О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На девети юни две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
АТАНАСОВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: АТАНАСКА
ИВАНОВА
НИКОЛИНА
АСЕНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия Марин Атанасов НОХД № 672 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е образувано
след постановяване на Определение № 119 от 05.07.2021г. на Апелативен съд - Варна, I състав, с което е отменено разпореждане № 260444 от 10.06.2021г. на съдията-докладчик по настоящото дело, като делото
е върнато на същия съд за
произнасяне по реда на чл. 306, ал, 1, т. 4 от НПК.
На първо място следва да бъде разгледан въпроса за
компетентността на съда с оглед констатацията в посоченото отменително
определение на АС Варна, че произнасянето на докладчика съставлява процесуално
нарушение, тъй като е постановено от незаконен състав. Така мотивирано определението съдържа съждения, че посоченото нарушение
съставлява пречка АС в посочения състав да осъществи правомощията си и изпълни
задълженията си по чл.345,ал.2 НПК. Посочената оскъдна формулировка не разкрива
в достатъчна степен дали става въпрос за нарушение по смисъла на чл.348,
ал.1,т.3 НПК, което обаче във всички случаи предполага участвалия в
постановяването на отменения съдебен акт, съдия да не може да участва в делото
повторно. Съдебната практика на ВКС е категорична, че когато съдебния акт не се
свързва
с дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата, той най-общо
може да се определи като администриране на същото. Посоченото обстоятелство впрочем е било определящо и за настоящия съдия
докладчик, който съгласно разпоредбата на чл.32,ал.2 НПК е постановил
отмененото разпореждане. Съмнението, че спора по делото не е разрешен по реда
на чл.345,ал.2 НПК по причини различни от посочените в определението на АС се
затвърждава с диспозитива на същото, че делото се връща на съдебен състав в
който, е допустимо участието на същия
съдия докладчик за произнасяне по същество.
След като разгледа делото и искането на ВОП за
произнасяне по отношение на веществени доказателства, съдът установи следното:
С присъда № 42 от 12.07.2019г. по НОХД № 672/2019г. по
описа на Варненски окръжен съд Н.С.И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. ”б” от НК. С присъдата съдът се е произнесъл по
всички въпроси чл.301,ал.1 НПК. Въпрос за веществени доказателства не е бил
предмет на разглеждане, тъй като такива не се описани в обвинителния акт и не
са предавани за нуждите на съдебното производство - изискване на чл.110,ал.3 НПК Присъдата е влязла в сила на
26.10.2019г.
Според искането на ВОП като веществени
доказателства в хода на досъдебното производство са били иззети два от
участвалите в ПТП три леки автомобила, а именно „П. ***”; с рег.№ *****и „Р.” с
рег. № *****. Безспорно е, че такова вписване е извършено в протокол за оглед
на местопроизшествие от 20.08.2016г. /л.6 и 7 т.1 от д.п./ От материалите по
делото още се установя , че към момента на разследването посочените автомобили
са оставени на съхранение в Четвърто РУ на МВР-Варна. Констатира се още, че в
подготвителния стадий на наказателното
производство, водещият разследването не извършил действията предписани в
чл.110, ал.1 НПК: „веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност
фотографирани“ Не е нужно да се разяснява, че това действие по своята същност и
характер представлява различно по вид действие от огледа на местопроизшествие.
Такова е извършено по отношение на микробус марка „Ф.Т.“ с рег.№ ********за
което не се твърди, че е веществено доказателство. Органите на досъдебното
производство, освен че не са събрали доказателства, които да удостоверяват по
категоричен и несъмнен начин правото на собственост или ползване на „иззетите“
ППС /принципно ирелевантно обстоятелство с оглед предмета на делото/, то не са
изготвили и копия на предадените им или намерени документи в посочената насока.
Нещо повече, с разписки от 20.08.2016г. /том 1, стр. 106 от ДП/ и от
30.08.2016г /т.1 стр.108/ са върнати на лицето К.А.Д.„1 бр. пълномощно от К.Д.към
К.Д., 1бр. пълномощно от И.Й. към К.Д. и 3 бр. пълномощни от “Лизингова къща
София Лизинг” ЕАД - клон Варна, към К.Д.“, полици за застраховки гражданска
отговорност и Каско“ и различни по вид подробно изброени вещи сред които и 1бр.
счупен ключ с емблема на „П.“ ведно с дистанционно управление. С друга разписка
от 21.08.2016г на лицето Г.М.Б.са върнати множество вещи, за които в разписката
е вписано, че са се намирали в л.а. „Р.”
с рег. № *****
Както бе посочено описаните автомобили не са
внасяни на по реда на чл.110,ал.3 НПК в
съда, поради което и в хода на съдебното производство, процедура по чл.284 НПК
не е провеждана.
В мотивите към съдебния акт, неразделна част
от него недвусмислено е посочена доказателната съвкупност, въз основа на което
са изградени правните изводи и вещите за които се твърди, че са веществени
доказателства не са сред нея, тъй като са били налице достатъчно писмени
доказателни средства.
Изрично следва да се отбележи, че
производството по чл.306 НПК е една възможност за произнасяне на съда по
лимитивно посочените от закона обстоятелства имащи правно значение. Те са
неразривно свързани с въпросите, които съдът решава с присъдата посочени в
чл.301 НПК и само по отношение на „режима на изтърпяване на наказанието“ закона предвижда това да е „пропуск“ в
постановената присъда, какъвто смисъл се предава в искането на ВОП по
настоящото дело.
На последно място, но не и по
значение необходимо е да се подчертае, че термина „отнети“ използван в чл.111,ал.2 НПК за вещите, които са веществени
доказателства е неминуемо
свързан с производствата по чл. 161 и сл. от НПК, които са гаранция за
правомерна намеса от страна на органите на предварителното производство в
имуществената сфера на физически и юридически лица, търпящи ограничения в
конституционното си право на собственост. Видно е от материалите по делото, че действията, органите на досъдебното
производство, с които са ограничили правата на посочените лица на владение,
ползване и разпореждане по отношение на иззетите два автомобила е без надлежна
съдебна санкция. Това обстоятелство също съставлява пречка тези вещи да бъдат
включени в доказателната съвкупност по делото.
До колкото органите на
прокуратурата в случая, твърдят, че не могат без „разрешението“ на съда да се
разпоредят с вещи, които са неправомерно иззети и държани, то това не
съответства с действащите правни норми, посочени по горе. След като преценката
на прокуратурата е била, че функциите на държавното обвинение могат да се
изпълнят с обема и вида на доказателствата представени на съда и след като
същия е постановил влязъл в сила съдебен акт върху същата тази доказателствена
съвкупност, то разпореждането с вещи иззети по тяхна инициативи и намиращи в се
в тяхно владение е изключително и тяхно правомощие.
С оглед на изложеното съдът намира, че не
следва да се разпорежда с вещи, които нямат характер на веществени
доказателства приобщени на надлежния процесуален ред, поради което и следва да
постанови отказ в посочения смисъл.
По
мотивите посочени по горе и с оглед правна същност на настоящия съдебен акт ВОП
е в правомощията си да се разпореди с вещите предмет на искането - „П. ***”; с
рег.№ *****и „Р.” с рег. № *****, както и въз основа на прякото действие на чл.17 от Конституцията на Р.България гарантиращ
неприкосновеността на частната собственост.
Предвид горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКАЗВА
разпореждане с вещите описани като леки автомобили марки „П. ***”; с рег.№ *****и
„Р.” с рег. № ***** иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
20.08.2016г по досъдебно производство № 2216/ 2016г по описа на Четвърто РУП
при МВР Варна.
Определението подлежи на обжалване в 15 -
дневен срок.
Препис да се изпрати на ОП Варна за
изпълнение и на осъденото лице Н.С.И. и неговия защитник.
СЪДИЯ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.