период обезщетение да се получава два пъти, в който случай би се стигнало до отклонение от правната природа на института и като резултат до неоснователно обогатяване на получаващото го лице. С оглед на това ДФ "Земеделие" следва да бъде осъдена да заплати на ищецът, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в размер на 6 работни заплати.

Като основа за определяне на претендираното обезщетение законодателят в чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочил основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно. В тази връзка приетото заключение на ССчЕ е посочило, че размерът на основната месечна заплата, която би получавал ищецът към 17.02.2022г. е в размер на 2314.00лева, която заплата е индивидуализиран размер на основната заплата за длъжността началник отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Специализирана администрация на Областна дирекция на ДФ Земеделие- Пловдив, без да се отчита влиянието на личните показатели на държавния служител. По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника, което черпи своето основание от разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, следва да се отбележи, че в действителност съгласно тази разпоредба увеличението на индивидуалните основни месечни заплати се извършва със заповед на административния ръководител. Приложението на чл. 18 от цитираната наредбата, в случаи като процесния би означавало, че винаги при незаконно уволнение обезщетението на държавните служители, ще се определя в размер на основната заплата получавана към момента на издаване на заповедта за уволнение, тъй като до периода на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят не е бил на служебно правоотношение и няма как да му е издавана заповед за увеличение на заплатата, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. която сочи, че обезщетението се определя в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Ето защо възражението на ответника във връзка с чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е неоснователно. С оглед  събраните по делото доказателства, касаещи приетото заключение на ССчЕ, търсеното обезщетение следва да бъде равно на основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно, която е била в размер на 2314.00 лв., поради което на ищеца се следва обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл общо в размер на 13884.00лева.

С оглед акцесорния характер на задължението за лихва и основателността на предявения иск, претенцията на ищеца за законна лихва също е основателна. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, ОСГК началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно началният момент, от който се дължи законна лихва в случая, е датата на признаване на уволнението за незаконно, тоест от влизане в сила на  №3878/26.03.2021година, постановено по адм. дело №13055/2020г по опис на ВАС-пето отд, т.е начиная от 26.03.2021г.. Размерът на лихвата за забава плащането на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е законната лихва, която от датата на изпадане в забава до датата на завеждане на иска, върху обезщетението по чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 13884.00 лв. за периода 26.03.20221г до датата на завеждане на исковата молба е в размер на 836,90лв., която следва да бъде присъдена.

С оглед основателността на иска, на ищеца ще следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски. Представен е списък с разноски и доказателства за платен адвокатски хонорар за един адвокат във връзка с настоящото производство в размер на 1165,96 лв. с ДДС, 10 лв ДТ и 5 лв Съдебно удостоверение, както и 500 лв. за внесен депозит за вещо лице, общо в размер на 2040.96 лева. По отношение направеното възражение от страна на ответника, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не може да определено като прекомерно. Същото е съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените мотиви и на осн.чл.172 ал.2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на Н.И.Н., ЕГН**********, сумата от 13884.00/тринадесет  хиляди осемстотин и осемдесет и четири/лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 17.08.2020г. до 17.02.2021година, ведно със законната лихва в размер на 836,90лв. /осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет ст./, дължима считано от 26.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА Държавен фонд“Земеделие“ да заплати на Н.И.Н. ***, ЕГН**********, сумата в размер на 2040,96.00/две хиляди и четиридесет лева и 0,96 ст./ представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава 12 АПК пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: