Р
Е Ш Е Н И Е
№
1978 / 10.5.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря
АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9841 по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК***, с адрес Област СОФИЯ
(СТОЛИЧНА)у Община СТОЛИЧНАу ГР.СОФИЯ ЖК МАЛИНОВА ДОЛИНАу УЛ. *** – *** № 4-6 срещу М. И. К.,
ЕГН **********,
с
постоянен адрес (седалище/адрес управление)*** *** 50, ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 11, Известен/ни адрес/ и ГР.ВАРНА, Ж.К.
ТРОШЕВО 56, ВХ. 4, ЕТ. 7, АП. 85, която след частично прекратяване на основание
чл.232 ГПК с протоколно определение от
с.з. проведено на 08.02.2019г. по
отношение на заявена претенция в размер от 451,73лв. за договорна/възнаградителна лихва, е за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1080,23 лева (хиляда и
осемдесет и 0,23 лева) - главница по Договор за
потребителски кредит от 27.07.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 22.03.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №4156/2018г. на ВРС, 35-ти
състав.
Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство за присъждане.
Обстоятелства, от които
се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба се сочи, че по силата
на договор за продажба на вземането ( цесия) от
18.01.2016г., ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е прехвърлила на ищеца вземането на
ответника по сключен на 27.07.2010г. Договор за
потребителски кредит между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
с ЕИК *** - ОТ ЕДНА СТРАНА, и М.И.К., ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, в размер на 1770.00лв.
След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят/кредитополучателя
не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което
непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 1531,96лв.
На 18.01.2016г., е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/ цесия/ между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и Е.М. ЕООД, по силата на който
задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 27.07.2010г., е
изкупено от Е.М. ЕООД.
В изпълнение на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е
уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на
писмо-уведомление от дата 17.01.2018г., съгласно предоставените от
първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със
съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение.
Длъжникът е извършил доброволни плащания към новия кредитор, приспаднати
от задължението, с които в поредността, предвидена в
ЗЗД, са погасени таксите/разноските по усвояване и обслужване на кредита и част
от договорните лихви.
Липсата на доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от
предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК.
Срокът на договора се сочи, че е изтекъл, поради което задълженията на
длъжника по Договор за потребителски кредит от 27.07.2010г., са изискуеми
изцяло.
С горното се обосновава правният интерес от предявения иск.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се предявява възражение за погасяване
на задълженията, поради изтекла
погасителна давност, както по отношение на претендираната
главница, така и по отношение на претендираната
лихва.
Възражението за погасяване по давност, се сочи, че се
основава, както на чл. 110 от ЗЗД, така и на
основание чл. 111 от ЗЗД.
Оспорват се с отговора представените с исковата молба
документи за доказване на уведомяване за извършена цесия. Прилага се справка от
сайта на куриерската фирма, от която е видно, че пратките са върнати на
подателя.
Оспорват се твърденията и документите, обосноваващи
посочените суми за дължима главница и лихви. Приложените документи не доказват,
как е формирана главницата, която се претендира. Няма представени доказателства
за съответните осчетоводявания на извършените плащания, за които се твърди в
исковата молба.
С оглед изложеното се
иска отхвърляне на предявения иск, като погасен по давност и сам по себе си
недоказан, съответно се отправя искане за присъждане на деловодни разноски за
един адвокат при условията на чл.38 от Закона
за адвокатурата.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 4156/2018г. на ВРС, 35-ти състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство, в качеството му на
длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 22.03.2018г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1958/23.03.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжника М.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***-6, представлявано от Р*** - управител, чрез пълномощник адвокат Р***,
със съдебен адрес:***, ателие 2, сумата от 1531.96 (хиляда петстотин тридесет и един
лева и деветдесет и шест стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 1080.23 (хиляда и осемдесет лева и
двадесет и три стотинки) лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
27.07.2010 г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК *** и М.И.К., вземането по който е прехвърлено с договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.” ЕООД, сумата от 451.73 (четиристотин петдесет и един лева и седемдесети три
стотинки) лева, представляваща дължима договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 27.07.2010 г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението - 22.3.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса в размер на 30.64 (тридесет лева и
шестдесет и четири стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит от 27.07.2010 г., сключен
между „Юробанк България“ АД, ЕИК
*** и М.И.К., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.” ЕООД.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене
на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№ 4156/2018г. на ВРС,
35-ти състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения от ищцовата страна Договор
за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г., същият е сключен между М.И. К***
ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“АД-гр.София, в качеството на кредитодател за
сумата от 1770,00лв. Видно от погасителния план към договора, кредитът се
погасява на 51 месечни погасителните вноски, като месечната погасителна вноска,
формирана като сбор от главница и лихва, е в размер на 44,47лв., за вноските за
периода от 27.08.2010г. до 27.07.2011г.
и съответно в размер на 45,86лв. за вноските за периода от 27.08.2011г.
до 27.09.2014г., а последната месечна вноска с дата 27.10.2014г. е определена в
размер от 46.07лв.
В договора са описани падежните
дати и размера на вноските , като последната падежна дата е на 27.10.2014г.
Съгласно чл. 6 от договора за кредит, срокът за погасяване на кредита е
27.10.2014г. В чл.4 от договора е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 27-мо число от съответния месец.
Падежът на първата вноска е 27.08.2010г., а на последната – 27.10.2014г. Общата
стойност на плащанията, видно от погасителния план е 2322,39 лева. Уговорено в
чл.9 от договора е, че просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава.
Съобразно договора, сумата 1770,00
лв., се превежда по посочена банкова сметка ***, като видно от банково бордеро,
приложено на л.16, същата е преведена по банковата сметка на ответницата-кредотополучател, в деня на подписване на процесния договор - на 27.07.2010г.
Автентичността на подписите на
кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена от ответната
страна.
От представения от ищцовата
страна договор за възлагане на вземания
от 18.01.2016г., видно от съдържанието на който наречен Договор за
прехвърляне на вземания, се установява, че цедентът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.“
ЕООД всички свои права, права на собственост, облаги
и участия върху и във вземанията на цедента, посочени
в Приложение № 4 към договора.
Представено е Приложението към
договора, в което е посочен процесният Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г.
В чл.5 от договора за цесия е инкорпорирано изявление на законния
представител на цедента, с което същият упълномощава цесионера да уведоми писмено длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити .
Представено е по делото
уведомление , изпратено от ищцовото дружество, до ответника , в което се посочва , че са
прехвърлени всички вземания на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г. и обратни разписки, изпратени на адрес на ответницата, като от
приложено известие за доставяне е видно, че не е удостоверена дата на връчване
на уведомлението.
Видно от заключението на вещото
лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза , неоспорена от страните, кредитът е усвоен в пълен размер на 27.07.2010г., на която дата Банката
превежда сумата 1770.00 лева
по сметка с IBAN *** М.И.К..
Установено
е от вещото лице, че на същата дата 27.07.2010 г., е извършено погасяване на
задълженията по кредитна карта № 377758796550505, в размер на 1763.01лева.
Всички вноски направени от ответницата по процесния кредит и извършените погашения по главница, лихва
и месечна такса за разплащателна сметка, за периода 27.08.2010 - 28.12.2015 г., са описани в Таблица 1.
|
|
|
|
|
месечна такса |
|
|
Вноска на |
|
|
обслужване |
|
Вальор |
каса |
главница |
лихва |
на PC |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
|
лева |
лева |
лева |
лева |
|
27.8.2010 |
|
|
|
2,50 |
|
30.8.2010 |
|
|
3,49 |
|
|
10.9.2010 |
45,00 |
26,77 |
14,21 |
|
|
27.9.2010 |
|
|
|
2,50 |
|
28.9.2010 |
|
|
1,37 |
|
|
27.1.2011 |
50,00 |
27,04 |
20,46 |
2,50 |
|
5.5.2011 |
42,00 |
27,31 |
13,13 |
1,56 |
|
25.5.2011 |
50,00 |
27,58 |
18,98 |
3,44 |
|
23.6.2011 |
50,00 |
27,86 |
19,64 |
2,50 |
|
26.7.2011 |
50,00 |
28,14 |
19,36 |
2,50 |
|
25.8.2011 |
50,00 |
28,42 |
19,08 |
2,50 |
|
14.9.2011 |
95,00 |
57,69 |
32,31 |
5,00 |
|
9.11.2011 |
50,00 |
29,28 |
18,22 |
2,50 |
|
12.12.2011 |
50,00 |
29,57 |
17,93 |
2,50 |
|
9.1.2012 |
50,00 |
29,87 |
17,63 |
2,50 |
|
20.1.2012 |
50,00 |
28,95 |
18,55 |
2,50 |
|
14.2.2012 |
50,00 |
29,30 |
18,20 |
2,50 |
|
29.2.2012 |
50,00 |
29,66 |
17,84 |
2,50 |
|
13.6.2012 |
50,00 |
30,01 |
17,49 |
2,50 |
|
1.10.2013 |
60,00 |
30,37 |
27,13 |
2,50 |
|
14.10.2013 |
50,00 |
30,74 |
16,76 |
2,50 |
|
30.10.2013 |
40,00 |
31,11 |
6,39 |
2,50 |
|
10.1.2014 |
50,00 |
31,49 |
16,01 |
2,50 |
|
10.5.2014 |
30,00 |
14,33 |
15,67 |
|
|
31.10.2014 |
50,00 |
31,24 |
16,26 |
2,50 |
|
28.12.2015 |
100,00 |
63,04 |
31,96 |
5,00 |
|
ОБЩО: |
1162,00 |
689,77 |
418,07 |
60,00 |
На 18.01.2016 г. между Юробанк България АД, ЕИК *** и Е.М. ЕООД, ЕИК *** е сключен Договор за прехвърляне на парично
вземане, съгласно който договор банката цедира
вземанията си по Договор за потребителски кредит № FL539481/27.07.2010 г. на Е.М. ЕООД.
Сумата на
отпуснатия кредит е 1770.00 лева. От Таблица 1, колона 3 е видно, че
погасената главница е в размер на 689.77 лева. След
приспадане на последната сума се получава:
1770.00 - 689.77 = 1080.23 лева - непогасена главница.
За периода 27.08.2010 - 28.12.2015 г. е дължима месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка с IBAN ***, в размер на 2.50 лева/месец. 65 месеца х 2.50 лева = 162.50 лева.
От Таблица 1, колона 5 е видно, че
погасената месечна такса е в размер на 60.00 лева.
След приспадане на последната сума се получава:
162.50 - 60.00 = 102.50 лева - дължима сума за месечни такси.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната сума.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.
Приетият по делото Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г. носи подписа на ответницата, в качеството му
на кредитополучател, което обстоятелство не е оспорено от ответницата и
задължава съда да приеме, че този писмен документ съставлява доказателство, че
ответницата е сключила процесния договор за
кредит, съгласно чл. 180 ГПК. Договорът е подписан и от представител на
кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД-гр.София,
обстоятелство неоспорено от ответника.
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че му е
предоставена сумата по кредита, което се установява и от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът намира,че е
налице валидно съществуващо правоотношение между „Юробанк
И Еф Джи България“ АД-гр.София в качеството му
на кредитор и ответницата Силвия Ивелинова Христова, в качеството й на
кредитополучател.
Доколкото ответницата не твърди и не
доказва, че е върнала на кредитора заетата сума, то съдът намира, че
ответницата се явява неизправна по заемното правоотношение страна, поради което
в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД-гр.София са възникнали вземания,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г.
С договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. цедентът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.” ЕООД вземания, произтичащи от договори за
кредит, подробно индивидуализирани в приложение № 1 към договора, сред които е
и процесният Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г. Ето
защо съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което ищецът се
легитимира като кредитор на вземанията по договора, включително и за изтеклите
лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ГПК.
Видно от обективираното в договора
изявление от страна на цедента„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД
последният е упълномощил „Е.М.” ЕООД с правата да уведоми по законоустановения ред длъжниците
за сключения на 18.01.2016 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този
кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване –
нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения.
Именно в тази връзка ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента е изготвил уведомление за извършеното прехвърляне
на вземанията по процесния договор. С
оглед постигнатата в чл.5 от договора за цесия договореност е видно, че е
налице и изрично изявена правно валидна воля от цедента
за упълномощаването на цесионера от негово име и за
своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за
извършването на което действие от пълномощник липсва законова пречка.
По делото не са представени доказателства за уведомяване на
ответника за сключения договор за цесия. С оглед на изложеното, следва да се
вземе предвид осъщественото лично връчване на ответницата на преписи от
исковата молба и приложенията към нея (сред които договор за цесия от
18.01.2016г., ведно с Приложението към него; писмено потвърждение от цесионера по чл.99, ал.3 от ЗЗД на настъпилото прехвърляне
на вземанията по договора; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да
се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването
на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на
длъжника са гарантирани. /В този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№
12/2009г. , ТК, ІІ ТО на ВКС/. Следователно следва да бъде съобразен
настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправеното от
упълномощения цесионер до длъжника уведомление за
цесията. Предвид посоченото, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, размерът на непогасеното задължение
на ответницата към 22.03.2018г. по пера е , както следва: главница – 1083.23
лева, месечна такса разплащателна сметка -
102.50лева, като след частичното прекратяване на основание чл.232 ГПК по
отношение на исковата претенция, заявена с подадената до съда искова молба за зоговорна/възнаграздителна лихва,
претенцията на ищеца на практика е само за главница – 1083.23 лева.
Вземането по договор за потребителски кредит е изискуемо и
към момента на подаване на заявлението в съда.
В случая към датата на подаване на заявлението в съда на
22.03.2018г. е настъпил крайният падеж на договора /27.10.2014г./.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че вземанията
на кредитора по процесната Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4156/2018г. на ВРС, 35-ти
състав, са установени по основание и в претендирания
размер, поради което съдът дължи произнасяне по наведеното от ответника
възражение за погасяване на исковете поради изтекла погасителна давност.
По отношение на възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност на вземането за главница съдът намира следното:
Следва да се отбележи, че в случая са неприложими
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г., постановено по тълк. д. № 3/2011г. по описа на ВКС, ОСГТК, по въпроса за
периодичните плащания. Настоящият договор за кредит няма характер на периодично
плащане, в който смисъл са твърденията в отговора на исковата молба. Правната
уредба на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на
кредита и изплащане на лихвата на периодични (анюитетни)
вноски до пълното погасяване на задължението. Това обаче не превръща договора
за кредит в договор с периодични плащания /в този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК решения №№ 261/ 12.07.2011 г. по г. д. № 795/2010 г. по
описа на ВКС, ІV г. о., ГК и 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа
на ВКС, III г.о., представляващи задължителна съдебна практика/, нито определя
по-кратък срок за неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на давностния срок. Това е така, защото при периодичните
плащания отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ
факт, имат характер на самостоятелни задължения /в който смисъл е и цитираното
по-горе тълкувателно решение № 3/2011 г./. Докато при договора за кредит с
уговорени анюитетни вноски, отделните плащания са
начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.
Ето защо в случая е приложима именно общата петгодишна
давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД същата
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, тоест от падежа
на съответната вноска, съгласно погасителния план. До датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
22.03.2018г. посочената петгодишна давност не е изтекла за задълженията с
падеж след 14.12.2012 г. /съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, какъвто е и настоящият случай/. По
отношение на останалите неплатени главници с падеж до 27.02.2013г., възражението
за изтекла погасителна давност е основателно.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск
за заплащане на неплатената по договора главница е основателен и следва да бъде
уважен до размера от 807,66лв. - дължимата остатъчна главница от непогасените
месечни вноски с падеж по погасителен план за периода от 27.03.2013г. до
27.10.2014г.
За разликата над 807,66лв. до претендираните
1080,23лв. искът за главница е неоснователен и подлежи на отхвърляне като
погасен по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените разноски, съразмерно на уважаната част от исковите претенции. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на държавна такса /30,64лв./. С оглед
крайния изход на делото , в полза на страната следва да бъде присъдена сумата
22,85лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото
дружество претендира разноски за държавна такса /69,36лв./ и депозит вещо лице
/150,00 лв./. С оглед крайния изход на
делото, съдът приема, че от общо дължимите в производството разноски в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 163,56лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Пълномощникът на ответникът
е заявил искане за присъждане на разноски за адв.възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Съразмерно на
размера на исковата претенция в негова полза, на основание чл.7, ал.2 от
Наредба №1 /2004г. за МРАВ, се дължи минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 337,24лв., при което в полза
на адв.Д.К., следва да се присъди съразмерно на
отхвърлената част от иска сумата от 159,44лв. за адв.възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***-6, от една страна и ответницата М. И. К.,
ЕГН **********,
с
постоянен адрес (седалище/адрес управление)*** *** 50, вх. А, ет. 4, ап. 11, и известен адрес: гр.Варна, ж.к. Трошево 56, вх. 4, ет. 7, ап. 85, от друга
страна, че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
следните суми, а именно: сумата от 807,66
лева (осемстотин и седем и 0,66 лева) - главница по Договор за
потребителски кредит от 27.07.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.03.2018г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №4156/2018г. на ВРС, 35-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ за главница за разликата над 807,66лв. до претендираните 1080,23лв.,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. И. К.,
ЕГН **********,
с
постоянен адрес (седалище/адрес управление)*** *** 50, вх. А, ет. 4, ап. 11, и известен адрес: гр.Варна, ж.к. Трошево 56, вх. 4, ет. 7, ап. 85, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-6, сумата в
размер на 22,85лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 4156/2018г. на ВРС, 35-ти състав, както и сумата от 163,56лв., представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство с правно основание
чл.422 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-6, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д.Б.К.,*** сумата от 159,44лв., за адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., следва да се присъди съразмерно на отхвърлената и
прекратената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: