Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12642 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищците В.Б.Р., В.В.Р. и М.В.Р. са предявили срещу ответника А.Н.И. иск с правно основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН ) за установяване нищожността на саморъчно завещание от 10.04.2019 г., съставено от К.Н.Р.в полза на А.Н.И., поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. При условията на евентуалност ищците В.Б.Р., В.В.Р. и М.В.Р. са предявили срещу ответника А.Н.И. иск с правно основание иск чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на извършено в полза на ответника завещание на недвижим имот, за възстановяване на запазената им част от наследството на К.Н.Р.Претендират разноски.

Ищците В.Б.Р., В.В.Р. и М.В.Р. твърдят да са наследници по закон на К.Н.Р., починала на 23.04.2019 г. Твърдят, че К.Н.Р.приживе е притежавала редица движими и недвижими вещи, сред които и апартамент №10, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, със застроена площ от 59.56 кв.м.

Сочат, че на 13.07.2020 г. при направена справка в Служба по вписванията – гр. София, установили, че на 07.07.2020 г. по партидата на горепосочения недвижим имот е вписано завещателно разпореждане с вх.№36015/07.07.2020 г. Излагат подробни аргументи за нищожност на саморъчното завещание, поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради липса на форма – липса на дата, респективно датата е положена след подписа, както и тъй като завещанието не е написано и подписано от К.Н.Р.В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът А.Н.И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като излага твърдения завещанието да е написано и подписано именно от завещателя К.Н.Р.Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Процесното саморъчно завещание от 10.04.2019 г., прието като доказателство по делото, обективира завещателно разпореждане на К.Н.Р.в полза на ответника А.Н.И..

            От заключението на Съдебната графологична експертиза, изготвена от вещото лице С.Е.Ц., което съдът възприема като обективно и обосновано, се установява, че ръкописният текст, съдържащ се в процесното саморъчно завещание от 10.04.2019 г. е изпълнен от К.Н.Р., както и че подписът, положен от името на К.Н.Р.в процесното саморъчно завещание от 10.04.2019 г., е положен от К.Н.Р.Заключението е изготвено на база на достатъчен брой сравнителни образци, обхващащи продължителен период от време, съпоставим с периода на изготвяне на обекта на изследване, чийто произход е гарантиран от източниците и съдът не намира основания да не го кредитира.

Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, а неспазването на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН води до нищожност на завещателното разпореждане – чл.42, б. „Б” ЗН. В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност по безспорен и несъмнен начин (в този смисъл - решение №493/09.07.2003г. по гр.д.№106/2003г., решение №202/24.07.2001г. по гр.д.№583/2000 г., решение №802/23.06.1992 г. по гр.д.№417/1992г., решение №1050/21.10.1991г. по гр.д.№853/1991г. на ВКС и др.). В конкретния случай в тежест на ответника е било да докаже при условията на пълно и главно доказване спазване на изискуемата форма на завещанието, от което черпи права, което съдът намира, че не е направено. Съдът е указал на ответника носенето на тежестта от доказване на обстоятелството, както и че към момента на съставяне на доклада по делото същият не е посочил доказателства.

В решение № 277 от 16.04.2004 г. на ВКС, II ГО, постановено по гр. д. № 530/03 г., е прието, че датата е необходим елемент за действителност на саморъчното завещание и има значение, за да се определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е имал дееспособност, както и при конкуренция между две завещания. Прието е също, че датата е пълна и положена от завещателката, както и, че законът изисква подписът да бъде след завещателните разпореждания - обстоятелство, което е налице тъй като липсват разпореждания след подписа. 

Датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Няма значение, дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово или се извлича от текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа. Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Щом очевидно е поставена след подписа, датата не е елемент от съдържанието на изявлението в изискуемия по чл. 25, ал. 1 от ЗН смисъл.

В подкрепа на горния извод е и значението, което законът придава на подписа на завещателя. С подписа си завещателят удостоверява, че завещателните разпореждания са написани от него и че съдържат неговите волеизявления. Подписът придава автентичност на документа. Той е завършващият елемент при съставянето на завещанието. Затова чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН изисква изрично подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. Поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да проявят правно действие. Същото се отнася и до датата, която следва подписа. Без значение е обстоятелството дали изписването на датата след подписа е умишлено или се дължи на грешка или пропуск. Действително грешки и пропуски винаги могат да се допуснат при изготвянето на един писмен документ било то частен или официален. С оглед на това пропускът да се датира завещанието може да бъде отстранен чрез допълнително изписване саморъчно от завещателя на датата на изготвянето му. Нормата на чл. 25 от ЗН относно действителността на завещанието обаче изисква да е несъмнено кой и кога е извършил допълването. Предвид това макар и датата да е след подписа на завещателя, ако последният е приподписал последната, то означаването й в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание ще бъде действително (в този смисъл Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о., ГК).

 По делото е прието като доказателство саморъчно завещание от 10.04.2019 г., обективиращо завещателно разпореждане на К.Н.Р.в полза ответника А.Н.И., и от прегледа му се установява безспорно, че датата е положена на реда следващ този, на който е положен подписа на завещателя. Както бе посочено по-горе завещанието е строго формален личен акт, който за да е валиден и да произведе действие, следва да отговаря на изискванията, визирани в нормата на чл. 25 от ЗН. В случая това не е налице. Полагането на датата на изготвяне след подписа на завещателя е равносилно на липса на дата. Такава не може да се извлече и от текста на документа. Предвид изложеното процесното завещание е нищожно и не е породило своето действие. За пълнота следва да се посочи и, че от процесното саморъчно завещателно разпореждане не е възможно да се установи несъмнено волята на завещателя, за да се прояви вещнотранслативният й ефект, доколкото в същото не е индивидуализиран по никакъв начин недвижимия имот, с който завещателят желае да се разпореди.

Константната съдебна практика приема, че датата е един от съществените елементи на саморъчното завещание и може да бъде поставена в началото на завещанието, да бъде част от текста му или да бъде написана в края, но не може да бъде поставена след подписа, независимо дали това е сторено умишлено, поради незнание или грешка, както и че когато датата е поставена след подписа, завещанието е недействително (в този смисъл - решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г. на I г. о., решение № 65 от 21.03.2013 г. по гр. д. № 906/2012 г. на II г. о., решение № 821 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на I г. о. на ВКС).

При това положение и прилагайки правилата на доказателствената тежест съдът приема, че не е спазено основното изискване към формата на процесното саморъчно завещание по чл.25, ал.1 ЗН – да съдържа означение на датата, на която е съставено, поради което и съобразно чл.42, б. „Б” ЗН завещанието е нищожно и не е породило правно действие.

С оглед на изложеното искът се явява основателен, като следва да се признае за установено, че процесното саморъчно завещание е нищожно.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в размер на 2 311.79 лв., представляващи заплатените от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че саморъчното завещание от 10.04.2019 г. на К.Н.Р., ЕГН **********, починала на 23.04.2019 г., в полза на А.Н.И., Е НИЩОЖНО на основание чл.42, буква „б” от Закона за наследството, поради това, че не съдържа означение на датата, на която е съставено, по иск предявен от В.Б.Р., ЕГН **********, В.В.Р., ЕГН ********** И М.В.Р., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес *** – адв. С.С., срещу А.Н.И., ЕГН **********,*** – адв. А.Л..

ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********,*** – адв. А.Л., да заплати на В.Б.Р., ЕГН **********, В.В.Р., ЕГН ********** И М.В.Р., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес *** – адв. С.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 311.79 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

       

               СЪДИЯ: