МОТИВИ
Производството е
образувано по тъжба на П.Д.П. ***, подадена чрез упълномощен повереник-адвокат против
Т.Д.И. *** - за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Частният тъжител П. бе конституиран
като граждански ищец и едновременно с това се прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения срещу подсъдимият граждански иск за
заплащане на обезщетение за причинените в резултат на деянието неимуществени
вреди в размер на 5000 лева.
С протоколно
определение от 08.06.2021 г. съдът прие направеното уточнение от повереника на
частния тъжител, че се касае за закана за повреждане на имотите с престъпление
по чл. 216, ал.1 от НК, като с молба от 20.05.2021 г. от същия бе прецизирано
обвинението против подсъдимия, както следва:
за това, че на
16.07.2020г., в гр. Ямбол, на ул. „Пети януари" № **, се заканил на П.Д.П.
с ЕГН ********** с престъпление против имоти -гараж, представляващ сграда с
идентификатор № 87374.539.71.6 по КК и КР на гр. Ямбол, със застроена площ от
45 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с
предназначение: Постройка на допълващото застрояване, със стар идентификатор на
сградата: 87374.539.71.4, номер по предходен: няма, която сграда е с
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Пети януари" **, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 87374.539.71 по КК и КР на гр. Ямбол, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623, с площ от 605 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори № 87374.539.158, № 87374.539.72, № 87374.539.73, № 87374.539.74,
№ 87374.539.74 и № 87374.539.69, и западната част на плътна ограда, която
ограда е изградена по силата на PC №№ 238/09.10.2012г., издадено от Главния
архитект на Община Ямбол, за строеж: „Плътна ограда по западната и южната
вътрешно - регулационни линии с височина до 2.20 м над кота терен - шеста категория,
разположена изцяло в ПИ с идентификатор № 87374.539.71 по КК и КР на гр. Ямбол,
стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623, с площ от 605 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, с административен адрес: гр.
Ямбол, ул. „Пети януари" 12, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори № 87374.539.158, № 87374.539.72, № 87374.539.73, № 87374.539.74,
№ 87374.539.74 и № 87374.539.69, които гараж и ограда са собственост на негов
ближен -лицето П. С. П., с което П.Д.П. се е намирал в съпружеско съжителство.
В съдебно
заседание ч.т. П. се явява лично и със
упълномощен повереник, като се сочи, че от обективна и от субективна страна
категорично е налице престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, като с оглед
разпоредбата на чл. 93, т.10 от НК частния тъжител попада в кръга ближни на
собственика на имотите П. С.П.. Конкретни искания към съда не се правят.
Подсъдимият И. участва
лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник. Не се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като твърди, че на въпросната дата-16.07.2020 г. не е
разговарял с частния тъжител. Упълномощеният му защитник счита, че подсъдимият
не може да бъде субект на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, тъй като не
попада в кръга „ближни“ по смисъла на чл. 93, т.10 от НК. Освен това оспорва и
съдържанието на изслушания в съдебно заседание СД-диск, като сочи, че същият
като веществено доказателство не е събран по реда на НПК, а и от съдържанието
му не става ясно чий са гласовете и за кои имоти се е заканил да събори
подсъдимият. В тази връзка се иска от съда подсъдимият да бъде признат за
невиновен, гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и да му
бъдат присъдени направените разноски по делото.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.И. и
частния тъжител П.П. живеели в съседни имоти в гр. Ямбол, като имота на
подсъдимия се намирал на ул. „Пети януари“ № **, а този на тъжителя П.-***.
По силата на
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 182, т. 25,
д. № 4987/04.11.2013г. на Службата по вписвания - Ямбол учредителите С. А. П.,
П. Д.П., Г. П. А., Т. П. Н., Д.С. Г., Д. С. Г., Х. С. А.и С. Я. А. чрез
пълномощника си Д. Я.А. учредили на приемателя П. С. П.-бивша съпруга на
тъжителя П. безсрочно правото на строеж за построяване по одобрен архитектурен
проект на обект с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Пети януари“ ** -
гараж, със застроена площ от 60 кв.м. върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 87374.539.71, стар идентификатор - няма, номер
по предходен план - 2623, с площ от 605 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана с начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10
до 15 м/, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори №
87374.539.158, № 87374.539.72, № 87374.539.73, № 87374.539.74, № 87374.539.74 и
№ 87374.539.69. Гаражът бил оодобрен с акт обр. 14 за приемане на конструкцията
и акт обр. 15 от 2020 г. за установяване годността за приемане на строежа.
По силата на
Разрешение за строеж № 238/09.10.2012г., издадено от Главния архитект на Община
Ямбол, за строеж: „Плътна ограда по западната и южната вътрешно - регулационни
линии с височина до 2.20 м. над кота терен - шеста категория. Възложител на
строежа бил П. С. П.-бивша съпруга на тъжителя П.. Западната част на оградата била
при границата със съседния имот - ПИ с идентификатор№ 87374.539.69 по КК и КР
на гр. Ямбол, в който живеел подсъдимия. Разположената по западната вътрешно
-регулационна линия част от оградата била построена изцяло в имота на
възложителя - ПИ с идентификатор № № 87374.539.71 по КК и КР на гр. Ямбол, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623, с площ от 605 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Средно застрояване /от 10 до 15 м/, с административен адрес: гр. Ямбол, ул.
„Пети януари" **, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори №
87374.539.158, № 87374.539.72, № 87374.539.73, № 87374.539.74, № 87374.539.74 и
№ 87374.539.69.
В тъжбата се сочи, че
на 16.07.2020г. били извършвани строително-монтажни дейности в поземлен имот с
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Пети януари“ № **. в следобедните часове
подсъдимия И. започнал силно да вика на работника да спре да работи и да се
маха и че ще събори гаража и оградата. След като тъжителят разбрал за това се
обадил по телефона на подсъдимия, като успял да запише разговора на СД-диск
/приложен както по настоящото дело, така и по преписката на ЯРП/. След
проведеният между тях разговор тъжителят П. подал сигнал до тел.112.
Адресът е бил посетен
от служители на МВР, като подсъдимият бил предупреден с протокол от 16.07.2020
г. да не отправя заплахи към съседа си и да не нарушава обществения ред. По
случая е била образувана прокурорска преписка с вх. № 3896/2020г. по описа на
Районна прокуратура - Ямбол, приключила с Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 16.09.2020 г.
С акт №
506/22.08.1976 г. на ГНС-Ямбол бил сключен граждански брак между тъжителя П.П.
и П. П., от който имали две деца-С. П. П., починала на 10.02.2020 г. и С. П.П..
С решение № 1261/14.11.1991 г. на ЯРС бракът между двамата бил прекратен.
Видно от приложения
по делото препис извлечение от акт за смърт № 1059/14.11.2020 г. П. С. П. е
починала в гр. Ямбол.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че подс. И. е неосъждан.
Горната фактическа
обстановка съдът установи, след съвкупен анализ на всички събрани по делото
писмени доказателства. Съдът не приобщи към доказателствения материал аудио записа от изслушаният в съдебно
заседание СД-диск. Действително съгласно съдебната практика на ВКС този вид
доказателства - записи от технически средства са най-коректния и безпристрастен
носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат
реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение №
368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н.о на ВКС/ и именно поради това,
значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде
омаловажавано от съда. Няма спор, че записът на СД-диска не е направен по реда
на НПК. Следва да се отбележи, че записите, иззети от охранителни камери,
поставени на сгради, учреждения и др. са т.нар. „случайни” - не са създадени с
цел да обслужват наказателното производство или да заместят извършени, при
нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по
разследването и са поставени преди инкриминираната дата без да имат за
предназначение снимане или записване на конкретния случай. В настоящият такъв
обаче аудиозаписа, възпроизведен от СД-диска по мнение на съда представлява
т.нар. „частен запис” доколкото същият е направен от тъжителя само и единствено
за нуждите на делото, на инкриминираната дата-16.07.2020 г. и без знанието на
подсъдимия, което обстоятелство не се и оспорва от частния тъжител. Подобен
частен аудио запис е недопустимо доказателствено средство съгласно практиката
на ВКС / Решение № 83/19.06.2012 г. по н.д. № 3135/11 г. на ВКС, второ
наказателно отделение/. По силата на чл. 32, ал.2 от Конституцията на Р
България „никой не може да бъде...записван...без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи“. За нуждите
на наказателния процес, тези случаи са уредени в НПК - глава четиринадесета,
раздел осми „Специални разузнавателни средства“ и в Закона за специалните
разузнавателни средства. Поради това коментирания запис, свързаните с него
писмени документи, веществени доказателства и експертни заключения не могат да
бъдат приобщавани към делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Подс. И. не е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на
престъплението по чл.144 ал.1 от НК.
Съдът не споделя
доводите на представителя на частния тъжител, изложени в тъжбата, че реално в
законодателството няма уеднаквена терминология за фактическата връзка между мъж
и жена, но в доктрината се говори за фактическо извънбрачно съжителство, за
фактически брачни отношения, фактическо семейство, а в съдебната практика - за
фактическо съжителство на семейни начала. Цитира се Постановление № 5 от 1969г.
на Пленума на ВС, в което се разширява обхвата на имащите право на обезщетение
по чл. 45 от ЗЗД при смърт на пострадалия, като в кръга на правоимащите се включва
и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалото лице при
непозволено увреждане. Това постановление е постановено за допълване на т.2 от
раздел трети от постановление № 4/1961 г.на пленума относно лицата, които имат
право на обезщетение за причинени неимуществени вреди при причинена смърт. В
конкретният случай обаче са налице съвсем различни фактически положения, като
се касае за закана с престъпление против имот.
За да бъде осъществен
състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, следва заканата да е направена
по такъв начин, че би могла да възбуди основателен страх у пострадалия, че
престъплението ще бъде осъществено, т.е следва да са налице кумулативно два
елемента – наличие на закана и възбуждане на страх. Съдебната практика приема,
че престъплението по чл.144 от НК е налице когато заканата е направена по такъв
начин, че съобразно обстановката би могла или е
в състояние, да възбуди
основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато тя
е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението
не е осъществено. В конкретният случай
няма нито едно доказателства установяващо, че на конкретната дата сочена от тъжителя,
подсъдимият е отправил закана за престъпление към него. Дори и съда да приеме,
че подсъдимият е осъществил посоченото
от пострадалия деяние, то пак не е налице съставомерност на това
престъпление. За да е налице, както посочи и по-горе съда това
престъпление, следва същата да е създала
възможност да възбуди основателен страх у пострадалия от осъществяване на престъплението, а такова
повдигнато обвинение след прецизиране на същото с молба от 20.05.2021 г. не е
сторено.
Предмет на
престъплението и предмет на
посегателството по чл. 144 от НК е
пострадалия, лицето срещу което
деецът отправя заканата си и то само когато деецът се заканва на
пострадалия с престъпление спрямо неговата личност. Изпълнителното деяние на
заканата по чл.144 от НК е отправянето
на закана с престъпление против личността или имота на другиго, или против личността или имота на негови ближни, т.е. елемент
от обективната страна на престъплението,
заканата трябва да бъде отправена към лицето, чийто имот е собственост на негов
ближен. От фактическите констатации се установява, че заканата, отправена от
подсъдимия спрямо тъжителя П. против имота-гараж и ограда са засягали
собственика им П. С. П.. Тя обаче е бивша съпруга на тъжителя, тъй като брака
им е бил прекратен с развод през 1991 година. Съгласно тълкуването, дадено в
чл. 93, т.10 от НК, ближните са точно и изчерпателно изброени /съпрузите,
възходящите, низходящите, включително осиновени, доведени и заварени, братята и
сестрите и техните съпрузи и родителите по сребрена линия до четвърта степен/ и
в тях не влизат бившите съпрузи. Обстоятелството, че П. П. е майка на детето на
тъжителя и че двамата са живеели в един имот не дава основание да се приеме, че
тя е ближна по смисъла на чл. 93, т.10 от НК, където както се посочи по-горе
ближните са изброени изчерпателно /в тази връзка решение № 73/11.02.1980 г. по
н.д. № 46/1980 г. на първо наказателно отделение на ВС и решение №
560/17.04.1996 г. по н.д. № 600/1995 г., първо наказателно отделение на ВС/. Дори
хипотетично да се предположи, че по отношение на изслушания аудио запис са
касае за т. нар. „случаен“ запис, то отново престъплението, по което е
повдигнато обвинение е несъставомерно от обективна страна, т.к. към
инкриминираната дата П.П. и П. П. не са били съпрузи и не са били „ближни“ по
смисъла на чл. 93, т.10 от НК.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът призна подс. Т.И. за невиновен по обвинението по чл.144,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така
предявеното му обвинение.
В хода на съдебното производство
предявеният от тъжителят граждански иск не бе доказан нито по своето основание,
нито по претендирания размер. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементите на който са деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е
налице противоправно деяние, което да е извършено от подсъдимия и да е в
нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на собствеността на
гражданите, охранявани от нормата на чл.144, ал.1 от НК. Предвид това и не са
налице и останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД.
Предявената
гражданска претенция за обезвреда за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв
се явява неоснователна по основание и по размер и съдът я отхвърля изцяло.
При този изход на
делото, ЯРС осъди частния тъжител да
заплати на подсъдимия направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски в размер на 703.10 лв.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: